ЗВАНИ, ИЗБРАНИ И ВЕРНИ – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ПЕЧАТА НА ВЕРНИТЕ
(Или за изпита в Огъня на Божията Любов)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ето че накрая стигнах до последното видение в тази книга. Видението, свързано с Печата на Верността. Няма да скрия от теб, че през изминалите години аз преживях огромна промяна, както в отношението ми към Бога, така и в отношението към моите братя и сестри. И ако в първите ми написани книги аз се обръщах към невидимата аудитория със сухото “скъпи читателю” или нещо подобно, то в последните две години Господ ме накара да гледам не на братята и сестрите си, а “през” братята и сестрите си. Така открих, че в много случаи пред мене е стояла бариерата на плътта. Моят плътски и непросветен ум се е сблъсквал с познаването на хора по плът. Но Словото не може да се заобиколи. Защото то казва:
“Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме. За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново…” (II Коринтяни 5:16-17)
Когато престанеш да гледаш на братята и сестрите си по плът, тогава вече не виждаш тях, но гледаш “през” тях. И разбираш, че някъде дълбоко в сърцата им стои Исус. И ти протягаш ръка към Този Исус – за да Го прегърнеш и целунеш. За да Го напоиш и нахраниш. За да Му послужиш с цялата сила на сърцето си. За да Му кажеш, че завинаги си приел образ на слуга и не желаеш нищо друго, освен Него Самия. Ето затова във всички книги, които бих написал по Милост Божия и чрез Божието помазание, аз ще продължа да наричам Този Исус в сърцата като “мой брат” и “верен приятел”. Зная, че не всички ще разберат това и мнозина ще го съотнесат до някаква прекалена любвеобилност или фриволност, но това никак не ме засяга. Защото Исус е жив. И чрез посланията на тези книги Словото иде от Живия за Живия.
Нека сега ти кажа, че тук, в това видение, аз усетих и най-силния прилив на Сила и Божия Благодат върху сърцето си. И това беше нормално. Защото Печатът на Верността наистина е най-великата и най-прекрасната привилегия за сърцето на християнина.
Аз отново виждах един път, водещ към Небето. И на този път отново имаше двама човека и те вървяха нагоре. И ето, че в един момент единият вдигна ръка и посочи напред, като каза на другия:
“Забелязваш ли, че пътят пред нас се раздвоява?”
“Да, забелязвам това!” – отговори другият и продължи: “Но ние нека стигнем до самия край и там по-добре ще се ориентираме…”
Така двамата продължиха да вървят, докато наистина стигнаха до края на пътя. А в двете разклонения се случиха знамения. Защото и пред едното и пред другото пламна огън, който покриваше цялата широчина на пътя. Това накара пътниците да ахнат от учудване. И първият пътник каза:
“Оттук нататък стана наистина трудно. Защото пътят се раздвои, а и в двете разклонения пламна огън, който ги покрива. Какво да правим? И как да се ориентираме?”
А другият, като го слушаше внимателно, отговори:
“Пътят на нашият Господ и Спасител винаги е бил път към Небето. Път нагоре. Ето защо смятам да продължим по разклонението, продължаващо нагоре. Понеже ясно се вижда, че другото отива надолу…”
“Добре! Да бъде както си решил!” – каза първият и направи крачка към огъня. Но само след миг се върна назад и каза:
“Не става, братко! Това е просто безумие. Човек не може да премине през този огън, без да изгори. А как ще се спася, ако преждевременно изгоря?”
Докато задаваше въпроса си, първият реши сам да си отговори. Затова каза:
“Ще опитам на другия път. Може там огънят да не е толкова силен…”
Така след думите си той отиде към другото разклонение и се приближи към огъня. А след това без всякакво бавене извика към спътника си:
“Ела, ела! Оттук ще можем да преминем. Огънят не е никак силен и няма да ни изгори…”
Така, докато говореше, първият вече беше влязъл в огъня на долното разклонение. А този огън подпали духа на човека, тъй че духът му гореше, но той никак не усещаше това. Напротив – викаше с всичка сила:
“Алелуя! Бог е велик. И Той е, Който ме прави да преминавам през това изпитание…”
Така човекът, който вече беше преминал през огъня, отново извика към спътника си:
“Идваш ли? Защо се бавиш? Не е никак страшно! Няма да умреш, не бой се! Щом аз не умрях, то и ти няма да умреш…”
Думите му накараха спътника му да отстъпи крачка назад. А после да каже:
“Не те разбирам. Не разбирам свидетелството ти от контакта с този огън. Как може да преминеш през огън и да не изгориш? Та нали именно затова огънят е поставен на тези разклонения – за да изгаря онези, които тръгнат по тях? И как ти, който се уплаши от единия огън, така бързо и категорично превъзмогна над другия?”
