2. ВИДЕНИЕТО С ИДОЛСКИТЕ СТЪЛПОВЕ НА НЕЧЕСТИЕТО

Братко мой! Иска ми се да си разбрал всичко от видението с Хълма Мория. Иска ми се да си разбрал, че този Хълм е твърде Свят, истински и прекрасен, за да оставиш друг да го покорява, когато днес Исус е призовал сърцето ти. Плътските човеци около теб няма да разберат този призив, нито ще поискат да тръгнат по пътя към Божията Святост. За тях Авраам, Исаак и Яков са история и отдавна умрели човеци. Но за Верните и чистите, за искрените и духовните, Авраам, Исаак и Яков остават стълповете на Божията Святост, Правда и Любов. Те са най-достойните, с които Отец е изградил невидимия Си за света Храм. Те са живите, които мъртвите никак не могат да приемат. Те са, за които нашият Спасител каза в отговор на фарисеите:
“А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва: “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му…” (Матея 22:31-33)
Ето така, братко мой, по силата на писаното, мнозина биха ти се учудили, ако им кажеш, че искаш да станеш част от един невидим Храм, в който да намериш лично общение с живите Авраам, Исаак и Яков. Но тези тримата няма никак да оживеят в сърцето ти, ако не последваш примера им. Тези тримата ще станат живи за теб, когато се преклониш пред Живия Бог, Който днес те призовава към живот на Святост, смирение и чистота. Ето затова аз сега ще продължа с още по-изобилната Божия мъдрост, която започна да извира от устните на моя Господ и Спасител. Защото този път Той щеше да покаже пред сърцето ми какво се случва в долината под самия Хълм на Божията Святост.
Ето думите, с които моят Господ продължи да говори на сърцето ми. Като начало Той ми каза:
“Нека сега те заведа, за да видиш какво се случва пред погледа на Моя Бог и Отец в долината под самия Хълм на Святостта. Защото там ще разбереш коя е основната причина човеците да не искат да тръгнат по пътя на Авраам…”
След тези думи Исус протегна ръката Си и докосна главата ми, тъй че пред мен се разкри видение, като от птичи поглед. Аз все така виждах Божия Храм на Святостта, въздигнат на високото и Свято място, но този път Господ обръщаше погледа ми не към високото на Хълма Мория, а към самото му подножие. И ето, че като погледнах към подножието на Хълма, аз видях множества от стотици хиляди човеци. Всички те бяха твърде шумни и радостни. И тогава Исус отново ми каза:
“Нека сега се приближим с теб в самата долина, за да видиш защо тези множества са толкова шумни и радостни…”
Така аз и Исус се приближихме до множествата в самото видение. А там забелязах, че самите множества бяха разделени на отделни групи и всяка група вършеше нещо, подобно на другата до нея. Докато все още не можех да видя какво вършеха хилядите човеци в групите, Исус ме приближи още повече до множествата, тъй че очите ми забелязаха огромни златни стълпове с изрязани на тях човешки лица. Стълповете бяха в легнало положение и край тях цареше огромно оживление, понеже всяка от отделните групи имаше собствен златен стълп. И ето, че когато подробностите от видението станаха твърде явни аз забелязах, как хилядите човеци се покланяха на златните стълпове и привързваха към тях дълги въжета. И като целуваха изрязаните лица по златните стълпове с устните си, те опъваха вързаното си към стълпа въже, тъй че в един миг, след поклонението си, всички поклонници държаха въжетата си опънати. Така започна импровизирано изправяне на златните стълпове. Поклонниците пееха и викаха “Алелуя”, а след това със задружни усилия издърпваха въжетата, тъй че стълповете започнаха да се изправят. Колкото повече поклонниците опъваха въжетата, толкова повече стълповете се изправяха, докато накрая те бяха съвсем изправени. А само миг след изправянето на златните стълпове, което стана едновременно сред всичките множества, започна нещо ново. Поклонниците започнаха да укрепват златните си стълпове с купища от пръст, насипвана равномерно от всички страни. Така пред очите ми се реализираше масово въздигане на златни стълпове от човешките множества. И ето, че пред самите стълпове се появиха говорители, които накараха множествата да притихнат, та да слушат думите им. А говорителите, като сочеха изрязаните образи по върховете на златните стълпове, започнаха с високи гласове да викат:
“Тия са водачите ти, църкво, които те направиха победителка над света! Тия са чедата на Авраам, които свалиха целия Небесен просперитет на земята. Тия са, които ние трябва да следваме и чийто пример трябва да подражаваме. Амин, амин!”
