КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Преди да те въведа в съдържанието на тази книга аз искам да ти кажа, че причината за нейното написване е в огромната духовна нищета, легнала като черна пелена над църкви и вярващи. Християните не просто не познават своя Спасител и Господ. Те дори не правят стъпки, за да Го познаят. Те дори не знаят, че в духовния свят вече изтичат последните месеци и години преди завръщането на нашия Господ. Те дори не знаят, че Святият Дух днес е пълен с такава Благодат и Милост от Отца, че за всеки, който призовава Името на Исус, е настъпил най-важният прелом. Преломът, с който да умрем за света и да оживеем за Небесното Царство. Преломът, който изисква не просто мобилизация, но съвършеното ни пречупване и покоряване пред Божията Воля.
Когато Господ дойде с Духа Си към сърцето ми, за да ми даде пророчески взор върху дълбоките Божии тайни върху Званието, Избора и Верността, аз неволно направих паралел с тази ситуация, при която човек иска да излезе от границите на държавата, но няма паспорт, с който да се легитимира. Така разбрах, че ако на светския човек му е нужен паспорт, за да се легализира пред света, то на християнинът му е нужен друг паспорт, с който да стане явен за Небето. В единия паспорт ти ще видиш печатите на Кесаря, сиреч – на светската власт, но в другия паспорт Сам Бог ще подпечата с Духа Си твоята валидност за Небесното Царство. И ако на границите на светската държава непременно има една митница, която не допуска преминаването на човеци с нередовни документи, то нима мислиш, че Божието Царство би останало без стражи, които да бдят и не допуснат в Небето никой, който няма Небесен паспорт? Най-малкото – спомни си притчата на Исус, защото в нея Спасителят ясно каза, че петте неразумни девици ще дойдат при вратата и ще викат на Господ да им отвори. Но Той просто ще им каже:
“Истината ви казвам: Не ви познавам…”
Когато Исус казва за нещо, че е Истина, то тогава Божиите думи струват повече от човешките. Нещо повече – именно човешката нагласа и представа за Небесното Царство на Исус ще се окаже онази коварна измама и скрита лъжа, която в умовете на плътските и светските човеци е изградила високи крепости на себеправедност и религиозно самочувствие. Аз от дълго време вече съм престанал да търся одобрението и съгласието на подобни хора и не довеждам знанието за Божиите намерения до такива. Защото те всякога ще имат готовите си доктринални отговори според теологическата закваска, от която са уловени. Кажи ми тогава – има ли смисъл да говориш на човеци, които са убедени, че са по-просветени от теб? Има ли смисъл да отваряш очите на хора, които твърдят, че виждат? Разбира се, че няма. Ето затова отново ти казвам, че словото в тази книга не е за всички. То няма да се приеме от всички по една най-простичка причина. Причината, че Небесното Царство не е създадено за всички. И нека тази истина да не те отчайва, но още повече да те одързости, за да грабнеш Венеца на Правдата. Защото наистина няма сила, която да превъзмогне над Божия Свят Дух и да Му попречи да утвърди и подпечата Небесните жители. Няма сила, която да отвърне Бог от намеренията и мислите на Сърцето Му. Защото Словото казва за нашия Творец нещо прекрасно:
“Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на Сърцето Му из род в род…” (Псалом 33:10-11)
Както сам се убеждаваш, Бог не благоволи в намеренията на народите, нито пък благославя мислите на племената. Защото има нещо, което стои над народите и племената. И това са Божиите намерения и мисли за едно племе и за един народ. Племето от Сион и народът, на който Исус е Господ! Племето, което е избрано да живее в Небесния Ерусалим и народът, който е записан в Божията Книга за Вечен Живот.
Ето за това племе и за този народ ще говоря в тази книга. Защото, ако по плът никак не се различават от останалите племена и народи, племето на Сион и народът на Бога имат нещо по дух, което другите нямат. И това са печатите на Небесното Царство.
Когато получих потвърждение в сърцето си, че ще пиша книга за печатите на Небесното Царство, аз бях необикновено развълнуван. Сърцето ми трептеше толкова силно, колкото на откривател, пред чиито очи се разкриват очертанията на нов свят, който никой преди това не е виждал. И въпреки, че стотици и хиляди Божии чеда са вкусвали и виждали благостите на Небесния Сион, пак аз смея да твърдя, че той е останал скрит за мнозина други. Защото Небесният опит не е като земния опит. И скритото не е като откритото. Именно затова Исус докосна сърцето ми и към мен дойдоха думите Му. Ето какво ми каза Той:
“Още малко и Аз ще ви събера при Себе Си. Още малко и Светлината на Сион ще стане по-явна и от светлината на слънцето. Но в това малко време Духът Ми има да извърши много работа. Защото много от чедата на Сион са заспали и трябва да се събудят. И когато се събудят – да извършат делата, за които са посочени от Отца Ми. А ти знаеш ли кои са съвършените дела, с които днес е натоварен Святият Дух?”
