3. ВИДЕНИЕТО С ВРАТИТЕ НА ФИЛАДЕЛФИЙСКАТА ЦЪРКВА
(СТЪЛПОВЕТЕ НА БОЖИЯ ХРАМ)

Братко мой! Верни ми приятелю! Излишно е да те питам към кои стълпове се стреми сърцето ти. Излишно е да те питам дали сърцето ти е отвратено от идолските стълпове на нечестието, защото зная, че твоят отговор ще бъде утвърдителен. Но именно такава е духовната картина над последното състояние на охладнелите църкви. Те тръгнаха да превземат света, но не за Исус и не за благовестието. Те тръгнаха да превземат света за личната си изгода и благоденствие. Точно тук се препънаха. Защото в помрачението си забравиха, че Божиите чеда нямат дял от този свят и той не е достоен за последователите на Исус. Ето затова бяха издигнати идолските стълпове на нечестието в онази долина, която Исус ми показа във видението. Какво по-удобно за една посредствена вяра и за една охладняла и равнодушна маса от това – да си изгради култ и респект към забогатели от търговия и бизнес идолски стълпове. Именно те ще бъдат делът им. И когато сърцата са забравили босите и изподрани от ходене крака на първите апостоли, а са се впечатлили от модерните лимузини на една шайка от търговци и престъпници, то и сетнината на такива сърца ще бъде според вярата им. Но въпреки умноженото беззаконие Господ все още ни говори. Въпреки идолските стълпове в долината, Исус Си има запазен остатък от Верни, чисти и будни хора. И именно с тях ще продължат виденията в тази книга. Затова нека продължа с думите на моя Господ, Който отново беше до мен, като ми казваше:
“Сега искам да покажа на сърцето ти Небесни истини, които трябва да предадеш на братята и сестрите Ми. В тези Небесни истини ще бъде изкуплението и утвърждаването на последната Ми Жива Църква на земята. Аз неведнъж съм посвещавал сърцето ти в плановете на Моя Отец и Бог. Аз неведнъж съм ти показвал колко велико и отговорно дело Той е положил върху плещите на Своите слуги, пророците. Но една Църква не се състои само от пророци. И един Храм не се състои само от стълпове. Той има нужда от своите Святи камъни, които да се вградят в Духа за Божии обиталища. Затова сега ще ти покажа как Моят Отец отваря вратите на Небето пред онази Църква, която намерих за вярна и истинска свидетелка на Небето. Защото това е Филаделфийската църква. Църквата на Моята Любов, изявена сред всичките Ми братя и сестри. Църквата, която се подвизаваше в Духа и Силата на Давид, та да намери и самия ключ към Сърцето на Отца Ми. Затова виж самото видение, което ще покажа пред сърцето ти…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и само след миг пред очите ми се разкри видение. Аз виждах моят Господ Исус, облян от Небесна Светлина. Той стоеше пред самите врати на Небето и беше протегнал ръцете Си към земята. Така от самите пръсти на Исус излизаха мощни снопове от лъчи, които докосваха земята. А там, където ставаше самото докосване, се образуваше Небесен Път, който тръгваше нагоре – към Спасителя. Ето че Силата на Святия Дух ме приближи в самото видение, тъй че се намерих досами Пътя, образуван от лъчите на Господ. Така забелязах как към този Път започнаха да се приближават огромни множества от човеци. И колкото повече те се приближаваха, толкова повече Пътят заблестяваше от Божията Светлина. Но точно тогава, встрани от Пътя се случиха някои знамения. Защото неосветената част от земята започна да се тресе и да трепери, тъй че се появиха огромни прорези по нейната повърхност. От тези разпукнати в земята места изскачаха демони, подобни