ТИХО ТЕЧАЩИТЕ СИЛОАМСКИ ВОДИ – IV ГЛАВА

4. ТИШИНАТА НА СМИРЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю! Започваш ли да разбираш за какъв шум и за каква тишина ти говори тази книга? Започваш ли да разбираш, че Святият Дух е не само Свят, но нежен. Толкова нежен и чист, че Неговият полъх трябва винаги да бъде най-желан повик на сърцата ни и най-чиста мечта на душите ни. Защото ако Той дойде от Небето да ни даде Божият Живот, то непременно Духът ще бъде усетен от тихите и кротки човеци. Именно за такива в Словото е записано:
“Тихо сърце е живот на тялото…” (Притчи 14:30)
Ако проникнеш още по-дълбоко в тези думи, то непременно ще разбереш, че тихо е онова сърце, което се стреми към Божия Глас и иска винаги да го чува. И човеците с тихи сърца непременно ще се стремят към тишината, за да заживеят в прекрасните думи на псалома:
“Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя…” (Псалом 62:1-2)
Ето за такова тихо упование в Бога ще продължи да ти говори тази книга. Защото, колкото до шумните, ти ще ги намериш във всеки град и ще разбереш за техния шум от лъскавите плакати по улиците. Но когато искаш да живееш тихо, ти трябва да бъдеш вдъхновен от пример, който е по-силен от примера на човеци край теб. Пример, който Сам Бог е подпечатал в Словото Си за надежда и прицел на Своите чеда. Ето този пример Исус ми разкри в живота на Пророк Илия. И именно за това заглавието на тази тема е “Тишината на смирението”. Затова нека и аз да продължа с непосредствените думи на Господ Исус, които дойдоха към сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Сега ще разпечатам пред теб една от големите тайни на Небето. Тайната, с която всички ще се научите да чакате Господния Глас и да платите цената, за да бъдете употребявани от Небето. И нека тази разкрита тайна стане смисъл на живот за братята и сестрите Ми. Защото, колкото до теб, Аз винаги мога да дойда към сърцето ти и ти да чуеш нашепването Ми. Но Моето желание е всички да чуват Гласа Ми. Моето желание е всички да разберат колко огромна духовна сила е скрита в думите на Пророка:
“Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението си от Господа…” (Плачът на Еремия 3:26)
А да очакваш тихо спасението си от Мен не е друго, но да пребъдваш с цялото си сърце в тихите води на Силоам. Затова Ми кажи – какво е за теб потокът Силоам?”
“Господи мой! Аз Ти благодаря, че през изминалите години просвети сърцето ми, за да разбера, че Силоам отговаря духовно на водите на Божия Пророчески Дух. Защото Ти разкри на сърцето ми както къпалнята Силоам, в която слепецът намери своето проглеждане, така и дълбоката истина, че Силоам е поток, който води началото си от реката Гион, а самата река Гион е тази, която слезе от Едем…”
“Помисли тогава, че твоят Отец особено много ревнува за водите на Пророческия Си Дух. Толкова много, че на онези, които ги отхвърлят, Той обеща да бъдат потопени от водите на гордия Ефрат. Ти сам видя в предишните видения колко голямо е злото от водите на Ефрат. Но как Моите да стигнат до тихите води на Силоам? Как да разберат, че ако Аз съм техният Пастир, Който иска да ги заведе при зелени поляни и тихи води, то непременно съм видял само едни тихи води в Словото Си и това са тихо течащите води на Силоам? Къде се намират тези води на Силоам? Защото твоите нозе отдавна стъпват в тези води. Но преди теб имаше един, на когото Отец даде да намери водите на Силоам и той беше Пророк Илия. Ти знаеш ли в кой миг от живота си той намери тихите води на Силоам?”
