3. ВИДЕНИЕТО С ПЕЧАТА НА ИЗБРАНИТЕ
(Или как да се намериш в Божия Избор)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз зная, че ти непременно си бил разтърсен от предишното видение. И то не по друга причина, а именно защото вече си разбрал колко категоричен и неизменен е Пътят към Званието. Затова сега те моля още повече да смириш сърцето си точно така, както болният се смирява пред лекаря, дошъл да отстрани злокачествения тумор от тялото му.
Да ти казвам, че в Небето ще отидат само Божиите неща, е излишно. Сигурен съм, че ти знаеш това. Но ако сега ти кажа, че в Небето ще се качат само избраните от Бога неща, то ти вероятно би възразил, че си един много добър благовестител, който е донесъл Благата Вест на мнозина човеци и че Бог е зачел усърдието ти на жетвар. Аз казвам “Амин” на всяко неуморно подвизаване за Христа! Аз казвам “Амин” за всяка спасена от Бога душа! Аз казвам “Амин” за всички, които са отворили вратите на сърцата си и Господ е станал Цар и Господар на живота им. Но повече от всичко друго казвам “Амин” на Божият избор и Божието предузнание!
Защо ли? Именно защото в това последно време на този свят има две жетвени кампании. И двете се вършат в Името на Исус. И двете говорят за Спасението на душите. И двете аргументирано доказват, че вършат всичко в съгласие с Христовото учение. Но въпреки това едната кампания никак не понася другата, нито пък другата понася първата. Какво става? И как да се ориентираш всред гъстата религиозна мъгла, която е ослепила мнозина? Защо църквите имат самочувствие на поканени на сватбата и вече репетират тържествените си речи, а едновременно с това лидерите им отхвърлят и мразят Божиите пророци, изпратени, според Христовата притча, именно към поканените? И защо една шепа пламенни боголюбци продължават по стеснения път на Исус, като нито за миг не забравят, че са призвани да претърпят поругаване и намразване поради Името Му? Виж сега колко категорични са думите на Исус:
“Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си. Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази…” (Йоан 15:15-19)
Убеждаваш ли се, че в съгласие с Божия Избор към избраните от Господ идва омраза от света? Да бягаш ли тогава от омразата на света или да я претърпиш? Защото ако бягаш от омразата на света, ти всъщност бягаш от Божия Избор, но ако претърпиш същата тази омраза, то ще възвеличиш и прославиш Името на Господ, според както е записал и апостолът:
“Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя]. Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи. Но, ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име…” (I Петрово 4:14-16)
Забелязваш ли, че трябва да славиш Бога с “това име”? И чудно ли ще ти е тогава, че ако по Божия Избор си получил Името на Исус, то преди Името е дошъл и Образът. (Спомни си предишното видение!) А тогава непременно идва и омразата на света. И ето тук, братко, в отношението към омразата на света, Господ ми разкри съвършено точно върху кои почива Божият Избор. Нека ти покажа всичко това във видението, което имах, защото така ясно ще видиш какъв е Пътят до вторият Небесен печат. Печатът на Божия Избор. А сега и самото видение.