на облаци от дим и прах. И като се стрелнаха към множествата, започнаха да ги атакуват преди още човеците да бяха стъпили с нозете си на светлия Път, образуван от лъчите на Исус. А самата атака на тъмните сили направи така, щото повечето от демоните се вселиха в множеството от човеците. Това накара хиляди от тях да започнат да тичат. И самото тичане на обсебените бе твърде впечатляващо. Защото обсебените бяха като атлети с огромна физическа сила. Те подминаха светлия Път на Господ и продължиха да тичат по самата земя, като предизвикваха възхищението и одобрението на множеството. А Святият Дух ме приближи още повече във видението, тъй че сърцето ми вече чуваше коментари от зрителите на демоничните знамения. Защото тези зрители вдигаха ръцете си и викаха във възторг:
“Благодарим ти, Господи! Защото ти си дал такава огромна сила на служителите си. Всеки от твоите е като Самсон в силата си…”
А други край тях, като слушаха възгласите им, се заразяваха в общия възторг. И като сочеха на бягащите атлети, започваха да викат:
“Нека ги последваме! Нека тичаме на тяхното поприще, та да спечелим наградата…”
Така, не след дълго, цялото множество започна да тича след атлетите. И като подминаха Пътя на Исус, тръгнаха да тичат подир тях по земята. Но не всички последваха атлетите. Защото там, пред Пътя Господен, останаха малки групи от човеци. И сред тях се намериха смирени, които коленичиха пред Господ, като викаха:
“Господи Исусе! Това мнозинство не срещна никаква съпротива от дявола, та да вярваме, че Ти Си с него. И тези Самсоновци, които демонстрират силата си, непременно ще бъдат постигнати от лукавството на Далила…”
В отговор на молитвата от смирените, Господ се сниши от самото Небе. И като застана до коленичилите, докосна ги с ръцете Си, тъй че дрехите им се изпълниха от Светлината Господна. А след това каза на коленичилите:
“Последвайте Ме!”
Така коленичилите се изправиха и тръгнаха след Исус, Който ги въведе на Пътя Си. А когато и последният от тях стъпи на Пътя, Исус посочи с ръката Си към Небето, и каза на всичките:
“Ето, поставих пред вас отворени врати, които никой не може да затвори. Затова тръгнете нагоре и помнете заповедта Ми да опазите учението Ми, като претърпите на всичко, което има да стане…”
След тези Свои думи Господ отново се възнесе пред самите небеса, а след това се обърна към изведените на Пътя, като държеше ръцете Си все така протегнати към тях. Така забелязах, че призваните от Исус тръгнаха нагоре. А учудването ми нарастваше с всеки изминал миг. Защото посочените и изведените от Господ вървяха едвам-едвам. Те правеха по една стъпка на минута с цената на огромни усилия. А тогава се случи и друго, а именно: Цялото онова множество, което се възхищаваше на атлетичното бягане на лидерите си, забеляза мъчителното изкачване на Пътя от Божиите призвани. Това доведе до всеобщи хули и подигравки към тях. Множествата почнаха да се хилят и да сочат с пръст към човеците на Пътя, като им казваха:
“Това ли ви е християнството бе? Това ли ви е силата? Та вие не сте състезатели, а костенурки! Ха, ха, ха! С такова тичане никак няма да вземете наградата. Господ не дава сила на странни като вас, които се отказват да тичат след Божиите помазаници…”
Думите на подигравателите имаха твърде силен ефект. Защото други край тях, пълни с демони на злоба и презрение, закрещяха:
“Да ги свалим от пътя им! Защото тия са, които водят до разцепления! Тия са, чийто горчив корен заразява мнозинството!”
