5. ПЛОЧИТЕ НА ЗАВЕТА

Скъпи ми приятелю! Ако има гориво в човешкото сърце, което може да го направи съвършено отдадено на Бога, то това гориво е ревността. Няма да крия от теб, че Господ Исус много пъти е запалвал в мен огнена ревност за чистотата и Святостта на Храма Му. И сега, когато Той започна да ми показва превъзходните неща на Своята Завеса, аз напълно разбрах и знамението, с което Отец беляза смъртта на Своя Син на Голготския кръст. Словото ни дава ясна представа, че тогава завесата на Храма се раздра през средата. Едно от най-честите тълкувания, които ми бяха проповядвани през годините, бе това, че с този акт Отец прекратяваше богослужението по Закона, понеже то щеше да отстъпи на едно Съвършено и Небесно служение по Благодат. Но днес, след пълнотата на виденията, в които бях потопен, аз разбрах и още едно послание. Посланието, че ние не можем да бъдем Храм на Святия Дух, ако не бъде раздрана завесата на плътта. Посланието, че завесата на плътта може да бъде раздрана само, когато съразпнем себе си с Исус, за да намерим Неговата Завеса, и да тръгнем по Новия и Живия Път.
Днес мнозина не просто не са раздрали завесите си. Нещо повече – те организират такива театрални постановки пред тях, щото за гледащите отстрани не остава друго, освен да кажат, че Господ има пръст в тяхното шоу. През годините Исус ме научи, че онова, което е недоизпълнено, никак не се брои. Защото думите на Спасителя към самарянката бяха:
“Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:21-24)
Виждаш ли, братко мой, че ти трябва да се покланяш на онова, което знаеш? А човек знае съвършено онези неща, които Отец му е разкрил в Дух и Истина. Кажи ми тогава – кой досега ти е разкривал тази Завеса на Господ Исус Христос? Кой досега ти е разкривал, че има живи символи на Христовия Завет, които те правят да ходиш по Неговия Път? Кой досега ти е разкривал, че Господ те чака да влезеш в Неговия Ковчег, като умреш за света и всичко, що е в света? И ако в Стария Завет самото богослужение се извършваше в скинията, която бе разделена от завеси, откриващи Святото и Пресвятото място, то няма ли в Новия Завет на Господ една превъзходна скиния, която не е от настоящото творение, но ни въвежда в бъдния век на Господното могъщество? Да вярваш ли тогава, че най-угодното, което можеш да правиш пред Господа, е да ходиш на църковни събрания? Няма ли една по-съвършена Воля на Бога свързана със служението на царското свещенство? И ако някога най-святото и скъпото, което Израил имаше, бяха плочите на Завета, то няма ли днес най-святото и скъпото да са плочите на Христовия Завет? Аз зная, че никой не ти е говорил за тези плочи и затова искам да отвориш сърцето си за богатството на Христовата премъдрост. Защото днес Исус иска плочите на Завета Си. Онези плочи, които напълно ще показват, че цялото дело върху тях е действие на Божията ръка.
Като начало искам да ти припомня един много важен паралел, който се открива в тази тема. Някога, призован от Бог Йеова, пророк Моисей се изкачи на Синайската планина. И след четиридесетдневно общение в Святостта и Благостта на Бога той взе в ръцете си каменните скрижали, за да ги даде на Израил. Но когато слизаше към стана, очите му видяха нещо скверно и ужасно. Той беше видял как всички израилтяни се покланят на златно теле и играят около него. Никой от онези долу не желаеха Святостта на Отца. Никой от пеещите, скачащите и играещите не очакваше в смирение и молитва пратеникът на Отца.
Никой нямаше нужда от тези плочи!
Извратени в безумие човеците си бяха намерили нови богове. Помрачени в измамата си човеците смятаха, че точно това златно теле ги е извело от Египетската земя. Тогава пророк Моисей просто строши плочите с Божиите заповеди… Много често, размишлявайки над този факт аз си мислех, че това е една неразумна постъпка, миг на моментен гняв в пророка, за да се реши на такова дело. Но после размислих върху друго. После размислих и разбрах, че тези плочи бяха не човешко, но Божие дело. А Божиите дела могат да се строшат само от Онзи, Който ги е извършил. Така разбрах, че не Моисей, но Сам Отец беше строшил плочите със заповедите. Понеже в Гнева Си Всевишният бе решил да унищожи Израил, а от Моисея да създаде нов велик народ. Защо ти говоря всичко това? И каква е неговата връзка с днешните реалности? Именно такава, че Господ Исус е направил същото с плочите на Своя Нов Завет. Това не означава, че Заветът Му е престанал да действа, но че той не може да действа в места на идолопоклонство и запустение. Заветът на Исус действа само в Неговата превъзходна скиния и само в онези, които отидат да Му служат в Неговата Завеса!
Затова нека сега ти покажа видението, което Господ разкри на сърцето ми. Защото по Неговата Воля аз отново бях поставен в Пресвятото място, където Исус ми показа плочите на Своя Завет. И тогава ми каза:
“Виж тези плочи и знай, че те не са плочи от камък. Те са едни други плочи, каквито Отец Ми е заповядал за Святото Си място…”
Така погледнах в Господната скиния и там видях човеци в бели дрехи. Самите сърца на тези човеци бяха изпълнени от Святия Дух и наподобяваха гладки плочи. Всичко това ме изненада и учуди. И тогава попитах Исус:
“Господи, нима искаш да кажеш, че плочите на Твоя Завет са именно човеците, изпълнени от Святия Дух?”
