ЗВАНИ, ИЗБРАНИ И ВЕРНИ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНАТА ВОЙСКА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ако има нещо, за което бих положил живота си, то е да бъдеш зареден с онази вяра в Христос, която е готова да коленичи в нозете Му и да бъде като Мария. Да попива жадно думите на Господа. Да стои с отворени очи за виденията, които Той ни дава. Да оставиш всичко друго, което дърпа към суетата и желанията на плътта, за да наситиш духа си със скъпоценната Светлина на Сион.
Нека сега ти разкрия непосредствените впечатления, които имах, когато Господ ме издигна при Себе Си, за да ми говори в голяма пълнота за печатите на Небесното Царство. Първото, което виждаха очите ми, бе един Небесен път, който слизаше към земята. Не зная дали бих намерил убедителни думи, с които да ти опиша възхищението си от гледката, но ако можеш да си представиш мига, когато слънчевите лъчи се показват иззад някой облак и докосват земята. Тогава ти виждаш именно нещо като път. Така аз виждах този Небесен път, на който стояха строени десетки хиляди войни, качени върху бели коне. Всички те носеха светли дрехи и бяха екипирани като за бой. А всред тях се появи Господ Исус. Неговата Слава бе такава, че от очите Му излизаха Небесни лъчи и те докосваха сърцата на всичките Му войни. И там, в самото видение, Господ протегна ръката Си към мен, а аз усетих как Самият Той ме привлича при Себе Си. Само след миг аз наистина бях при Него защото вълните на Святият Дух твърде бързо ме тласнаха към Царя на Сион. Тогава Господ ми каза:
“Виж Моята Небесна войска! Виж тези, които са оръжията на негодуванието Ми. Защото с тях Господ иде да порази цялата земя и всичките земни царе, които блудстваха и се опиха от виното на Вавилон…”
Погледнах Христовите войници и бях поразен до дъното на сърцето си. Защото всеки от тях съчетаваше в себе си не просто Божията Власт и Сила, но Божията помитаща мощ. Те имаха мечове, в чиито краища блестеше Божий огън. Аз бях сигурен, че ако тези мечове се развъртят, непременно ще сразят противниците на Небето. Но и това не беше всичко. Защото докато гледах с почуда и благоговение Христовите войници, Сам Господ ме докосна с ръката Си и ми каза:
“Не се възхищавай на мечовете, защото има нещо по-достойно за възхищение от тях. И именно за това те доведох тука, за да го видиш…”
След думите Си Исус хвана ръката ми и ме приближи към един от войниците Си. А после, като посочи с ръка служителя Си, ми каза:
“Виж Небесните печати върху Моя воин. Защото всички вие сте длъжни да ги притежавате…”
Погледнах към осанката на Христовия воин и видях Небесните печати. Те бяха като нарисувани от Светлина, която не може да се изтрие. Първият печат беше върху челото на служителя. Вторият печат беше върху ръката му, а третият – върху самото му сърце. Гледайки това Небесно чудо, аз все още не можех да си обясня какво означават самите печати. Затова Господ ми каза:
“Забележи първо печата на челото. Това е Печатът на Званието. С такъв печат ти ставаш, като един от Моите Звани. А сега забележи вторият печат върху ръката на Моя воин. Това е Печатът на Избора. С такъв печат ставаш, като един от Моите Избрани. Виж най-сетне и най-великият печат. Това е Печатът на Вярността. С такъв печат ти ставаш, като един от Моите Верни. А сега знай, че цялата Ми многобройна войска е от войни, които притежават и трите печата. Няма нито един измежду Моите, на който да му липсва Небесното подпечатване. Тази е Моята войска, записана в Откровението, което дадох на Апостол Йоан. Затова виж как ще продължи видението и запиши на книга нещата, които ще ти покажа…”
След последните Си думи Господ Исус даде знак на цялата Си войска. И в самото величествено видение Небесната войска тръгна към земята по онзи Светъл път, който забелязах. Нейното движение предизвика тътен, който отекна до земята, а Святият Дух насочи погледа ми към земните места. Аз видях пълчища от черни войски, които, подобни на мравуняци, стояха на издигнат хълм. Те пронизваха въздуха на земята с неспирните си викове “Алелуя” и едновременно с това размахваха копията и щитовете си. Сред земните пълчища имаше един, чиято осанка бе по мощна от другите. Той беше този, който ги обединяваше. Той имаше огромна черна пелерина, а под нея – крила, които се размахваха встрани, докато той ръкомахаше с ръцете си. Без всякакво усилие аз вече знаех в сърцето си, че това беше звярът, човекът-Антихрист, а черните пълчища около него бяха неговите войски.
