1. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНАТА ВРАТА НА ГОСПОДНИЯ ХЪЛМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали скръбта ми извика Исус, за да ми говори или Той Самият заповяда тежкия товар над сърцето ми. Но отсега искам да знаеш, че следващите видения в тази книга ще бъдат пътуване към дълбините на собствените ни души. Тъй че всеки от нас ще разбере и открие мястото, където се намира сърцето му.
Аз нямам никакво съмнение, че Бог съвършено пази Своите чеда и ги закриля от атаките и яростта на дявола. Но още по-силно вярвам, че на посочените от ръката Му Бог ще даде привилегията не просто да бъдат опазени, но да влязат в битка и да станат победители.
Как мислиш тогава? Ако пророческите книги от Хълма Мория станаха толкова много, то не е ли, за да се намерим пораснали и възмъжали в Святия Дух? Не казва ли Божието Слово “да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, но действащи истинно да пораснем в Него, Който е Главата, Христос”?
И ако Бог е видял, че нашата вяра расте, то непременно ще ни посочи убиеца и разрушителя, за да го съкрушим и изгоним от териториите му. А точно тук искам да знаеш, че територията, в която дяволът обича най-много да се подвизава, е човешката душа. Тя е мястото, където се води най-страшната битка между Живота и смъртта. Ето затова, без никакво бавене, аз ще ти предам какви бяха следващите думи, с които Господ Исус ме въведе в самите пророчески видения. Ето какво ми каза Той:
“Сега Аз ще заведа сърцето ти на онези места, които ясно разкриват Живота на Бога и смъртта на дявола. И като заповядвам на Моите да Ме последват и внимават на всичките Ми думи, казвам им, че Мечът на Божия Пророчески Дух ще започне да ги пронизва до разделяне. Тъй че самите видения, които ще ти дам, всеки ще види като кътчета у себе си. Един ще види едно кътче, а друг – друго. И ако някой е видял у себе си Обиталището на Троицата, ще го разшири още повече. Но ако друг е видял у себе си обиталища за дявола, то такъв нека да се смири и позволи на Меча Ми да го прониже. Защото Апостолът Ми Павел отдавна е предупредил всички ви:
“Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научили от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината. Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола…” (Ефесяни 4:20-27)
Как мислиш, момчето Ми? Стигнаха ли всичките Божии чеда дотам, че никак да не дават място на дявола? Стигнахте ли всички дотам, щото да съблечете стария човек, за да се облечете в Божия Емануил?”
“О, Исусе! Ако бяхме стигнали дотам, то Ти вече да Си грабнал Невястата Си и Твоето Вечно Царство да е настъпило за всички ни. Но аз зная, че ако Ти все още говориш и изобличаваш, поправяш и наставляваш, то очите Ти са видели мнозина, които дават място на дявола…”
“А кои са тия, които дават място на дявола? Няма ли това да са човеци, които държат на своето “аз”, “мене” и “моето”, а не на Божиите такива? Понеже, както сам се убеди, лъчите на Вечния Живот идват, за да осветят Божието Обиталище, а не човешкото такова…”
Думите на Господ ме накараха да наведа главата си, понеже цялото ми сърце почувства колко голяма и Свята е правотата Му. Затова и аз, стоейки с наведена глава, тихо Му казах:
“Води ме, Исусе! Покажи ми онова, което искаш да бъде явно за Божиите чеда…”
След последните ми думи Исус протегна ръката Си към мен и тръгна напред, а аз Го последвах. Така твърде скоро пред очите ми се разкри видение. И ето, че аз видях Господния Хълм на земята. На самия връх на Хълма имаше Врата, която светеше с Божията Светлина. А под самия Господен Хълм, сиреч, в долината под него, очите ми видяха и друга врата. Така, видял двете врати, аз побързах да кажа на Исус:
“Господи мой! Ти отново Си ме довел до Господния Хълм, който видях и в първото Ти видение към сърцето ми. А сега очите ми виждат две врати. Едната стои на върха на Хълма, а другата е в долината под Хълма. Как да разбирам това, Исусе?”
