1. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ ЗА ВРЕМЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не бързам веднага да те въведа в Святите видения, свързани с Реката на Живота, просто защото ще е нужна известна подготовка за ума на читателя. Нека започна с това, че като понятие времето е твърде дълбоко и пространно. Човек не може да не бъде развълнуван, когато потопи ума си в осмислянето на времето, понеже от него е изпълнено цялото му битие. И тъй като в материалния свят времето е твърде важна величина, то е напълно естествено ние да го забелязваме в различната му продължителност. Започвайки от секундата ще стигнем до минута. Минутите ще се превърнат в час. Часовете в ден. Дните в седмица. Седмиците в месец. Месеците в година. А годините във век. Тук някъде трябва да спрем, защото измерването на времето започва да излиза вън от границите на реалния ни физически живот. Както и да гледаме на времето – видно е, че то служи за отмерването на разстоянието между две или повече събития, наредени в някаква последователност. Часовникът ще ни послужи за дребните разстояния между събитията, каквито са секундите, минутите и часовете. А когато разстоянията между събитията станат огромни – ще използваме календар, който отброява месеците. Но аз нека сега да ти кажа, че човешкият род на планетата Земя може да се ползва от физическото време, което протича само в границите на Слънчевата система. Вън от тези граници времето започва да борави с продължителност, за каквато човешкият опит няма база за сравнение, нито може ефективно да я наблюдава. Имам на предвид това, че в Слънчевата система Земята обикаля около Слънцето, като една обиколка е равна на една земна година. Същевременно нашата планета се върти и около оста си, като едно завъртане е равно на един ден.
Можем ли тогава да си представим за колко време Слънцето прави една обиколка около нашата галактика, известна с името Млечен Път?
Учените са изчислили, че това са 220 милиона години!
А ще имаме ли очите на онзи наблюдател, който проследява и определя пътя на нашата галактика във Вселената? Пак те, учените, са стигнали да узнаят само скоростта на галактиката ни, която е 590 километра в секунда, както и диаметърът й, който е 100 хиляди светлинни години. Но кой от нас би си поживял 220 милиона години, та съвсем справедливо да потвърди, че е станал свидетел на една цяла галактическа година? Зная, че някой заклет привърженик на астрофизиката би се похвалил с постиженията на съвременната астрономия и космология. И дори би предоставил за довод снимки на далечни звезди и галактики, като някакво голямо постижение за науката. Но какво постижение може да са фотографии на галактики, чиято светлина е пътувала милиони или милиарди години, за да бъде уловена от призмата на космическия телескоп? Ние ще ги видим такива, каквито са изглеждали преди един милион или милиард години, а не в последното им състояние във времето. То прилича на това приятел да ми изпрати снимка на бебето си, която да пътува до адреса ми петдесет години. И когато аз му отговоря с писмо “Честита ти рожба!”, то писмото ми да пътува още петдесет години, а правнуците на рожбата да ми пишат, че поздравът ми безвъзвратно е закъснял, понеже прадядо им още преди няколко години умрял…
Нещо такова се случва и в съвременната наука, която с удоволствие твърди, че е проникнала в тайните на мирозданието и дори вече е заковала неоспоримата си догма, че всичко е започнало от един голям взрив. Само че в “Битие”, Книгата на Началата, Бог не каза:
“Да гръмне големият взрив!”, но:
“Да бъде светлина!” (Битие 1:3)
Каквото и повече да напиша, сам се убеждаваш, че физическото време стига до космични измерения, които са толкова по-огромни, колкото по-голяма е галактиката от нашата земя, и Вселената от нашата галактика.
Но аз сега нека отново да се върна на времето, за да разсъждавам върху тоталния парадокс, в който се оплита съвременната наука, опитвайки се да игнорира Бога, като Творец на Вселената, и като Създател на всичко.
Виждаш ли, братко мой, аз не искам да превръщам тази пророческа книга в учебник по физика, нито надълго и нашироко тук да говоря за теориите на Алберт Айнщайн, с които той научно доказа, че времето би се скъсило и протичало по-бавно, ако даден обект се движи със скорост, близка до скоростта на светлината. Защото този гениален евреин наистина направи революция във физиката и промени отдавна утвърдените научни догми, че времето е постоянна величина. А се оказва, че то може както да се забавя, така и да се забързва. Но точно тук искам да ти споделя за парадокса, който се получава, когато започне да се измерва времето. Защото учените признават, че времето съществува и се проявява, но никой не иска да се замисли, че за наблюдаването му е нужен разум и съзнателно усилие. Ние отчитаме времето, защото имаме разум да сложим начална и крайна точка между две или повече събития. Самите физични събития, като лишени от разум и съзнание, не могат да регистрират времето си, а само да се проявяват в него и чрез него. Става така, че времето касае не толкова събитията и физичните реалности, колкото техните наблюдатели. Но където има наблюдение и измерване на времето, там вече се е вмъкнал още един, освен физичният фактор, а именно – духовният. Защото времето се пречупва през нашето съзнание и през силата на разума да наблюдава, изучава и изпитва.
Какво излиза тогава в крайна сметка? Излиза това, че учените хем игнорират Бога, като Творец, хем се ползват от разума, даден им от Бога, за да изследват времето, но без да признават водещата роля на Твореца. И това наистина е последната и най-задънена улица на науката. Защото науката се опитва да бъде наблюдател и изследовател на физичните закони на Творението, без да отдава дължимата Слава на Твореца, Който й е дал разум, за да прави съждения и заключения.