И ето, че когато Небето се отвори и войската на моя Господ тръгна към издигнатия хълм, стана така, че черните пълчища настръхнаха и мигом всички в тях издигнаха щитовете си, а мечовете им заблестяха от Светлината, която падаше над тях. Само след миг войската на Господ беше над самия хълм. Тогава започна битката. Меч се кръстоса с меч и щит се удари в щит. Няма защо да ти казвам, че самата битка беше предизвестена трагедия за черните пълчища на звяра. Защото от острите мечове на Христовите войни излизаше огнен пламък, който пояде щитовете и мечовете на антихристите, тъй че те буквално ръждясваха в един миг, а при повторен удар от Небесните мечове дяволските оръжия се стриваха на прах. Така, всред самата битка, която впрочем приключваше, към воюващите долетя Глас от Небесата. Той беше така мощен и категоричен, че хълмът потрепери от вибрациите му и земните скали се разпукваха и падаха надолу. Ето думите, които Небесният Глас изговори. Защото това бе Гласът на Небесния Отец и Сам Бог Йеова казваше:
“Вие воювахте против Моя Агнец, но Той ви победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете. Също и онези, които бяха с Него, ви поразиха на хълма на поражението. Защото са Звани, Избрани и Верни. И ето, Аз ще оставя труповете ви по лицето на земята и всичките небесни птици ще се наситят от месата ви…”
След думите на Отца стана знамение. Защото челата на Христовите войни заблестяха така, сякаш, че всяко чело беше като едно малко слънце. Същото стана и с ръцете им и със сърцата им. Трите светлини от войните на Христос буквално изпепеляваха Божиите противници, тъй че те падаха поразени на земята, а телата им се търкаляха надолу от хълма…
Никога преди това видение Господ не беше ми давал да видя колко категорично ще е поражението при Армагедон и ето, че сега сърцето ми ставаше свидетел на грандиозната картина. Тази картина ме убеждаваше, че дяволът никога не беше преживявал нещо по-смъртоносно от досега с трите Небесни печата. Защото Светлината Божия, която извираше от печатите, беше за него по-убийствена от което и да било друго оръжие. Миг след това видението се прекрати, а Господ се приближи към мен, като ми каза:
“Отец Ми те е възлюбил с връзки на Вечна Любов. И тази е Любовта, с която те е посочил, за да покаже Милост и възвръщане за мнозина. Блажени човеците, които се влюбят в печатите на Небесното Царство. Защото както е Бог в Три Лица, така Спасението е в три печата. Онзи, който бъде възлюбен от Отца Ми и посочен от ръката Му, непременно ще придобие печатите на Званието, Избора и Верността, за да се намери сред Званите, Избраните и Верните.
Аз говоря и който има ухо да Ме чуе, нека Ме чуе! Който има вярно сърце, нека слуша що говори Духът към църквите! Днес Отец Ми събира Небесната Си войска, за да изпълни древното Си Слово против Вавилон, казано чрез пророка Му Исайя:
“Аз заповядах на посветените Си, повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми, да! Ония, които се радват на Моето величие. Гласът върху планините на множество приличаше, на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на Силите преглежда войнството Си за бой. Те идат от далечна страна, от небесните краища, дори Господ и оръжията на негодуванието Му, за да погуби цялата земя. Лелекайте, защото денят Господен наближи, ще дойде като погибел от Всемогъщия. Затова всичките ръце ще отслабват, и сърцето на всеки човек ще се стопи. Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; ще бъдат в болки както жена, която ражда; удивлявани ще гледат един на друг, лицата им лица на пламък. Ето, денят Господен иде, лют, с негодувание и с пламенен гняв, за да запусти земята, и да изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светенето си; слънцето ще потъмнее при изгряването си, и луната не ще сияе със светлината си. Ще накажа света за злината им, и нечестивите за беззаконието им; ще направя да престане големеенето на гордите, и ще смиря високоумието на страшните. Ще направя човек да е по-скъп от златото, да, хората да са по-скъпи от офирското злато…” (Исайя 13:3-12)
Защото непременно ще има човеци, по-скъпи от златото и по-желателни от всичко за Сърцето на Моя Бог. И това са Неговите посветени, Неговите силни, Неговите осветени. Тези, които се радват на Величието Му, понеже са Звани, Избрани и Верни! Именно техните пламенни лица никой земен не ще може да изтърпи! Именно тяхната пламенна вяра никой земен не ще може да схване!
Аз говоря и който има ухо, нека Ме чуе! Защото сега ще посветя слугата Си в тайните на Небесните печати. Блажени тогава човеците, които смирят сърцата и душите си и Ми позволят да ги подпечатам с Небесното благоволение. Защото днес е все още час, в който спасявам! А утре ще е мигът, в който ще въздам!”
След последните думи на Исус видението с Господната войска и битката при Армагедон се прекрати, а аз усетих в сърцето си такъв наплив на Слово и Дух, щото бях съвършено убеден, че за сърцето ми е настъпил най-прекрасният миг – мигът, когато всичко Негово е станало мое и всичко мое – станало Негово. Дано и ти, скъпи ми братко, намериш същата мярка на Небесно благоволение и Отеческа Любов! Амин и Амин!