“Господи мой! Би трябвало съвършените дела на Святият Дух да са онези, които ще ни дадат Небесното съвършенство. Защото Твоите Апостоли писаха, че сме призвани да станем участници на божественото естество. А в техните послания се казва и това, че от Бога идва всяко дадено добро, но и всеки съвършен дар…”
“Знай тогава, че днес е времето за съвършените дарове. Днес е времето, когато Небесният Баща изпраща даровете на Сион до Моята Невяста. Днес е времето, когато тя ще се облече със светлия и чист висон. Днес е времето, когато всеки буден ще осъзнае, че пътят от земята до Небето е път на откъсване от земното и докосване до Небесното. Защото, без всякакво съмнение, на земята има хиляди църкви. Но в Небето тя е само една. На земята има хиляди пастири. Но в Небето Той е Един. На земята има хиляди учители. Но на Небето Той е само Един. На земята има хиляди пътища. Но Пътят до Сион е Един. И за да разбереш всичко това погледни към часовника, който ще ти покажа…”
След думите на Исус пред очите ми се появи огромен пясъчен часовник. Горната част на часовника докосваше Небесните селения на Святия Дух, а долната част беше в земните места. И за разлика от всички други пясъчни часовници, които бях виждал, при този нещата бяха обратно сложени. При всички други часовници пясъкът беше в горната им част и зрънцата му се стичаха през мъничкия улей надолу. А при този огромен Небесен часовник пясъкът беше отдолу и противно на земната гравитация зрънцата му се стичаха нагоре. И когато някое зрънце преминаваше през твърде тесния улей, ставаше така, щото то заблестяваше като малка звезда, която ставаше част от Небесните селения на Святия Дух. Всичко във видението с този часовник беше прекрасно и изумително. Защото в него си даваха среща както Божието Време, така и Божието Спасение. Затова Господ ми каза:
“Искам да запомниш това видение. Защото тук Аз ти показвам не просто Спасението, но онези белези, за които предупредих всички ви. А ти продължи да гледаш часовника, понеже сега ще започне реализацията на самите белези…”
Отново гледах огромния пясъчен часовник и забелязах, че в долната му част, сиреч там, откъдето се влизаше в Спасението, се появи тъмен вятър. Този вятър започна да духа върху пясъчните зрънца, тъй че много от тях започнаха да падат надолу, към самата земя, от която бяха взети. Тогава видях зрънца, които ставаха толкова по-бели, колкото по-черни ставаха други зрънца край тях. Докато черните все така падаха надолу, белите се издигнаха нагоре с такава сила и мощ, че изпревариха стотици хиляди и категорично влязоха през стеснения отвор на часовника. Така, в самото видение, нещата придобиха съвсем точни очертания и признаци. Пясъчните зрънца се разделиха на три групи:
Бели – които бяха най-малко и стояха в най-горния край на часовника.
Сиви – които бяха под белите и се ронеха от черния вятър.
Черни – които бяха паднали от часовника и буквално се смесваха със земната пръст.
А Господ отново ми каза:
“Виж сега внимателно, че от активността на тъмния вятър върху зрънцата започна да действа земната гравитация. И онези зрънца, при които земното се оказа по-силно от Небесното, просто паднаха на земята. И така станаха черни като земята, която ги облада със силата си. Виж и сивите. Те, за разлика от черните, продължиха да се задържат в Божия часовник. Но тяхното задържане беше само от изповеди, че са Небесни, а не от делата на Божията Сила вътре в тях. Виж, най-сетне, белите зрънца. Това са всички онези, за които Небето е по-скъпо от земята. Те нито за миг не се подадоха на земната гравитация и когато вятърът на тъмнината задуха против тях, те още повече се влюбиха в Сион и се приближиха до стеснения отвор на Спасението. Затова виж как ще продължи видението…”
След чудните думи на Господ, които напълно ми обясняваха ставащото при този часовник, аз отново гледах към него. А очите ми забелязаха, че с часовника се случваше знамение. Защото белите зрънца твърде бързо намаляха, понеже преминаваха през стеснения отвор. И така дойде миг, когато и последното бяло зрънце премина през отвора…
Точно в този момент от самия часовник се вдигна всичката Господна Светлина, а заедно с нея се вдигнаха и спасените. А над часовника се появи тъмен облак, от чиито вътрешности се заизсипваха стотици хиляди и милиони демони. Те бяха като тъмен пясък, наливан от могъща ръка. И този тъмен пясък обърна движението на самия часовник. Защото демоните разшириха отвора на часовника и като се изсипваха през него се смесваха със сивия пясък, останал в долната половина на часовника. Стана така, че ако в началото аз виждах един Божий часовник, в който спасените бяха зрънца, пътуващи отдолу-нагоре, то сега – в края на видението – това беше дяволски часовник, в който демоните се изсипваха от поднебесните места, от самите началства и власти на нечестието, тъй че целта на тъмния пясък бе да доведе отново всички на земята. Точно в този момент Господ направи видението да се прекрати. А след това ми каза:
“Започваш ли вече да разбираш защо Апостолът Ми Павел предупреди всички ви за игрището на живота? Започваш ли да разбираш и Моите думи в Евангелията, където ви казах, че времето ще се съкрати заради избраните?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че трябва да тичам за Спасението. Защото не всички девици са Твоята Невяста. И не всеки, който се нарича християнин, свидетелства, че Ти живееш в сърцето му. Защото от видението с този часовник аз разбрах, че времето ще се съкрати и в мига, когато и последното бяло зрънце премине през стеснения отвор, всичко ще приключи…”
“Точно така е. И именно затова Аз дойдох да те вдъхновя с тази пророческа книга. Защото чрез нея делото на твоя Господ в сърцата на християните наистина ще се окаже твърде съдбоносно. И посочените от Отца Ми непременно ще се намерят като бели зрънца, които бързат нагоре, докато отстъплението поваля мнозинството долу. Затова сега тръгни след Мене. И нека тръгнат всички, които искат да бъдат със сърца, имащи Небесните печати на Божието Спасение…”
След последните Си думи моят Господ направи видението с часовника да се прекрати и само след миг, издигнат от Силата на Святия Дух, аз се намерих с Него в онези небесни места, където белите зрънца оставаха завинаги като светли звезди на Сион.
Моля Господ да отвори очите на сърцето ти с тази книга!
За да уловиш часът на Небесното преселение!
За да бъдеш готов за мига! Амин и Амин!