КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю! В продължение на много години аз съм вярвал в сърцето си и простирал ръцете си към виденията в тази книга. Но те винаги се отместваха по-напред и преди тях Господ ми даваше други видения. Тогава разбирах, че не просто не е дошло времето, за да видя Светлините на Сион, но че самият аз не съм подготвен в сърцето си за подобна проява на Божията Благодат. Въпреки, че Господ Исус отместваше желаното от сърцето ми, аз знаех, че рано или късно Той ще ме посвети в това желателно и прекрасно нещо – да зърна Светлините на Сион. Да прогледна с очите на вярата в онези Съвършени Божии благости, които Словото ни разкрива като блаженства.
Спомням си как преди две години написах книга, която се казваше “Пътят Христос и другите пътища”. В тази книга Исус ми даде Своя поглед върху благословенията долу и блаженствата горе. Но въпреки изобилната Божия Милост, която беше посетила сърцето ми, въпросът с блаженствата остана недоизказан. Те останаха скрити за сърцето ми. Като мечта, която един ден ще се сбъдне. А после, все по-често и често моите приятели, гледайки гонението, което претърпява душата ми, ме прегръщаха с верността си и ми казваха:
“Стефане, блажен си!”
Ти чувал ли си такива думи към сърцето си, братко мой?
Най-малкото – помниш ли думите на нашия Господ и Спасител от пета глава на “Евангелието от Матея”? Защото там Исус отвори устата Си и прогласи пред събраните множества кои са блажени и защо са блажени. Но ето, че всички днес живеем в такова време, когато човеците предпочитат да пожелават онова, което виждат, а не онова, което не се вижда. Тогава благословенията изместват блаженствата така, както погледът на очите – погледа на сърцето. Но било, че едни ще се вторачват в благословенията, а други ще отстояват вярата в блаженствата, Светлините на Сион все така ще стоят в Небето. Затова виденията в тази книга са послание не към онзи в теб, който вижда, а към другият – който вярва. Не към плътския човек, който пълни очите и ушите си с нещата на света, но към твоя личен дух, който един ден ще се върне при Създателя си. А Бог е верен. Верен дотолкова, щото да компенсира всичката болка и зло, което са претърпели и все така претърпяват верните Му. Верен дотолкова, щото да даде на Исус Христовите онзи Небесен дял от неизживяна Благодат, който дял нашият Спасител нарече “блаженство”.
Когато Исус дойде към сърцето ми, за да ме подготви за изживяването на Небесните видения, Той първо ми даде да размишлявам върху думите на Апостол Яков в неговото съборно послание. Ето кои думи на апостола заплениха сърцето ми:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17)
Тогава започнах да разсъждавам в дълбочина над думите на Христовия слуга. Той говореше за Небесния ни Баща, като за Един, Който е Отец на Светлините. Нещо повече – Яков разделяше Неговите блага. Веднъж – като дадено добро. Втори път – като Съвършен Дар, който слиза отгоре. Затова се замислих. Доброто ли искаше душата ми от Отца или Съвършеното? Понеже Доброто, така или иначе, е в такова количество, щото Сам Исус да заяви:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща…” (Матея 12:35)
Но никъде нямаше стих от Словото, който да казва:
“Съвършеният човек изважда от Съвършеното Си съкровище Съвършени неща…”
Докато все така бях убеден в правотата на съжденията си, до сърцето ми се приближи моят Господ Исус. Той ме докосна така нежно, както го беше правил стотици пъти преди това. А след това ме попита:
“Чудно ли ти е това? Чудно ли ти е, че добрите човеци имат добри съкровища, а пък няма Съвършени човеци със Съвършени съкровища?”
“Да, Исусе!” – отговорих аз и продължих:
“Това искрено ме натъжава. Защото Словото Ти говори, че Отец на Светлините дава всяко добро и всеки Съвършен Дар…”
“А ако още веднъж погледнеш на Евангелието, то няма ли да откриеш Един Съвършен Човек, Който даваше на човеците Съвършени дарове, а не просто добри неща? Не заявих ли Аз на всички ви:
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:48)
Не затова ли заявих тези Мои думи, за да търсите Съвършените дарове на Отца, а не просто добрите Му неща? Тогава непременно, както има едни човеци с добри съкровища, ще има и други със Съвършени съкровища. Това ще са всички онези, които са отворили сърцата си за Съвършените дарове на Отца. Днес Той е толкова Верен и Любящ към вас, щото и в този момент Святият Дух е преизпълнен със Съвършените дарове на Отца. А тези дарове се дават, за да се събират и натрупват като съкровища.
Спомни си тогава думите Ми. Спомни си как на всички ви казах:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
Кажи Ми тогава: Би ли събрал някой съкровище, ако не събира дар по дар, догде се натрупа доволно много?”
