2. ВИДЕНИЕТО С ПЕЧАТА НА ЗВАНИТЕ
(Или как да се намериш в Името на Исус)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз вярвам, че сърцето ти отдавна е жадувало за именно такова слово. Защото в сърцето има място, което не може да бъде запълнено от нищо друго, освен от Бог и Неговото Свято присъствие. И колкото и грехът и плътта да воюват против този копнеж на сърцето, пак то самото показва, че е останало недоизпълнено и желае именно Божието присъствие. Защото ако един глинен съд би имал чувства, воля и мисли, за да изрази онова, което му е нужно, то той непременно би поискал съприкосновението с пръстите на грънчаря, който го е създал. Така и сърцата ни искат съприкосновението с Божия Дух. Но после се случва нещо друго. После мнозина се отказват от това съприкосновение, понеже не искат да платят цената, за която са призвани. И така сърцето бива лишавано от най-прекрасната привилегия на Небесното Царство. Привилегията да умрем ние, за да живее Той. Привилегията да умре нашето, за да възкръсне Неговото. Видението, което сега ще разкрия пред теб, напълно ще ти покаже колко голяма е трагедията при едни и привилегията при други. Затова нека започна със самото видение.
Господ докосна с ръка главата ми и пред очите на сърцето ми се появи видение. Аз виждах път, който се виеше край гъсти дървета и в един момент се раздвояваше на два пътя. Единият от пътищата продължаваше нагоре, а другият – надолу. Пред пътя, който продължаваше нагоре, стоеше висока преграда. Самата преграда бе такава, че стената й беше огледална. А по пътя видях да се приближават двама човеци. Единият от тях забеляза как пътят се разделя на две. И затова каза на другия:
“Виждаш ли, че тук пътят се разполовява? Какво да правим сега? И по кой от двата пътя да продължим?”
А другият му отговори:
“Това е изпитание от Бога. Иначе не би могло да бъде. И аз вярвам, че Бог няма да ни остави да бъдем изпитани повече, отколкото е силата ни. Но заедно с това ще ни посочи кой от двата пътя да изберем…”
Тогава първият, който се беше приближил достатъчно много до двата пътя, отново каза:
“Виждам, че единият път е затворен за преминаване, понеже пред него има огледална стена. Докато другият изглежда стабилен и сигурен…”
А вторият отново каза на първия:
“Тази огледална стена не е никак случайна. Тя е поставена от Бога и има много важно значение за нас. Огледай се в нея и виж как те отразява. Може би така ще разбереш защо е поставена…”
Първият, явно послушал думите на втория, се приближи до огледалната стена и се огледа. А после уплашено отскочи назад, като каза:
“Тук нещо не ми харесва. Защото тази огледална стена не отразява вярно. Ела и виж!”
Така вторият пътник също се приближи до огледалната стена, като каза на първия:
“Защо се учудваш, че и аз и ти изглеждаме такива. Може би наистина сме мръсни и с такива грозни лица…”
А първият, като реагира нервно на реакцията на втория, отново каза:
“Недей да ми казваш, че аз изглеждам така. Това не е вярно. Аз съм спасен, освободен и благословен в Името на Исус. Може би това е някакво фалшиво огледало, което иска да разколебае вярата ни и да ни върне назад. Не е ли така? Не сме ли ние спасени и благословени в Името на Исус? И трябва ли лицата ни да изглеждат противни в това огледало? Не е възможно да изглеждат така! Не е никак доктринално…”
Тогава вторият отново попита първия:
“Какво смяташ да правим? Да се върнем назад или да продължим напред?”
А първият отново каза:
“Как ще се връщаме назад? Разбира се, че няма да се връщаме назад, но непременно ще продължим напред. Затова аз ще потегля по пътя, пред който няма огледална стена…”
Слушайки думите на спътника си, вторият отново каза:
“Не избързваш ли, братко мой? Нима мислиш, че този път, който води надолу, е път към Небето? Помисли, че ако ние сме от Невястата на Христа, то непременно преди Деня на сватбата тази Невяста трябва да огледа лицето си. Защото Бог ни иска без петно и без бръчка. И не е ли това огледало именно Божието Слово? Не каза ли Апостол Яков на всички ни, че ако биваме слушатели, а не изпълнители, то приличаме на човеци, които гледат естественото си лице в огледалото?”
Тогава първият още по-раздразнено каза:
“Това ли намери да ми показваш като довод? Ти май се опитваш да ме съдиш, а? Отново ти казвам, че това не е нашият път. А колкото до другият, който слиза леко надолу, то кажи ми – малко ли време вървяхме нагоре? И не е ли сега моментът, когато Господ иска да си починем и точно по тази причина пътят слиза надолу?”