Замислих се над въпросите на Господ, а след това пред сърцето ми изплува животът на Божия слуга. И въпреки цялото изобилно просветление от живота на Илия, аз нямах точния отговор. Затова казах на Исус:
“Господи, Ти много пъти Си ми говорил за Пророк Илия. Но аз не мога да разбера къде в живота си той намери тихите води на Силоам…”
“Как би могъл да разбереш, след като въпроса, който ти задавам е от скритото знание на Бога? Знание, което плътските и земни човеци няма никога да открият. Но онези, които избягат от шума, непременно ще забележат тихите води в живота на Божия слуга. Затова тръгни сега след Мен. За да ти покажа водите на Силоам и начинът, по който Илия достигна до тях…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми, тъй че пред сърцето ми изплува видение. Тогава видях прекрасна гледка. Защото Небето над очите ми беше отворено и от самия Небесен Ерусалим към земята течеше Реката на Живота. Нейните води слизаха до върховете на огромна планина и там се стичаха във вид на потоци. И Исус, като вдигна ръка и посочи към чудното видение, ми каза:
“Виждаш ли сега как чрез Милостта и Любовта на Отца на земята се излива Реката Гион. Нейните води са най-силни и величествени именно при високата планина, която ти показвам. Именно там се намира и потокът Силоам, в чиито тихи води стъпиха и нозете на Пророк Илия. Кажи Ми тогава – коя ще да е тази планина, която сега ти показвам? Коя е планината, която Бог избра, за да посети човеците и да им покаже благоволението Си?”
Замислих се над въпроса на Господ, а отговорът светеше в самите думи. Затова Му казах:
“Исусе! Това несъмнено е Синайската планина. Аз зная, че тази планина е духовна и отговаря на познаването на Святия Отец чрез Теб…”
“Точно така, момчето Ми. Това наистина е планината на Святото познаване на Бога и Отца. Защото и апостолите Ми, вдъхновени от Духа, записаха за всички вас, че и те имаха една такава планина в живота си:
“Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на святата планина…” (II Петрово 1:18)
Ако една планина е Свята, то е поради водите на Святостта, които текат из нея. И ако Апостолите Ми чуха Гласа на Отца Ми на тази планина, то е, понеже и те пребъдваха в тишината. Но Аз сега искам да ти покажа живота на Божия Пророк Илия. Защото в него е скрит примерът, който да последвате. Затова виж и самия път на Илия, който тръгна към водите на Силоам…”
След последните думи на Исус видението се промени и аз вече виждах една пустиня с голи пясъци. И ето, че Святият Дух ме накара да видя как всред самата пустиня под един храст лежеше Пророк Илия. На лицето на Пророка бе изписано огромно отчаяние и скръб. Той гледаше към небето и тихо изговаряше:
“Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си…”
А Исус, като ми посочи Пророка, ме попита:
“Как мислиш? Защо Божият слуга иска да умре? Защо иска да взема душата му? И от какво е утеснена душата на Моя приятел?”
Гледах на Пророка и все още не се досещах. А Исус, като гледаше на немощта на ума ми, каза:
“Нали ти казах, че Илия пръв тръгна към тихите води на Силоам. Кажи Ми тогава: Ако някой иска да намери тишината, то такъв не е ли бил смутен от шума? Защото тихи и успокоителни места търсят именно човеците, които са били уязвени от шума. Имаше ли такъв шум в живота на Илия? И искаш ли и ти да усетиш шума?”
Усетих в сърцето си, че трябва да отговоря утвърдително. Затова казах на Господа:
“Да, Исусе! Искам да видя какъв шум е станал причина Илия да поиска да умре…”
В отговор на думите ми Исус се приближи до Пророк Илия в самото видение. И като протегна ръка към сърцето му направи така, че от самото сърце започнаха да излизат води. А след това се обърна към мен и ми каза:
“Ето тези води утесниха Илия. Затова се наведи над тях и виж ефекта им върху себе си…”
Послушал Господ, аз се наведох над самите води и те нападнаха на моето сърце. Така, само след миг, пред мен се изправи в чудовищен ръст жената Езавел. Чародейката държеше в ръцете си две от отрязаните глави на лъжепророците си. И само след миг тя започна да люлее отрязаните глави, като крещеше с пронизителен глас:
“Така да ми направят боговете, да! И повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот като живота на един от тях…”
Почувствах в сърцето си такова смразяване и такъв ужас, щото никак не можех да се окопитя. Напротив – гласът на Езавел сякаш запищя във всичките ми жили и вътрешности. Аз погледнах на Исус и извиках към Него, като дори не чувах гласа си от шума, дошъл към сърцето ми. А Той отговори нещо, но аз никак не Го чух. В този миг осъзнах, че Илия наистина е бил утеснен до смърт от шума на Езавел. Затова протегнах ръце към Исус, а Той моментално реагира, тъй че шумните води излязоха от духа ми. Чак сега можех отново да чуя моя Господ. А Той, като ме гледаше с остър поглед, каза:
“Разбираш ли сега защо Илия беше утеснен? Разбираш ли защо потърси уединение в пустинята?”
