1. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗАВЕСАТА НА ПЛЪТТА

Братко мой! Ако все още ти е трудно да налучкаш прицела на тази книга, то имай търпението да прочетеш тази глава, а и всички други глави след нея. Защото цялата книга ще говори за две съдбоносни насоки. Насоките на възхода и падението. Възход, свързан със завеса, и падение, което винаги стои под завеса. Ти съвсем скоро ще разбереш всичко това и ще ти стане ясно защо Исус не идва в битието на човеците, но човеците трябва да отидат в Битието на Исус.
Сега нека ти разкрия непосредствените впечатления, които разкриваше самото видение, дадено ми от Спасителя. Аз стоях сред множества от човеци и държах ръката на Господ. Имах разбирането, положено от Него в сърцето ми, че никой от тези множества човеци не забелязва нито мен, нито Исус. Просто самото видение ми се даваше, за да разбера колко голямо е падението и колко обречена съдбата на плътските хора.
Ето думите, които моят Господ ми каза, когато двамата с Него влязохме под самата завеса:
“Стефане, това е завесата на плътта. Тя държи под властта си всички, които са земни и не искат да се разделят със земното. Затова наблюдавай какво вършат самите пленници на завесата…”
След думите на Господ вниманието ми бе насочено към самите човеци. Тогава забелязах, че те вдигаха поглед към завесата, а в собствените им зеници тази завеса не се отразяваше като тъмна и черна пелена, каквато бе всъщност, но като синьо небе с бели облачета. Хората, в чиито очи измамата на дявола беше пълна, вдигаха главите си нагоре и викаха:
“Ние имаме високи цели и идеали. Ние имаме възвишени стремежи и въжделения. Ние имаме неограничена свобода на идеи и възможности…”
Думите им явно, че служеха като мощен катализатор на самочувствието им. И тогава забелязах, че те започваха да издигат около себе си строежи от камъни, може би нещо като малки Вавилонски кули. А след като вдигаха няколко етажа, отново се споглеждаха, вдигаха ръце за поздрав и шумно се биеха в гърдите, за да привлекат около себе си поклонници и зяпачи. На практика се получаваше така, че всеки от строителите се биеше за повече поклонници и хора, които да повярват в строежа му. И понеже за множествата гледката беше твърде ефектна, а пък и повечето си нямаха такива строежи, то и затова около самите строители кипеше невероятна кампания за овластяване. Така кулите ставаха все по-високи и по-високи и в един момент аз си мислех, че ще пробият завесата. Но стана нещо неочаквано. Около самата завеса се появиха мощни демонични началници, които като развяваха тъмните си крила, вдигнаха завесата още по-нагоре и образно казано – осигуриха още по-голям фронт за работа. Тогава Господ ми каза:
“Гледай и запомни всичко, което се върши тука. Защото тези строители са посочени от дявола, за да работят за царството му. Колкото повече лукавият ги поощрява, толкова по-ненаситни стават строителните им амбиции. И тук, действа в пълна сила стихът от “Притчи”:
“Имотът на богатия е укрепен град за него, и той е висока стена във въображението му…”(Притчи 18:11)
Изобщо знай, че самата завеса е не нещо друго, но силата на плътската измама и въображение. Понеже завесата на плътта всякога би искала да държи в себе си всички свои пленници. Тя не може да им предложи Небето. Но тя може да им даде изобилно въображение за Небето. Тя не може да им даде Спасение. Но тя може да ги накара да си въобразяват, че са спасени. Тя никога не може да извърши Божията Воля, понеже Святият Дух се противи на плътта и плътта – на Святия Дух. Но тя може ефективно да измами мнозина, като сътвори в умовете им измамни образи, които в пълна степен свидетелстват за силата на въображението…”
“Господи, ако правилно съм Те разбрал, силата на греха и измамата се закрепяват с въображение…”
“Точно така, момчето Ми. Въображението е бягството на ума под завесата на плътта. Понеже когато този ум бъде смутен, че Господ иска от всички ви да се отречете от себе си и да вдигнете кръста си, за да Го следвате, то тогава единственото спасително място за плътския ум е въображението. Там той необезпокояван може да си въобразява всичко, което иска, само и само да си остане под тази завеса. И ако ти свеждаш нещата само до отделния човек, то пак това не е пълната трагедия на плътската завеса. Защото не е страшно това, че плътският човек живее плътски, без някога да е познал Истината.
“Ако бяхте слепи, не бихте имали грях…” (Йоан 9:41)
Но истински страшно е, когато изповядваш, че си Ме приел за Господ, а останеш да живееш под тази завеса и наричаш плътските си помисли “помазание” и плътския си грях “стоене в Бога”. Затова и тези строители, които видя тук, са твърде уверени в спасението си. Те не просто си въобразяват, че са спасени. Те стигат по-далеч в нечестието си, понеже тръгват да “спасяват” и други като тях. Те сочат с ръка черната и плътна завеса, викат “Алелуя” от амвоните си и си вярват, че виждат Небето. Затова на тях Господ ще наложи като съдба писаното:
“…но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава…” (Йоан 9:41)
Сега разбираш ли, че нямаш никакъв шанс да поканиш Господ да живее живота на греха в сърцето ти. Той винаги ще те вижда под завесата на плътта и ще те призовава да я напуснеш. Той няма да дойде в твоето битие. Но ти трябва да отидеш в Неговото Битие. Защото Господ твоят Бог е Свят Бог и у Него няма никаква тъмнина, нито сянка от промяна. И утре, в Деня на Страшния съд, никой няма да има оправдание пред Него, че е предпочел живота на греха, вместо Пътя към Святостта. Защото Аз ви оставих не просто Моя Завет, но Пътят, Истината и Животът. Ако някой е решил в сърцето си, че може да дойде при Мене, като търси път през завесата на плътта, то такъв нека знае, че тленното не наследява нетлението и път до Мен през завесата на плътта няма. Но има една друга завеса, за която ще ти говоря. Защото тя е Завесата на Моя Завет. И всеки, който Ме обича и иска да върви по Моя Път, непременно ще заживее в Моето Битие, за да види Моята Завеса…”
След последните Си думи Господ направи видението с плътската завеса да се прекрати и тогава Святият Дух нахлу със Сила в сърцето ми, а Заветът на моя Спасител заприлича на огърлица от Небесни бисери при досега с които разбирах колко малко съм познавал Бога на спасението си. Моля те, вземи бисерите, които сега Исус ще ти даде в протегнатите Си длани, за да отидеш наистина в Неговото Битие, при Неговата Завеса, при Новия и Живия Път, Който Той е открил за нас. Амин и Амин!