КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! През изминалите години, воден от моя Господ Исус Христос, аз написах книги с много пророчески видения, които раздадох даром на братята и сестрите си. Знаех в сърцето си, че Господ ме е определил за извървяването на определен път и за плащането на определена цена. Понеже за всяко Божие дело се извървява път и плаща цена. И ако в началото аз не знаех нито какъв е пътят, нито каква е цената, то сега – след седем години от моето призоваване и посвещение от Бога – мога със сигурност да кажа, че и пътят и цената са били заложени като съдба в името, с което Исус определи моето служение за Него.
Много пъти моите братя и сестри ми задаваха въпроса защо служението, с което Исус ме е призовал и натоварил, се нарича “Мория”. Как се роди името на това служение? Кога Исус ми заповяда да поставя името на Святия Божий Хълм като изява на Божия Пророчески Дух? Истината е, че аз ревниво криех от всичките си братя и сестри пътя и призоваването си от Господ, понеже не исках да ставам препънка и съблазън на малките и неукрепналите във вярата. Виждаш ли, братко мой, в Библията има толкова много имена, щото не е никакъв проблем да вземеш дадено име и да го поставиш като девиз и смисъл на живота и служението си пред Бога. Но не в това е въпросът. Защото името не е просто дума, но съдба и отговорност. То е предопределение, избран път и духовен коловоз, който не може и не бива да се напуска. Спомням си как преди осем години Исус ме посети в дома ми в София. Спомням си как стаята ми се изпълни с божествената Му Светлина и всичко изгуби размери и очертания. Спомням си как две Небесни ръце хванаха сърцето ми и го вдигнаха нагоре. И в дълбочините на духа ми дойде Христовият Глас, който ми казваше:
“Ти си един от Божиите пророци и “Мория” ще се нарече служението ти. Велико слово от Отца на светлините ще се излее в сърцето ти и мнозина ще бъдат заплашени и съблазнени поради тебе. Ти ще станеш камък за стъпване и камък за препъване, тъй че едни ще стъпят, за да се изкачат по-нагоре, а други ще се препънат, за да паднат и останат долу…”
Аз ревниво пазех в сърцето си думите на моя Спасител и не смеех да ги споделя с никой друг, освен със собствената си съпруга и най-близките си приятели. Но още тогава, в началото на моето посвещение и призоваване от Бога, аз започнах да изпитвам глад за собственото си себеосъзнаване и за намиране на точното ми място в Божия Спасителен план. Затова все по-често и често започнах да коленича пред Бога и в молитва и размисъл да стоя пред Него, за да ми бъде разкрита и тайната на самото ми посвещение от Исус. А Господ, като виждаше търсещото ми сърце, започна да говори чрез сънища, както на мен, така и на съпругата ми. И в тези сънища все по-ярко и ярко заблестяваше Хълмът Мория. А както аз, така и съпругата ми Йовелина, започнахме взаимно да си споделяме едни и същи неща, дадени ни от Господ. Защото пред очите на сърцата ни Господ явяваше във великолепие и слава един Небесен Храм, светещ като слънцето. Този Храм беше построен на високо място и това беше Хълмът Мория. Аз знаех, че пътят към този Хълм няма да бъде никак лесен. Всяка направена крачка към него щеше да бъде с цената на някаква смърт. Нещо в мене щеше да умира и нещо от Исус щеше да се ражда. Моето щеше да отстъпва, а Неговото – да настъпва. Той щеше да расте, а аз – да се смалявам… И така отново дойде миг, в който Исус ми каза:
“…“Мория” не е просто име. “Мория” е съдба от Вечността, която ще те заведе във Вечността. И ако Соломон построи на този Хълм Храм, в който Отец Ми да постави Името Си и Духа Си, то помисли къде днес ще намериш камъните за последния Храм, който ще бъде въздигнат за последно на Божия Свят Хълм. Намериш ли камъните, то тогава непременно ще си пораснал и готов да започнеш Божието Свято дело. Търси камъните, Стефане! Моите камъни за Храма на Моя Бог и Отец…”
Братко мой! Аз не зная дали някога си бил поставян в положение да търсиш нещо, което Отец ревниво крие от съдбите на целия свят, но тези думи на Исус бяха причина в продължение на цяла година да търся и да не намирам камъните за Божия Храм. Изпълнен с ревност да изпълня Волята на моя Господ, аз започнах да наблюдавам около себе си и да търся човеци, които да попадат в Христовия критерий. Но колкото повече търсех, толкова повече се убеждавах, че такива камъни просто няма. Защото Словото на Бог категорично казваше за Божия Храм, че Соломон го беше построил с гладки камъни, без да се чуе звън на каквото и да е желязно сечиво. (Вж. III Царе 6:7) А в контактите ми с братята и сестрите ми хвърчаха такива искри, щото без съмнение намирах общение с груби и неиздялани камъни, които раздираха сърцето ми и оставяха за дълго кървави следи в душата ми. Това със сигурност ми показваше, че и аз самият не съм онзи гладък камък за строежа на Божия Храм. И тогава, с огромно отчаяние и скръб в сърцето си, паднах отново на молитва пред моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Не намерих камъните, които Ти ми заповяда да търся! Или те не съществуват или аз просто не съм на правилното място и точния път…”