Така към Божиите човеци полетяха камъни, които нараняваха душите и сърцата им. Но те, помнещи заповедта на Господ, не отвръщаха на провокациите и не се отклоняваха от Пътя, а продължаваха с усилие да го изкачват. А Исус реагира от самите Небесни врати. Защото по Небесната стълба към призваните Му започнаха да слизат Божии пратеници, носещи съдове, пълни с Божие Масло и Хляб. Така пратениците пристигнаха до призваните на Пътя. И като поставиха съдовете в нозете им, казаха:
“Укрепете сърцата си. Защото времето на изкуплението ви наближава. Подигнете главите си и счетете всичко за измет, за да придобиете Онзи, Който ви призовава. Защото, ето, вратите на Небето са отворени пред вас. Отец, Който ни изпрати, видя в сърцата ви копнежа на Яков. Вие сте онова Яковово потомство, което търси Лицето на Всемогъщия. И Бог ви възлюби с връзки на вечна любов, понеже предпочетохте да пълзите нагоре, вместо да тичате надолу…”
Възрадвани от думите на Божиите пратеници и от съдовете с Небесните дарове, Божиите призвани укрепиха сърцата си с Хляба и Маслото от Небето. А след това отново започнаха да се възкачват по Пътя. И ето, че великото чудо на Небесното Преображение започна да действа върху човеците. Защото с всяка стъпка те ставаха все по-твърди и уверени. Нещо повече – камъните на злобата и презрението вече не можеха да ги уязвят, понеже се пръскаха на хиляди парченца от съприкосновението си с твърдостта на Божиите хора.
Гледах на прекрасното видение и чак сега разбирах всичко. Защото Исус показваше на сърцето ми великата тайна на Отеческия Избор и благоволение. Да, братко мой! Бог Си създаваше камъните и стълповете за Своя Свят строеж. Тези докоснати и поставени на Пътя човеци бяха именно Филаделфийската Църква. А тогава Исус, за да закрепи убеждението ми, отново застана до мен, като ми каза:
“Разбра ли видението Ми? Разбра ли защо Божиите пълзят като костенурки, докато дяволските препускат като коне?”
“Господи, Ти показа пред очите ми два пътя. Първият път беше пътят на греха, пред който няма никакво съпротивление от дявола. Той е път надолу. А надолу се ходи лесно, дори се тича твърде бързо. А вторият път беше Небесният. Той е път нагоре, който събира в себе си всички съпротивления. Човек по него не може да ходи бързо и няма голяма сила, та да преодолява лесно Небесното изкачване…”
“Спомни си тогава какво обещах Аз на всички, които видях във Филаделфийската църква. Не им ли казах именно думите, дадени на ангела Ми:
“Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:7-8)
И не ги ли предупредих, че трябва да претърпят на укорите от мнозинството, като казах още:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца…” (Откровение 3:10-11)
Разбират ли сега Моите, че трябва да претърпят на всички хули и подигравки от онези, които живеят в крайността на разврата? Понеже вие сте крайни спрямо тях и те са крайни спрямо вас, та се чудят на пътя ви и обходата ви. Разбират ли сега Моите, че малкото сила не е укор от Господа, но най-ясното духовно потвърждение в сърцата ви, че Пътят към Небето не е никак лесен? Разбирате ли сега, че през онази тясна Моя порта и през онзи Мой стеснен път не влизат човеци, които препускат, но само такива, които пълзят? И ако някога Яков видя отворената врата към Небето, така, както я видяха и Моите последователи от Филаделфийската църква, то има ли още неразбрали, които да не знаят защо Яков беше наречен от Отца Ми с една точно определена дума. Коя е тази дума? Защото Аз вече съм ти говорил за нея…”
Думите на Исус бяха твърде светли, за да не улови сърцето ми Божията Светлина. Затова Му казах:
“Исусе! Аз помня тези думи на Отец. Защото на всички, които носят в сърцата си копнежа на Яков, Той каза:
“Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, потомство на приятеля Мой Авраама. Ти, когото взех от краищата на земята, и повиках от най-далечните й страни, и ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна, да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, и няма да ги намериш; ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, и като че не са били. Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна. Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, твоят изкупител, Светият Израилев…” (Исайя 41:8-14)
В отговор на думите ми Лицето на Исус просия с необикновена Светлина. И Той отново каза:
“Не бойте се, вие, малцина Мои, потомство на Божия Приятел Авраам. Защото, ако и да имате само малко сила и да сте като червеи в очите на мнозинството, пак Отеческото благоволение няма да се оттегли от вас, но ще пребъдва вътре във вас. Защото днес Небето благоволи в червеи, които пълзят нагоре, а не в коне, които препускат в страстите си и цвилят из тъмните пасбища на лукавия. Защото има причина, скрита дълбоко в Отеческия Избор, за да дава Отец Ми отворени врати именно пред Филаделфийската Църква. И тази причина отново е в Името на твоя Отец, Който е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
Спомни си тогава думите, с които Аз се разкрих на Моите от Филаделфийската църква. Какви бяха тези думи?”
