8. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА ХУЛЕНИТЕ И ГОНЕНИТЕ

“Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене…” (Матея 5:10-12)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! През последните две години Исус постави стълба пред сърцето ми. И аз започнах да изкачвам стъпалата й. С всяко стъпало Той идваше в сърцето ми, за да остави вътре белези на Неговото общение с мен. Така се раждаха Небесни бисери, които подарявах на братята и сестрите си. Но ето, че само допреди няколко седмици Господ ми показа Възлюбения Си Глас, а пък след това ми изяви и Полетът на Съвършената Си Гълъбица. А след това, когато сърцето ми наистина беше окрилено от Благодатта на Святия Дух, ме изправи пред Портите на Живота и смъртта. Така Исус първом ми показа портите на смъртта, а след това и Портите на Живота. Какво оставаше оттук нататък?
Нищо повече от Светлините на Сион!
Нищо повече от онзи благодатен достъп до Небесните блаженства, които са смисълът и върхът на нашата вяра в Христос.
А сега нека ти разкрия самият връх на виденията ми от Господ Исус. Защото Той щеше да разкрие пред очите ми най-великото от блаженствата. Блаженството на гонените за правдата и хулените заради Господното Име. Ето какво ми разкри Господ. Двамата с Него отново вървяхме сред златните улици на Небесния Ерусалим. И така отново стигнахме до Двореца на Святостта и преклонението. Аз видях как пред него имаше хиляди човеци. Всички те носеха белези, различни от тези на другите Небесни обитатели. Защото те носеха бели дрехи, попръскани с кръв, а ръцете им и нозете им бяха прободени така, както беше моят Господ на Голготския кръст. Мнозина от човеците носеха трънени венци на главите си. Във всичкото си страдание те бяха се уподобили с Господа. Тогава Исус ми каза:
“Спомняш ли си как преди година те вдъхнових, за да дадеш на братята и сестрите Ми пророческото слово за викът на Моята Кръв. Спомняш ли си как тогава ти казах, че викът на Кръвта Ми изисква да се съразпнете с Мен и така да съучаствате в Моите страдания. Виж сега Моите приятели! Защото всички до един бяха похулени от църквите на Вавилон. Всички до един бяха пронизани с гвоздеите на братоубийствени хули и предателства. И мнозина от приятелите Ми бяха убити. Други пък се скитаха гонени от град в град. Трети бяха замеряни с камъни, като дякона Ми Стефан, а четвърти – поругани с венци от тръни и бодли. И ето, че Моите вече са при Мен! Те са знаели в Кого вярват. Те са знаели как да Го следват! Те са знаели как се прославя Божието Име. И затова са събрани пред Двореца на Святостта и Правдата. Виж тогава какво блаженство е приготвил Отец Ми за всички тях…”
След думите Си Господ се приближи към множеството. А те, като Го видяха, паднаха на лицата си и викаха:
“Благословен да Си, Исусе! Благословен да Си – радост наша и наша надежда! Благословен да Си – Живот наш и наше упование!”
А Господ, като протягаше ръцете Си към наранените и изтерзаните, със сълзи на очи ги прегръщаше и докосваше главите им. И аз ти свидетелствам, братко мой, че никога преди това не бях виждал моят Господ в такова вълнение. Защото Лицето Му се обливаше в сълзи поради верността на служителите Му. И ето, че накрая Спасителят застана пред портите на Двореца. И като вдигна ръцете Си към Хълма Сион, извика:
“Отче Мой и Боже Мой! Ти, Който беше Отец и Бог на Моите приятели! Ето, Аз Ти представям тези, които претърпяха поругание заради Истината и бяха похулени заради Правдата.
Моля Те, Отче Мой! Въздай им според чистотата на ръцете им и нозете им! И според благостта на сърцата им ги възнагради за Любовта, която показаха към Теб, към Твоя Син и Твоя Дух! Защото те, Отче, бяха верни да извървят целия Път!
Раните на Твоя Син станаха техни рани! Позорът на Твоя Син стана техен позор! Скръбта на Твоя Син стана тяхна скръб!
