РЕКАТА НА ЖИВОТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да напиша каквото и да е изречение от тази пророческа книга, аз искам да благодаря на моя Господ Исус Христос и да отдам всичката Слава за нейното написване на Него. Казвам това, защото нося запечатани всичките видения в сърцето си, а реализирането им върху белия лист е само едно благодатно усилие на ума и тялото.
Както непременно си разбрал от пророческите книги, написани през тази последна година, Господ въздигна слугата Си не просто високо, но твърде високо. И от това най-високо място за мен не оставаше нищо друго, освен да свидетелствам за Него с всичкото Божие благоволение, което е преизпълнило сърцето ми.
Още при приключването на книгата за “Портите на Правдата” аз усетих, че страхът на дявола вече се е превърнал в един безпределен ужас. Това, разбира се, аз отдадох на чудесните видения, с които Господ Исус ни запечата като род на Елиаким, и като Порти на Божията Правда. В крайна сметка срещу Небесните Порти дяволът щеше да надигне портите на ада, както и се случи. Но можех ли да предполагам, че преминал с Исус през Портите в Неговия Град, аз щях да остана там достатъчно дълго? Можех ли дори да дръзна да помечтая, че Той ще ми покаже най-удивителната реалност от Небесния Ерусалим? Разбира се, че не! Защото всичко от моя Господ аз получавах и продължавам да получавам с вяра. А вярата, освен всичко друго, е и пълно доверие в Него. Доверие, че Той може да ми даде несравнимо повече, отколкото бих мечтал или поискал от Него. Така тази удивителна реалност, за която ти говоря, стана явна за сърцето ми.
Аз видях Реката на Живота!
Видях чистите й води, подобни на кристал, които течаха по улицата на Небесния Град, като изпълваха сърцата на Небесните жители с радост и неизразим възторг. И в мига, когато зърнах Реката, аз вече знаех в дълбочините на духа си, че тя е свързана с най-святите тайни на Божието Царство. Тайни, които Исус ще разкрие на всички ни в страниците на тази пророческа книга.
С голямо удовлетворение ще ти споделя, че моят Господ в други видения от по-ранни книги ми беше давал не просто да гледам Реката на Живота, но да натопя нозете си в нея и да напълня сърцето си с благодатните й води. Но сега, при последното ми въздигане в Небесния Ерусалим, погледът ми към Реката беше изцяло променен. Не по детски любопитен или младежки дръзновен, но по-скоро възмъжал и всячески проницателен. Скритата Манна, която продължаваше мощно да просветлява сърцето ми, ме накара да мисля за Божията Река по един нов и мъдър начин. И понеже Исус ме беше оставил пред брега й, за да я наблюдавам и съзерцавам, аз съвсем скоро се усетих завладян от мисли, каквито никога не бяха се раждали в сърцето ми. Именно те ме накараха да попитам моя Спасител:
“Исусе! Тази Река на Живота не е ли свързана по изключителен начин с Божието Време? Самата Река не е ли Времето на Бога, което тече сред улицата на Небесния Ерусалим? Защото Живот би имало само там, където Отец е дал Време той да бъде живян…”
В отговор на въпросите ми Господ се усмихна и на Свой ред ме попита, казвайки:
“А как ти гледаш на времето? И изобщо как човеците регистрират времето, което им е дадено да изживеят? Не казват ли всички, че времето тече и изтича? И не се ли казва за човека, миг преди смъртта му, че времето му е изтекло? Чудно ли ти е тогава, че Времето на Бога е именно Реката на Живота? Но ти сега продължи да гледаш Божията Река! И нека Скритата Ми Манна продължи мощно да преобразява ума и сърцето ти…”
Отново гледах към кристалните води, а Святият Дух започна да ми потвърждава, че тази Река беше най-съдбоносната реалност в живота ми. Тя беше причината да положа живота си за Бога и да получа Неговия Живот. Тя беше смисълът, че Господ ме е направил благодатен извор за Царството Си. Тя беше отговорът, че Божият слуга на земята се отказа да живее в собственото си човешко време, но приклони сърцето си, за да живее в Божието Време. Самите мисли на Духа ме изпълниха с такава радост, че от устните ми се изтръгна възклицание:
“О, Господи мой! Да изрека ли неизреченото в мен? Да изповядам ли пред Тебе, че води от тази Река непременно са текли в сърцето ми?”