“Господи, Ти каза на тази църква думите:
“До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…”(Откровение 3:7-8)
“Убеждаваш ли се тогава, че именно вярата на Давид е прицел на Филаделфийската църква? И ако Филаделфия ще рече “братска любов”, то къде в Словото на Отца Ми се изяви такава братска любов. Не беше ли в живота на Давид?”
“Да, Господи! Именно в живота на Давид се изяви такава любов. Това беше любовта между Давид и Йонатан…”
“Помисли тогава защо твоят Господ дава отворени врати пред Филаделфийската Църква? Не затова ли, за да я подготви за едно велико дело, както някога подготви и Давид? Защото, спомни си, не пожела ли Давид да въздигне Храм на своя Бог и Отец? И какво му отговори тогава Отец Ми…”
“Исусе! Някога Давид сподели със сина си Соломон, като му каза:
“Сине мой, аз пожелах в сърцето си да построя дом за името на Господа моя Бог; но Господното слово дойде до мене, което каза: Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мене. Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон ще му бъде името, и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израиля; той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израиля до века. Сега, сине мой, Господ да бъде с тебе; а ти да благоуспееш, та да построиш дома на Господа твоя Бог, както Той е говорил за тебе…” (I Летописи 22:7-11)
“Виж тогава Моите думи към всички от Филаделфийската Църква, която е Църква в Духа и Силата на Давид. Защото им отговарям така, както и Отец Ми някога отговори на помазаника Си:
“Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12)
И ако благоволението на Отец Ми се пренесе от Давид върху сина му Соломон, който Му построи Храм на Хълма Мория, то няма ли и днес Моето благоволение да е над всички, които искат да се възкачат на този Хълм? И не е ли именно това великият духовен изпит от Небето, който трябва да издържите? И не са ли именно това отворените врати към вас, които сте потомство на Яков?
Затова, ето, предупреждавам ви:
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери човеци, умрели за себе си. Те, като приемат Господния призив в сърцата си, ще видят отворените врати към Небето. И като се покорят на Словото, дадено на изпратените от Небето слуги на Отца Ми, те ще станат стълпове в Храма на Моя Бог и Отец.
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери пастири със смиреното сърце на Давид. И те, като се покорят на Божия Глас, ще оставят Отец Ми да Си въздигне онзи Соломон, който е посочен за строител на Господния Храм на Хълма Мория.
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери човеци, които проповядват не за битка, но за твърдост. Защото Храмът Господен се въздига не с копия и стрели, но с гладки и твърди камъни.
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери човеци, които проповядват мир с Бога, а не мир с княза на този свят. Защото времето на Соломон е време на мир и триумф на Господния народ на земята.
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери човеци, които любят и приемат Божиите пратеници, идещи през отворените врати до потомството на Яков. Защото на слугите Си, пророците, Отец Ми е дал Небесните чертежи на последния Си Свят Храм.
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и намери човеци, които да живеят псалома на Господното завръщане, та да се изпълнят устата им с Духа на Исаак, според както е писано:
“Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ…” (126:1-2)
От днес и до самото грабване на Църквата Ми, Духът Господен ще търси и ще намери камъните за Божия Свят Храм, и стълповете, чиято вяра ще държи покрива на Божията Слава.
Ето, ида скоро! Блажени човеците, които приемат пророческото благовестие и чуват със сърцата си звука на тръбата! Блажени човеците, които, имайки само малко сила, пак са опазили Словото Ми и не са се отрекли от Името Ми. Защото те са Авраам, Исаак и Яков и техният Господ е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.
Ето, Аз ви чакам на Хълма Мория! Вземете Моята Вяра, с която заредих Моите думи! За да станете Святи камъни и стълпове в Храма на Моя Бог и Отец! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”