ПАЯЖИНАТА НА ВЕЧНАТА СМЪРТ – IV ГЛАВА

4. “МЕНЕ-ТО” НА ЗВЯРА ИЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ НА ЕГОИЗМА И НАДМЕННОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз няма да престана да се прекланям и да благодаря на моя Бог за всичката Му Благост и Милост. Затова, че и до днес Той остава съвършено загрижен за нашите сърца и души. Понеже Той можеше да стои на Трона Си горе и да ни очаква да дойдем при Него. Но Той не постъпи така. Защото се смили за всичките Си чеда. И като слезе от Сион, намери слугите Си пророците. За да им даде Святи видения от Сърцето Си, огнени думи от устните Си, изобличителен жезъл от ръката Си. И днес, когато Божият жезъл се стоварва над сърцата ни и ни наказва, ние трябва да пеем. Дори през сълзи и плач, но да пеем и да славим Милостта и Благостта Му.
Защото кой от нас не е бил предмет на Отеческата Любов?
Кой от нас не е бил наказван, за да получи като сетнина Плодът на Мира и Освещението?
Казвам ти, че моето сърце е удивено и разтърсено както никога. Защото преди много години Господ Исус ми показа широката порта. Показа я някак отдалеч, като на младенец, който трябва да суче мляко. Тогава написах книгата “Широкият път или религията като смърт”.
Но можел ли съм да зная, че широкият път е много по-широк и широката порта – много по-смъртоносна? Можел ли съм да зная, че няма църкви, които да са застраховани от връзките на вечната смърт? Можел ли съм да зная, че ако греховете на Вавилон стигнаха дори до Небето, то това е било именно поради паяжинните нишки на Сатана, които са изстреляли мнозина в орбита около фалшивото християнство и човешката религия? Кой от нас не е виждал ръкопляскането, идещо от скалите на сатанинската пропаст? Кой от нас не е виждал гордостта и превъзнасянето на една шепа вавилонски царе, които мислят, че ще живеят вечно? Кой от нас не е ставал предмет на презрението им и жертва на хладината им?
Ето, казвам ти, че всяко изстрелване от човешката гордост и кариеризъм ще приключи в пламъците на ада. И нека никой от падналите там да не пита Сатана защо е такава сетнината му. Защото връзките със Сатана се създават приживе, а им се въздава отпосле.
Нека сега да ти покажа втората от връзките на вечната смърт. Защото това е връзката на звяра. Връзка, която е “мене-то” на Антихрист. Ето какви думи ми каза Исус, миг преди видението в пещерата:
“Нещата, които ще видиш в това видение, са ужасни в пълния смисъл на думата. Затова нека не отпада сърцето ти, но още повече се закрепи в Мене. Защото Аз виках от Небето към много сърца и исках да им покажа широката порта и широкия път, но те никак не пожелаха да Ме чуят. Аз плаках в очите на много наскърбени и угнетени и исках църковните първенци да чуят плача Ми в устните им. Но църковните първенци не Ме чуха, защото бяха заети със собственото си “мене”. Аз кървях в сърцата на много убити и прободени и исках да намеря човеци със сърцето на Йосиф от Ариматея. За да измият раните Ми и помажат нозете Ми. Но Гласът Ми стана като гласа на пророка в пустинята. Понеже, запленени от меките дрехи и царските дворци, царете отказаха да чуят Гласа на Царя и да покрият главите си с вретището Му.
Затова ти казвам, че с дълбоките видения в тази книга Небето подписва некролога на цялото сатанинско царство. Така, че мъртвите, написани в него, да бъдат мъртви до века. Понеже са възлюбили връзките на вечната смърт, а са намразили лъчите на Вечния Живот.