Прегърни ги, Боже на Правдата! Целуни ги, Боже на Святостта! Преобрази ги, Боже на чудесата…”
След думите на моя Господ портите на Божия Дворец се разтвориха, а лицата на Божиите хора и дрехите им, опръскани с кръв, бяха озарени от Славата на Бог Отец. А тогава проехтя Гласът на Отца и той беше толкова силен, щото Небесният Ерусалим закънтя от Божиите думи:
“Скъпоценна е пред Мене смъртта на Светиите Ми! Скъпоценна е пред Мене кръвта на Светиите Ми! Святи за Лицето Ми и достойни за Сърцето Ми са раните, с които сте пострадали! Свят за Лицето Ми и достоен за Сърцето Ми е тръненият венец по главите ви!”
След последните думи от самите врати на Двореца се показаха светли огнени ръце, които прегърнаха Божиите хора. И като ги вдигнаха, прибраха ги към Лоното на Отца. А миг след това вратите се затвориха и Исус отново дойде при мен, като ми казваше:
“Тези, които видя, са Моите, които победиха света и всичко що е в света. Те са Съвършените победители в Небесното Царство. И на тях Отец Ми ще прибави като блаженство всички обещания, които Аз оставих в Откровението за Моите победители. Но ти ела сега с Мен и Ме последвай в Двореца на Божията Святост, за да видиш как Моят Бог и Отец е прегърнал и целунал гонените заради Правдата и хулените заради Моето Име…”
След последните Си думи Исус извади от мантията Си чаша, пълна с масло, като ми каза:
“Бъди осветен и нека сърцето ти се смири пред Славата и Святостта на Отца Ми. За да видиш и предадеш на всички църкви по земята онова, което си видял в Лоното на Отца…”
Така Господ изсипа самото масло върху главата ми и аз почувствах как Небесната Сила на Бога завладя целия ми дух и сърце, а всичките ми помисли се изпълниха с любов и благоговение към Отца. Миг след това аз и Господ влязохме през портите на Двореца, защото те се отвориха. И сърцето ми видя най-прекрасната и блажена гледка, която някога бях получавал според Милостта и Благостта на Господа. Защото пред огромен и пояждащ огън стояха множества от престоли, на които седяха Божиите избраници. Отец наистина беше прегърнал и целунал приятелите на Исус. Аз виждах, че раните от ръцете на Божиите хора бяха изчезнали. Наместо това те бяха облечени в блестящи светли дрехи и държаха в дясната си ръка жезъл на власт и Сила, а в лявата – бяло камъче с ново написано име. Раните по нозете им също бяха съвършено изцелени. Наместо това нозете им почиваха върху златни престоли. Погледнах да видя трънените венци, но такива нямаше. Вместо тях върху главите на Божиите хора бяха положени венците на Правдата, излъчващи Съвършено благородство и богоизбиране. А Исус, като гледаше с преголяма радост към братята Си, ми каза:
“Иди и дай това Небесно видение на моите братя и сестри на земята! Иди и кажи на всички, че днес е мигът, когато трябва да се подвизавате в доброто войнстване на вярата. Защото още малко и идва мигът, когато Аз и Моите ще управляваме и царуваме хиляда години.
Блажени и Святи онези, които дойдоха при Мен с прободени ръце! Защото на такива ръце Отец Ми ще даде жезъл с власт и Сила.
Блажени и Святи онези, които дойдоха при Мене с прободени нозе! Защото такива нозе Отец Ми ще направи като стълпове в Неговия Храм, отгдето няма вече да излязат вън!
Блажени и Святи онези, които дойдоха при Мен с трънени венци! Защото главите на такива Отец Ми ще украси с венците на Правдата!
Блажени и Святи онези, които изцяло се съразпнаха с Мен и във всичко се уподобиха с Моите страдания! Защото на такива Отец Ми ще даде да седнат с Мене на Моя Престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия Престол!
Защото, ето, Светлините на Сион днес са открити за сърцата ви! И Съвършените дарове на Отца са изпълнили водите на Святия Дух! Имайте вяра да ги вземете! Имайте вяра да ги приемете! Имайте вяра да ги съберете тук при Мен! Тогава непременно във всеки от вас ще видя Себе Си! Тогава непременно ще сте блажени! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”