Но какво изобщо би било времето, ако няма разум, който да го наблюдава или уред, който да го отмерва? Може ли времето да се самоизмерва или самоизследва? Кой изобщо би го регистрирал или на кого то би послужило? И ако човек има разум, за да наблюдава времето във физическите творения и реалности, то колко по-съвършен и неизследим Разум е поставил във Вселената всяка галактика на мястото й, всяка звезда в галактиката й, всяка планета до звездата й, като е заповядал на всички тях да се движат в определеното си време, с определената си скорост и в определените си траектории? Колко по-велик и безпределен Разум заяви в древността на праведния Йов:
“Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Ориона? Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?” (Йов 38:31-33)
Колко по-велик и безпределен Разум заяви чрез пророка Си Исайя:
“И тъй, на кого ще Ме уподобите та да му бъда равен? казва Светият. Дигнете очите си нагоре та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва…” (Исайя 40:25-26)
Можеш ли да си представиш всичко това, братко мой? Творец, Който е създал стотици милиарди галактики със стотици милиарди звезди да познава всяка от звездите Си и да я нарича по име? Надникни тогава в нищожните космически каталози на НАСА (Националната агенция за космически изследвания на САЩ) и виж по име ли там наричат звездите и галактиките или ги зачисляват под числа? И ако човек е немощен дори име да даде на това, което вижда през телескопа си, то за колко Всемогъщ и чрезмерно велик Творец трябва да говорим? И ако Бог е чрезмерно велик да изявява могъществото Си във Вселената, тъй щото космическите тела да изявяват “вечната Му Сила и божественост” , то колко по-фин, елегантен и непредсказуем е Творецът в микрокосмоса, на територията на атома и елементарните частици, които учените все още не могат да изброят, нито да уловят и изследват? Ако Творецът е велик да заповядва време, касаещо милиарди години, през които лъчи от светлина ще донесат до огледалото на телескопа Хъбъл информация за галактики от най-дълбокия космос, то колко по-велик е, когато заповядва на микрочастици да се появяват и изчезват за една хилядна част от секундата? Докога учените ще пръскат милиарди долари, за да строят гигантски ускорители за елементарни частици, та дано биха регистрирали присъствието на Бога, без да се замислят, че Той не ги чака в лабораториите или пред телескопите им, но хлопа на вратите на сърцата им, и иска да Му отворят с вяра? Докога физици и астрономи ще се впрягат да доказват възникването на Вселената от някакъв голям взрив, а няма никак да се замислят за реалният и страшен взрив, който преживява всяка душа, която след смъртта на тялото се е оказала вън от Божието Свято Присъствие? Ще упрекне ли тази душа Бога и Създателя, че не й е дал достатъчно време, за да Го познае? Ще иска ли повторен кредит на време от Бога?
Времето, братко мой! Всичко, за което ти говоря тук, касае времето!
Без значение дали неговата продължителност ще бъде милиарди години или една милиардна част от секундата! Времето е заповяданото от Бога развитие в Творението в посока от минало към бъдеще. Развитие, което касае всички процеси, всички явления и всички събития – от пространството на елементарните частици до гигантските неизследими пространства на постоянно разширяващата се Вселена и разбягващите се една от друга космически галактики. Можем само да бъдем щастливи, че сме имали уникалния шанс да се намерим в Божието Творение не като неодушевена материя, но като високоорганизирана материя в човешки тела, на които е вдъхнат дъх от Дъха на Твореца, животворящ дух от Духа Му, който ни прави мислещи, разумни и наблюдаващи създания. Създания, които имат сърца, за да вярват в Бога, и разум, за да се наслаждават на величието на Твореца.
Аз ще те помоля да потърсиш всички уреди и пособия за измерване на времето. Започни с часовника, ако искаш. И не просто с часовника на твоята ръка, но със слънчевия часовник, който са използвали в древна Гърция. Той е бил така направен, че сянката на стрелката се е премествала с движението на слънцето по специално разчертана схема. Този часовник не се е пръкнал от само себе си. Измислен е от умен човек, тоест, това е творение на човешкия разум. Ако поискаш, смени слънчевия часовник с пясъчен, каквито често са се ползвали в древността. Той е представлявал две стъклени сфери свързани с тънък процеп, като в едната сфера има ситен пясък, а другата е празна. Така песъчинките под въздействието на гравитацията са се изсипвали от едната сфера в другата, за да се отброи изтичането на определено време. Този часовник също е творение на човешкия разум. Вземи часовниците, направени с пружини, зъбчати колела и махала, които изобилстват през последните пет века на земята и ще видиш, че зад всеки часовник стои по един добър майстор, който го е сглобил и направил да работи. Вземи, най-сетне и днешните модерни часовници, направени на основата на кварцовия кристал, който зареден с електричество пулсира с абсолютно точна последователност. И той също е творение на човешкия разум. Така непременно разбираш, че за наблюдаването и регистрирането на времето е необходим разумът, който произхожда от духа. И ако аз ти говоря за всичко това, то е, за да подготвя ума ти за едно друго разбиране на времето и за едно друго негово измерване, което не става с часовници или календари, но… с Река. И това е Реката на Живота, която тече в Небесния Ерусалим.
Нека още отсега да ти кажа, че това не е единствената Река, която да отговаря на единственото време в Творението, но е Божията Река, която изявява само Божието Време. А освен нея, Творецът е заповядал да текат и други реки, за които ще говоря в следващата книга, която ще напиша след тази, според изричното ми потвърждение от Господ Исус Христос. И тя ще се нарича “Реките на Времето”.
А сега, братко мой, като се изпълниш със Святия Дух, последвай Божия пророк в най-знаменателното и прекрасно докосване за духа и сърцето ти! Докосването от водите на Реката на Живота! Амин и Амин!