СВЕТЛИНИТЕ НА СИОН – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА МИЛОСТИВИТЕ

“Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост…” (Матея 5:7)

Докато все така гледах сълзите в очите на Исус, Господ ми каза:
“Сега нека да продължим нататък. Защото Сърцето на Моя Отец е дълбок и неизследим океан от тайни. И блажени са всички, които се докосват до бездната на Неговите помисли…”
След думите Си Исус тръгна, а аз Го последвах. Така ние вървяхме известно време сред прекрасните сгради на Небесния Ерусалим, които бяха като огромни самородни късове от скъпоценни минерали. И ето, че в един момент се спряхме, а Господ ми каза:
“Наблюдавай тези Мои братя, на които е дадено блаженството на Божията Милост…”
Погледнах пред себе си и видях хиляди човеци, които бяха издигнати над Небесния Ерусалим. Те бяха подхванати от Небесния вятър, който изпълваше дрехите им. Едновременно с вятъра над блажените се сипеше Небесна красота. Сякаш всички цветове на дъгата танцуваха и преливаха от един в друг, а сред тях вятърът все така издигаше Божиите хора. Това бе една феерия, едно прекрасно сияние, което танцуваше и постоянно променяше формите си, като осветяваше лицата на Божиите хора с багри, които е невъзможно да бъдат предадени или описани. Гледайки сиянието и Небесния вятър всред него, на мен ми се поиска да бъда птица и да полетя сред братята си. И аз извиках към Господа:
“Исусе! Каква е тази красота? Какъв е този вятър, който разпръсква цветовете на дъгата и ги превръща в живо сияние?”
А Исус ми каза:
“Това е необятната Божия Милост! И ако в нея се преплитат и играят всички цветове на Дъгата, то е, защото Милостта на Отца е многоразличната изява на Божията Светлина. А колкото до вятъра, то той е Волята на Моя Отец. Именно с този вятър Отец Ми прави блажени онези, които са показвали Милостта Му на земята. Но ти помисли върху другото. Помисли защо всички тези блажени са издигнати над Небесния Ерусалим от вятъра на Отца. Не е ли това по причина на Милостта, която са показвали на земята?”
“Исусе! В една от прекрасните книги, които ми даде за Божията Милост, аз разбрах, че Милостта е Любовта на Вярата и Вярата на Любовта. Аз разбрах, че Милостта Божия е да се издирват и възвръщат отпадналите…”
“Точно така, момчето Ми! Става дума именно за възвръщането на отпадналите и за тяхното спасяване. Но ако някой е отпаднал, то такъв не е ли далече по-долу от онези, които са горе? Помисли тогава! Какво друго да е Милостта, освен Небесен вятър, който идва от Небесните места, за да докосне земните? И когато вие усетите този вятър в сърцата си, то не се ли снишавате, за да слезете в местата на запустение и проклетия и така да измъкнете от властта им погиващите и беззаконните? Не е ли Милостта Господна онзи вятър, чийто повей трябва да усетят сърцата ви? Когато отвърнете заблудения от грешния му път, то не го ли извисявате до небесните места? И ако Аз ти показах Портите на Живота и ти видя, че всяка от тях е като един цвят на Дъгата, то има ли защо да се чудиш на онова, което виждат очите ти? Защото именно това е Милостта – да заведеш грешния до Живота на Отца и така той да преживее покаяние. И ако всред вас все още има будни, които да показват Милост, като добрия самарянин, то непременно сте започнали да събирате съкровища в Небесните места.
Колкото до самото блаженство, то нека сега те въздигна при братята Си, за да изпиташ със сърцето си това, което изпитват те…”
След думите Си Господ просто хвана ръката ми и само след миг двамата с Него се издигнахме до Небесния вятър, сред блажените в Милостта на Отца. И аз, като се вгледах в щастливите лица на братята си, забелязах нещо повече от щастие. Понеже озарените от дъгата лица сияеха с такава пълнота, и с такова упование в зениците, щото с последния си дъх извиках към Исус:
“Господи, в тези очи и в тези озарени от Дъгата лица има вярност. Тези очи гледат с такава вярност към Милостта на Отца, каквато никога не съм преживявал и виждал…”
А Исус, като докосваше главите на блажените и издигнатите от вятъра, ми каза:
“Виж какво ще стори Дъгата със сърцата им…”
И действително, че след думите на Господ самите небесни сияния се приближаваха към блажените и влизаха в сърцата им. А само след миг самите сияния се приближиха и към моето сърце. И аз усетих такъв любовен допир от Отца, щото сълзи от щастие рукнаха от очите ми и не можех да понеса докосването от сиянията. Това беше чудо, каквото никога не бях преживявал. Това си беше духовна експлозия, която разширяваше сърцето, за да се влее в него Божията пълнота. И аз отново погледнах към блажените си братя и към верността, изпълнила очите им и запечатала лицата им. А Исус, с озарено и усмихнато лице, ми каза:
“Моят Бог и Отец е верен да даде блаженството на милостивите Си. И всичко, което сега твоето сърце преживява тук, е животът на Божиите стихове:
“Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха…” (Псалом 85:10)
“Затова ли, Господи мой, аз видях лицата на милостивите, запечатани с такава вярност в погледа им? Затова ли беше този любовен допир от Отца на Светлините?”
А Исус отговори:
“Именно затова, момчето Ми! Защото непременно Милостта се среща с Верността, и Мирът целува Правдата. И ако вие искате това блаженство в Небето, то пригответе се да покажете Милост. Такава Милост, каквато светът не може да покаже. Милост, при която Божият вятър непременно ще се сниши на земята и чрез вашите сърца Отец Ми ще възвърне Сионовите пленници. Защото какво друго да вършите сред погиващия свят? По какъв друг начин да съживите сърцата, освен чрез примера на онзи Божий мъж, чийто живот бе изпълнен от Милост и Вярност, Правда и Любов?”
Докато моят Господ ми говореше към сърцето ми вече бяха дошли думите на Апостол Павел. И аз познах в сърцето си, че именно тези думи бяха вятърът на Отца. Те гласяха:
“Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него. Не знаете ли, че, които тичат на игрището всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен…” (I Коринтяни 9:19-27)
И тогава Исус допълни:
“Павел не биеше въздуха, нито се противеше на въздуха! Павел беше носен от Божия въздух! Павел беше изява на Божия Вятър на Милостта. Чрез него Отец Ми докосна много от съдовете на Милостта Си. Затова отново ви призовавам и който е буден непременно ще Ме чуе:
Днес е времето, когато Святият Дух идва като Божий вятър в сърцата ви. Той иде, за да ви заведе в местата на тъмнина, където гинат поробените и пленените! Той иде, за да ви изпълни с онзи Небесен полъх, с който непременно ще изтръгвате души от огъня на лукавия и така ще възвеличите Божието Име.
Блажени тогава милостивите! Блажени тези при които се срещат Милостта и Верността, за да се целунат Мирът и Правдата…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s