В отговор на думите ми Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Сега разбра ли, че без пророческо видение и прицел никой няма да види камъните за Божия Свят строеж? Сега разбра ли, че на Божиите пророци не е дадено да бъдат част от църковните множества, защото всред тях те ще се обезличат и ще изгубят призванието си от Моя Бог и Отец. Но не такава е Волята на Отец Ми за твоя живот. Затова Аз сега ще ти покажа камъните за Божия Свят Храм. Но преди това искам от теб да отидеш в пустинята и да останеш там, докато отново те извикам…”
Слушах Господ и разбрах, че съм пред прага на най-голямото изпитание и утеснение в живота си. Аз трябваше да напусна онова място, което считах за Храм и за Църква на Живия Бог, просто защото камъните в него не отговаряха на Божията Святост и чистота. Точно така попаднах в пустинята. Не мисли, че съм напускал България и съм потърсил някое местенце в Сахара. Нищо подобно! Пустинята в живота ми беше духовна. И както има пустиня, която свидетелства за липсата на жива вода и присъствие от Святия Дух, така има друга пустиня, в която човек трябва да отиде, когато се почувства призван и отделен от Бог за посвещение и за израстване. Животът ми наистина трябваше да стане пуст, сиреч, без присъствието и общението с човеци, в които любовта към света е изместила любовта към Отца, Сина и Святия Дух. Така, докато стоях в пустинята, аз преживявах коренна промяна в душата си. Нещо повече – вече знаех, че именно в нея съм обречен да намеря моя Спасител. И Той дойде! Дойде много по-реален и превъзходен, отколкото преди това. Дойде толкова жив и истински, толкова светъл и чудесен, щото за първи път в сърцето си знаех, че не просто аз вярвам в Него, но Той вярва в мен. И в онази година, когато Той дойде в пустинята при мен, думите Му се вляха в духа ми и Сам Господ ми казваше:
“Ето сега си на правилното място и на точния път. Защото от тук, от пустинята, започва пътят до Божия Храм на Святостта. Тръгни тогава след Мен и виж къде ще те заведа…”
Това беше първото ми съвършено водителство от Исус. Водителство, с което лично Той ме заведе в Живото Си Евангелие. Така книгите, които пишех, се промениха радикално. Защото в първите книги имах водителство и просветление от Святия Дух, за да давам на братята и сестрите си откровения. Но това бяха откровения на Словото Логос. А ето, че сега, когато Божият Син бе станал съвършено реален за мен, аз вече имах ново водителство. Водителство, лично от Исус. Водителство не чрез откровения и просветления, но чрез видения, идещи от Пророческия Дух на Отца. Затова, там, при призива ми от Исус в пустинята, аз Го последвах. А Той ме заведе в Живото Си Евангелие, за да видя, че е имало и други преди мен, които също са живели в пустинята и са вършили точно и вярно Божията Воля. Така аз и Господ стояхме пред бреговете на река Йордан, а Спасителят, като вдигна ръката Си, посочи Божия Пророк и ми каза:
“Това е правилното място и точният път. Именно тук можеш да видиш камъните, за които ти заповядах, като казах да ги намериш…”
Слушах тогава Исус и все така не разбирах. Но Той ме приближи във видението до самия Кръстител. А сърцето ми видя как Божият Пророк вдигна ръцете си. И като посочи към идещите фарисеи и книжници, им каза:
“Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате в себе си: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама…” (Матея 3:7-9)
Точно в този миг Исус ме докосна с ръката Си, като ми каза:
“Гледай, Стефане! Гледай какви камъни е имал предвид Божият Пророк, за да казва на фарисеите, че Отец и от камъните може да въздигне чеда на Авраам…”
Погледнах във видението и не забелязах никакви камъни… Напротив – Пророк Йоан Кръстител сочеше с показалеца си към множествата от човеци, които седяха по бреговете на реката. И тогава, като ги посочих на Исус, Го попитах:
“Исусе! Това ли са камъните, от които Бог може да въздигне чеда на Авраам?”