“Да, Исусе! Разбирам, че заплахата на Езавел е дошла като силен шум в сърцето му. Именно тогава, в мига на шума, когато не е чувал Божия Глас, Илия е разбрал, че не е по-добър от бащите си и е поискал да умре…”
“Знай тогава, че ето такава е първата стъпка за всички Мои. Стъпката на уединението. Стъпката, с която трябва да напуснете всяко шумно място, което ви пречи да чуете Гласа Ми. Ето така постъпи Илия. Той потърси уединението. И Моят ангел дойде към духа му, за да му каже, че пътят за него е твърде дълъг. Затова виж и ти къде ще отиде Моят Пророк, след като е получил Господната подкрепа и призив в сърцето си…”
След думите на Исус видението се промени и очите ми отново виждаха Святата планина на Отца. Тук Божият Пророк вече влизаше в една пещера, а Исус отново ми каза:
“Искаш ли сега двамата с теб да влезем в самата пещера? Защото именно там ще видиш най-ценното…”
“Да, Исусе! Искам да влезем…” – отговорих аз и само след миг вече вървях след Исус. Така забелязах първото, с което пещерата впечатляваше цялото ми сърце. Това беше тишината. А след много малко време аз вече усещах нозете си потопени от кристално чисти води. Тези води бяха съвършено тихи и успокоителни. Именно в тях стояха нозете и на Божия Пророк. И точно тогава Исус ми каза:
“Сега си в тихо течащите Силоамски води. И тези води винаги текат в пещерите, в които трябва да влезете по Божията Съвършена Воля. Ето тук пребъдваше Илия. Затова виж какво говори Словото за този етап от живота му…”
“Исусе! Словото говори, като казва, че той…
“…влезе в една пещера, гдето се засели…” (III Царе 19:9)
“Как разбираш това заселване? Защото днешните биха влезли в пещерата само като туристи. И докато я погледнат, вече са излезли… Но за да ти казва Словото Ми, че Илия се засели в пещерата, то това не иде ли да ти покаже, че Божият Пророк имаше твърде сериозно отношение към нея? Или нека те попитам така: Ти би ли се заселил в тази пещера? Би ли живял в нея по Волята на Отца Ми?”
Погледнах на Пророка, а след това отново очите ми бяха грабнати от кристалните води, в които стъпваха нозете ми. Затова казах на Исус:
“Да, Господи! Бих се заселил тук заради тихите води на Силоам. Защото на Отец Му се е видяло угодно водите да текат именно в пещерите…”
Исус се усмихна на отговора ми и продължи:
“А защо на твоя Отец Му се е видяло угодно да поставя водите на Силоам в пещерите? Какво е пещерата пред Неговия Свят поглед? Ако има пещери на смъртта, то няма ли пещери на Живота?”
“Господи мой! Разбира се, че има пещери на Живота. Именно в такава пещера влезе Пророк Илия…”
“А каква е разликата между пещерите на Живота и пещерите на смъртта?”