След думите на говорителите, множествата полудяха от възторг. И като хвърляха във въздуха дрехите си и крещяха “Алелуя”, те се възкачваха отново и отново върху грамадите от пръст, закрепили златните стълпове, за да целуват и прегръщат идолите си. Така, докато гледах на ужасното видение, аз вече знаех в сърцето си едно:
Тези човеци никога нямаше да намерят пътя към Хълма Мория. Те вече си имаха стълпове, които задоволяваха вярата им. Те си имаха пример, който сърцата им одобряваха. Те вече имаха прицел на човешкия си възторг, от който никога нямаше да се откажат. И докато отварях устата си, за да изкажа на Исус отвращението си от видяното, Той вдигна ръката Си и посочи към долината, като ми каза:
“А сега забележи онова, което ти показвам. Защото преди беззаконието всред мнозинството да се умножи и човеците да упорстват в злото си начинание, Моят Отец също бе извършил нещо, което заслепените от светска възбуда и възторг не можаха да видят. Виж какво бе направил Отец Ми…”
Погледнах натам, накъдето сочеше ръката Господна и тогава видях една висока и непреодолима стена като от прозрачно стъкло, която беше оградила Хълма Мория, тъй че за онези множества беше невъзможно да тръгнат към Хълма. Нещо повече – Исус отново ми каза:
“А сега нека те приближа до стената на Отец Ми, та да видиш и самият ефект от нея…”
Така ние се приближихме до стената, с която Отец бе обградил Хълма Мория. И като погледнах на стената, аз се стъписах от учудване. Защото погледът през стената бе твърде измамен. Онзи, който гледаше през нея, имаше лъжливото чувство, че е на самия връх, а не в долината. Това бе едно стъкло от измамно въображение, през което всеки се виждаше на самия връх, а погледът му вече съзерцаваше множества от била и хълмове, по-ниски от самата долина. Именно това място си бяха избрали и самите множества. Всички в тях бяха се сблъсквали с измамното стъкло и в собствените им сърца гледката беше твърде истинска. И те не просто си въобразяваха, че са на върха на Хълма… Не! Те бяха уверени, че тъкмо това е мястото, където да въздигнат стълповете си. Затова аз отново попитах Исус:
“Господи мой! Защо Отец е обиколил Хълма с тази стена от измамно стъкло? Защо не е показал на множествата, че са в самата долина, а не на Хълма?”
А Исус отговори:
“Отец Ми е Сърцеведецът! Той е, Който издирва помислите и намеренията на сърцата. И ако едно сърце е влюбено в света на дявола, но си вярва, че е Свято, то Отец Ми го оставя да продължи да вярва по същия начин. То е, като да си представиш Младоженец, Който знае, че някоя от невестите Му изневерява. Тя никога няма да Му каже, че не Му е вярна, но ще прави пред Него изповеди колко много Го обича. А след това, като излезе в света, същата тази невяста ще блудства с дявола и ще му се отдава. Как мислиш тогава? Не е ли под достойнството на Младоженеца да търси сметка от невяста, която не Му е вярна? Мога ли Аз да накарам насила да Ме обичат църкви, в които е влязъл дяволът? Няма ли твоят Господ да направи друго, а именно – да остави всяка от невестите да ходи според сърцето си? И ако дяволът е залъгал тези множества, че са на върха на Хълма, то не трябва ли и тази невидима стена да ги убеждава в същото?”