Аз отново виждах път към Небето. И този път отново щеше да се разклони на два пътя. Тук отново вървяха двама човеци, както и в предишното видение. Аз забелязах как срещу лицата им започна да подухва вятър. Първоначално това беше лек ветрец, колкото да развява перчемите и да създава усещане за свежест. Но колкото по-нагоре се изкачваха пътниците, толкова по-насрещен и противен ставаше вятърът. И ето, че погледите и на двамата забелязаха как пътят се раздвоява. А тогава първият каза на втория:
“Вятърът стана много силен и не е никак приятно да вървим нагоре. Може би това разклоняване на пътя ще ни даде някаква алтернатива…”
А другият, като слушаше спътника си, каза:
“Намирам за съвсем нормално да духа такъв вятър. Те не си ли се изкачвал нависоко, за да си убеден, че вятърът си е съвсем навременен…”
Но първият изобщо не го слушаше, защото вече се беше приближил при разклонението на пътя. И там той забеляза, че единият път продължава нагоре, където вятърът духа още по-силно, а другият път – слиза надолу и има заслон. Нещо повече – под самия заслон на другия път стояха мнозина човеци. Те бяха твърде доволни от заслона, понеже не усещаха никакъв вятър. Видял всичките тези щастливи и доволни хора, първият извика към спътника си:
“Хей, побързай да видиш какво чудно място намерих. Тук един от пътищата предлага чудесен заслон от вятъра. Идвай вече, защото отивам при тях…”
Така първият, без изобщо да се колебае, пристъпи към заслона и отиде при самите човеци. Видели, че отива при тях, те радостно започнаха да ръкомахат и да викат “Алелуя”. А след това му казаха:
“Въздай слава на Господа, понеже и към теб дойдоха благата Му…”
Първият се усмихна, защото думите на човеците му харесваха. Нещо повече – в един миг той се намери облечен като тях. И после им каза:
“Имам един брат, който все още не е наясно с християнските доктрини. Затова ще побързам да ви го доведа…”
Така, след думите си, първият отново се върна на пътя, за да доведе спътника си. И като го видя, извика:
“Братко, никак не сме изгубени. Защото ето тук пътят се разклонява и става на два пътя. Единият продължава нагоре, където вятърът несъмнено ще те отнесе, а другият предлага заслон, под който бях в общение с много братя и сестри. Те са много умни, братко! Всички до един са мъдри! Всички до един са благословени и богати! Всички до един са издигнати и на почит! Виж само с каква сила е действал Бог в живота им…”
Другият човек погледна към възторжения си спътник. А след това му каза:
“Братко мой! Аз не мога без този вятър. Защото само докато той духа в лицето ми мога да съм сигурен, че вървя по Пътя към Небесното Царство…”
Думите му накараха възторженият човек да присвие устни и да каже:
“Нима искаш да ме убедиш, че всички онези чудесни братя и сестри са на пътя към ада? Това ли искаш да ми кажеш, а? Не разбираш ли, че мисленето ти не е доктринално? И ти нова Библия ли ще пишеш? Ново учение ли ще прогласяваш? Нима си готов да поставиш под съмнение опита и свидетелствата на хиляди благословени служители, които са утвърдили и просветили братята и сестрите под онзи заслон?”
Другият погледна към спътника си. А после тихо каза:
“Аз никога не съм искал да мисля доктринално. И изобщо не желая да мисля. Защото има Един, на Когото се уповавам и зная, че Той мисли вместо мен. И това учение, което следвам, не е ново, но е старото и забравено учение на моя Господ Исус. Затова нека всеки върви по пътя си и да следва призванието и избирането си…”
След тези думи на спътника му, възторженият от заслона махна с ръка, като каза:
“Странен човек си ти. Но не забравяй, че все още си на земята. И не ми се прави на много духовен. Защото не е доктринално да се отцепваш от нас…”
След последните си думи той отново се върна при хората под заслона, като им каза:
“Не можах да го убедя да дойде тук. Явно, че е обладан от бяс, защото наистина не мисли доктринално. Но нека да видим какво ще стане с него…”
Така човеците от заслона станаха като зяпачи и гледаха с интерес какво ще се случи, когато “недоктриналният” тръгне по другия път. И ето, че той наистина тръгна. А тогава някои от заслона казаха:
“Нека се молим и нека постим, за да го върнем от заблудения му път. Защото така е писал Яков…”
След думите си те се наведоха и започнаха молитвите си. А това явно че имаше огромен ефект. Защото, едва направил няколко крачки по другия път, човекът беше блъснат от ураганен вятър, който разкъса дрехите му и отнесе торбата с вещите му. Но човекът отново се изправи и продължи да върви напред. Всичко това накара човеците от заслона да го сочат и смеейки се да говорят:
“Гледай го какъв е глупак. Той направо си е слаб и няма никаква сила. Виждате ли как го събори вятърът…”
А други край тях добавяха:
“С такъв да си нямаш работа, понеже е достоен за презрение…”
Но ето, че там, при самият ураганен вятър, се появи моят Господ Исус. И като застана пред човека, му каза:
“Дръж ръката Ми! Дръж я и не я изпускай, докато не те въведа на Сватбата Си!”
