РЕКАТА НА ЖИВОТА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С НОВОНАЧАЛИЕТО И БЕЗКРАЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз съм сигурен, че ти многократно ще се връщаш и препрочиташ виденията от Реката на Живота. За да ги осмислиш и напълно да покориш живота си на Божието Време. Защото ако ние като човеци на земята имаме своето минало, настояще и бъдеще, то и Бог ги има на небесата. И ако усещаме как нашата линия “сега” неусетно пори рекичката на личното ни време и всеки миг регистрираме допира между миналото и бъдещето, то колко по-величествена ще е Реката на Живота, която извира от Престола на Бога?
Аз съм искрено възхитен, че нашият Господ ни чака в Бъдещето. И за първи път започвам да проумявам, че Бог наистина извира Времето от Себе Си и прибира Времето в Себе Си, както е записано в “Еклесиаст”, че Той издирва отново онова, което е било оттласнато. В крайна сметка помисли колко точни и навременни са били думите на Апостол Павел:
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен…” (1 Коринтяни 9:24-25)
Може би знаеш, че тези дни има олимпиада в Пекин. И там земни атлети тичат на земен стадион, за да си получат земните награди. И сега забележи, че и при тях времето е от голямо значение. Защото след старта на състезанието хронометърът започва да отброява за какво време те ще пробягат разстоянието, което им е определено. И ето тук можеш да проумееш разликата между човешкото време и Божието Време. Защото земните спортисти се състезават, за да скъсяват времето на пробега си, гонейки рекорди, а Небесните състезатели се състезават, за да увеличават Времето на Бога в живота си. Разбираш ли това? Проумяваш ли го? Земният спортист вдига медала си и развява тленния си венец, като казва:
“Аз подобрих световния рекорд и пробягах разстоянието за най-късо време!”
Небесният състезател ще финишира в Сион. И там Господ ще сложи на главата му Венеца на Правдата, като го похвали пред всичките Светии, казвайки:
“Този Мой брат пробяга разстоянието за най-дълго Време! Докато други бяха капчици или вадички от Моето Време, той беше поток! Докато другите напоиха един или двама, той напои цяло поколение! Докато другите Ми посветиха пет или десет години от живота си, той Ми посвети целия си живот и така направи Реката на Живота още по-пълноводна!”
Стават ли ти ясни Божиите думи, любезни мой приятелю? Разбираш ли най-сетне, че Бог не се вълнува дали бързаш или се бавиш във Времето Му, но дали постоянно си в него? Защото има такива, които тръгват да тичат като спринтьори, но завършват безславно като богоотстъпници. Но има и други, които бягат като маратонци, за да се увенчаят в Христовата Слава. Аз пак ще повторя знаменателните думи на Апостол Павел:
“Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите…”
“Но как да тичам, братко?” – ще попиташ ти. А аз ще ти отговоря с долните няколко изречения:
Не тичай прекалено бързо, защото ще рухнеш! Не тичай прекалено бавно, защото ще заспиш! Тичай постоянно и Божието благоволение непременно ще съпътства живота ти! Виж, най-сетне, с какво е превъзходен един поток на Божието Време! Първо – с усърдието си! Второ – с постоянството си! Трето – с неизменността си! Четвърто – с постоянно нарастващата му Сила, свързана със Святия Дух!
Нима Божият слуга преди четиринадесет години е бил нещо повече от една търкулната капчица в Реката на Живота? Но ето, че Исус е започнал да го употребява във Времето Си. И първите написани книги са превърнали капчицата във вадичка! А после вадичката се е превърнала в лекоструен ручей. А години по-късно ручеят все повече е заприличвал на поток. И днес потокът тече мощно в точно определеното му поприще в Божието Време. Защо тече? Ами защото е станал съдбоносен не само за себе си, но за мнозина Божии чеда. И защото чрез свидетелствата му много сърца са влезли в Реката на Живота – осветени, посветени и просветени. Не ти пиша всичко това, за да се хваля, но за да си придобиеш мъдрост и да не изпадаш в малодушие и отчаяние. Понеже у Бога има време за всяко нещо. Колко повече – за съдбата ти, която Той е силен да превърне в поток. Защото, ако се замислиш, всичките старовременни пророци днес са на почит в Небето и в Съвета на Светиите. Те вече не могат да бъдат потоци на земята, защото времето им е отдавна свършило. Но пак Бог е силен да ги държи като потоци в Реката на Живота. Защото всеки път, когато един човек на земята отвори Библията и започне да чете пророк Исайя, потокът на Божия слуга просветлява в Реката на Живота и Бог върши съдба именно чрез свидетелствата му. Всеки път, когато някой реши да прочете посланията на Апостол Павел и да проповядва на Христовата Църква, ползвайки тях, потокът на Христовия Апостол просветлява в Реката на Живота и Святият Дух върши съдба именно чрез неговите свидетелства. Но ако потоците в Божието Време са толкова чудесни и могъщи, то какво да кажа за Господарят на Времето – Исус Христос? Какво да кажа за моя прославен Господ, Който е Дървото на Живота, Което расте от двете страни на Реката, а листата Му служат за изцеление на народите? И колко ли дълбоки ще са тайните свързани с измеренията на Божието Време, на които свидетел е именно Божият Син? Аз няма да ти отговоря на тези въпроси, защото Единственият, Който може да им отговори, е моят Господ и Бог. Затова нека отново да те пренеса духом до Реката на Живота, където аз продължавах да пребъдвам до Исус. Ето думите, които Той ми проговори, преди да ме направи свидетел на най-дълбоките Си тайни:
“Как мислиш, пророко Господен? Какво е имал на предвид слугата Ми Йоан, та да запише в “Откровението” думите:
“И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите…” (Откровение 22:2)
Как може едно Дърво на Живот да стои от двете страни на Реката? Не е ли нормално едно дърво да си стои от едната страна? И защо Йоан започва стиха си с “Дърво на Живот”, а го завършва с “листата на Дърветата”?”