А ти сега Ме последвай. За да видиш и самото видение…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, а пред сърцето ми отново се появи пещерата на широката порта. И ето, че аз отново видях гъстата паяжина, а встрани от нея – вторият от паяците на тъмнината. Не се наложи да гледам дълго, понеже през широката порта премина човек, който отново беше облечен с представителен костюм. Едва преминал, той също падна в паяжината, а тогава паякът скочи ловко, като завърза нишка от паяжината си в сърцето му. И като хвърли човека над пропастта, направи го да увисне. След стореното с пипалата си, паякът пропълзя по самите скали на пропастта, като слезе отново при пламъците на самия ад. И ето, че от дълбочините на пропастта долетя гласът на паяка, който казваше на поклонника си:
“Ела при мене! Аз искам да бъдеш с мене! С мене, мене, мене…”
Думите на паяка се вдигнаха от самата пропаст като тъмен вихър, който разклати скалите с тежко ехо, а след това се шмугна в сърцето на човека. И ето, че той протегна ръцете си надолу, като казваше:
“На мене ли говориш, господи? Какво искаш от мене?”
А паякът отново му каза:
“На тебе казвам! Ела при мене, мене, мене…”
Думите отново се стрелнаха като тъмен вихър всред скалите и се шмугнаха в сърцето на човека. А той, обладан от внушенията, извика:
“Няма нищо по-добро за мене! Този път е за мене! Тази съдба е за мене!”
След тези думи на човека нишката започна да се разтяга, като слезе десетина метра надолу. А човекът, видял че се приближава към паяка, отново извика:
“Какво щастие е за мене да следвам тебе! На мене точно това ми трябва!”
Нишката отново се разтегли, като слезе още по-надолу. И ето, че скалите на пропастта отново се видоизмениха. И като се превърнаха на уютни зали с тържествени амвони, мигом се напълниха с човеци, които викаха с възторг:
“Ела при нас! Този амвон е за тебе! Ние искаме тебе, чакаме тебе, възхищаваме се от тебе!”
Поласкан от възгласите им човекът направи опит с ръцете си да се приближи към амвоните и залите. Но като погледна надолу към паяка, казваше им:
“Има нещо много по-велико за мене. На мене господ ми дава много по-голяма привилегия…”
Това накара паякът да усили падането на паяжинната нишка. Така край поклонника му се появиха нови, още по-изкусителни картини. Защото залите и амвоните се смениха с конгресни центрове и наредени трибуни. В тях човеците вече не бяха стотици, а хиляди. И изправени от трибуните, мастити професори и църковни величия протягаха ръцете си към него и му казваха:
“Чакаме само тебе! Не можем да започнем без тебе!”
А поклонникът, гледайки с възхищение съблазнителните оферти, вече викаше:
“Ето такава кариера е за мене, господи! Всичко ще сторя за тебе, за да я постигна. Всякаква цена ще платя, за да направиш от мене това, което ми даваш да видя!”
В този миг Господ ми даде знак да наблюдавам паяка, който беше вече твърде близо до поклонника. И ето, че паякът се видоизмени, тъй че очите ми виждаха Антихрист, който беше едно тъмно копие на моя Господ. Така Антихристът протегна ръцете си към падащия с нишката, като му казваше:
“Ето, ида скоро! У мене е наградата, която давам на всички, които ме любят. А ти любиш ли мене, чедо мое!”
Въпросите на Антихрист бяха като инжектиран екстаз в сърцето на поклонника му. И той му извика:
“Цяло щастие е за мене, че ти служа. Защото зная, че държиш на мене и искаш от мене да ти служа…”
А Антихрист, като посочи конгресните центрове и неспирните аплаузи и ръкопляскания в тях, му каза:
“Всичко това е за тебе. Защото си послушал себе си и си дал всичко от себе си, за да успееш. Ела, чедо мое! Приближи се още малко…”
Чул думите на Антихрист, поклонникът му опъна ръцете си до сетен предел. И като искаше да го докосне, казваше му:
“Ето ме мене! Мене си търсил и в мене благоволиш, господи!”
На тия думи на човека звярът се усмихна, като му казваше:
“Да, наистина! Тебе търсих и тебе намерих! И такива като тебе ще извършат всичката ми воля…”
След думите на Антихрист паяжинната нишка се разтегна дотолкова, щото поклонникът вече стоеше пред звяра. И като протегна ръката си вече искаше да докосне сърцето му. Тогава звярът докосна сърцето си и извади втора нишка, с която завърза сърцето на поклонника си. А след това опъна първата и вече я отпускаше, като казваше на човека:
“Иди с тая твоя вяра и ще победиш света!”