Въпросът на моя Господ бе твърде дълбок, но присъствието на Святия Дух беше толкова мощно и силно, щото от устата ми излезе отговорът:
“Господи мой! В пещерите на Живота ние ослепяваме за света, за да прогледнем за Небето, а в пещерите на смъртта човеците са слепи за Небето, понеже гледат на света…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. И като ме прегърна, Той ми каза:
“Иди и дай това Небесно послание на Моите чеда. Иди и им кажи, че Аз ги чакам в пещерите на Живота. Защото ето, да ослепеете за света ще рече да смирите душите си. За да бъдете слепи за онова което съблазнява и тегли към дявола. За да бъдете слепи за човешки почести и политики. За да бъдете слепи за всичката мерзост на лукавия. Само тогава, когато ви видя незрящи за злото, Аз ще заповядам и съдбата, скрита в думите Ми. Съдба, за която казах:
“За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…” (Йоан 9:39)
И ако някой е мъдър и разумен, та да внимава на Словото Ми, то ще види това, че тези Мои думи Аз изрекох, когато слепият намери изцелението си именно във водите на Силоам. Защото духовните непременно ще видят духовното проглеждане на сляпородения и Спасението на духа и сърцето му, а плътските ще продължат още да се чудят защо Господ е плюл и намазал очите с кал. Кажи Ми тогава – не беше ли и онзи сляпороден в същата тази пещера? Не беше ли и той сляп за света? Не затова ли нозете му го отведоха до водите на Силоам? Не разбирате ли, че докато сте зрящи за света, вие сте далеч от Моето Спасение? Не разбирате ли, че именно затова ви се дава примерът на Илия, Духът и Силата на Илия? Затова ти продължи да наблюдаваш следващите знамения около тази пещера. Защото твоят Господ знае как да раздели смирение от лъжесмирение и искреност от лицемерие. И за този тих и смирен Илия дойде изпит от Мен. Изпит, с който Отец Ми напълно одобри слугата Си. Защото всички ще бъдете изпитани доколко обичате тихите води на Силоам и не ви ли впечатлява измамния шум на дявола…”
След думите Си Господ се приближи до Пророк Илия в самото видение и тихо го попита:
“Що правиш тук, Илие?” (III Царе 19:9)
А Пророкът, като усети Святото присъствие на Царя на Сион, също така тихо каза:
“Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат…” (III Царе 19:10)
А Исус отново му отговори:
“Излез та застани на планината пред Господа…” (III Царе 19:11)
След тези думи Исус отново се обърна към мен, като каза:
“А сега, момчето Ми, нека те отведа отвън, пред пещерата. Защото дяволът застава пред всички такива пещери и търси всякакъв начин, за да изкара Божиите угодници навън от властта на тишината. Затова наблюдавай и самите знамения на лукавия…”
Така двамата с Исус излязохме от самата пещера, а Господ вдигна ръката Си и посочи напред, като ми каза:
“Наблюдавай вятъра, който Отец Ми допуска като наложено изпитание за тихите Си чеда…”
В пълно потвърждение на Господните думи очите ми видяха силна вятърна вихрушка, която бе съпроводена с огромен тътен и грохот. Така аз виждах, че вятърът започна да разцепва планинските бърда и да сломява огромни скали, тъй че грохотът стана ужасен. Но Пророк Илия все така не се появяваше на входа на пещерата. Тогава Исус ме попита:
“Видя ли какво стори вятърът на лукавия? Видя ли как той разцепи бърдата и сломи много от скалите? Как мислиш тогава? Природни скали и бърда ли търси вятърът на дявола, за да ги разруши и да вдигне много шум? Какво са тук разцепените бърда и какво са сломените скали?”
“Господи, като гледам на тази яростна вихрушка и на силния вятър, в сърцето ми нахлуват думите на Пророк Исайя, който записа за последното време, като каза:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (40:30-31)
Като гледам сега на този вятър, виждам, че не му устояха нито бърдата, нито скалите. Защото бърдата се разцепиха, а скалите се сломиха…”
А Исус допълни към думите ми, като каза:
“Ето, вашият Господ говори ясно! И ясно ви известява, че Отец Ми е ревнив Бог, Който няма да допусне в Святото Си Светилище човеци, които не внимават на Гласа Му и никак не желаят да вършат Волята Му. И в това последно време Той изпраща заблуда, като силен и шумен вятър. В тази заблуда ще намерят гибелта си много църковни бърда и самовлюбени скали. Бърдата ще бъдат разцепени, понеже са търсили шума. И скалите ще бъдат разломени, понеже не са внимавали на Божия Глас.
“…но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…”
Да чакате Господ ще рече да влезете в пещерите на смирението, където текат тихите води на Силоам. Защото Божият Пророк не излезе при шума на силния вятър. Понеже знаеше в сърцето си, че:
“Господ не бе във вятъра…” (III Царе 19:11)
Но ти продължавай да наблюдаваш следващите знамения на лукавия…”
В отговор на Господните думи аз усетих как земята под нозете ми се разлюля, тъй че за миг изгубих равновесие и залитнах, но Исус простря ръката Си и ме закрепи. Тогава се надигна още по-силен грохот. И с този грохот земята започна да се тресе още по-страшно. Но Илия все така не се появяваше пред входа на пещерата. А Исус ме попита:
“Защо залитна? Защо земята така се разтрепери под нозете ти?”
“Господи мой! Сам виждаш, че стана земетръс. Именно затова залитнах!”
