ПАЯЖИНАТА НА ВЕЧНАТА СМЪРТ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПАЯЦИТЕ ПРИ ШИРОКАТА ПОРТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако Господ Исус даде на сърцето ми да преживее повторно видението с трите лъча на Вечния Живот, то е, за да може Божиите чеда да имат категоричното свидетелство от Дух и Истина, че Той призовава всички ни при тясната Врата на Господния Хълм. Защото преминаването през тази Врата е най-важното и най-святото дело, на което трябва да посветим живота си. Казвам ти истината, че човек може да извърши много дела в живота си, но ако не премине през тясната Врата на Вечния Живот, то никак няма да го ползват делата му пред Бога. И за всички, които не са преминали през Вратата на Хълма, ще дойде миг да викат към Исус:
“Господи, Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме? Не в Твоето ли Име бесове изгонихме? И не в Твоето ли Име направихме много велики дела?”
А тогава Сам Исус ще посочи връзките на вечната смърт в сърцата им и ще им каже:
“Аз никога не съм ви познавал! Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!”
Сега разбираш ли, че именно след преминаването на тясната Врата ние позволяваме на Господ да ни познае?
Защото Отец познава прекрасно Своя Аз, Своето Мене и Своето Мое!
Те са Негови и изхождат от Сърцето Му!
Но ако някой е държал на собственото си “аз”, като е отхвърлил Божието Аз… Ако е държал на себе си, а е отхвърлил Исус… Ако е търсил своето си, а не онова, което е Исус Христово…
Истината е, че такъв е бил на пътя на беззаконните в долината под Господния Хълм. И като е видял широката порта, решил е в сърцето си, че тя е Божият критерий за Спасението и Вечния Живот.
Ето тази широка порта Исус ми показа във видението, което ще ти разкрия. А там, зад портата, сърцето ми забеляза такива покъртителни подробности, щото със сигурност видях цялата пълнота на нечестивото дяволско сърце. Затова нека сега да ти предам думите, които Господ ми проговори, миг преди самото видение. Ето какво ми каза Той:
“Това, което сега ще видиш, запиши на книга и бъди внимателен, за да не изпуснеш нищо от онова, което ще ти покажа. Защото широката порта е най-ревниво пазената тайна на дявола. И по тази причина именно там той е най-успешен в измамата над човешките сърца. А сега Ме последвай, за да видиш онова, което не ти е давано преди…”
С вълнение последвах моя Господ, Който тръгна от Господния Хълм към долината. И при все, че долината гъмжеше от човеци, ние преминахме покрай тях като носени от вятър, докато стигнахме до самата широка порта. Видът на портата беше такъв, щото за оня, който стоеше пред нея, тя беше като Божият Ветил. И там всеки от измамените виждаше светли Небесни стълби, идещи от Божиите облаци във висините. Но това беше само на пръв поглед. Защото, веднъж прекрачили портата, човеците изчезваха от полезрението на останалите, които тълкуваха изчезването им, като издигане и възнасяне при Бог Отец. Това непременно действаше желателно за следващите, които също бързаха да преминат през портата и също да изчезнат. Така върволицата от човешките множества преминаваше постоянно и без никакво бавене. Но ето, че накрая Господ вдигна ръка и посочи към портата, като ми казваше:
“Никак да не се впечатляваш от измамата, която дяволът е направил, за да прилъгва човеците. Вместо това Ме последвай, понеже двамата с теб ще преминем от другата страна на портата. За да видиш действителното място, където попадат преминалите през нея…”
След тези думи Исус хвана здраво ръката ми и така двамата с Него преминахме през широката порта. И докато очите ми все още виждаха измамливия Ветил и Небесните стълби, стана така, че пред мен като в миг на око се яви пространство, погълнато от страшен мрак. И само Небесната Светлина на моя Господ, в която беше скрит духа ми, ме опази да не извикам от ужас. Едва сега виждах, че самото дяволско пространство беше пещера с черни и остри скали. Тя не беше хоризонтална, сиреч, да се навлиза в нея, но по-скоро – вертикална. Защото под нозете ми, които стояха до нозете на Исус, аз видях дълбока пропаст, чийто край стигаше до пламъците на ада. Но и с това гледката не изчерпваше тайните си. Понеже пространството над пропастта беше покрито от здрава паяжина, от която се разнасяше миризма на гниене и на мухъл. Точно тогава Господ проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Забеляза ли паяжината?”
