ПАЯЖИНАТА НА ВЕЧНАТА СМЪРТ – III ГЛАВА

3. “АЗ-ЪТ” НА ЗМЕЯ ИЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ НА ГОРДОСТТА И ПРЕВЪЗНАСЯНЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Съдейки по яростта, с която дяволът реагира на виденията, дадени ми от Исус, мога да ти кажа, че Господ наистина ме е довел пред прага на пълното съкрушаване на дяволското сърце. И аз вече наистина преставам да се учудвам, когато сърцето ми усети дяволската ярост. Защото тя се оказва израз на пълното му безсилие. Защото колкото и силен да е един паяк сред паяжината си, то творението му пламва и при най-малката Божия искра. Ето затова в пещерата на лукавия е абсолютен мрак. Но Господ отиде и там, в мрака. Защото днес този мрак е погълнал милиони души. Всяка от тях е влязла през широката порта, излъгана, че ще намери Ветил.
Но колко са човеците, уловени от връзките на смъртта, които да викат към Бога на Спасението? Колко са като молителя, който казва в псалома:
“Връзките на смъртта ме обвиха, и мъките на преизподнята ме намериха; скръб и беда срещнах. Тогава призовах името Господно, и Го помолих: О Господи, избави душата ми…” (Псалом 116:3-4)
Виждаш ли, братко мой онова, за което Господ ни предупреди в началото на тази книга? Виждаш ли как става дума именно за кътчета от нашите души? И какво друго да са те, ако не места, където не е умряло нашето, за да живее Божието?
Но ето, Господ докосва дълбочините на сърцето ми и ми дава да свидетелствам за всичката Му Благост и Милост. Защото днес Той е готов да спасява. Днес Той е готов да простре ръката Си и да извади мнозина пленници на паяците от пещерата на широката порта, стига те самите да извикат:
“О, Господи! Избави душите ни от връзките на смъртта!”
Но как да извикат ония, за които и до днес широката порта е самият Божий Ветил? Как да извикат към Исус човеците, които наричат дявола “Господ”, след като за тях Господ е станал “дявол”?
Та кой вика към “дявола”, за да го спаси?
Нека ти кажа, че дори тогава, когато са паднали в пещерата на лукавия, човеците никак не виждат действителното си състояние, понеже духовните им сетива са затворени. Напротив – веднъж преминали през широката порта мнозината бързат да се отдадат на дявола с такава страст и похот, щото не е никак чудно, че дяволът е толкова успешен с връзките на вечната смърт. Нека сега да ти кажа какви бяха думите, с които Господ ме въведе и в самото видение с първия от трите паяка, който е Сатана. Ето какво ми каза Той:
“Ако досега не си знаел, че “аз-ът” на човешкото сърце е връзка, то се приготви да я видиш. Защото тази е първата от връзките на вечната смърт и дяволът твърде много разчита на нея. Затова нека отново да те заведа при широката порта, за да видиш пещерата на лукавия…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, тъй че двамата с Него се озовахме в самата пещера. И ето, че очите ми отново видяха паяжината, простряна над пропастта. А до сами нея стоеше огромен паяк и аз знаех в сърцето си, че това беше дяволът. В този миг Господ ми даде знак с ръка, като ми казваше:
“Виж сега какво ще се случи на оня сатанински поклонник, който вече влиза през широката порта…”
Погледнах към входа на портата, когато забелязах, че там се появи човек, облечен в хубав костюм. Едва влязъл, той падна в паяжината, подобно на тримата в предишното видение. А тогава паякът скочи ловко и застана до сърцето му. И като хвана една от нишките си, побърза да я завърже към самото му сърце. Така човекът увисна на нишката, която го държеше твърде здраво. А паякът, като пропълзя по острите скали встрани от пещерата, слезе надолу в пропастта, докато стигна самите пламъци на ада. И ето, че Господ ми даде знак да внимавам, понеже паякът изкрещя от далечината на дъното, като казваше на човека:
“Аз те чакам да дойдеш при мен. Аз, те викам! Аз, аз, аз…”
Думите на паяка отекнаха с такава сила в острите скали, че подобно струя от тъмен мрак се забиха в сърцето на човека, като разклатиха нишката от паяжина, с която той беше вързан. Това накара поклонникът на дявола да повтори думите му, казвайки:
“Аз, аз, аз! Идвам, господи!”
