ПЪТЯТ ПРЕЗ ЗАВЕСАТА – IV ГЛАВА

4. КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА

Искам да знаеш, скъпи ми приятелю, че Господ наистина е превъзходно велик. И аз ще те помоля, като брат в Христа да започнеш да пазиш ревниво в сърцето си всички прекрасни думи, които можеш да отправиш към Небесния Цар, като плод на твоите искрени устни. Защото днес е време, когато искреността и честността се губят от сърцата на човеците. Ние няма с какво да впечатлим Господа, понеже очите Му са видели много повече от нашите очи. Ние не можем нито да Му притурим, нито да Му отнемем. Но има нещо в нас, което радва Сърцето на Отца. Имаше нещо в сърцето на Давид което караше Създателят на земните и небесните краища да приклонява ухото Си към Давидовите устни. Имаше в Божия помазаник онази искреност и отдаденост на Вечният Йеова, на които свидетелстват съвършените думи на псалома:
“Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе. Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва. Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми. Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, та да върша нечестиви дела с човеци, които беззаконстват; и не ме оставяй да ям от вкусните им ястия. Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него; защото още и всред злобата им аз ще се моля…” (141:1-5)
Така и ние, братко мой, всред злобата и мерзостта на нечестиви човеци, които беззаконстват, ще трябва да извървим пътя до Светилището. Няма значение, че ще бъдем поругани и охулени. Няма значение, че ще бъдем странни и крайни в очите на опаките и извратените. Иначе не би могло да бъде. Защото когато тръгнеш към Пресвятото Място и поискаш златната кадилница на Бога да бъде дял на устните ти, то непременно ще платиш и нужната цена.
Преди хиляди години един мъж получил призвание и видение от Бога. Понеже бил покорен и със смирено сърце, той се посветил да извърши всичко, което му било заповядано. Самата заповед на Бога спрямо този човек била странна и нейното изпълнение донесло в живота на Божия праведник хули и присмехулства. Този Божий човек бил Ной. На него се паднала великата отговорност да построи ковчег от гоферово дърво и да прибере в него семейството си и по двойка от мъжко и женско на всички животни по земята. Никой от съвременниците на Ной дори не предполагал, че този мъж слуша Божия Глас. Всички били дотолкова уверени под завесата на плътските си помисли, щото дори не забелязали първите капки от потопа на земята.
Ето тук искам да спреш и дълбоко да размислиш над вече казаното. Защото завесата на плътта е коварна именно с това, че тя спира капките на дъжда. И нейното коварство става още по-голямо, понеже създава чувство за фалшива сигурност и комфорт. Когато във видението Господ Исус ми показа Ковчега на Своя Завет, аз бях докоснат от Святия Дух да направя паралел именно с ковчега на Ной. Понеже Сам Господ Исус заяви в Евангелията съдбоносните Си думи (които малцина разбират, а още по-малко изпълняват по Дух). Думи, които гласят:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:37-39)
