СВЕТЛИНИТЕ НА СИОН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА СКЪРБЯЩИТЕ

“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат…” (Матея 5:4)

Не след дълго пред погледа ми се разкри удивителна гледка. Аз виждах едни огромни водопади, под които бяха събрани човеци в бели дрехи. Развълнуваните води, които падаха над главите им, караха човеците в белите дрехи да се смеят и да се радват като малки деца. Те се хващаха за ръце и играеха някакъв танц, като се въртяха в кръг. А водите над тях все така се изливаха и все повече и повече усилваха радостта и веселието им. И въпреки, че самите води падаха над самите човеци, те не намокряха дрехите им, но самите струи на водите влизаха в сърцата им. Именно това караше Небесните хора да се радват и веселят. И докато все така гледах на Небесната гледка, в сърцето ми изплуваха стиховете на псалома, които гласяха:
“Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене…” (Псалом 42:7)
А Господ, като се усмихваше, ми каза:
“Ето това е блаженството за скърбящите. Ето това е радостта, която блика от Сърцето на Отца, за да влезе в сърцата на Неговите скърбящи. Защото всички тук са скърбели за Неговото царство и така са събрали съкровището на Небесното си блаженство. Затова Ми кажи:
Като гледаш тези радостни и веселящи се човеци, то каква ли скръб са имали на земята, за да се зарадват премного тука?”
“Исусе! В една от притчите Си Ти ни показа как казваш на верния слуга:
“Влез в радостта на Господаря си…”
Ето, че именно тук виждам тази радост. По своето тържество и пълнота тя няма аналог на земята…”
“Аз наистина казах на верния Си слуга, че ще влезе в радостта на Господаря си, но не затова те попитах. Аз по-скоро исках да Ми отговориш какъв е Съвършеният дар от Отца, който тези Небесни човеци са превърнали в съкровище. Защото ако тук ги заливат вълни от радост и веселие, то те непременно са събирали в Небето същото, без да могат да го изпитат на земята…”
“Господи, това със сигурност е било нещо от Бога, което е носело скръб за света, но радост и веселие за Небето. И именно затова Ти каза:
“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат!”
А Твоите апостоли учеха вярващите, че през много скърби ще влезем в Твоето Царство…”
“А кои са съвършените дарове на Отец, които носят скръб за света, а радост и веселие за Небето? И когато предстои сватбата между Младоженеца и Невястата, то чрез кои Отец Ми изпраща дарове към Църквата?”
Въпросите на моя Господ бяха така зададени, че ме водеха в същината на отговора. Затова Му казах:
“Исусе! Пророците са тези, чрез които Отец дава дарове на Невястата. Тези дарове наистина носят скръб за света. Понеже всички, които приемат Божиите слуги, пророците, непременно преживяват гонение и скръб от света и светските църкви?”
“А какво преживява духът им на небесата? Защото, колкото до света, наистина всеки, приел слугите на Отца, ще бъде презрян и охулен. Но ако светът отхвърля, то Небето приема! И ако в света имате скръб, то в Небето имате радост! Спомни си тогава какво гласеше Небесното благовестие на Архангел Гавриил към свещеника Захарий, относно пророк Йоан Кръстител…”
“Господи! Архангелът заяви на Захария, като му каза:
“Не бой се, Захарий; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение…” (Лука 1:13-14)
“Значи Йоан Кръстител дойде за радост и за веселие на земята. И мнозина се зарадваха за неговото рождение. Кажи Ми тогава:
Кои развесели Йоан и кои възрадва?”
“Господи, като погледна на Словото Ти, виждам, че това бяха младенците, които Ти викаха “Осанна” в Ерусалимския храм. Понеже всички те бяха докоснати от словото на пророка. И именно те бяха благоразположеният Ти народ и обърнатите към Твоята Светлина…”
“Виж тогава отново радостните и веселящите се под водопада на радостта и веселието. Защото всички те са били докоснати именно от Божия Пророчески Дух и са имали скръб на земята и в света. Но именно така те са възвеличили Името Ми и са събрали нетленното си съкровище в Небесния Ерусалим. Затова заявявам на Моите и който е буден, нека Ме чуе:
Слугите на Отца Ми идват на земята, за да ви дадат радост и веселие! Всеки, който претърпи на скръбта от гонението и омразата, дошли по причина на пророческото слово, непременно събира съкровища от радост и веселие в Небето!
Затова, блажени сте всички, когато ви похулят и оплюят заради любовта ви към Божиите пророци! Блажени сте, когато скърбите и преминавате през скръб! Защото скръбта на земята непременно е радост и веселие в Небето. А пък радостта и веселието на земята, непременно са Небесна Скръб. Защото Небето скърби, като гледа как мнозината погиват в нечестие и разврат…”
Отново и за кой ли път от думите на Исус аз разбирах как лъжата е покварила умовете на мнозина. Защото днес мнозинството търси поводи за светска радост и веселие. Радост и веселие от просперитет! Радост и веселие от светска почит! Радост и веселие от земния дял, който грабят с пълни шепи! И няма ни един, който да проумее и разбере, че радостта и веселието са блаженства, Съвършени дарове от Отца, дадени за духовния човек. И само тези, които пребъдват в Небесни места, могат да усетят тържеството на Небесните водопади. А колкото до това, че само скърбящите са блажени, то нека наум ти дойдат стиховете на Божия мъдрец, който заявява:
“По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; а сърцето на безумните е в дома на веселие…” (Еклесиаст 7:3-4)
Искрено вярвам и се надявам, че видението с блаженството на скърбящите непременно ще промени сърцето ти. И ако Исус ни предупреди, че в света имаме скръб, то не бягай, братко, от тази скръб. Защото тя е, за да те изпита Бог и да ти прибави дял от вечното блаженство в Сион. За да се намериш сред онези, на които апостолът писа:
“Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни…” (II Коринтяни 4:16-18)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s