“Да, Исусе! Забелязах я, понеже е простряна над пропастта в пещерата и от нея идва противна миризма на развалено. Сякаш, че в тая паяжина са се събрали всички връзки на тлението…”
“Не си далеч от Истината!” – отговори Исус и продължи:
“Но сега гледай внимателно, защото при паяжината ще се явят стопаните й…”
Отново погледнах към паяжината, когато забелязах как всред нея изпълзяха три паяка. Те видимо се различаваха по размера и големината си, при все, че паяжината им беше обща. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Виждам три паяка около паяжината. Един – който е по-голям, и два други, които са по-малки. Явно, че те са, които са изплели тази паяжина. Така ли е, Исусе!”
“Точно така е! Но Аз сега ще простра към паяците Мечът на Истината. За да видиш кои в действителност са самите паяци…”
След тези Свои думи Господ бръкна в мантията Си. И като извади Мечът на Истината в Десницата Си, простря го към самата паяжина. А тогава, поради Божията Светлина, паяците мигновено се видоизмениха, тъй че очите ми разпознаха, че това бяха Сатана, човекът-Антихрист и духът на Антихрист, който е лъжепророкът. Това ме накара с вълнение да кажа на Господ:
“Ах, Исусе! Виждам как Мечът Господен осветява змея, звяра и лъжепророка. И ето тия тримата са паяците в тази пещера…”
Чул думите ми, Господ прибра Меча в мантията Си, а змеят, звярът и лъжепророкът отново се видоизмениха като паяци. Тогава Той ми каза:
“Ако Отец Ми се яви на сърцето ти с Лъча на Своя Аз, Синът – със Своето Мене, а Духът – с Моето, то има ли защо да се чудиш какво ще вършат тези паяци?
Виж паяжината им, момчето Ми! И като я видиш, забележи, че в нея има милиони тънки нишки, които са здрави и еластични… Сега разбираш ли какво се случва с човеците, които преминат през широката порта?”
“О, Исусе! Явно е, че тези милиони нишки са връзките на вечната смърт. И когато някой от човеците падне в тая пропаст, то той бива улавян с някоя от нишките на паяжината…”
В потвърждение на думите ми Господ посочи към входа на портата, където вече влизаше човек. И едва влязъл, човекът вече падаше в самата паяжина. А тогава един от паяците скочи ловко, като завърза сърцето му с една от нишките. След първия човек влязоха други двама, които също паднаха в паяжината. А тогава другите два паяка с мълниеносна бързина вързаха сърцата им с други нишки. Така, вързани с нишките от паяжината, човеците започнаха да потъват в самата пропаст, като падаха надолу. А паяците мигновено пропълзяха по протежението на скалите, като бързаха да слязат на самото дъно на пропастта. Това ме накара да изпадна в недоумение, понеже не знаех каква е целта на паяците. А Исус, видял недоумението ми, побърза да ми каже:
“Това ли те учудва? Ти все още нищо не си видял. Но сега, за свидетелство на Моите братя и сестри ти казвам, че сърцата на тези човеци бяха вързани от връзките на вечната смърт. От дяволското “аз”, дяволското “мене” и дяволското “мое”. А колкото до това, че паяците побързаха да слязат в дълбините на самия ад, то те го направиха, понеже всеки от вързаните човеци ще има период на приближаване към тях. И колкото повече ги приближава, толкова повече ще потъва. Затова казвам на всички Мои:
Първата от връзките на вечната смърт е “аз-ът” на змея, който е Сатана. Втората от връзките на вечната смърт е “мене-то” на звяра, който е човекът-Антихрист. Третата от връзките на вечната смърт е “моето” на лъжепророка, който е духът на Антихрист.
Всеки, който влезе през широката порта, е обречен да приеме тези връзки в сърцето си и да намери вечната смърт и погибел. И ако Божиите чеда до днес не са знаели колко страшни са тези паяци и нишките на паяжините им, то на всички ви казвам, че няма по-разтеглива, здрава и еластична връзка от връзката, която е способен да създаде един паяк. А когато паякът не е един, но са трима, и когато в същината си не са паяци, но тримата велики и страшни в царството на мрака, то тогава наистина има от какво да се пазите и от коя порта да се отдалечавате.
Ето, Аз ще покажа на пророка Си всяка от връзките на вечната смърт. Като започна от “аз-а” на змея и стигна до “моето” на лъжепророка. Затова бъдете ревностни и твърди да Ме последвате в тези най-съдбоносни видения за сърцата и душите ви…”
След тези последни думи видението с широката порта се прекрати, а сърцето ми – разтърсено както никога, побърза да се закрепи и скрие още повече в лъчите на Вечния Живот.
Дано и ти, братко мой, намериш Божиите лъчи! За да превъзмогнеш над широката порта и сърцето ти да бъде опазено в тези дни на човешко тление и гнилота. Амин и Амин!

Leave a Reply