Едва изговорил думите си, човекът усети, че нишката мигновено се разтегли и той потъна с няколко метра надолу. Това го накара да се ухили. И той, като простря ръцете си надолу, отново извика:
“Аз, аз, аз…”
Ефектът от думите му отново беше моментален. Понеже нишката се разтегли с нови няколко метра. Това ме накара да попитам моя Господ:
“Какво става, Исусе! Защо при повтарянето на думата “аз” нишката се разтегля и става по-дълга?”
А Исус ми отговори:
“Тук, в пещерата на широката порта, “аз” се търси с “аз”. Тъй че човешкия “аз” се привлича неустоимо от “аз-а” на дявола. Но ти продължи да гледаш какво ще се случва с поклонника, който е уловен от връзката на вечната смърт…”
Отново погледнах към страшната пропаст и човека, който потъваше с нишката на паяка. И ето, че забелязах как черните скали край него започнаха да се променят и вече изобщо не бяха скали. Напротив – самото сатанинско лукавство ги беше превърнало на ложи за високопоставени човеци. Така, гледайки от ложите си към вързания с нишката на паяка, човеците ставаха от столовете си и започваха да ръкопляскат от възторг и да му казват:
“Ти си, ти си, ти си!”
Това накара човекът още повече да се ухили. И като протегна ръцете си към паяка в самото дъно на пропастта, той отново извика:
“Да, аз съм! Наистина съм аз!”
След тези последни негови думи нишката още повече се разтегли и той вече потъваше твърде бързо. А край него ложите на високопоставените се смениха с мраморни зали и разкошни кабинети. И нови и нови човеци, кой от кой по-богати и влиятелни, вече му се кланяха. И като го посочваха с притворство, казваха му:
“Ти си, ти си, ти си…”
А човекът, като протегна още по-усърдно ръце към паяка на дъното на пропастта, отново извика с глас на възторг и опияняващо задоволство:
“Аз съм! Аз, аз, аз. Идвам, господи…”
В този миг Господ ми даде знак да погледна към паяка, който прие образа на самия дявол, който протегна ръка към поклонника си, като му казваше:
“Още малко, служителю мой! Направи още малко усилие и ще дойдеш при господаря си…”
Дочул думите на дявола, човекът видимо измени лицето си. И като стисна презрително устните си, отново протегна ръцете си към дявола, като казваше:
“Какви са тия, които се кланят и коленичат край сърцето ми? Те никак не заслужават вниманието ми, понеже не са толкова достойни, колкото съм аз. Аз, съм достойният! Аз съм посоченият! Аз!”
Последните думи на поклонника му се харесаха твърде много на дявола. И той, като протегна ръката си към нишката, направи я още повече да се разтегли, тъй че поклонникът му вече стигаше досами него. А поради силата на дяволската измама, край дявола се появи огромна триумфална арка. Хиляди тълпящи се човеци почнаха да хвърлят цветя на поклонника му, като викаха:
“Ти си, ти си, ти си…”
А човекът, като се приближи до дявола, протегна ръцете си към сърцето му. И ето, че лицето на дявола се разтегли в усмивка. И той, като опъна със сила нишката от паяжината, бръкна в сърцето си и извади от него втора нишка, като завърза и нея в сърцето на човека. А след това му каза:
“Сега си достоен да се издигнеш твърде високо! Бъди божествен и изявявай силата, с която те призовах!”