Забелязваш ли глаголът, който Господ е употребил в предупреждението Си? Проумяваш ли защо Исус каза, че онези преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха и … не усетиха? Става дума за усет, за нужната духовна чувствителност, която ще те накара да реагираш. Но кой ти реагира от дъжда, когато стои под плътна завеса? И могат ли онези, които стоят под завесата на плътта, да усетят последното освежаване от Божия Свят Дух преди пришествието? Отговорът е във видението, което Господ показа пред очите ми, за да разбера защо днес само малцина искат да влязат в Ковчега на Завета. Аз виждах едно мрачно и навъсено небе, покрито с тежки гръмотевични облаци. По самата земя бяха издигнати огромни черни завеси и под тях беше пълно с хора. Тези хора живееха така, сякаш че утре ще умрат. Те седяха на огромни трапези, отрупани с всевъзможни ястия и напитки. Самата гледка на нещата беше такава, щото човеците в пълна степен си организираха шумни пиршества и банкети. Имаше стотици булки и младоженци. А огромната суматоха се допълваше от разнообразна музика, която допълнително повдигаше градуса на хорското настроение. Изобщо, ако можеш да си представиш цялата земя, покрита от черни завеси и стотици милиони човеци, стоящи под завесите и заети с ядене, пиене и постоянно пируване. Аз все още не виждах моя Господ, но знаех, че Той непременно ще ми се изяви отнякъде. И ето, че подбуден от Святия Дух аз забелязах Исус, стоящ на висок хълм. Господ стоеше пред разтворен златен ковчег и беше протегнал ръцете Си към човеците под черните завеси. Но те не Го забелязваха и все така си пируваха. Тогава от Небето започнаха да падат дъждовни капки, които се усилваха, така щото видимо се разбираше, че е завалял дъжд. А сред черните завеси се случиха някои знамения. Защото човеците под тях, със смях и кикотене започнаха да изхвърлят отсред общенията си отделни хора, понеже ги считаха за умрели. А изхвърлените човеци вече стояха вън от властта на черните завеси. Така капките на силния дъжд, който се стичаше от Небето, докосваха лицата им и ги правеха да светят. А човеците се изправяха и вече виждаха протегнатите ръце на Спасителя Христос. Така те се изкачваха на хълма и влизаха в самия златен ковчег на Господа. Това знамение се повтори неколкократно, сякаш за да затвърди в сърцето ми убеждението, че наистина попадащите в ковчега на Исус веднъж вече бяха считани за мъртви от човеците под плътските завеси. Другото, което забелязах, бе това, че силният дъжд от Небето не доведе до наводнение, понеже водите от дъжда се събираха над самите черни завеси, но не и под тях. Сякаш, че някаква невидима ръка задържаше водите на дъжда отгоре, тъй че под самите завеси да си остава напълно сухо. И докато все още не разбирах напълно видението от Бога, до мен се приближи Господ Исус, като ми каза:
“Забелязваш ли, че миг преди свършека Господ твоя Бог стои на Хълма Си? И като е отворил Ковчега на Завета Си, протяга ръце към всички, които искат да наследят Вечен Живот…”
“Да, Исусе! Забелязах това. Но видях и друго, а именно, че болшинството от човеците предпочитат да стоят под черните завеси и там да ядат, да пият и да се веселят…”
“А направи ли ти впечатление, че от Небето заваля силен дъжд и след това човеците под завесите започнаха да изхвърлят отделни хора, които считаха за мъртви?”
“И това забелязах, Господи. Въпреки, че не мога напълно да го разбера. Освен това видях, че капките на дъжда докоснаха лицата на тези мъртви и те се изправиха и дойдоха при Теб на хълма, като влязоха в Ковчега на Завета. Другото, което ме впечатли, беше това, че Небесният дъжд не намокри земята, а водите му останаха над черните завеси…”
“Разбираш ли тогава, че именно такава е последната картина преди Моето Пришествие? Защото Небесният дъжд е последното изливане на Святия Дух, а пък мъртвите, които бяха изхвърлени от обществата на плътските, са в пълна степен човеци, които са умрели за света и земното и искат Аз да бъда Вечният им дял…”
“А как, Исусе, да разбера това, че водите на Святия Дух не слязоха на земята, но останаха над черните завеси?”