Въпросите на Исус ми се сториха твърде познати. И затова Му казах:
“Господи, ако правилно Те разбирам, излиза, че тук Ти ми показваш във видение именно изпълнението на писаното:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината…” (2 Солунци 2:11-12)
“Точно така, момчето Ми. Защото тези във видението искат заблудата и я получават, според както са я искали. За техните сърца Авраам не е примерът, който да ги заведе на Хълма. И не такива чеда на Авраам искат да бъдат те. Те гледат на другото в живота на Божия приятел. Те искат благословенията му в земното, без да разсъдят, че сърцето на Авраам не ходеше след богатството му. И понеже дяволът въздигна сред тези множества именно човеци, богати в земното, то и затова множествата се възхитиха от такива, за да ги направят като златни стълпове, на които да се кланят. Сега разбираш ли, че стълпове се възправят против стълпове. И затова стълповете на Хълма ще влязат в съкрушителен сблъсък със стълповете от долината. И никой от поклонниците в долината няма никак да види, че Моят Бог и Отец отдавна е заявил против тези идоли на множествата и против лъжепророците на Антихрист. Защото, докато строеше тази стена между Святостта Си и светския дух, Отец Ми заяви съвършено точните думи, които даде на пророка Си:
“Като поставиха своя праг при Моя праг и стълповете на своите врати при стълповете на Моите врати, така щото нямаше друго освен стената между Мене и тях, те мърсяха святото Ми име с мерзостите, които вършеха; затова изтребих ги в гнева Си. Сега нека отдалечат от Мене блудствата си и труповете на идолите си; и Аз ще обитавам всред тях до века…” (Езекиил 43:8-9)
А колко от вас видяха, че Прагът на Божия Дом е именно мястото, откъдето Авраам тръгна към Хълма Мория? Защото именно Прагът привлече Авраам, та да му стане основа стореното от Божия човек? И днешните църкви на тщеславие и човешка гордост поставиха своя праг до Божия Праг, и златните стълпове на човешките си храмове до стълповете на Божия Храм, но никак не помислиха, че има стена, която ги разделя от Бога. Те никак не разбраха, че не могат да мърсят Името на Господ и да останат безнаказани. Затова и днес Господ твоят Бог се обръща към църкви и пастири, като им казва изобличителни думи, които водят към живот:
Отдалечете от Мене блудствата си и труповете на идолите си! Нека всеки от вас падне на лицето си и признае, че е сляп пред Господ. Защото на онези, които считат, че виждат, Господ ще докара заблуда, та да повярват лъжа. Понеже ако бяхте били слепи, не бихте викали, че сте чеда на Авраам, нито бихте строили златните стълпове на религиозното нечестие. Но докато вие сте на върха в собствените си очи и не виждате никой по-достоен от вас, та да се покаете, то и дотогава стената между Господ и вас ще стои, за да ви осъди в съдния ден. И ако някой от вас счита, че е на върха на Хълма, нека остане там, докато Аз дойда. Нека не мръдне от мястото си и нека се не откаже от стълпа, който е построил с вярата си. Защото ако такъв е наистина на Хълма, то най-голяма ще е наградата му в небесата. Но ако върхът е бил долина от светско подражателство и стълпът – вярност към идолско нечестие, то тогава горко на такъв слуга, който е подвел мнозина в собственото си нечестие. Защото непременно наближава Денят, в който никой няма да отвърне Господ от Гнева в ноздрите Му и от въздаянието над нечестието. Тогава стиховете на пророка Ми непременно ще са дъжд от Небето, който ще измие земята от нечестието й. И нека будните си спомнят думите Ми сега:
“В оня ден, казва Господ, ще изтребя конете ти отсред тебе, и ще погубя колесниците ти; ще изтребя и градовете на твоята земя, и ще съборя всичките ти крепости; ще изтребя чародеянията от ръката ти; и не ще имаш вече предвещатели. Ще изтребя идолите ти и идолските ти стълпове отсред тебе, и не ще се кланяш вече на делото на ръцете си; ще изкореня ашерите ти отсред тебе, и ще съсипя градовете ти; и ще извърша въздаяние с гняв и с ярост върху народите, които не Ме послушаха…” (Михей 5:10-15)
След последните Си думи Господ се обърна към мен, а на Лицето Му сякаш, че беше пламнал огън. И тогава Той отново каза:
“А сега, след като сърцето ти видя що вършат поклонниците на просперитета и светския дух и как Моят Отец е изпратил заблудата към тях, ти вече знаеш и всички Мои виждат, че именно идолските стълпове пречат на вярата ви в Бога. Дяволът е построил тези стълпове твърде близо до Хълма, за да улавя във властта си всеки, който би дръзнал да върви по пътя и с примера на Авраам. И уловените, като свалят очите си от горното в Бога призвание и от прицелната точка, тръгват да си строят рай на земята. Рай без Бог и царство без Цар. Храмове без Святост и стълпове без Правда. Но въпреки нечестието на мнозината, твоят Отец има запазен остатък, който непременно ще се възкачи на Хълма Мория. За да извърши последното въздигане на последния Храм на земята…”
След тези думи на Господ видението с идолските стълпове в долината се прекрати, а Исус хвана ръката ми, за да ми покаже следващото Небесно видение, свързано с отворените врати пред Филаделфийската църква.