“Не просто го изповядай, слуго Мой! Но знай от Мене, че завинаги си свързан с Реката на Живота, а и тя с тебе! Защото през изминалите години ти напълно се покори на Божието Време, като се отказа да изживееш живота си с всякакво друго време. В това отношение всички човеци на земята правят съдбоносния си избор как да изживеят живота си и да употребят даденото им време. А тук, в Небесния Ерусалим, попадат само тези, които са били Божието Време на земята, за да бъдат Божието Време на небесата. И като гледаш на възторга, който Реката на Живота предизвиква в Небесните жители, знай, че всеки от тях вижда в Реката живяното си време за Бога, и се радва с преславна радост на неизживяното, което предстои. В това отношение Реката на Живота е твърде дълга и могъща. И най-вече – съвършено неизследима. А колко от вас имат Мъдростта на Отца Ми, за да разсъждават за Времето именно като за Река?”
Последният въпрос на моя Господ за дълго ме остави безмълвен. И наистина, братко мой, колко от нас видяха Времето като Река? Колко от нас проумяха, че най-съдбоносният ни избор е свързан с това как да изживеем живота си? Вън от Бога и Живота Му, или вътре в Бога и Живота Му? Вън от Неговата Река или вътре в нея? Не разбираме ли, че всеки наш ден, вън от Реката, е равносилен на подарък, който сме дали на света, на дявола, и на смъртта и ада? Ще разпилеем ли най-скъпоценния кредит на съществуването си или ще го посветим на Исус? Ще живеем ли земното си време, когато от Сион Господ ни вика, за да се потопим в Неговото Време?
Всички тези мисли бяха Небесна Светлина в сърцето ми, която се превръщаше в нов изгрев, и в ново начало. А самата вяра, че принадлежа на Реката на Живота, и един мъничък поток в нея ми принадлежи, ме накара да кажа на моя Господ:
“Исусе! Аз наистина съм твърде много развълнуван от Реката на Живота. И като зная от Тебе, че в нея са заключени тайните на Божието Време и самата Вечност, от цялото си сърце Те моля да ми я разкриеш в Дух на Мъдрост и откровение. Защото едва ли бих стоял с Тебе да я съзерцавам, ако Ти умишлено не доведе слугата Си до нея…”
Слушайки думите ми, Исус се разсмя сърдечно. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Ако твоят Господ ти даде да преминеш през дванадесетте Порти на Небесния Ерусалим, и самите ангели на Портите да те засвидетелстват като приносител на Ключа на Давид и Скритата Манна, то голямо нещо ли ще е за Мене да ти разкрия Реката на Живота? Не разбираш ли, че ти стигна до най-високия връх на пророческото си призвание и избиране от Господа?
И ако в последните четиринадесет години беше неуморен да вършиш Волята Ми и да изявяваш Сърцето Ми, то да утая ли от тебе главната причина, която те направи плодоносен и благодатен? Да утая ли от слугата Си, че Реката на Живота е Божието Време, в което Благодатният и Свят Отец събира съдбите на всичките Си осветени създания? Да утая ли от слугата Си Небесната Истина, че се превърна в мощен поток от Реката, който в скончанието на света напои жадните сърца, и издири Сионовите пленници?
Не, слуго Мой! Господ твоят Бог няма нищо да утаи от пророка Си! Но като го потопи изцяло в Реката на Живота, ще му изяви тайни, замълчани от утробата на Сътворението! И сега чрез тази Свята пророческа книга ще призова всичките Божии чеда! И на Църквата Си ще възвестя, казвайки:
Невясто Моя, на която съм дал да бъде родът на Елиаким и да познава Портите на Града Ми! Последвай Ме във виденията, които ще разкрия на слугата Си! За да се потопиш изцяло в Реката на Живота, и да се намериш Свята и благоуханна в Божието Време! Защото който се намери в Божието Време, и той сам ще бъде намерен от Времето в мига на грабването! И който плува в Реката на Живота, посветил се на Божието Време на земята, той ще се яви в Славата на Небесния Ерусалим, за да се възрадва в Божието Време на небесата! А Реката на Живота вече бърза към края си на земята! И другите времена, дадени като реки на стария свят, вече бързат да се пресушат!
Блажени и Святи човеците, които се отрекат от своето си време, за да живеят за Божието! Те непременно ще бъдат потопени в Реката на Живота и потвърдени в Дух на Святост като поколение на вечно живите!
Аз, Алфата и Омегата, Началото и Краят, Първият и Последният, все още говоря и не млъквам!”