“Разбирай го така, че Святият Дух не е земен дух, който да свидетелства за земното, но Дух от Светлите селения на Отца, Който е изпратен да даде Живот и Светлина на онези, които искат и пребъдват в небесните места. Понеже да тръгнат ли живите води на Духа Ми сред банкетите и сред пиршествата на Содом и Египет? Да докосват ли живите води на Духа Ми нозе, които тичат във всяка пропаст на нечестие? Не разбираш ли, че Святият Дух е Духът, Който изявява Святостта на Отца Ми? Ако някой се стреми към тази Святост, той непременно ще излезе вън от властта на черните завеси и там непременно ще го покрият капките на късния дъжд. Понеже никой не може да дойде в Ковчега на Завета Ми, ако не е умрял за света и земното. Но когато умре, когато стане странен и неудобен за поклонниците на светския дух, когато откаже да яде и пие от измамливо вкусните ястия на дявола, тогава такъв непременно се обявява за мъртъв и се изхвърля вън от властта на черната завеса…”
Думите на Исус ме накараха да разбера, че понятието “смърт” не е еднозначно. Нещо повече – аз разбрах, че само със смърт се влиза в Ковчега на Завета. И тогава отново попитах Господа:
“Исусе, а как да разбера този висок хълм, на който Ти Си се качил? Как да разбера това, че докоснатите от капките на дъжда, побързаха да се възкачат при Тебе на хълма, за да влязат в Ковчега на Завета?”
“Разбирай го така, че ако някой е Авраамов син, той ще върши Авраамовите дела. Защото височината, на която до самия край ще стои Ковчегът на Завета, е Хълмът Мория. На този Хълм Аз ще събера всички чеда на Авраам, които са принесли пред Лицето на Отца собствените си сърца. Понеже такива в Дух и Истина са изпълнили цялото Ми учение. Учение, с което се разкрих пред вас като Възкресението и Живота. И ако някой иска да Ме познае като Господ, той трябва и да приеме, че Аз първо съм Възкресението, и чак след това – Животът…”
Докато Исус ми говореше думите Си в сърцето ми изплуваха други Негови думи, в които Той казваше:
“Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 10:39)
Видял самите ми помисли и стиховете в сърцето ми, Исус отново ми каза:
“Виждаш ли сега, момчето Ми, как думите Ми напълно се покриват от видението, което ти дадох. Понеже мнозина са намерили живота си под тези черни завеси на плътта. И за тях животът е предимно ядене и пиене, пиршества и оргии, сватби и банкети. Можеш ли да считаш, че си намерил живота си във всичко това и едновременно да мислиш за Ковчега на Завета? Няма ли тази плътна черна завеса над помислите ти и желанията ти винаги да те държи като роб на собствените ти страсти и предразсъдъци? Ето затова всички, които пируват под черните си завеси, вече са изгубили Истинския Живот. Но онези, които са разбрали в каква суета ги е вкарвал грехът, са побързали да изгубят живота си, за да влязат в Завета Ми. Защото да влезеш в Завета Ми ще рече да преминеш по Новия и Живия Път, за да намериш Ковчега и да влезеш в него. И ако някога, в ковчега на Ной само осем души се избавиха от потопа, а всичко останало беше завлечено и умря, то нима мислиш, че положението днес ще е по-различно? Нима мислиш, че Господ твоя Бог е сбъркал, като е казал, че “…както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син…” Кой би искал да умре, когато вижда как другите край него живеят? Кой би искал да предаде тялото си за жертва свята, чиста и богоугодна, когато вижда как мнозина край него предават тялото си на угояване и блудство? Нека ти кажа, момчето Ми, за да го запишеш и да го знаят всичките Ми братя и сестри:
Смърт се побеждава със смърт и живот се побеждава с живот!
Когато виждаш смъртта на този свят, смъртта на греха и суетата, смъртта на гордостта и превъзнасянето, то тогава ще победиш тази смърт с твоята лична смърт. Или, с думите, които дадох на Апостола Си Павел, ще извършиш писаното:
“Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава. Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал…” (Колосяни 3:2-10)
Когато виждаш живота на греха и суетата, тогава го побеждавай с Живота, който е от Бога. Само така ще имаш свидетелството на Моята Завеса, и на Ковчега, в който си призован да влезеш. А сега нека ти покажа и плочите на Завета, понеже в тях се открива съвършеното благоволение на Моя Отец…”
След думите на Исус видението с Ковчега се прекрати, за да ми разкрие Сам Господ още по-дълбокото откровение с плочите на Завета.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s