7. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА МИРОТВОРЦИТЕ

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда…” (Матея 5:9)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Нека сега продължа с виденията в тази необикновена книга. Защото в седмото блаженство, свързано с мира, наистина има една удивителна изява на Божията Сила и пълнота. Затова нека ти разкрия и самото видение. Господ отново тръгна по улиците на Небесния Ерусалим, а след Него и аз. И ето, че в един миг Той отново се спря при Реката на Живота, където ми каза:
“Искам да наблюдаваш онова, което сега ще ти покажа. Защото блаженството на миротворците е блаженство за всички ви. То включва абсолютно всички, които съм спасил и сетнината му е за всички, в които живее Името Ми и Образът Ми. Затова виж самото знамение с Реката на Живота…”
След думите на Исус аз погледнах към Реката на Живота и забелязах как тя започна да се излива в земните места. А Исус отново каза:
“Моят Завет с вас е Завет на Мир. Затова Реката на Живота слиза в земните места, за да се изпълни изговореното от Божиите уста:
“Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, и правдата ти като морските вълни…” (Исайя 48:18)
Затова нека двамата с теб да наблюдаваме какво ще сторят миротворците с тази река, която Отец изпраща към тях на земята…”
След тези думи Господ ме прегърна и двамата с Него в самото видение продължихме да следваме реката на Мира. Ето, че наистина тази река тръгна по земните места. И човеците, в чиито сърца беше Името на Исус и Образът Му, просто влязоха в реката, като започнаха да ходят само там, където течението на Божия Мир би ги пратило. А аз почнах да забелязвам чудна промяна в самите миротворци. Защото Исус, Който живееше в тях, ставаше все по-голям и по-голям. Той растеше така бързо, че накрая не Исус беше в миротворците, но самите те бяха в Исус. Те бяха облекли Княза на Мира върху себе си и така съвършено извършваха Волята Му. Гледайки всичко това аз се обърнах към Господ, Който се усмихваше на видяното, като Го попитах:
“Господи, на това ли е способен Мирът, който Отец ни дава в Твоето Име?”
“А малко ли е това, на което е способен Мирът Ми? Не ли това изявата на Съвършената Благодат, която ви дава Святият Дух? Но ти продължи да гледаш самото видение, защото сега Господ ще направи нещо ново, за да разбереш напълно и самото блаженство на миротворците…”
След думите Си Господ се отдели от мен. И като се вдигна в Небесните места, простря ръцете Си към земята. А Реката на Мира в един миг се извиси нагоре и се прибра в Небето. И всички онези, които бяха в Реката на Мира, също бяха вдигнати в Небето. Гледайки всичко това, аз извиках:
“Господи! Това е мигът на грабването! Твоите миротворци участваха в грабването!”
А Исус, като отново се приближи до мен, каза:
“Точно така, момчето Ми. Грабването е за миротворците! Именно това е блаженството, което те ще преживеят в съвършена пълнота. Понеже на всички миротворци Аз казах:
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда…”
А кои могат да се нарекат Божии чеда?”
“Господи, това са човеците, които Отец би нарекъл Свои чеда. Защото Той е, Който ражда със Святия Си Дух Твоето присъствие в сърцата ни…”
“Виж тогава великата тайна на Мира. Защото миротворците не просто са наречени Божии чеда. Но всички те имат тела, като прославеното Тяло на твоя Господ…”
След думите Си Исус отново ме въздигна горе. И в самото видение аз видях, че наистина блаженството на миротворците беше пълно. Защото те бяха с нови, небесни и прославени тела, подобно на моя Господ. А тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Ако копнежът на Святия Дух е Живот и мир, то има ли защо да те учудва това блаженство? Не е ли то пълното вливане на Живота в Мира и на Мира в Живота? Тези нови човеци, създадени по Образа на техния Господ не са ли получили блаженството на Мира. Онова блаженство, за което писа и Апостолът Ми Павел. Спомни си за писаното, Стефане…”
Думите на Исус блестяха с такава Светлина от устата Му, че без всякакво усилие пред сърцето ми изплуваха стиховете от “Посланието към Ефесяните”, където Христовият служител заявяваше:
“А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги отделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух…” (Ефесяни 2:13-18)
Едва прочел великите стихове на Небесното благовестие, Господ отново ми говореше, като казваше:
“Виждаш ли сега, че Аз съм вашият Мир? И ако Този Мир създаде в Себе Си един нов човек, то не е ли този нов човек блаженството именно за миротворците? Стават ли ти така още по-ясни думите на Апостола Ми Петър, в които той предупреди всички ви:
“А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Затова, възлюбени, като очаквате тия неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си…” (II Петрово 3:13-14)
“Да, Исусе! Защото така разбирам, че всеки, в чието сърце живее Твоят Мир, непременно е миротворец. Защото Мирът Си Ти! И ако Ти Си Мирът, то Ти Си и новият човек вътре в нас. Онзи човек, с Който трябва да се облечем, за да бъде смъртното погълнато от Живота…”
Исус се усмихна. А след това отново посочи миротворците, които имаха като Неговото прославено Тяло, като ми каза:
“Това видение, което ти дадох, е видение от бъдещето. Затова иди и кажи на братята и сестрите си, че Моята Свята повеля към тях е да се стремят към Мира, за да станат миротворци. Защото тогава блаженството на миротворците ще бъде явно за тях и във великия миг на грабването и на Вечното преселение при Мен те наистина ще се облекат с Божията Пълнота и Съвършенство. А колкото до онези, които предпочитат мира с княза на света и бързат да правят поклони пред нозете му, а никак не влизат в Реката на Живота, то над такива непременно ще въздам писаното:
“А за годините и времената братя, няма нужда да се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат…” (1 Солунци 5:1-3)
Слушах Исус и в онзи миг знаех в сърцето си, че съм най-богатият, защото имах в сърцето си най-съвършения от даровете на Отец – дарът на Мира. И когато очите ми отново погледнаха към миротворците, сърцето ми не издържа и аз се втурнах към бистрите и кристални води на Реката на Мира. А Господ зад мен се разсмя с най-сладкия Си смях, като каза:
“Добре дошъл в Ерусалим! Добре дошъл в Града, който е мечта и копнеж в сърцата на всички Божии люде! Добре дошъл в Града, в който всички миротворци пеят Давидовата песен на възкачванията…”
Миг след сладките думи на моя Господ, из цялото Небе се разнесоха думите на Давидовата песен. Защото десетки хиляди ангели и миротворци запяха, а и моето сърце се вля в хвалението им:
“Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен. Ето, нозете ни стоят отвътре портите ти, Ерусалиме. Ерусалиме, който си съграден като град сглобен в едно; гдето възлизат племената, Господните племена, според надеждите на Израиля, за да славят името Господно. Защото там са поставени престоли за съд, престолите на Давидовия дом. Молитствайте за мира на Ерусалим; нека благоденстват ония, които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти! Заради братята и другарите си ще кажа сега: Мир да е в тебе! Заради дома на Господа нашия Бог ще потърся доброто ти…” (Псалом 122:1-9)