СВЕТЛИНИТЕ НА СИОН – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С БЛАЖЕНСТВОТО НА НИЩИТЕ ПО ДУХ

“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство…” (Матея 5:3)

И така, братко мой, приготви сърцето си за прекрасните видения, които Господ Исус разкри пред сърцето ми. Защото Божията Благодат ме извиси до самия Господен Хълм Сион, гдето по северните му страни се извисяваше Небесният Ерусалим. Погледнат отстрани този град приличаше на огромен диамант, в който се пречупва ослепителната Господна Светлина и така го прави да блести с всички цветове на дъгата. Самият град сякаш, че висеше в нищото, защото под него и над него блестяха стотици хиляди и милиони звезди. Другото, което поразяваше сърцето ми, беше това, че Господният град сякаш дишаше. И за разлика от невидимия въздух, който ние дишаме, тук Небесният Ерусалим дишаше Светлина. Тази Светлина тръгваше от Хълма, където бе Престолът на Бог Отец и след това се вливаше на вълни всред Небесните сгради. Миг след това Светлината се връщаше към Хълма и стотици хиляди ангели плавно разтваряха крилата си всред нея, сякаш, че я придружаваха до Сърцето на Отца. И ето, че Господ ми каза:
“Ако останеш да гледаш така, ти никога няма да напишеш Словото, което ти давам. Защото всяко сърце, което съм водил тук, е било така влюбено в Хълма и в Моя град, щото никога не е искало да спре да се възхищава на Небесната красота. Но ти си тук, за да видиш именно Светлините на Сион. Затова Ме последвай…”
Тръгнах след Исус, въпреки че сърцето ми все така гледаше с вълнение на красотата, която ме заливаше. Ето, че аз и Господ се намерихме сред центъра на самия Небесен Ерусалим. И Исус, като простря ръка напред, ми каза:
“Наблюдавай първата от Светлините на Сион. Защото това е блаженството за нищите по дух…”
Действително, че като погледнах напред, видях първата от Светлините на Сион. Тя представляваше място, където горяха огнени пламъци, а всред самите тях стояха Божии светии. Тогава Господ ми каза:
“Ако никога не си виждал духовете на усъвършенстваните праведници, сега е мигът да ги видиш. Защото тук е блаженството за нищите по дух…”
Погледнах към огнените пламъци и забелязах, че върху всяко от лицата на светиите блестеше Образът на Исус. Нещо повече. Аз забелязах, че Божиите хора бяха облечени с груби дрехи. Самите дрехи горяха, без да изгарят. Те бяха така непретенциозни, че никой отстрани не би помислил, че това е блаженство. И аз попитах Исус:
“Господи, защо Божиите хора стоят всред пламъците и са облечени с груби дрехи, сякаш от материал, с който се шият чували…”
А Исус ми отговори:
“Това са великите в Божието царство. И дрехите им са не нещо друго, но мантии на смирението. Затова погледни внимателно тези Божии хора. Защото на тях е дадено от Отец Ми да бъдат в Неговия Съвет…”
Отново погледнах на хората в огъня, който ги гореше и в един миг всичко ми се проясни. Затова казах на Исус:
“Господи, не е ли Отец огън пояждащ? И не затова ли Божиите хора стоят всред пламъците, за да са готови за общението с Него?”
А Исус отговори:
“Не само това, момчето Ми! Това са човеците, които са влезли най-дълбоко в Сърцето на Отца Ми, защото са били нищи духом. Те никога не могат да носят други дрехи, освен мантиите на смирението. Защото Онзи, Който е поставил Името Си и Престола Си най-високо, желае да общува и да държи в Светлостта на Лицето Си онези, които са най-ниско. Нека това никак не те учудва. Защото Силата да се смириш до смърт и да приемеш образ на слуга, Отец Ми дава на най-възлюбените Си. И всяка мисъл на Сърцето Си, и всяко дело на ръцете Си от сега и в цялата Вечност Отец Ми ще споделя с тези Негови избраници. Защото на тях Троицата е дала достъп до най-дълбокото в Божието Сърце и до най-високото в Божието Небе…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Аз гледах онемял на тези Божии избраници и за първи път в сърцето си разбирах, че земният живот е една голяма лъжа. Лъжа, която е обърнала всичките ни представи. Лъжа, която е хвърлила пелена от тъмнина върху човешките помисли. Защото е твърде възможно, когато на земята видим един от тези Божии избрани, да се изсмеем или да турим ръка на устата си. И дори да си кажем:
“Боже мой! Та тоя е много нищожен…”
Но когато един ден разберем, че тези нищи духом, които са събирали човешките подигравки, стоят пред Светлостта на Божието Лице, то тогава непременно ще ни станат ясни и думите, които Господ изговори против фарисеите:
“Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога…” (Лука 16:15)
А Исус, като наблюдаваше размислите ми, дошли като ефект от онова, което виждах, ми каза:
“Иди и предупреди братята и сестрите Ми! Иди и им кажи, че нищо друго няма така да ги извиси пред погледа на Отец Ми, както смирението. Защото Словото, което изговорих, непременно ще се сбъдне така, както съм го изговорил. Тогава ще разберете, че в Небесното царство има велики, но има и най-малки. А ето, че ти сега видя великите. И кои други да тъпче дяволът на земята? Към кои други да показва яростта и злобата на човеците? Към кои други да изпраща присмиватели и подиграватели? И кои други да се наситят на храчките и презрението на горделивите, освен тези, които се облякоха в най-грубата, но и най-властна мантия в Небето? Виж тогава, че всички те горят в Огъня на Отца Ми! И ако някой поиска същия Огън, то нека такъв се приготви да страда и в огъня на дявола. Защото кой друг да претърпи огъня на омразата и презрението, освен Божиите смирени? Кой друг да претърпи огъня на злобата и чародейството, освен тези, които имаха в сърцата си Огънят на Отца Ми?”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки. И когато вникнах в съвършената им пълнота, аз извиках към Исус:
“Господи, сега разбрах, че Отец наистина е дал на смирените и нищите духом най-съвършения дар от Небето – Собствения Си Огън. Тази е била причината Неговите да бъдат гонени и наказвани от огън. А Йоан Кръстител, когато ни говореше за Теб, каза:
“Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън…”
“Точно така е, момчето Ми. Но колцина са тези, които приемат огнено кръщение? Не остават ли повечето с дарбите си, без дори да се замислят, че огънят на дявола може да атакува дарбите, но той не може да се изправи против Огъня на Отца. Защото ще дойде време, когато мнозина ще Ми рекат:
“Господи, не в Твоето ли Име пророкувахме? И не в Твоето ли Име бесове изгонихме? И не в Твоето ли Име направихме много велики дела…”
Но за какво са Ми вашите пророкувания, изгонвания на бесове и велики дела, когато сте останали без Огън? За какво Ми е в Небето онова поколение, което търгува и се напечели именно с дарби? Къде са смирените Ми? Къде са тези, които пазят в сърцата си Съвършения дар на Огъня? Ето ги! Те са тук! И съкровищата им са тук! Затова са възлюбени от Отца Ми и завинаги ще бъдат в Съвета на Божиите Светии. А ние с теб нека преминем нататък, за да ти покажа и второто блаженство…”
Така, след последните Му думи, аз и Исус тръгнахме по златните улици на Небесния Ерусалим, за да видим второто блаженство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s