“Не, Господи! Защото съкровището показва не просто един дар, но изобилие от много дарове, събрани на едно място…”
“А какво е онова съкровище, което молец и ръжда не го изяжда, и крадци не го подкопават и крадат? Не е ли то по-прекрасно от всичките добри съкровища на земята?”
“Да, Исусе! Защото съкровището на небесата е Съвършено. То е събрано от всички Съвършени дарове, които слизат от Отца на Светлините…”
“Точно така, момчето Ми. Но ти сега помисли защо Апостолът Ми Яков нарече Небесния Отец като “Отец на Светлините”. Защо на “Светлините”, а не на Светлината?”
“Господи Исусе! Аз вярвам, че слугата Ти Го нарече така именно в контекста на Неговата изява, като Един, Който дава добри и Съвършени Дарове…”
“Помисли отново върху Моите думи. Помисли върху това, че Аз ви казах да си събирате съкровища на Небето. Ако в света има банки, които пазят съкровищата на земните човеци, то нима Моят Отец не ще опази вашите съкровища, събрани на Небето? Ако всяко от съкровищата горе е нетленно, като куп от прекрасни Небесни дарове в Святия Дух, то няма ли всеки куп да е като едно светло сияние?”
“Да, Господи! Точно така биха изглеждали съкровищата на небесата!”
“Чудно ли ти е тогава, че Моят Баща е Отец на Светлините? И ако всички съкровища се пазят от Него и в Него, то няма ли да дойде момент, когато всеки от вас непременно ще вземе съкровището си, което е събирал горе?”
“Разбира се, че ще дойде такъв момент, Господи!”
“Знай тогава от Мене и нека го запомнят всичките Ми братя и сестри, че онзи момент, в който праведният има достъп да получи Небесното си съкровище и го получава, се нарича блаженство!
Именно блаженствата са Светлините на Сион!
Те са онези прекрасни Небесни сияния, запазени за поколението на праведните. Те са онова изобилно Небесно богатство, което ще запълни сърцата ви. Те са Небесната компенсация и реабилитация за всичкото зло и всичката непълнота, на която сте подложени сега на земята. Защото Аз и Отец Ми знаем, че сте гонени и хулени, гладуващи и жадуващи, нямащи нищо, а обогатяващи с всичко. Аз и Отец Ми знаем на какво злострадание са подложени сърцата ви и на какви съблазни и изкушения – душите ви. Но това е още една причина да вярвате, че сте събрали съкровищата си горе, а не долу. Защото към онези, които събират съкровищата си долу дяволът се изявява като благодетел. Той никога не им пречи. Никога не ги смущава. Никога не им се противи, но още повече ги насърчава, за да спечели сърцата им. Защото, гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Но когато същият този дявол види, че едно сърце събира горе, то тогава той освирепява, защото губи това сърце. То не му принадлежи, защото не е събирало съкровището си в неговата територия, но в Божията. Тогава идват онези ветрове на насилие и ярост над блажените, които Моите трябва да претърпят с всичката сила на сърцата си. Защото в Царството на Отца Ми влизат само онези, чиито съкровища са горе, като светли сияния в ръката Му. И Отец на Светлините непременно ще даде Небесния дял от блаженство на онези, които се намерят звани, избрани и верни да изпълнят писаното:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:3-12)
Затова, ето, казвам, и праведни думи излизат от устата Ми:
Последвайте Ме чрез виденията, които ще дам на пророка Си. Защото всяко вярно и искрено сърце непременно трябва да разбере и вкуси с вяра от Светлините на Сион. И всички вие трябва да оставите нещата, които ви спират и спъват, за да отворите сърцата си и Аз да положа в тях всичките Съвършени Небесни дарове, които Моят Отец днес ви дава.
Само с тези дарове вие бихте имали съкровища на Небесата. Само с тези дарове всеки от вас ще има право да се нарече блажен. Защото няма сърце, което да не бърза да отиде при съкровището си. И гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…”
След последните Си думи Господ Исус простря ръката Си и докосна главата ми. И само след миг, пред очите на сърцето ми се разкри красотата на Небесния Сион, а аз за първи път видях онези сияния в Святия Дух, които бяха съкровища от Съвършени дарове, давани от Отца на Светлините.
Моля те, скъпи ми братко! Моля те, верни ми приятелю! Остави със Словото на тази пророческа книга да общува духът ти, защото плътта и душата няма да я разберат и тя не е написана за тях. А ако Светлината на Божия Пророчески Дух улови твоя дух, то тогава ще бъдеш не просто щастлив, но блажен. И сърцето ти ще види с вяра всичката онази пълнота, на която стана свидетел и моето сърце. Нека Исус те докосне и преобрази! За да бъдеш блажен сред благословените и богат горе сред богатите долу!
Амин и Амин!