ПЪТЯТ ДО ОТКРОВЕНИЕ 3:12 – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ХЪЛМА МОРИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз съм сигурен, че като повярвал в Господ Исус и предал сърцето си в ръката Му, за теб няма по-важно и отговорно нещо от това – да разбереш какъв е смисълът на твоята вяра. Защото Божието Слово ни учи, че всеки, който е повярвал в Единородния Божий Син е преминал от смъртта в Живота. И този нов Живот, който Исус дава на всички ни, трябва непременно да се изживее сега, тук, на тази земя. Около нас има хиляди и милиони човеци и всеки от тях твърди, че живее живота си. Всеки ден очите ни виждат това. Но когато Святата Библия казва на всеки от нас, че Исус ни е дал нов Живот, то този нов Живот трябва да почерпи своето вдъхновение и всичките си извори именно от Божието Слово. Защото Исус обеща на всички нас едни прекрасни думи на Живот, в които се открива най-съвършеното благоволение от Небесния Отец. Ти си спомняш тези думи и многократно си ги прочитал в библията си. Но дали те действително са променили сърцето ти? Дали са те направили такъв, какъвто Исус иска да бъдеш? Защото устата на Спасителя се отвори и многолюдното множество чу как Исус каза:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…” (Матея 5:14)
Живееш ли ти в този град, братко мой? Изпитал ли си с духа и сърцето си блаженството и насладата да бъдеш гражданин на този град, поставен на Хълма? Защото, без всякакво съмнение, Исус ни е казал не просто Истината, но онази божествена повеля, която няма никаква алтернатива. Онзи град на Хълма действително съществува. И в него живеят Божиите избрани и осветени човеци. Когато в минали години аз разсъждавах над това къде се намира Градът и за кой Хълм ни говори Господ Исус, то винаги с тържествен дух и огромна радост заявявах на себе си и на Господ:
“Този Хълм е Сион и градът е Небесният Ерусалим. Ние сме членове на Божието семейство и съграждани на светиите…”
Бог слушаше думите ми и аз вярвах, че сърцето Му е удовлетворено от изповедите ми. В крайна сметка нали всеки от нас живее с вяра в Божиите обещания? Но ето, че Исус ме накара да преосмисля думите си. Нещо повече – Той ме покри с такава Светлина и Благодат, щото да забележа, че думите Му, свързани с Града на Хълма, са били същинска изява на Благата Вест. Божието очакване за нас е било да направим Града явен за сърцата на всичките човеци. Но дали действително това е така? И ако Хълмът Сион е далече по-горе, в Небесните места на Божията Слава и Сила, то как ние бихме показали този град пред очите на езичниците? Как бихме им казали, че съществува един по-прекрасен и светъл град от всичките земни градове? И те биха ли видели онова, което виждаме ние? Биха ли повярвали в онова, в което вярваме ние? Истината, братко мой, е такава, щото пътят до Небесния Ерусалим е твърде дълъг. А Бог е направил така, че Неговата Премъдрост е промислила нужните етапи в нашето духовно израстване и развитие. И преди нозете ни да стъпят на онзи Хълм, наречен Сион, та да се възрадваме на Вечния Живот и Божия Любов, ние трябва да покорим един друг Хълм, за да се намерим
в Божия призив към Авраам,
в Божия избор на Исаак
и в Божието благоволение над Яков.
Аз съм сигурен, че нашият Господ е Превъзвишен. Аз зная, че на никой от нас все още не е дадена привилегията да знае какво е Вечното Му Име, с което Той царува от Вечността и до Вечността. Но повече от това съм сигурен, че Бог се е открил на всички ни като Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Един Бог на трима човеци, в чийто живот ние ще видим Хълма, който трябва да покорим с вярата си.
Когато Исус дойде към сърцето ми, за да ми говори за Хълма Мория, Той ми каза:
“Искам да внимаваш на думите Ми. Искам съвършено точно да предадеш на братята и сестрите Ми онова, което ще ти покажа. Защото Словото на Моя Бог и Отец не се променя. То е изпратено да ви промени, но самото то остава непроменимо. Кажи Ми тогава, миг преди да те посветя в дълбоките и святи тайни на тази книга, има ли нещо по-извисено и могъщо от Божието Име?”