“А от кои други Отец Ми да Си въздигне чеда на Авраам? Не са ли угодни на Сърцето Му онези, които се събират там, където Божиите пророци надуват тръбите на Небесното благовестие? И ако някъде човеците са се събрали, за да слушат със сърцата си пророческото слово и да го попиват дълбоко в себе си, то такива не са ли камъни за Божия Свят Храм? Защото, ето, църковните лидери няма да приемат словото, което ти давам за покаяние и обръщане. Те са покаяни и обърнати в собствените си очи. Последните фарисеи на последните църковни синедриони никак няма да отидат в Йордан, та да изповядат греховете и тъмните си дела пред Лицето на Моя Бог. Те ще бягат от Пророческия Дух и от пратените към всички църкви. Те никак няма да внимават на словото на последните Ми кръстители. Така непременно ще се сбъдне именно писаното. И Моят Отец ще Си въздигне чеда на Авраам, като камъни за Своя Свят Храм. Но и това не е всичко, момчето Ми. Защото ти трябва да разбереш кое е общото между Авраам и Божия Храм. Понеже именно това разбиране ще ти покаже и тайната на благовестието, в което Отец Ми е посветил слугите Си пророците. Кое е общото между Авраам и Божият Храм? Кое е общото между камъните, които са чеда на Авраам и Божия Храм на Святостта?”
Думата беше на устата ми. Затова казах на Господа:
“Исусе! Хълмът Мория е общото между Авраам и Божия Храм…”
В онзи миг Господ се усмихна и погали главата ми, като каза:
“Сега разбра ли защо служението ти се нарича “Мория”? Сега разбра ли, че камъните за последния Божий строеж ще са всички човеци, които приемат и се покорят на Словото от Божия Пророчески Дух? Защото Авраам роди Исаак, за да го принесе на Отца на Хълма Мория. И ако на този Хълм се извърши Авраамовия Принос на Правдата, то непременно там ще бъде Соломоновият Храм на Святостта. Ето затова и Пророк Йоан видя в онези притихнали и запленени от пророческото слово именно “камъни”, от които Отец е силен да въздигне чеда на Авраам. Тези камъни ще бъдат и твоят дял от Господ на тази земя. Аз ще ти прибавя именно тях и нищо повече освен тях. Защото Хълмът Мория е твърде велик и Свят, за да тръгнат към него тълпи или множества…”
Тези думи на Исус в онази година твърде силно укрепиха духа ми. Всичко, което Той ми каза, се сбъдна точно според както го каза. Църковните лидери и властници все така продължаваха и продължават да се считат за чеда на Авраам. Тяхното презрение и до днес стои против сърцето ми и против книгите, които Исус ми заповяда да напиша. Но се сбъдна и другото, а именно, че човеци, които нямаха самочувствието, че са чеда на Авраам, коленичиха пред Пророческия Дух и притихнаха в Благодатта на Исус. За да бъдат очистени, укрепени и просветени и да станат камъни за последния Свят строеж на Бога Отец. Именно към такива е обърнато съдържанието на тази книга. Защото чрез нея Исус ще даде на верните поглед върху един най-прекрасен и превъзходен път. Пътят до стълповете на Божия Храм! Пътят до “Откровение 3:12”! Пътят до най-великата привилегия и чест за духовния човек, на която свидетелстват и думите на Царя:
“Който победи, ще го направя стълп в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12)
Ако искаш всичко това, скъпи ми братко, то се приготви да възлюбиш с цялото си сърце онзи Хълм, на който Бог благоволи да обитава с Името Си и Славата Си. Защото в тази Свята и Небесна книга Исус ще озари пътя пред сърцето ти и ти непременно ще видиш високите и гладки стълпове на Божия Храм. За да платиш цената и да бъдеш един от тях! Амин и Амин!