Така дяволът отпусна горната нишка от паяжината, а тя дръпна поклонника нагоре и той полетя сред неспирни възгласи и ръкопляскане. И като се издигаше все повече и повече, крещеше край себе си:
“Не съм ли аз велик? Не съм ли аз божествен? Аз наистина съм това, което съм…”
Гледайки с погнуса на всичко, което ставаше с човека аз мислено направих аналогия за която попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли тази измама на дявола, като онези “бънджи” скокове от високо с еластично въже, които са твърде модерни всред младите човеци в това последно време? Защото и при тях смелчаците се хвърлят надолу, стигат донякъде, а след това еластичното въже ги опъва и отново тръгват нагоре…”
“Да, момчето Ми! Аналогията ти е вярна. Но ако при скоковете с еластично въже човеците искат да си повишат адреналина, този тук искаше нещо друго и вече го получи. И ти сега виж, че колкото и да бъде издигнат от нишката на паяжината отгоре, в крайна сметка дяволът ще го придърпа с нишката, която завърза отдолу…”
В пълно потвърждение с думите на Исус, аз видях, че човекът стигна донякъде всред скалната пропаст. А след това отново полетя надолу. Но този път очите ми видяха и целият ужас на падането му. Понеже горната нишка от паяжина вече не го държеше отгоре, а дяволът опъна долната нишка. Така поклонникът вече летеше със страшна скорост към пламъците на ада. И когато душата му падна в самия огън, той с ужас изкрещя:
“Защо съм при теб, дяволе! Какво има между теб и мен, че Господ ми е дал вечен дял в тези мъки?”
А Сатана с ехиден смях опъна долната нишка, която беше завързал в сърцето му, като му казваше:
“Ти си свързан с мен. Понеже влезе през моята порта и пожела моите съдби. Затова си един от моите осъдени, с чиято мъка и страдание ще утешавам сърцето си…”
Ужасът на поклонника беше толкова страшен, че извърнах главата си и повече не исках да гледам. А тогава Исус със строг Глас ме попита:
“Как мислиш, момчето Ми? Разбрала ли е Църквата Ми каква е тази смъртоносна връзка на Сатана? Разбрали ли са братята и сестрите Ми в какво е силен “аз-ът” на дявола?”
“О, Исусе! Видението тук е толкова живо и тази пещера и пропаст толкова реални, щото аз вече зная, че човекът беше привлечен от Сатана с нишката на гордостта. Колкото повече той повтаряше “аз, аз, аз”, толкова повече нишката го приближаваше до сърцето на самия дявол. А тогава Сатана още повече измами сърцето на човека, понеже му намери ласкатели и такива, които да го величаят. И ето, че поради ласкаенето и величаенето самият човек се възгордя дотолкова, че дори презря онези, които го ласкаеха, защото се помисли за по-велик от тях. Така той стигна до дъното и до сърцето на дявола…”
“А какво стана отпосле? Каква беше втората нишка, която дяволът завърза в сърцето на поклонника си? И защо поклонникът му мигновено излетя нагоре?”
“Господи мой! Това, без всякакво съмнение беше превъзнасянето на тоя човек. Именно с превъзнасянето Сатана вкара в сърцето му собствения си грях и бунт против Бога и Отца…”
В следващия миг Господ с твърде строг и сериозен Глас ми каза:
“Иди и предупреди всичките Божии чеда, че най-страшните връзки на вечната смърт са тези на Сатана. Това са връзките на гордостта и превъзнасянето. С връзката на гордостта човек се приближава до сърцето на дявола, а с връзката на превъзнасянето сърцето му остава запечатано като дяволско.
Да стоите ли с “аз-а” си или да го погребете със стария човек? Не знаете ли, че най-голямата сила на дявола е в привличането на човешкия “аз”? А какво друго да е гордостта освен престол на “аз-а” в човешкото сърце? Какво друго да е гордостта, освен тежък бунт против Бога и Отца? И какво друго да е превъзнасянето, освен печат на вечната смърт в сърцата на дяволските човеци?
Ето, Аз предупреждавам всички ви, че единственият начин да опазите сърцата си от тези първи връзки на вечната смърт, е като се предадете на смирение. Понеже смирението възвисява чедата на Бога, а гордостта издига чедата на дявола! И ако сетнината на смирението е далече по-горе, то сетнината на гордостта и на превъзнасянето са далече по-долу…”
Слушах думите на моя Господ, а сърцето ми усети искрен страх от Бога и от вечните Му съдби.
Затова те моля, братко мой! Запази това видение в сърцето си, като сигнална лампичка на живата вяра. Защото тя ще светне винаги, когато “аз-ът” се опита да се върне в сърцето ти. Но ако в теб пребъдва Исус, то и Неговите думи ще бъдат всякога слънце и щит за сърцето ти. Думи, с които Сам Господ ти казва:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s