“Не, Господи мой! Защото Ти Си твърде Свят и превъзвишен! И Отец Ти подари Името, което е над всяко друго име…”
“Точно така момчето Ми! И ако Синът получи Име, което е над всяко друго име, то какво ли ще да е Името на Неговия Отец? Ако на Моя Отец подобава Слава и величие, то как си обясняваш това, че Отец ти се нарече Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов? Защо от хилядите и милиони имена, носени от чедата Му Израил, Той Си избра тези трите? Защо и Аз, когато ви предупредих в Евангелието Си, казах, че:
“…мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство…”
Не иде ли това да ти покаже, че в живота на тия тримата твоят Отец е поставил белезите на Съвършеното Си благоволение? И ако Авраам, Исаак и Яков се намериха достойни, тъй че Всемогъщият да се нарече с имената им, то не трябва ли и вашият живот да се огледа в примера на тези тримата? Не трябва ли и вие да сте Авраамови, Исаакови и Яковови, щом и вашият Отец се е нарекъл Авраамов, Исааков и Яковов? И не носят ли синовете имената на бащите си?”
“Да, Исусе! Наистина и ние трябва да се наречем с тези имена. Но едва ли само със самото наричане ще спечелим благоволението на Отца. Защото от думите Ти разбирам, че тези имена са съдба и призвание за онези, които любят Отец и Сам Отец ги люби. Само такива биха носили достойно трите имена на Отеческия Избор. Но аз все още не разбирам пълната тайна на Божието благоволение върху тези имена, въпреки че в сърцето ми напират много стихове за тях…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Небето няма да приеме човеци, които цитират стихове! Небето ще приеме човеци, които живеят цялото Слово, изречено от Божиите уста. Защото, било че цитират или не цитират стихове, всички човеци ще бъдат изпитани къде са сърцата им. И едни от сърцата непременно ще последват Духа и примера на писаното, а други ще продължат да се мамят, като цитират, но не живеят онова, което цитират. Защото, спомни си с какви думи Ми се възпротивиха фарисеите. Спомни си как те се обърнаха към Мен и казаха:
“Наш баща е Авраам…” (Йоан 8:39)
А не им ли отговорих тогава, като им казах:
“Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил…”(Йоан 8:39-40)
А какви бяха Авраамовите дела, момчето Ми? Защото и вие, ако искате да се наречете Авраамови чеда, трябва да вършите делата на Авраам. Не бяха ли тези дела свързани с един твърде велик Хълм, на който почива съвършеното Божие благоволение? И не се ли нарече Авраам Божий приятел именно защото извърши на този Хълм Святото си дело пред своя Бог и Отец? И кой от вас тогава ще има ухо да чуе, око да види и сърце да приеме, че град, поставен на Хълм, не може да се укрие? Кой от вас ще разбере, че преди да намерите Хълма Сион и Небесния Ерусалим, трябва да изкачите Хълма Мория? И ако всички вие вярвате в Мен и очаквате Моя Ден, то колцина от вас искат да платят цената, та да се намерят в думите на устата Господни. Защото Аз заявих на всички ви, че:
“Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва…” (Йоан 8:56)
Но ето затова сега ще покажа на слугата Си що ще рече Моят Ден. И блажени всички, които се възрадват в Божията Милост и Благост, които ви посещават…”
След последните си думи Господ се обърна към мен и протегна ръката Си, като докосна главата ми. Така, само след миг, пред сърцето ми се разкри прекрасно Небесно видение. Очите ми виждаха един Храм, който светеше като слънцето. Самият Храм се издигаше, поставен на висок Хълм. Той имаше прекрасни мраморни стълпове, високи колкото палмово дърво. А в подножието на самите стълпове бе отворена врата, зад която блестеше Небесно сияние. Самият Храм бе направен от съвършено издялани гладки камъни, които се докосваха един до друг, като слепени, тъй че само твърде тънка чертица разделяше камък от камък. И ето, че Господ се приближи в подножието на Храма, като ми каза:
“Ето това е Моят Ден! Денят, заради който дойдох на земята като Човешки Син и ви предадох Небесното учение на Моя Отец. Но ти докосни самите стени на този Храм и Ми кажи какво усещаш…”
Послушал Исус, аз протегнах ръка към стените на Храма. И когато дланта ми докосна гладкия камък, имах чувството, че се допирам не до камък, а до коприна. Това беше толкова нежно усещане, щото в самото си сърце чувствах, че камъкът ме люби. Да, от самата гладкост, съвършенство и мекота извираха потоци от Божия Любов. Така разбрах, че ако и във видението Исус да ми показваше Храма Си от гладки камъни, пак това не бяха камъни, но съвършени обиталища на Божията Любов и Светлина. Затова, като отдръпнах леко ръката си, се обърнах към Исус, като Му казах:
“Господи, това е невероятно. Усещането ми е такова, щото сякаш не аз погалих камъка, но самият той ме погали. Не аз го докоснах, но той ме докосна. И вътре в мен се разля такава Любов от Отца, щото разбрах, че това не са обикновени камъни. Те по-скоро са изявени от Святия Дух като камъни пред очите ми, но в сърцето си зная, че това бяха Божии обиталища и скъпоценни на Отца и Сина души и сърца…”
“Не си далеч от Истината!” – ми каза Исус и продължи:
“Но Аз не просто те доведох тук, за да докосваш живите камъни на Божията Святост. Не! Аз искам със сърцето си да станеш свидетел на Моя Ден. Затова нека сега двамата с теб отидем пред самите врати на Храма…”
Така Исус тръгна към вратите на светлия Храм, а аз Го последвах. Само след миг двамата с Господ стояхме пред вратите на Храма. И там Той ми каза:
“Искам да коленичиш върху основата на този Храм. Защото Отец Ми лично ще говори в сърцето ти…”
След думите на Исус аз паднах на коленете си и дланите на ръцете ми се допряха до основата на Храма пред самите врати. А с мен стана чудо. Защото през ръцете ми премина божествена сила, а сърцето ми се взря в самия планински кристал, който беше основа на светлия Храм. И ето, че планинският кристал сякаш, че се раздвижи, а всред нежните му шарки преминаха вълни от течение на невидима река. А до сърцето ми достигнаха думите на Бог Отец, Който ми казваше:
“Гледай, сине човешки! Защото сега съм те призовал в основата на Моя Храм. Основа, която ти сега докосваш с ръцете си, тъй че през теб преминава божествената й сила. Затова нека духът ти се слее с основата на Храма Ми, та да видиш онова, което трябва да предадеш на слепите и незнаещите…”
След думите на Отца стана така, щото самият планински кристал сякаш, че погълна духа ми. И миг след поглъщането Храмът изчезна пред очите ми, а аз самия стоях до Божия човек Авраам. Той държеше в едната си ръка съд, пълен с разпален огън, а в другата държеше нож. А до сами него стоеше синът му Исаак, който държеше наръч с нацепени дърва. И очите ми отново забелязаха планинския кристал от светлия Храм. Този път той беше под самите нозе на двамата. В самия кристал отново течеха води, а от тихото им нашепване към мен достигаше Гласът на Всемогъщия, Който казваше на Авраам:
“Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа…” (Битие 22:2)
Така Авраам и Исаак вървяха с нозете си върху планинския кристал и се качваха нагоре, към Хълма Мория. Колкото повече двамата наближаваха мястото на Хълма, толкова повече заблестяваше планинският кристал и водите по него ставаха все по-изобилни. И ето че накрая Божият човек бе на самото място, посочено му от Божия Глас. Тогава той се спря. И като разтовари наръча с дръвцата от сина си Исаак, направи жертвеник върху един от белите камъни на Хълма. След това, като хвана сина си, го постави върху жертвеника. Така, след самите приготовления, Авраам вдигна поглед към Отца. И като взе ножа си, замахна към тялото на Исаак. А при самото замахване, се появи Господ Исус. Той простря ръката Си към Божия човек и извика:
“Аврааме, Аврааме!” (Битие 22:11)
А Авраам тихо отвърна:
“Ето ме…” (Битие 22:11)
А Исус отново каза:
“Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син…” (Битие 22:12)
Точно в този миг иззад Авраам се появи Овен, Чиито рога бяха вплетени в планински храст. А Авраам, като свали сина си Исаак от жертвеника, простря ръце към Овена, за да Го положи върху жертвеника. И ето, че планинският кристал под нозете ми отново се раздвижи, а Отец отново ми казваше:
“Гледай, сине човешки! Гледай и виж защо Авраам стана като самото Ми Сърце. Гледай на Моя Овен и забележи как роговете Му са вплетени в планинския храст…”
Послушал Гласа на Отца аз се приближих до Авраам в самото видение и тогава забелязах Овенът на Отца. Неговите рогове наистина бяха вплетени в тръните на планинския храст. И тогава из дълбокото на сърцето ми Сила от Бога ме накара да протегна ръце към роговете на Овена, тъй че вече ги държах. От самите рогове извираше Светлина и Любов, въпреки, че тръните на храста бяха впити и оплетени в тях. В този миг аз гледах Овенът и Той ме гледаше с очите Си. Аз държах роговете Му, а тръните сред тях бодяха дланите ми. Това бе чудо за сърцето ми. Защото само след миг вече се виждах как държа окървавената от трънения венец глава на моя Господ. И аз, като паднах на нозете си пред самия Овен, извиках:
“Господи мой! Благословено да е Името Ти! Защото Твоите рогове са Истината и Любовта! Ти стана Човешки Син, за да ни изкупиш, а така роговете Ти се оплетоха в човешкото презрение и ярост. Но ето, Твоят помазаник и слуга Авраам, Те принесе вместо сина си Исаак. Защото Отец зачете неговата жертва, за да направи Теб, като жертва за греховете на целия свят…”
Тогава Гласът на Отца продължи да ми говори от планинския кристал, като ми казваше:
“Иди и предай това небесно видение от Хълма Мория на всичките Ми чеда. Защото, ето, жертвата на Авраам стана основа на Моя Храм, и синът му Исаак стана стълп в тоя Храм. Защото, ето, да влезете в Сърцето Ми, ще рече да пожертвате най-скъпото във вас, както и Аз пожертвах най-скъпото от Себе Си. И ако Синът Ми ви каза, че Авраам щеше да види Неговия Ден, то имайте мъдростта на Духа Ми, за да видите, че ето – Овенът с вплетените рогове в трънливите храсти бе Моят Син, Който вплете Битието Си с това на грешните човеци, за да ви изкупи от силата на греха и смъртта…”
Миг след думите на Отца аз отново се намерих, паднал по лице върху планинския кристал. И тогава прекрасно разбрах, че Авраам и неговата любов към Отца бе тази основа от планински кристал, а Исаак беше стълпът на самия Божий Храм. А докато разсъждавах над чудното видение, Исус се приближи към мен. И като ми посочи вратите на Храма, каза:
“Сега, след като разбра коя е основата и кой – стълпът, то виж и самите врати на Божия Храм…”
След думите на Господ се изправих и погледнах към вратите на Храма. А Исус, като се усмихваше, вдигна ръката Си напред и ми каза:
“Тръгни към самите врати! Защото трябва да разбереш цялата Небесна Истина за Отец Ми, Който е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов…”
Така аз тръгнах към вратите на Храма. Колкото повече ги приближавах, толкова повече сърцето ми беше сигурно в отговора, който ще намеря при самите врати. Ето, че нозете ми вече бяха при тях, когато погледът ми беше озарен от видение, откриващо се зад самите врати. Защото очите ми виждаха една блестяща стълба, стигаща до самите небеса. А там, на върха на стълбата, стоеше моят Господ. И като протегна ръце към мен, Той каза:
“Сега разбра що ще рече Яков! Защото ако Авраам е основата, а Исаак – стълпът, то Яков е самата Врата. Той е изявата на Божият Ветил! Затова кажи на всичките Ми братя и сестри думите, които някога казах на Натанаил, но днес повтарям за онези, в чиито сърца няма лукавщина:
“Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:51)
Сърцето ми беше твърде много развълнувано от Господните думи. Чак сега разбирах великата тайна на Хълма Мория. Защото той бе мястото на вечното Божие благоволение. Мястото, където днес има издигнат невидим Храм на Божията Святост и Любов. Мястото, откъдето всички Божии чеда ще бъдат преселени в Небесния Ерусалим.
Миг след видението с небесната стълба, Исус отново ме извика пред вратите на Храма, като ми каза:
“Ето, изпращам те при всички, за да ги предупредиш, че всеки, който мрази Хълма Мория, мрази Мен, Святият Дух и Моят Небесен Отец! Всеки, който откаже на призива Ми и не се възкачи на Хълма, за да извърши Авраамовото дело, не е роден от Мен и никога не е бил записван от Отец Ми в Книгата на Живота. Защото, ето, в това последно време Небето ще отвори вратите си и ще призове всички ви чрез изпратените към вас пророци. Но в Небесните обиталища ще пребъдват само човеците, които са достойни да бъдат посочени от Мен, та да им кажа:
“Който победи, ще го направя стълп в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12)
Колкото до това какво трябва да победите и как да го победите, та да станете стълпове в Храма на Моя Бог, то нека за това те посветя в следващите видения, които ще ти дам. Виденията, с които ще те отведа до отворените врати пред Филаделфийската църква…”
След тези последни думи на Исус видението с Хълма Мория се прекрати, а аз седнах да запиша всичко най-чудно и пречудно, което Благостта и Милостта на Отца ми дадоха да вкуся в живото общение с моя Господ и Бог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s