А Исус ми каза:
“Те са не просто Моите плочи. Те са Моето писмо към човешкия род. Защото чрез тях Аз живея и ставам реален за мнозина. Затова си спомни какви думи ви остави Апостолът Ми Павел. Понеже той, който всякога пребъдваше в Моята Завеса, познаваше и плочите на Моя Завет. Понеже сам той беше такава плоча…”
Няма защо да ти казвам, скъпи ми братко, че когато Исус ти говори, тогава падат всички люспи от очите ти. Затова стихът от посланието на Апостол Павел вече беше пред очите ми и аз го прочетох. А там се казваше:
“Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци; и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа. Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни направи способни като служители на един Нов Завет, не на буквата, но на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява. Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на Духа с по-голяма слава?” (II Коринтяни 3:2-8)
След като дълбочината на Павловите думи заля сърцето ми, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Сега разбираш ли, че наистина всеки, който се явява Мое писмо, непременно е от Моите плочи, от плочите на Моя Завет. И далеч да бъде от Моите плочи да бъдат свидетели на нечестието и мерзостта на Вавилон. Далеч да бъде от Моите плочи да стоят всред общества, които се кланят на златни телета и се любят с духа на света. Те нямат наследство с Мен, защото не могат да издържат на изпитите на Отца Ми. Днес е времето, когато идва най-съдбоносният изпит пред Църквата. Изпитът на Господните плочи. Нека ти покажа и него, за да бъдат утвърдени и опазени всичките Ми братя и сестри, които все още Ме любят и търсят Лицето Ми…”
В следващия миг пред очите на сърцето ми Исус разкри едно от най-разтърсващите видения, които някога бях получавал.
Аз виждах едно облачно небе, по което пробягваха светкавици. Под самото небе Господ ми показа огромна долина, където бяха струпани стотици хиляди човеци. Всички до един стояха, закрити от черна завеса и аз знаех, че това е завесата на плътта. Тогава Исус ме приближи в самото видение, за да видя, че сърцата на всички тези човеци бяха като плочи, върху които светеха Божии думи. И тогава попитах Исус:
“Господи, не е ли странно, че всички тези човеци са под черната завеса на плътта, а едновременно с това имат в сърцата си Твоите думи?”
“Не е странно, Стефане!” – ми отговори Исус и продължи:
“Понеже именно това е съдбоносният изпит, който искам да видиш. Защото в това последно време ще бъдат изпитани сърцата на всички християни. И Отец Ми е допуснал всеки да бъде изпитан чрез завесата на плътта. Затова гледай как ще се развият нещата в това видение…”
Отново се върнах към видението и тогава забелязах, как от склоновете на висок хълм към множествата се отправиха тръбачи, които засвириха с тръбите си. Звукът на тръбите бе пронизителен, така че сред множествата под черната завеса настъпи паника. Но въпреки паниката само малцина напуснаха властта на черната завеса и започнаха да се катерят нагоре, при самите Господни тръбачи. Колкото до останалите под черната завеса, те отново се успокоиха и сред самите тях се появиха златни идоли, на които множеството започна да се кланя и вика “Алелуя”. И тогава дойде същинското знамение. Защото небето над черната завеса се отвори, и оттам се показа Светла Ръка, която държеше Ковчег. Тази Ръка отвори Ковчега и извади от него Плочите на Завета. След това проехтя силен Глас, който казваше:
“Аз, Господ и Бог на Небето и земята, Изпълващият всичко във всички, издигам водените от Святото Ми Слово в Небесни места и отсъждам съдба на разорение и на погибел върху всички, които намразиха заповедите Ми.
Затова нека Слово се съедини със Слово, и Дух нека се съедини с Дух. Нека всички живи плочи на Христовия Завет се издигнат при плочите пред Моя Олтар. Нека всички замъртвели и осквернени плочи бъдат строшени пред идолите на заблудата…”
След думите на Отца стана така, че онези, които бяха напуснали властта на черната завеса, се издигнаха нагоре и Господ ги преведе през Своята Завеса. Колкото до останалите, то самото действие на Божия гняв беше такова, щото плочите в сърцата се строшаваха и мястото им моментално биваше заемано от демони, които долетяха от поднебесните места. Гледайки на всичко това аз напълно разбирах, че тези хора са обречени никога повече да не намерят Господа на Вечното Спасение. Така напълно разбрах и сериозното предупреждение от посланието на Апостол Павел:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
И тогава Исус отново ми проговори, като каза:
“Кажи на Моите, че е останало много малко време. Толкова малко, щото да се огледат и видят дали стоят в Моя Завет. Защото ако някой не върви по Новия и Живия Път, който се открива през Моята Завеса, то такъв непременно препуска по стария път на лъжа и беззаконие. Такъв няма да види Моята кадилница и да стане молител по Волята на Отца Ми. Такъв няма да види Моя Ковчег, понеже е жив за света, а мъртъв за Небето. Такъв няма да разбере, че плочите на Завета са най-съвършеното дело на Господ в живота на човека. Такъв няма да види стомната с Небесната манна, нито пък ще разпознае пророците на Отца Ми, държащи в ръката си разцъфналия жезъл на Аарон.
Нека всеки побърза да се очисти и освети. Нека всеки раздере завесата на плътта, за да стане сърцето му Храм за Святостта на Отца Ми. Нека всеки Ме познае, като Завесата на Вечния Живот! Защото сегашното състояние на този свят си отива. И единственият начин да преминете от властта на преходното във властта на Вечното е през Новия и Живия Път. Път не за земни царе и земни свещеници, но Път за царското свещенство. Път за ония, в които за последно Господ ще яви Силата Си, за да опази малкия Си жив остатък!
Който има ухо, нека Ме чуе и който има уста, нека проповядва тези Мои думи! Аз полагам Силата Господна в тази книга! Блажени всички, които се изпълнят с нея! Аз го изговорих, Аз го изрекох!”