3. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА КРОТКИТЕ

“Блажени кротките, защото те ще наследят земята…” (Матея 5:5)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Аз не просто вярвам, но зная, че словото на тази книга ще закрепи духовния ти човек и ще влее в сърцето ти от Собствената Вяра на Господ Исус. Защото Той е, Който заради предстоящата радост претърпя смърт на кръст. Той е, Чийто поглед всякога беше взрян във висините на Сион. Той е, Който въпреки затворът на плътта, остана свободен в Своя Дух. И аз искам толкова свободен да бъдеш и ти. Защото свободни са онези, които са познали Истината и така са позволили на Небесната Светлина да изпълни всяко кътче на сърцата им. Аз и Исус продължихме да ходим сред Небесния Ерусалим. Ето, че Исус се спря, като вдигна напред дясната Си ръка и ми сочеше едно прекрасно кристално езеро, казвайки:
“Виж това езеро! Виж и онези, които са всред него. Защото тук са изворите на Небесния покой. Тук е блаженството на кротките, които са определени от преди създанието на света да очакват с Небесен мир и покой новата земя, която Отец ще създаде за тях…”
Погледнах на кротките, които стояха всред езерото. От цялото им същество се излъчваше такъв мир и такава благост, щото в онзи миг със сигурност знаех, че ако има достойни за новата земя, то това са именно те – чедата на Божията кротост. Самото езеро, в което бяха влезли, бе удивителна изява на Самия Живот на Отца. Тук всичко бе твърде спокойно и над самите кристални води, които блестяха, се разнасяше Небесна музика. А звуците на тази музика бяха толкова спокойни и дълги, щото слушайки я, аз усещах, че се загубвам вътре в нея. Нещо повече – състоянието ми стана такова, щото никак не можех да определя аз ли съм в Бога или Бог е в мен. Това бе състояние на такова разтваряне на духа, при което блажените чувстваха не собствените си сърца, но Сърцето на Отца. Те сякаш, че се загубваха в неизследимите дебри на Божието Сърце, а покоят и мирът бяха без начало и без край. Така, в един миг, Господ докосна сърцето ми, за да ме извади от унеса, като ми каза:
“Това е блаженство, в което влезлите никога не биха излезли по собствената си воля. Защото тук духовете им се разтварят в Благостта и Кротостта на Отца. А музиката на тази Благост и Кротост така силно запленяват и привличат, щото никой от влезлите в езерото на Небесния мир и покой, не би излязъл навън. Кажи Ми тогава как тези Мои прекрасни братя и сестри са спечелили блаженството си тук? И как вие бихте имали достъп до същото?”
“Господи Исусе! Никога не съм предполагал, че е възможно такова прекрасно изживяване на Божието Сърце. Но вътре в себе си вече зная, че това езеро е Светлина от Сион. То е прекрасно съкровище за Твоите кротки. Затова вярвам, че всички те на земята са събирали Съвършения дар на Твоята кротост…”
“А какво ще рече Моята кротост?”
“Господи, това е незлобието! Това е да не даваме място на дявола, но да се стремим към онази Любов, която свързва всичко в съвършенство…”
“Точно така, момчето Ми! Именно стремежът към Съвършенство отговаря на Божията Кротост. Защото Кротостта е тази, която никога не се е взирала в Злото, нито пък го е допускала до себе си. Помисли тогава върху блаженството, което Аз обещах за кротките. Защото казах: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята…” Как си обясняваш думите Ми? Понеже сега си във видение, което ти разкрива Хълма Сион и Небесния Ерусалим. Ттова не иде ли да ти покаже, че кротките все още не са получили вечния си дял?”
“Да, Господи! И явно, че покоят във водите на това езеро ги подготвя именно за новата земя. Защото Словото ти показва как Апостол Йоан е видял именно това:
“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече…”(Откровение 21:1)
А Апостолът Ти Петър отново ни напомня за същото с думите:
“А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда…” (II Петрово 3:13)
“Знай тогава и нека го знаят всички, че Отец Ми ще приготви новата земя именно за кротките. А тогава непременно всред всички тях ще живее правдата. И макар Славата за живеещите на новото Небе да е по-голяма от Славата за живеещите на новата Земя, пак и едните и другите ще прославят Божието величие и могъщество в Един Дух. А за кротките, които ще обитават новата земя, ще има път на извисяване и на въздигане до новото Небе, за да се изпълни писаното за Моя град:
“И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето…” (Откровение 21:23-27)
Виждаш ли, че народите ще ходят в Светлината на Небесния Ерусалим? Виждаш ли, че земните царе ще донасят на Небесния Цар своите славни неща? Кои други да са те, ако не кротките, на които Отец Ми обеща да наследят новата земя? Разбирате ли тогава, че непременно трябва да се стремите към Божията Кротост?
Защото Кротостта не е друго, но Престол на царуващата Божия Любов в сърцата. Любов, която не държи сметка за зло, нито отваря място на дявола. Любов, която е силна да превъзмогне над всяка хула и омерзяване. Любов, която възвеличава сърцата и ги прави блажени именно с Божия покой…”
Думите на моя Господ за кой ли път ме убедиха, че ние все още не познаваме Съвършените планове на нашия Небесен Баща. Защото докато сърцето ми гледаше на тези прекрасни Божии хора в езерото на Божия покой, аз разбирах, че наистина око не е виждало, нито ухо е чувало и наум не е дохождало какво е приготвил Отец за онези, които Го любят. А Исус, като се усмихваше на мислите ми, каза:
“Това ли те учудва? Та ти все още нищо не си видял. Затова нека сега те заведа, за да видиш четвъртата Светлина на Сион. Защото там е блаженството за гладуващите и жадуващите за Правдата…”