6. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА ЧИСТИТЕ ПО СЪРЦЕ

“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога…” (Матея 5:8)

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз не зная дали някога видение от Бога те е оставяло без дъх. Да не знаеш какво да кажеш! Да не можеш да изразиш възхищението си, понеже думите ти са слаби. И ако преди години съм изпадал от недоумение какво толкова не е могъл да сподели Павел при издигането си в Рая, че да напише:
“И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си…” (II Коринтяни 12:3-5)
…то едва сега разбирам, че Христовият слуга наистина е чул неизразими думи. Затова съм повече от сигурен, че въпреки Благодатта и Милостта на Отца речникът ми е останал твърде беден, за да изрази нещата такива, каквито са. Защото всичко горе е Божий Дух. Дух, който изпълва Небето. Дух, толкова красив и неизчерпаем в красотата и пълнотата Си, щото не е никак чудно стиховете за Сион да гласят:
“Велик е Господ; и твърде достохвален в града на нашия Бог, в Своя свят хълм. Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия цар. В палатите му Бог е познат като прибежище…” (Псалом 48:1-3)
Аз се моля на моя Бог и Отец така да те докосне и посети с тези пророчески редове, че непременно да Го познаеш като прибежище. Защото нашата вяра има нужда от пристан, на който да се зареди и поднови. Този пристан е Хълмът Сион. И това зареждане и подновяване непременно ще дойде чрез блаженствата, изявени от нашия Господ. Затова нека сега да продължа със следващото шесто блаженство, което Исус разкри пред очите ми.
Аз и Господ се намирахме пред огромен светъл Дворец, който беше построен в самото подножие на Хълма Сион. Там сърцето ми видя хиляди човеци с бели дрехи, които стояха възторжени пред портите на Двореца. Там Исус ми каза:
“Наблюдавай внимателно онова, което ще сторя. Защото ти предстои да видиш блаженството на чистите по сърце…”
След думите Си Той ме остави и тръгна към Двореца. А Божиите хора, като Го видяха, започнаха да Го прегръщат и целуват, а и Той прегръщаше и докосваше човеците. И ето, че накрая Господ се изправи пред вратите на Двореца и цялото мнозинство утихна. А Исус отвори устата Си, казвайки:
“Блажени вие, чисти по сърце. Защото Отец ви люби и иска да ви разкрие Светлостта на Лицето Си…”
Чули думите на Господ, всички човеци паднаха на колене и наведоха главите си пред самите врати. А Исус се обърна с лице към самите врати на Двореца. И като вдигна ръцете Си, извика:
“Отче Мой! Пред вратите на Двореца Ти са събрани онези, които са чисти по сърце. Аз живях във всяко от тези сърца на земята. И те докрай извършиха онова, което Ти беше угодно. Затова, Отче Мой, Боже на Святостта и Чистотата, Те моля да дадеш на Твоите да видят Светлостта на Лицето Ти…”
Миг след думите на Господ вратите се разтвориха. Светлина, по-силна и по-могъща от всякога, мигом блесна върху лицата на коленичилите човеци. А от самите порти на Двореца на Святостта и преклонението проехтя Гласът на Отец, Който казваше:
“Според правдата ви, и според чистотата ви пред очите Ми:
Към милостивите, милостив ще се явя!
Към непорочните, непорочен ще се явя!
Към чистите, чист ще се явя!
А към развратните люде, противен ще се явя. Защото ще спася оскърбените Си люде, а горделивите непременно ще смиря! Защото Аз съм вашият светилник! Аз съм Онзи, Който ви озарявам!”
След думите на Отца човеците се изправиха и тръгнаха към вратите на Двореца. А когато влязоха, Исус затвори вратите след тях. Тогава отново се приближи към мен, като ми казваше:
“Сега сърцето ти стана свидетел на блаженството за чистите по сърце. Защото всички те ще видят Светлостта на Божието Лице. И сам Отец ще запечата мига на това блаженство. Затова нека отворя отново вратите на Двореца, за да видиш как ще излязат оттам чистите по сърце…”
След думите Си Господ отново се приближи до Двореца и отвори вратите. А отвътре заизлизаха блажените от Светлостта на Божието Лице. И аз видях, че всяко лице беше завинаги запечатано със Светлостта на Отца. Лицата на блажените светеха. Те бяха завинаги облъчени със Святост и Любов. В цялата вечност щяха да носят именно този печат на Отеческото благоволение и Любов. Затова извиках към моя Господ:
“Исусе! Та не прилича ли всеки от тези мои братя на пророк Моисей, който се върна със скрижалите от върха на Синайската планина? Понеже и лицето на Моисей светеше, когато Отец му даде да види Светлостта на Лицето Му. А и Словото казва за Моисея:
“Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице…” (Второзаконие 34:10)
А Исус отговори:
“Точно така е! Но не това е знаменателното при блаженството за чистите по сърце. Знамението е другаде. Затова отново виж думите, които Отец Ми изговори, когато прие в Двореца Си чистосърдечните. Не каза ли Той, че към развратните ще се яви противен?”