След думите Му човекът издигна лицето си и се усмихна. А след това хвана ръката на Спасителя с такава ревност и категоричност, щото имах чувството, че Господ ще почувства болка от натиска на пръстите. Но Исус не чувстваше болка. Той се усмихваше, защото служителят Му вече беше платил цена за Печата на Божия Избор. И върху ръката, стиснала десницата на Спасителя, се извърши знамение. Защото от Небето се стрелна лъч от Светлина, който я беляза. А Исус се приближи до мен, като ми каза:
“Забеляза ли, че и тук пътят се разклони на два пътя…”
“Да, Господи. Защото Духът на самите видения иска да ми разкрие как дяволът измами мнозинството…”
“Виж тогава, че докато двамата вървяха по пътя, духаше силен и насрещен вятър. Как си обясняваш това?”
“Господи, за мен това е омразата от света, която иде като следствие от Божия Избор върху определени от Него човеци…”
“Какъв беше тогава заслонът, който се предлагаше на другия път?”
“Господи Исусе! Когато някой иска да си спести омразата на света, то такъв просто прави съгласие с духа на света. И князът на света никога повече не го закача, но го отрупва с поощрения и земни привилегии. Ето защо за мен това е измамен заслон, целящ да отклонява от Пътя Ти онези, които бъдат съблазнени…”
“Виж тогава като какви намери съблазнените онзи, който отиде при тях, под самия заслон…”
“Господи, той каза на спътника си, че това са негови братя и сестри, като подчерта за тях с думите:
“Те са много умни, братко! Всички до един са мъдри! Всички до един са благословени и богати! Всички до един са издигнати и на почит! Виж само с каква сила е действал Бог в живота им…”
“Кажи Ми тогава: В мъдри, умни и богати ли благоволи твоят Отец? В силни и почитани ли се изявява Неговия Избор? Понеже в това видение ти видя именно Печата на Божия Избор, а той в никакъв случай не беше за хора под заслона на светския дух…”
Слушах Господ, а отговорът вече се беше родил в сърцето ми. И затова казах:
“Господи мой! Отец не благоволи в мъдри, умни и богати. Понеже всички такива издигат високо себе си в собствените си очи. А Апостол Павел, като ни разкриваше тайните на Божия Избор, заяви:
“Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има, за да не се похвали нито една твар пред Бога…” (I Коринтяни 1:26-29)
“А колкото до богатите, то Апостол Яков отново ни напомни за Изборът на Отца:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?” (2:5)
“Помисли тогава. Може ли Отец Ми да избере нещо и то да не стои? Може ли Всемогъщият Сърцеведец да сбърка в Избора Си и в намерението Си?”
“Не, Исусе! Той никога няма да сбърка. Аз зная, че намерението Му ще устои. Защото Отец всякога ще търси човеци, които във всичко да бъдат зависими от Него. И както глупавият е зависим от Мъдростта, и немощният – от Силата, както долният е зависим от Милостта или презреният – от почитта, така и Изборът на Отец ще пребъде. Понеже всички, които Той е посочил, всякога ще се нуждаят от Неговата Милост и Благост…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Сега разбираш ли, че именно с Печата на Избраните Отец свидетелства за Себе Си. Защото към едни Той закоравява, а към други показва милост, за да се сбъдне и писаното:
“Защото мнозина са поканени, а малцина избрани…” (Матея 22:14)
Излез тогава сред една голяма тълпа от хора и извикай силно, та всички да те чуят. Излез и извикай към човеците:
“Кой от вас иска да е глупав, долен и презрян в очите на света? Кой от вас иска да е сиромах в светските неща?”