Така поклонникът беше изстрелян нагоре. И като преминаваше покрай конгресните центрове, той вече се биеше в гърдите си, като викаше:
“Кой е като мен, а? Има ли друг като мен? Казвам ви, че няма да позволя на никого да бъде над мен! Чувате ли? Няма кой да е над мен…”
Повдигнах ръцете си, за да запуша ушите си, понеже сърцето ми никак не можеше да издържи последната арогантна проява на сатанинския поклонник. А тогава Исус ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Докъде ще стигне човек, ако залага на своето “мене”? И докъде ще стигнат всички, които са повярвали в господ, който залага на тяхното “мене”, а не на своето?”
“О, Исусе! Та нали именно такава е измамата на Антихриста. Защото той търси човеци, пълни с егоизъм, които не са се отрекли от себе си, но искат да налагат себе си…”
“А такъв ли беше божественият призив към чедата Ми? Не казах ли Аз думите, които почти всички забравихте:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Вижте тогава всички, че поклонникът на Антихрист в пещерата търсеше своето си, а не онова, което е Исус Христово! Вижте, че искаше служение за себе си, а не служение за Бога. А ти, момчето Ми, помисли и Ми кажи каква беше втората връзка на вечната смърт, с която Антихрист върза сърцето на човека…”
“О, Исусе! Твърде страшна и смъртоносна е тази връзка. Защото това е връзката на надменността. Понеже поклонникът, летейки нагоре, крещеше на всеослушание, че не иска никой да бъде над него. И с тази своя надменност той досущ заприлича на звяра, за когото е писано, че ще хвърля надменни думи против Бога и Божиите Светии…”
“А не са ли твърде много днес надменните? И не ще ли да рече надменността им, че са поставили “мене”- то си над всички?
Ето, предупреждавам ви, за да знаете:
Надменността е престолът на царуващия егоизъм! Тя е връзка на вечната смърт, с която звярът поглъща душите на своите поклонници! Затова вижте сега каква е сетнината на надменният. Защото колкото и нависоко да го въздигне поклонът му пред Антихриста, пак идва миг, когато той ще започне да пада…”
И действително, че след думите на Исус поклонникът на Антихрист започна да пада. Това накара звярът мигновено да опъне втората паяжинна нишка. И при все, че човекът се опитваше със зъби и нокти да се задържи всред острите скали, пак той никак не устоя на силата на звяра. Така дойде миг, когато душата на поклонника се плисна в самите огнени пламъци на ада. И като видя ужаса на собственото си състояние, извика:
“Това не може да се случи с мене! Тази съдба не е написана за мене!”
А тогава звярът с ехиден смях му отговори:
“Напротив! Такава е съдбата на всяко “мене”! И ти не си Божий, но мой! Понеже Божиите се отричат от себе си, за да следват Сина на Йеова, но ти заложи на моята връзка, за да бъдеш от поколението на баща ми…”
Ужасът на поклонника беше пълен. И той, като започна да скубе косите си, крещеше като избезумял:
“Проклето “мене”, проклет егоизъм! Как не те разпознах приживе? Как не те овладях приживе?”
Докато слушах крещенето на поклонника, Господ се приближи до мен. И като ме погледна с най-строгия Си поглед, каза ми:
“Запиши на книга това видение, защото е твърде, твърде съдбоносно. И като го дадеш на всичките Ми братя и сестри, предупреди ги за сетнината на всеки човешки егоизъм и всяка надменност. Нека всички отпаднали от Името Ми днес да паднат на колене пред Моя Бог и Отец, та да изрекат думите на тоя нещастник приживе, за да не ги изрекат отпосле:
“Проклето “мене” и проклет “егоизъм”! Отсечи ги от нас, Боже на Правдата! Изгори ги от нас, Боже на Святостта! Дай ни да разпознаем приживе връзките на смъртта. И като се отречем от тях, да намерим лъчите на Вечния Живот!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s