ПЪТЯТ ПРЕЗ ЗАВЕСАТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой приятелю!
Паднал на колене пред Господа и Спасителя Исус аз сега се моля Той да простре ръка към сърцето ти и да освети съвършено душата ти. Паднал на колене пред Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра аз сега се моля словото на тази книга да се влее като пълноводен поток в сърцето ти. Защото ако Библията ни нарича “растения на правдата”, то какво друго да ни е нужно освен живите води на Святия Дух? Какво друго да ни е нужно, освен съвършена сигурност и непоклатимо убеждение, че сме предали душите и сърцата си на Небесния Цар и Той наистина царува в живота ни? Блажени и Святи онези, които имат чудесните свидетелства на едно здраво ходене и пребъдване с Бога. Блажени и Святи всички, които са повдигнали главите си и очите им не искат да се взират в нищо друго, освен в Небето. Блажени и Святи християните, които нито за миг не са забравили как ангели Господни заявиха на човеците:
“Галилеяни, защо стоите та гледате към Небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на Небето…” (Деяния 1:11)
Можеш ли да си представиш това, скъпи ми братко? Можеш ли да разбереш какво им беше на онези очевидци на Христовата Слава? Те са стояли и гледали как силуетът на Спасителя се е издигал нагоре и нагоре, докато се е превърнал в малка точица и накрая и тя самата се е скрила в неизследимо високите небеса. Но ето, че онези светли пратеници на Отца са отворили устата си, за да дадат на човеците една съвършена надежда. Надежда, която никога не е била разбирана напълно. Надежда, която е била ограбена от тесногръдие и бездушие. Надежда, която е била убита от човешката мярка за безизходица и трагизъм. Понеже Божият Син се е издигал високо, а човеците са оставали долу. Божият Син е отивал в селенията на Отца Си, а те са нямали нито ум, нито представа как отсега нататък ще общуват с Него…
Ето затова ми е думата. Защото днес Господ Исус е не просто невидим. Той е станал нереален за много души и сърца. Той е отишъл горе, докато те са останали долу. И с това оставане са изгубили най-големия дар за всички човеци на всяко време и място:
Дарът да пребъдваш в Исус и Той да пребъдва в теб!
Когато моят Господ и Спасител посети сърцето ми и ми даде Дух на размишление и вдъхновение, Той първо ме накара да почувствам колко нищожна и обречена е човешката природа. Аз трябваше дни наред да наблюдавам с един по-различен поглед цялото битие и човеците, пленени в него. А Господ все така не ми даваше помазанието и вдъхновението за написването на тази книга. Напротив – подбуждаше духа ми да наблюдавам човешкото битие. Тогава този стих от “Деяния на Апостолите” стана твърде скъпоценен за сърцето ми. Той беше като имане, скрито в нива. И аз се опитвах да го изкопая. Опитвах се да разбера какво всъщност беше насърчението на Небесните ангели. Та нали в крайна сметка Христос си отиваше от човешкото битие? Но ангелите заявяваха, че Божият Син, Който се възнесе от човеците на Небето, така ще дойде, както те Го виждаха да отива към Небето… В следващия миг вече виждах как тези вдъхновени хора побързаха да отидат в Ерусалим, да намерят къщата на Христовите апостоли и да останат при тях, за да пребъдват в тяхната молитва и общение до самия ден на Петдесятница… Какво се беше случило всъщност? И как очевидците на Христовото възнесение разбраха думите на ангелите? Не бяха ли подсетени с божествената мъдрост на Отца, че самото идване на Христос в живота им ще е равносилно на едно ново възнесение? “Тоя Исус, Който се възнесе от вас на Небето, така ще дойде (при вас) както Го видяхте да отива на Небето…” Именно така щеше да дойде Христос в живота им – с издигане на самите тях към Небето! Защото всеки, който е повярвал в Него и е предал сърцето си в прободените Му ръце, непременно преживява едно възнесение с Царя на Сион, за да живее завинаги с Него в небесните места.
Но дали всички са разбрали дълбокото в посланието на Небесните пратеници? Дали всички отидоха да живеят с Исус и Той ги възнесе в Славната свобода на Божиите чеда? Дали това най-благословено и чисто Небесно послание стана основен предмет на вярата?
Трябва да ти кажа, скъпи ми приятелю, че трагедията на последните поколения християни стана пълна по една единствена причина:
Те искаха, искат и ще искат Христос да дойде в тяхното битие, а не те да отидат в Битието на Христос!
Това не е игра на думи, но съдбоносна истина, която предопределя сетнината на всяка вяра. Защото където има вяра, там има Завет. А където има Завет, там има спазване на Завета. Не можеш да употребиш вярата си, ако тя не е в съгласие със Завета на Бога. А този Завет те учи, че като повярвал ти си ново създание, на което Сам Отец е дал ново битие – Битието на Пътя, Истината и Живота.
Когато Исус ме докосна и вдъхнови да гледам с Неговите очи, тогава аз видях как множества от човеци биваха спирани от една завеса. Тя стоеше между Небето и земята и не позволяваше на никой от земята да се качи към Небето и на никой от Небето да слезе към земята. Тя просто разделяше не само два свята, но две различни съдби, както и две различни поколения. Докато очите на сърцето ми гледаха на това ужасно разделение, аз усетих как чрезмерна скръб се опитва да ме задуши. И тогава заплаках пред Исус, като паднах на коленете си и Му се молех с думите:
“Господи мой! Каква е тази завеса, която разделя Небето от земята? И знаят ли тези, които стоят под завесата, на самата земя, че животът им е обречен? Знаят ли, че Ти липсваш от съдбите им? Знаят ли те колко е пусто битието без Теб?”
А Исус ми каза:
“Аз дълго подготвях сърцето ти за тази книга. Защото в нея Господ твоят Бог ще разкрие на братята и сестрите Си как да дойдат в Неговото Битие, а не да стоят в своето. Тази завеса винаги е стояла между Небето и земята. Поради тази завеса земните човеци мислят за земното и харесват битието си. Те просто никога не са имали шанса да видят алтернативата на живота си. Техните пориви и мечти са стигали само до повърхността на завесата, а след това са рикоширали обратно в съдбите им. Те просто никога не са знаели, нито им е било благовестено, че Аз дойдох, за да разкъсам тази завеса и да дам на човешките чеда едно ново битие и една нова завеса. Човешките чеда винаги са били зрители на спектакли, които лукавият е режисирал и изигравал пред тази завеса. Ето защо в умовете на мнозината тази завеса не е преграда, но измамно е наложена като Небесен Простор, тъй щото даже и в греховете си и мерзостите си човеците да са щастливи, че вършат волята на измислените си богове. Затова нека сега ти покажа тази завеса отблизо, за да могат да се видят всички, които пребъдват под нея. Само така те ще намерят сила да се покаят и да извикат към Мен…”
След последните Си думи моят Господ докосна с ръка главата ми и само след миг аз се намерих под самата завеса…
Моля те да се намериш със смирен и кротък дух пред Лицето на Бога. За да имаш онази прекрасна привилегия на покаяние, освобождение и възнесение в Битието на Бога, каквато някога я прогласиха в “Деянията” небесните пратеници. Амин и Амин!