“А защо Аз не залитнах, но залитна ти? И забеляза ли, че шумът от земетръса беше по-силен от шума на вятъра?”
“Да, Исусе! Забелязах това. А колкото до залитането, то признавам пред Теб, че земетръсът би смутил само живеещите на земята, понеже е земетръс. И в това отношение част от мен е все още земна и плътска …”
“А не ви ли предупреди вашият Господ, че в последните дни ще настане голяма скръб и на разни места ще има много трусове? Ако дяволът прави тези трусове, то е, за да впечатли земните с шума от самите трусове, та такива никак да не чуят Божия Глас. Защото, ето, предупреждавам ви:
Днес и до свършека на света дяволът ще извърши много фалшиви знамения, с които ще измами живеещите на земята. И ефектът от неговите знамения ще е като шумни трусове, на които земните няма никак да устоят, но непременно ще се съблазнят…”
Слушах Исус и сърцето ми прекрасно Го разбираше. Защото, замисли се, скъпи братко, с какъв тщеславен шум се посрещат навсякъде помазаниците на лукавия. Помисли какъв трус е за плътските всяко фалшиво знамение, което им обещава неща от този свят, а не от бъдещия. Но ето, че този прекрасен Божий слуга все така не излизаше от пещерата. Защото знаеше в сърцето си, че:
“Господ не бе в земетръса…” (III Царе 19:11)
А Исус, като наблюдаваше размислите ми, отново посочи с ръка и каза:
“Виж сега и последното от фалшивите знамения на лукавия. Знамението с неговия огън…”
След думите на Господ аз вече наблюдавах нещо изумително. Защото от поднебесните места към земята започнаха да падат огнени пламъци. И в мига, когато докоснеха земята, те лумваха и от лумването се вдигаше шум, много по-голям от предишните. Защото запалените дървета пращяха твърде страшно. А при всяко ново падане на пламък от поднебесните места, шумът бе като оглушителен взрив. И аз отново погледнах към Исус и към входа на пещерата, но Божият Пророк Илия все така не излизаше. А Исус, като ми посочваше пораженията от огъня, ми каза:
“Разбираш ли сега, че този огън ще извърши най-големите поражения на земята. Защото това е огънят на дявола. Огънят, който никога не угасва и е запазен за външната тъмнина…”
“А какво е самият огън, Господи! Защо е толкова шумен и оглушителен?”
А Исус отговори:
“Това е огънят за червеите на всяка плът. Той кара червеите да правят плътта твърде шумна. Този огън казва на запалените от него:
“Любете света и всичко що е в света. Който люби света, ще го придобие!”
Какво по-силно желание за плътта от това да придобие света? Какъв по-силен шум за плътта от проповядвания просперитет и светско богатство? Какъв по-силен шум за плътта от ръкопляскането, славата и човешките почести? Кой тогава би оцелял всред шума на този огън, ако не Моите, които пребъдват в пещерата всред тихите води на Силоам? Защото Пророкът Ми не излезе и при шума от огъня. Защото, там, всред тишината в пещерата, той чуваше Гласа Ми и прекрасно знаеше, че:
“Господ не бе в огъня…” (III Царе 19:12)
И ето, миг преди Пророкът Ми да излезе и да чуе тихия и тънък Глас Господен, заявявам на цялата Си Църква:
Аз, Господ и Бог Исус Христос, не се намирам в шумния вятър на всяка човешка заблуда и измамителни ереси!
Аз, Господ и Бог Исус Христос, не се намирам в земетръса на измамливите знамения, които докарват плътските човеци до шумен възторг!
Аз, Господ и Бог Исус Христос, не се намирам в огъня на Вавилон, който кара извратените да любят света и всичко, що е в света!
Аз, Господ и Бог Исус Христос, осъждам на вечно разорение и погибел всички, които обикнаха шума и презряха тихите води на Силоам! Такива ще чуят Гласа Ми едва когато застанат пред Моето съдилище, за да получат справедливата отплата на Божия Гняв.
А колкото до Моите скрити и тихи чеда, то за всички тях ще дойде вечна съдба от Моя Отец. За да бъдат дървета, посадени при потоци от води. И Святите стихове на Пророка ще им бъдат вечен дял. За да се сбъдне това, което устата Господна е изрекла и отново изрича сега:
“Правдата ще издейства мир; и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века. И Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места…” (Исайя 32:17-18)
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s