А вторият съвсем тихо каза на първият:
“Ти, ако искаш, продължи по вторият път, но аз ще остана тук. Понеже не искам да продължа по пътя на вярата в Бога, без да зная как Бог гледа на мен…”
Тогава първият отново каза:
“Виждам, че си разколебан. А Бог не благоволи в колебаещите се. Сигурен съм, че след известно време и ти ще тръгнеш по пътя, въпреки, че сега не искаш…”
След тези думи първият пътник тръгна по пътя, водещ надолу, а вторият остана пред огледалото. Колкото и да се гледаше в огледалото, той все така виждаше грозното си лице и това го накара да заплаче. Той падна на нозете си и извика:
“Господи Исусе! Моля Те, яви ми в какво съм грешен. Защо това Твае огледало е препречило пътя ми към Теб и Небесното Царство…”
В отговор на ридаещото сърце Господ се яви пред човека и му каза:
“Пътят към Мен и Небесното Царство е път за духовния човек. А ето, че огледалото на Божието Слово те разкрива като естествен човек. Помисли тогава – едно огледало само за оглеждане ли служи? Не ви ли написа Апостол Павел в посланията, като каза именно за това огледало:
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен…” (II Коринтяни 3:18)
Кажи Ми тогава, виждаш ли сега Господната Слава?”
Човекът повдигна погледа си към Господ Исус, Който блестеше до него в Небесна Светлина и красота. И после Му отговори:
“Господи мой, Ти Си в Славата Си, а аз съм недостоен да стоя пред Теб!”
А Исус се усмихна на отговора на човека и му каза:
“Побързай да се преобразиш в същата Слава от Господния Дух. Защото всеки от вас е призован за Спасение и Вечен Живот в Името на Исус. Кажи Ми тогава:
Ако Небесният Ми Отец привлече някого в Името на Исус, то не трябва ли Той да види в него основание за Името на Исус?”
“Да, Господи! Бог Отец непременно трябва да има основания, за да привлича някого в Името на Исус…”
“Помисли и Ми кажи кое е първото – образът или името…”
“Разбира се, че образът, Господи. Защото едва след като има образ, той се кръщава и с име…”
“Побързай да родиш Моя Образ в сърцето си. И едва тогава ще имаш духовната сила в Името на Исус. Защото ако под Небето няма друго име, което да спасява, освен Името Исус, то под същото това Небе няма и друг Образ, който да спасява, освен Образът на Исус…”
След думите на моя Господ с ридаещия човек стана нещо чудно. Защото сълзите на неговото покаяние бяха извикали такова усърдие в сърцето му, такова очистване и такава ревност, щото лицето му блестеше, покрито от Небесна Светлина. И той, като се поклони в нозете на Господа, вдигна поглед към Него и Му каза:
“Господи, дай сила на сърцето ми да се отрека от себе си. Защото искам да се намеря не в моето си име, но в Твоето. Защото разбирам, че досега съм гледал на Името Ти само като на Божието благоволение да бъда спасен. А сега разбирам, че Бог иска да види в сърцето ми Твоя Образ, за да му даде и Силата на Твоето Име…”
След думите на човека Исус протегна ръка и го изправи. А после каза:
“Запомни, че онзи, който търси Моето Лице, той търси и Небесния Печат на Званието. Защото да имаш Небесното Звание ще рече да си намерил Господния Образ и Сам Отец Ми от Небето да подпечата духа ти с Името на Исус…”
Думите на Господ имаха огромно въздействие върху човека. И така, хванал ръката на Спасителя, той отново се погледна в огледалната стена. Но ето, че тогава от огледалото не го гледаше естественото му отражение, но Самият Исус. Тогава стана чудо. Защото Исус от огледалната стена прекрачи вън от нея и се вля в сърцето на човека. А това не остана незабелязано от Небесния Отец. Защото от Небето към човека се стрелна светъл лъч, който беляза челото му, тъй че от този момент нататък той беше един от Званите на Господ. Миг след това огледалната стена се разтвори и пред пътника към Небесното Царство се откри следващата част от пътя – още по-стеснена и пълна с изпитания. След това видението се прекрати, а Господ ме попита:
“Как мислиш? Не е ли твърде поучително онова, което видя във видението?”
“Да, Господи мой! И освен, че е поучително, то е и твърде съдбоносно. Защото едва сега разбрах колко голяма е измамата на тщеславните общества. Защото те са твърде уверени в Спасението, което им дава Името на Исус, а никога не са се замисляли, че не би имало Име на Исус, ако го няма Образът на Исус. Но ако Образът го има, то тогава е налице и Името…”
“Точно така, момчето Ми. Защото Името е Звание, а Образът – призвание. Но кой би стигнал до Званието, ако няма в сърцето си призванието? Или нека те попитам още по-ясно:
Би ли получил званието “генерал”, ако нямаш призванието да се посветиш на армейската служба?”
“Господи, та тогава аз дори и редник не бих станал!”
“Как тогава мнозина бързат да се наричат “християни”, когато не са придобили Христос? Как така бързат да се накичат със Званието, без изобщо да са се посветили на призванието? Не разбирате ли, че именно с тая заблуда дяволът ограби най-важната част на Небесното благовестие, а именно:
Да бъдете съобразни на Мен!