Мъдростта във въпросите на Исус беше твърде голяма, за да мога веднага да Му отговоря. Ето защо, дълго мислил върху думите Му, аз отговорих, казвайки:
“Исусе! Първото впечатление от прочитането на Йоановите думи е такова, щото човек си представя как от двата бряга на Реката на Живота расте Дърво на Живот. И след това никак не му е трудно да приеме, че листата на Дърветата служат за изцеление на народите. Но аз си мисля, че едва ли този прочит е мъдрият. Защото Йоан не употребява за Реката думата “бряг”, но “страна”. А страната, за разлика от брега, може да послужи не само за измерване на лявата и дясната част, но за Началото и Края на Реката…”
Исус се усмихна на думите ми и в погледа на очите Му прочетох дълбокото Му удовлетворение. Тогава Той отново ми проговори, като каза:
“Размислил си мъдро върху въпросите Ми! Защото наистина двете страни на Реката не касаят бреговете й, но Началото и Краят. И ако Аз съм Дървото на Живота, Което расте в Началото и в Края на Реката, то тогава не трябва ли Дървото в Началото да се приближи до Дървото в Края. Не нарекох ли Себе Си Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят?”
“Да, Исусе! Ти се нарече именно така, за да ни покажеш, че Си Господарят на Времето!”
Тук Господ отново ме попита, казвайки:
“Ако Отец даде на Сина всяка власт на Небето и земята и Го възкреси от мъртвите, за да живее вечно, то намира ли Вечността съгласие с Името Ми, че съм Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят? Където има Начало и Край, там има ли Вечност? И може ли да има Вечност, когато Краят ограничава Началото?”
Въпросите на Исус бяха пълни с толкова тежко помазание, щото аз коленичих във водите пред коленете Му, като Му казвах:
“О, Спасителю мой! Ти не може да имаш Край! Ти би трябвало да имаш ново Име, което напълно да съответства на Вечността, която Отец е подарил на Теб и Църквата!”
В отговор на искрените ми думи Спасителят погали главата ми. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Аз наистина имам ново Име, което давам на възлюбените Си! И нека това не е чудно за теб, защото в “Откровението” ясно съм казал:
“Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12) 
И ето, слуго Мой! Днес и сега, в това видение и в тази Свята пророческа книга Аз ще напиша новото Си Име в сърцето ти! Защото твоят Господ е Първият и Последният, Началото и Краят, и Алфа и Омега само до мига на Обновлението! Но когато този миг настъпи, и Отец Ми изрече от Престола Си:
“Ето, подновявам всичко!”
…то от този миг нататък твоят Господ вече няма да е Началото и Краят, но НОВОНАЧАЛИЕТО и БЕЗКРАЯТ! Защото където има Начало и Край, там има Творение, предадено на немощ и тление! И където има Първи и Последен, там има изпълване от число на изкупени и спасени! И където има Алфа и Омега – там има прочит от Съдията и от Словото Му, което съди в Края на Времето.
Но където има НОВОНАЧАЛИЕ И БЕЗКРАЙ – там има ново Небе и нова Земя, в които да царува Вечна Правда!
И сега Дървото на Живота, което е в Началото на Реката, непременно ще преплува по водите й до Края на Реката! За да види цялата Ми Църква тайните, свързани с измеренията на Божието Време! А ти, слуго Мой, последвай твоя Господ! И запиши на книга всичко, което ще ти се открие!”
Братко мой! Верни ми приятелю! Думите са слаби, за да опишат чудото, което се случи в сърцето ми, когато Исус ми изговори Своето ново Име! Това беше най-прекрасният и пречуден миг в живота ми. Смисълът на това, че съм жив, и че съм Негов! Всички удари на сърцето ми и всеки дъх от устните ми бяха стигнали до предела на Христовата божественост, и до слънчевата врата на една неизразима Вечност.
Моят Господ е НОВОНАЧАЛИЕТО и БЕЗКРАЯТ!
Той е Съвършената и Свята надежда в сърцето ми, че когато старият свят избледнее и се разсее като мъгла, то след изтлението ми духът ми ще се въздигне с Христос в едно Ново Начало, което няма да има край. При едно Дърво на Вечен Живот, Чиито листа повече няма да изцеляват, понеже няма да има нищо болно, което да има нужда от лек, нито поразено, та да търси цяр! При едно Дърво на Живот, Което ще простре клоните Си, за да ги превърне в слънчеви и безпределни поколения от щастливи Божии създания, които ще населяват чудната скиния на Бога и Отца, и ще хвалят и въздигат Новото Христово Име от род в род, и от век на век!
Ето, че Господ ме прегърна със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него преминахме по целия тунел от Светлина през Реката на Живота, докато стигнахме в Началото на Реката, сиреч, в най-крайното място на Миналото, което щеше да тръгне към Бъдещето. А там Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Запомни, слуго Мой, че три са измеренията на Божието Време, с които Дървото в Началото на Реката ще стигне до Дървото в Края. И тези три измерения са Денят, Часът и Мигът. Денят, Часът и Мигът ще се случат шесткратно в Реката на Живота. А след седмото случване на Деня ще настъпи Обновлението на всичко. Затова нека сега започнем да плуваме през Реката, за да видиш съдбоносните периоди на Деня, Часа и Мига…”
След тези думи на Исус, ние заплувахме през водите на Божието Време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s