В отговор Спасителят ми каза:
“Разбирай го така, че именно от това място Аз ще разкрия на Моите братя и сестри какво става в собствените им сърца и души, даже в сърцата и душите на всичките човеци…”
Отново погледнах към двете врати, когато Господ докосна с ръка гърба ми и добави:
“Нека първом да те заведа на Вратата, която се намира на Господния Хълм. Защото Волята на Моя Бог и Отец е всички да преминете през нея…”
След тези Свои думи Исус тръгна към Хълма, а аз Го последвах. И ето че накрая ние стояхме пред самата Врата. А тогава Господ я посочи с ръката Си, като ми казваше:
“Аз ще премина през Вратата, а ти Ме последвай, за да разбереш всичко…”
Така Исус отпусна ръката ми и тръгна напред, като премина през Вратата. И ето, че Гласът Му долетя към мен и Той вече ми заповядваше:
“Ела при Мен!”
Погледнах към Вратата и тръгнах към нея. Но едва направил няколко крачки, аз вече попадах под Светлината на Небесните лъчи. И ето, че първият от лъчите на Вечния Живот докосна сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм Оня, Който съм, твоят Отец, Всемогъщият! Тръгнеш ли с Моя лъч, твоят “аз” трябва да умре, понеже не може да премине през Вратата.
Готов ли си, сине човешки? Готов ли си да живееш за Бога с Неговия Аз, а твоят да погребеш пред Вратата на Хълма?”
Думите от лъча на Бог Отец бяха заредени с такава сериозност, щото знаех в сърцето си, че стъпката ми напред е най-съдбоносното нещо в целия ми живот. Ето защо, паднал на колене пред самата Врата, отговорих на Божия лъч, казвайки:
“Отче мой! Прекланям се пред Твоя Аз и заявявам, че искам собственото ми “аз” да умре. И нека сега думите на псалмопевеца Ти да станат думи и на сърцето ми. Защото Ти казвам, Отче мой:
Всичките ми извори са в Тебе! Ти Си Изворът на живота ми и от Тебе е чудото, че съм жив, живея и дишам…”
След последните ми думи Божият лъч се съедини със сърцето ми, като го направи да пламне от Огън. А когато аз повдигнах лицето си, за да погледна към Вратата, към очите ми дойде втори лъч, който ми казваше:
“Мен си потърсил и Мене си намерил! В Мене да вярваш и от Мене да се вдъхновяваш! Искаш ли това, момчето Ми! Защото ако го искаш трябва да се отречеш от себе си и да вдигнеш кръста си. Само така можеш да Ме последваш…”
Погледнах на лъча и в него познах прекрасния Глас на моя Господ Исус. Ето защо, навел главата си пред Него, аз Му казах:
“Отричам се от себе си, Господи! И изповядвам, че от Тебе е, гдето вярвам, от Тебе е, гдето се надявам! От Тебе е, гдето любя! От Тебе е, че страдам и предавам душата си на бичуване и живота си на опозоряване…”
След последните думи Божия лъч влезе в сърцето ми. И като го освети, прикова го на невидим кръст зад собствения ми гръб. А тогава Кръвта на Спасителя бликна по ръцете ми и нозете ми и Сам Той вече ми казваше:
“Ако някой е тръгнал след Мене, намерил е Пътя Ми. Ако някой е намерил Пътя Ми, намерил е страданията Ми. Ако някой е намерил страданията Ми, намерил е и Славата Ми. Затова стой съразпнат с Мене, за да живееш, ако и да умираш. Защото който изгуби живота си за Мене, ще го намери. А който иска да опази живота си, без Мене, ще го изгуби…”
След тези последни думи на Исус, аз отново повдигнах главата си, когато към сърцето ми дойде и третият от Небесните лъчи. И ето, че самият лъч вече ми казваше:
“Моето си търсил – Моето си намерил! Изпълни сърцето си с Моите води! Дай даром на чедата Ми Моите блага! Защото колкото повече даваш от Моето, толкова повече ще имаш от Моето. Давай всякога, дори да е последното, което имаш! Преизобилвай всякога, както Аз съм преизобилен за сърцето ти. Защото Святият ражда Емануил с даване! И колкото по-голямо е даването ти от Моето, толкова по-голямо е Моето в даването ти! Аз, Святият на Отца и Сина ти изрекох думите Си…”