А след това очаквай да ти отговорят. Колко от човеците ще искат да са такива в живота си?”
“Господи, не вярвам да излезе ни един…”
“Не, Стефане! Все един-двама ще излязат, понеже тук-таме има просветени от Божията Светлина. Но те ще бъдат малцина. Именно малцина. Защото мнозината са призвани, а малцината са избрани. Помисли тогава отново върху Божията Сила. Защото Печатът на Небесния Избор е печат върху ръката. А именно ръцете се нуждаят от сила. Къде се проявява Божията Сила?”
Благословени Исусе! Ти винаги знаеш как да доведеш сърцето до познаване на Божията Истина! Ето затова казах на моя Господ:
“Исусе! Апостол Павел беше един от тези, които бяха избрани съдове. Сам той ни разкрива част от живота си, като казва:
“Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила…” (I Коринтяни 2:3-5)
“Спомни си тогава и други негови думи. Защото когато Той Ми се молеше да отнема наложения му трън в плътта, то тогава Сам Аз му казах:
“Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена…” (II Коринтяни 12:9)
Но ето, сега твоят Господ ще се обърне към всички, които чуват Гласа Му и ще им каже:
И тъй, с преголяма радост по-добре се похвалете с немощите си, за да почива на вас Моята Сила. И се научете да намирате удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения заради Мене, защото когато сте немощни, тогава и именно тогава сте в прицела на Божия Избор и свидетелствате на всички, че сте от Божиите избрани. И ако някой се е запътил към Мене, като върви по Пътя Ми, то такъв нека вложи в сърцето си и думите на Апостола Ми Петър, за да разберете истинската цена на Божия Избор:
“…ако сте опитали, че Господ е благ; при Когото идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа…” (I Петрово 2:3-5)
Помисли тогава кой ли ще е фалшификатът на дявола. Няма ли той да е преиначена и лукава трактовка, търсеща одобрението на човеците, а не одобрението на Бога. И ако несъмнено Отец избира Своите Си, то какво става с другите, които се избират от човеците?”
“Исусе! Именно такива са високопоставените човеци. Именно такива са делегатите на лъскавите конференции. Именно такива са лицемерите и блюдолизците, чиито ръце са пълни с подкупи и сърцата им с гордост. И аз зная, че Отец ще остави такива да бъдат погубени от собственото си превъзнасяне…”
“Не просто, че ще бъдат погубени! Но и самите те ще погубят мнозинството, което бе хипнотизирано от блясъка им. Защото никой от това мнозинство не иска да живее в Словото Ми. Никой от това мнозинство не иска да види какви бяха истинските свидетелства на истинските Ми Избрани. Тези, които писаха за себе си такива думи:
“Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане”)…” (Римляни 8: 33-36)
Кажи Ми тогава: Кои от днешните са убивани заради Мене цял ден? Кои са считани като овце за клане? И не излъга ли дяволът църквите, като им посочи за пример собствените си избрани, които убиват Христос по цели дни и не се считат за овце, но за пастири? Но ето такова е Небесното проклятие върху всички, които намразиха Евангелието и преминаха в поклонение към човешкото лицемерие, алчност и сребролюбие. Виж сега, момчето Ми и последният Печат. Печатът на Верността…”
След думите на Господ видението с Печата на Божия Избор се прекрати, а аз се усещах така, сякаш, че духът ми бе плувал в най-дълбокото на Божието Сърце. Дано и ти достигнеш там, скъпи ми братко! За да се научиш във всичко да уповаваш на Него и за всичко да бъдеш зависим от Него!
Амин и Амин!