Не говори ли това Словото Ми?”
“Господи Исусе! Разбира се, че именно това говори Словото Ти. Защото Апостолът Ти Павел ни разкри всичко това с думите:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя, а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8: 28-30)
“Виж тогава в думите, които Ми цитираш, кое е първото. Образът Ми или Името Ми?”
“Разбира се, че е Образът, Господи. Защото според намерението Си Отец определя първо да се намерим в Твоя Образ. И чак накрая – след предопределянето, призоваването и оправдаването, идва и прославянето. А именно Името Ти е онова, което се прославя…”
Слушайки думите ми, Исус се усмихна. А после каза:
“Днес е времето, когато Аз ще строша всички фалшиви доктрини на отстъпилата църква и отново ще положа в сърцата на Моите копнеж по Образа Ми. Защото всички трябва да разберат, че не е възможно да се нарекат “звани”, ако първом не са били призвани. И не е възможно да се наричате с Името Ми, ако нямате Образа Ми. Ето затова в пътя на всички ви непременно ще дойде огледалната стена, за да видите естествените си лица и да се отречете от тях. Защото е доволно миналото време, когато сте слагали Свято върху мръсно. Моето Име – върху стария и плътски човек, тлеещ по измамителните страсти. А колкото до всички, на които им харесва да носят Име без Образ, то такива нека знаят, че има образи без имена, но няма име без образ. И ако някой се нарича с Името Ми, а няма Образа Ми, то тогава такъв напразно е изговорил Божието Име и е нарушил Святата заповед на Моя Бог и Отец:
“Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му…” (Изход 20:7)
И ако Моите искат още за затвърждаване на убеждението си, то нека помислят Кой е Онзи, Който има правото да дава Името на Исус. Не е ли това Моят Небесен Баща? Не е ли Бащата Този, Който дава Името на Сина Си?”
“Да, Господи! Именно Бащата дава Името на Сина Си…”
“Знай тогава и нека го знаят всички, на които им е скъпо Името Исус, че Бащата не би дал име на Сина Си, ако Синът Му не се е родил в сърцата на човеците…”
“Господи мой! Как тогава да разбирам лудостта и безумието, с което мнозина бързат да се наричат с Името Ти, без да имат Образа Ти?”
Господ ме погледна със съвършено внимание, сякаш че погледът Му изпитваше всичките ми вътрешности. А после ми каза:
“Спомни си от видението, че първият пътник предпочете лекият и удобен път надолу. Той не поиска да е от званите. Той предпочете да е самозванец. И ето това е дяволският фалшификат, от който искам да ви спася и опазя. Защото днес самозванците поставят пред живата Ми Църква най-голямата съблазън от създанието на света и до днес. Съблазънта на Име без Образ. Съблазънта на звание без призвание. Защото самозваните с доволни и ухилени физиономии отиват при първия неукрепнал християнин, потупват го по рамото и му казват:
“Хайде, хайде! Недей да се делиш от нас. Ти си християнин, но и ние сме християни. В каквото вярваш ти, вярваме и ние. Не се конфронтирай с братята и сестрите. Всички летим към Небето…”
Но такъв неукрепнал, като няма знанието, че Образът е преди Името, и призванието преди Званието, бърза да се върне в мерзостта на запустението, вместо да позволи на страданието и твърдостта да извършат съвършено делото си в сърцето му. Спомни си тогава – кое беше последното острие на дявола, което той искаше да забие в Сърцето Ми, при все, че гвоздеите вече бяха проболи ръцете и нозете Ми? Не беше ли това острие свързано именно със Званието, което Аз защитих на земята…”
Въпросът на Исус бе като Светлина от устните Му. Светлина, която ми разкриваше неподозирани тайни от Божието битие. И затова Му казах:
“Господи, главните свещеници и старейшини на Израил не можеха да преглътнат, че Ти Си Цар. Те казаха на Пилат да поправи написаното на дъсчицата, сложена над кръста Ти с думите:
“Самозваният Юдейски цар…”
А Пилат, по Милост Божия, за да не натрупва още зло и грях на сърцето си, каза:
“Каквото писах, писах…”
“Ето така и Аз, момчето Ми, каквото казах, казах. И разумните непременно ще разберат, че днес е мигът да платят цената за Образа, та да придобият и Името. Защото Образ без Име ще спаси, но Име без Образ няма да спаси…”
След последните думи на Господ видението с Печата на Званите се прекрати. И едва тогава разбрах в съвършена пълнота, че Образът на Исус е причината да се намериш в Името на Исус. Защото Името е Звание и единственият начин да платиш цената за това Звание, е да заживееш в Дух и Истина стиховете от посланието на апостола:
“И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани, със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов, и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички…” (Ефесяни 4:1-6)
Амин и Амин!