А преминалият през огъня, като се смееше гръмко, извика:
“Много въпроси задаваш, когато просто трябва да дойдеш. Тук се откриват прекрасни възможности за кариера. Само с този огън можеш да разбереш колко сладко нещо е животът. Недей да се колебаеш, а просто ела. Защото огънят няма да те повреди. Ето, аз съм невредим…”
Слушайки думите му, спътникът му отново каза:
“Предпочитам огъня, който ще ме изгори пред огъня, от който лесно се излиза. Затова няма да послушам думите ти…”
Думите му накараха другият да се озлоби. И той като замаха с ръцете си, просто закрещя:
“Прави каквото искаш и каквото знаеш. Ти не си мой брат в Господа, щом предпочиташ другия път. Ти си луд и безумен, за да влизаш в другия огън…”
След тези последни думи човекът се изгуби от погледа на спътника си и продължи да слиза надолу по разклонението, а духът и сърцето му бяха буквално изпепелени от огъня, който гореше в него, въпреки, че той изобщо не разбра за това. Колкото до спътника му, той се приближи към горещината на Огъня, който гореше в горното разклонение на пътя. И като падна на коленете си, извика към Господ:
“Господи, помогни ми да вляза в Огъня! Помогни ми да разбера Небесното Ти знамение!”
В отговор на молитвата му Господ се появи до него. И като го погледна в очите, го попита:
“Готов ли си да умреш за себе си и да живееш за Господ? Готов ли си да оставиш Господ да вярва вместо теб? И искаш ли именно с такава готовност да влезеш в Огъня?”
А човекът, като погледна на Спасителя, каза:
“Исусе! Аз не зная дали съм готов, но искам от цялото си сърце да премина през този Огън. Защото зная, че никой, който преминава през Божия Огън, не остава същият. Затова Те моля Ти да бъдеш надежда на сърцето ми. Ти бъди сила на нозете ми. Ти бъди дълготърпението на душата ми. Защото отделен от Тебе аз няма да сторя нищо….”
Исус се усмихна. И като хвана с ръцете Си служителя Си влезе с него в Огъня. А пламенните езици просто се обвиха около тялото на човека, тъй че го горяха с всичката си сила. А той, като падна в нозете на Господ, обви ги с ръцете си. И като плачеше, извика със силен глас:
“Исусе! Ако аз съм жив, Ти ще Си мъртъв за мен. Но ако аз съм мъртъв, Ти ще Си жив. Затова Те моля:
Вярвай вместо мен! Обичай вместо мен! Докосвай вместо мен! Направи така, че Огънят Ти да остане завинаги в сърцето ми…”
Миг след това видях как от огъня излязоха Господ и Неговият служител. И чудното за очите ми беше това, че Господният Огън просто беше изгорил плътския човек, а след излизането с Исус аз виждах дух, а не плът. А Господ се обърна към служителя Си и му каза:
“Ти направи Вечния Си Избор и влезе в Огъня на Отца Ми. В този Огън твоята вяра изгоря, за да остане Моята. Оттук нататък Отец Ми гледа на теб не като на вярващ, но като на верен. Защото всяка вяра, която премине през Огъня на Отца Ми, се превръща във Вярност. А Вярност ще рече да придадеш на любовта си вяра и на вярата си любов. В любов към Мен ти повярва, че можеш да преминеш през огненото кръщение и така придаде на любовта си вяра! С вяра в Мен ти последва примера Ми, за да влезеш в Огъня на Отца Ми и така придаде на вярата си любов! Затова виж как любящият ти Баща ще благослови усърдието ти…”
След думите на моя Господ стана така, щото Небесен лъч от Светлина, по-блестящ и силен от предишните два, докосна сърцето на Господния служител и постави върху него блестящия печат. И Господ се обърна към мен, като ми каза:
“Запомни завинаги това видение. Защото тук ти видя двата огъня, които не казват “Стига”. Огънят на дявола и Огънят на Отца Ми. Огънят на дявола е този, който прави плътските още по-плътски, понеже прегаря съвестта им и убива духовното. Огънят на Отца Ми е този, който извисява духовните, понеже прегаря плътския човек, тлеещ по измамителни страсти, за да извиси духовните в познаване и покоряване на Истината.
Аз свидетелствам на всички ви, че непременно ще дойде ден, когато печат ще се събере с печат. Онези, които са Звани, Избрани и Верни, непременно ще познаят, че Аз съм бил вяра, надежда и любов на сърцата им. Онези, които са Звани, Избрани и Верни, непременно ще разберат, че Святата Троица е направила Своето обиталище вътре в тях. И ако Господ Исус е бил за сърцата ви Печат на Званието, понеже ви е дарил с Името Си, то Отец Ми непременно е бил Печат на Избора, понеже ви е избрал преди създанието на света, за да Му бъдете осиновени и приготвени за Свято свещенство. А Святият Дух непременно е свидетелствал за Себе Си с Печата на Верността, за да се сбъдне реченото от пророк Йоан Кръстител, че Аз непременно съм кръстил Моите със Святия Дух и с Огън.
Ето, ида скоро! Блажени Званите, Избраните и Верните!
Горко на самозванците и високопоставените! Горко на скверните и извратените! Горко на онова покварено поколение, което е чисто само в собствените си очи, ако и никога да не е било измивано от нечистотата си! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s