“Да, Исусе! Точно така каза Отец! И аз разпознах в думите Му онази песен, с която Давид Го възвеличи пред израилтяните…”
“Кажи Ми тогава кои са извратените? Защото днес на земята има доволно много извратени човеци, които си вярват, че един ден блаженството ще е и за тях. Но именно затова Отец предупреждава от Небето, че към такива противен ще се яви…”
“Господи мой! Чистотата на сърцето е най-съвършената изява на Твоето учение. Понеже някога на всичките Си ученици Ти заяви именно това:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…”
“А нямаше ли тогава мнозина, които се противяха на Моето учение? Нямаше ли такива, които се считаха за чисти в собствените си очи? И какви думи им заяви тогава твоят Господ?”
Въпросът на Исус ме водеше към съвсем точно място от Евангелието. Затова Му казах:
“Да, Исусе! Ти наистина заяви на фарисеите и книжниците, като им каза:
“Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие. Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота…” (Матея 23:25-27)
“А не са ли и днес именно тези развратните, които никога няма да видят Светлостта на Божието Лице? Не чистят ли такива външното на сърцата си, а именно – религиозната си показност, с която искат да заблестят пред човеците? Не стигнаха ли нещата в много църкви дотам, щото лъскавата диплома да струва повече от чистото сърце и варосаната гордост да се струва на мнозина като смирение и благочестие? Но ето, с цялата Любов на Отца днес ви издирвам и простирам ръцете Си към вас, като вече не моля, но повелявам:
Очистете сърцата си от проказата на Вавилон! Защото ви казвам, че много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. И много прокажени има днес по земята, но ни един от тях няма да бъде очистен, а само онези, които седмократно се потопят в живите води на Пророческия Дух, та съвършено да се изцелят сърцата им!
Само така можете да придобиете блаженството на чистите по сърце! Само така в цялата Вечност на Моето Царство лицата ви ще сияят със Светлостта на Отца! А колкото до извратените, чистили вънкашното, то те непременно ще отидат при извратения във външната тъмнина! Защото има една тайна за чистотата на сърцата, която трябва да проумеете! А тя гласи:
Тоя, който чисти външното, непременно ще пребъде във външната тъмнина! А оня, който чисти вътрешното, непременно ще стигне до най-вътрешното на Божието Светилище! Защото външните всякога търсят външното, а вътрешните всякога търсят вътрешното! И чистите по сърце всякога падат на лицата си, та устните им да потърсят Живота на писаното:
“Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; не замълчавай към мене, да не би, ако останеш мълчалив към мене, да се оприлича на ония, които слизат в рова. Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, когато вдигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище. Не ме завличай с нечестивите и с ония, които вършат беззаконие, които говорят мир с ближните си, а в чието сърце има злоба. Въздай им според делата им и според нечестието на постъпките им; въздай им според делата на ръцете им; отдай им каквото заслужават. Понеже те не внимават на деянията на Господа, нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори и няма да ги съгради. Благословен да е Господ, защото послуша гласа на молбите ми. Господ е сила моя и щит мой; на Него е уповало сърцето ми и Той ми помогна; затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля…” (Псалом 28:1-7)
Братко мой! Разбираш ли думите на този превъзходен псалом?
Разбираш ли знамението пред вратите на Божия Дворец на Святостта и преклонението?
Да стоиш ли тогава на места, които оскверняват сърцето и го лишават от най-прекрасното блаженство? Да стоиш ли сред лицемери и варосани гробници, та да споделяш беззаконието им? Да стоиш ли сред книжници и фарисеи на заплата и трудов договор или да издигнеш ръцете си към най-вътрешното на Божието светилище? А там, зад вратите на този Дворец, няма мерзост, няма търговия, няма лицемерие, няма страх от човеци, няма кариеризъм, няма блюдолизци и платени проповедници…
Зад вратите на този Дворец е Святостта на Отца и Светлостта на Лицето Му! Лице, което ни е гледало от мига на раждането и досега! Лице, което ще ни гледа от сега и през цялата Вечност! Лице, което ще видят всички чисти по сърце, за да бъдат лицата им като огледала на Божията Слава!
С какво ли друго да завърша или какво друго да кажа в края на това видение? Не виждам нищо по-достойно от думите на моя Господ и Бог:
“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога…”