След последния трети лъч от Вратата, сърцето ми почувства странно, но прекрасно преображение. Защото трите лъча вътре в мен се вплетоха, като тройно въже. И Исус от самата Врата дръпна въжето, тъй че вече можех да премина през Вратата. А тогава Той ми каза:
“Този е изпитът и това е изпитанието за всичките Божии чеда, което те са имали на всяко време и място. Онези, които успяха да преминат през тясната порта, наистина се уподобиха във всичко с Отца Ми, с Мене и със Святия Дух. Те станаха поколението на Сион, поколението на Вечния Живот. И ако ти мислиш, че премина през тази Врата просто ей така – на скок, то ти казвам, че Божията Благодат е работила в духа и сърцето ти през всичките години. За да те очисти и изгради. За да те направи мъртъв за всичко твое и жив за всичко Божие. Но Аз сега нека да те заведа на другата врата, която се намира в долината под Хълма Господен. Защото заради нея Отец те посочи и заповяда да ти се дадат и самите видения. А ти сега виж и Ми кажи:
Колко човеци идват насам, към тясната Врата? И колко са другите, в подножието под Господния Хълм?”
След думите на Исус аз погледнах и видях, че към Господния Хълм и Небесната Врата идеше едно малко множество от човеци, които можеха да се преброят с просто око. Но отдолу, в самата долина, очите ми видяха страшно стълпотворение. Защото там имаше не стотици и не хиляди, но милиони хора. Пълзящи като мравки в дребното си битие, те напираха, за да преминат през широката порта в долината. Сякаш, че цялото гигантско множество беше като вълните на река, обречена да излива потоците си в дълбините на ада. Най-страшното от самата гледка бе това, че колкото по-голям бе напливът към широката порта, толкова повече се разширяваше и самата порта. А това ме накара да се обърна и с насълзени очи да кажа на Господ:
“Исусе! Гледам тази широка порта в долината и вече сърцето ми не я вижда като порта. Тя, по-скоро, е като разтворени челюсти на ужасно чудовище, което гълта със страшен апетит. Каква е тази порта, Господи мой! Какъв е този ужас, който вижда сърцето ми?”
В отговор Исус ми каза с твърд Глас:
“Някога на земята Човешкият Син отвори устните Си, за да предупреди всички човеци за стеснения Път към Вечния Живот и за широкия път към вечната смърт. Някога сериозно ви предупредих с думите:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Но ето, че на мнозина широката порта им се стори тясна, а за тясната те въобще и не помислиха. Така, пришпорили земните си страсти, те побързаха да изповядат дявола като Христос и Спасител. Тогава широката порта стана още по-широка, понеже започна да поглъща не само езичници, но и вярващи.
Как мислиш ти, момчето Ми? Ако две хиляди години Сатана целенасочено мамеше и лъжеше човеците относно своята порта, то днес, в самия край, каква ли ще е станала заблудата му? Какви ли ще са станали връзките на вечната смърт? Какви ли ще са станали човешкият “аз”, човешкото “мене” и човешкото “мое”? Защо тогава се ужасяваш от гледката в долината? Та не е ли тя естественият завършек на един постоянен бунт против Волята на Отца, Примера на Сина и Благодатта на Духа? Сега разбираш ли защо не трябва да даваш покой на клепачите си? Сега разбират ли Моите, че някой трябва да пребъдва в пролома и да ходатайства за Божиите чеда по Божията Воля? Сега разбирате ли, че всички вие, които сте живи и осветени, трябва да станете като мъчителен трън за дявола и неговите поклонници?
Защото днес, в края на времето, Аз ще изпратя кръстители и поправители, които ще слязат в долината, за да изтръгнат плячката от челюстите на погибелта. И като станат Моят пример, да съберат и въздигнат на Господния Хълм последното поколение от оцелели и спасени. А ти сега Ме последвай. За да видиш широката порта и всичката измама, която дяволът е употребил, за да завлича човешките души във връзките на смъртта и ада…”