3. ВИДЕНИЕТО С ШУМА НА ОТСТЪПИЛИТЕ ЦЪРКВИ

Братко мой! Верни ми приятелю! Знаеш ли колко огромна е измамата на дявола в това последно време? Знаеш ли как духовните сетива на мнозина човеци са така извратени, щото такива отдавна наричат доброто – зло, а злото – добро? Беше време, когато моето сърце се стремеше към шумни събрания, в които пастири-клоуни падаха по гръб и се кикотеха по амвоните или крещяха в микрофоните си. Беше време, когато намирах за правилно Божият народ да е шумен, понеже в сърцето си излагах доводите, че това е начинът благовестието да стигне до човеците.
Въпросът е обаче кое благовестие?
Дали нашето човешко благовестие, с което сме решили, че Исус ще ни обогати в този свят, или онова Небесно благовестие, с което покорените на Божия Глас да решат дълбоко в сърцето си, че този свят не е достоен за тях, нито пък те са достойни за света?
Истината е, че заблуден от дявола в първите години на моята вяра аз предпочитах шумното благовестие, защото вярвах, че така ще се отворят ушите на мнозина. Но тогава никак не забелязах, че именно шумът е враг номер едно на Божия Глас. Защото Святият Дух не крещи в сърцето. Не! Той нашепва! И за да чуеш шептенето, непременно трябва да предпочетеш тихо и успокоително място. Защото само на такова място ще разбереш и думите на Спасителя, Който казва:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Исус идва, за да те успокои! Но какво е покоят, ако не тишина за твоя дух, който е бил докоснат и осветен от Божиите думи? Можеш ли да си представиш, че кроткият и смирен Господ би те успокоил с крещене? Или че Небесният покой е място на шумни възгласи? Аз не мога да си представя това, нито пък искам. Защото всяка такава представа ще е поредната лъжа на лукавия, с която той би поискал да ме върне в шумните си сборища. Затова нека сега продължа със следващото видение, което Господ разкри на сърцето ми. Защото това беше видението с шума на отстъпилите църкви.
Ето думите, които Исус ми каза преди самото видение:
“Никак да не се смутиш от шумотевицата, която дяволът ще предизвика против тебе, след като изявиш Моите думи на братята и сестрите Ми. Защото този дявол всякога е шумял против Божиите слуги и е искал да се противи на Святата им мисия. Но било, че дяволът шуми или Вавилон надига ропот, нито той, нито тщеславните ще избягат от съдбата си. Затова наблюдавай видението, което ще ти дам с шума на отстъпилите църкви…”
След думите на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз виждах как тихите води на Святия Дух стояха над едно събрание. Те жадуваха да проникнат в сърцата на човеците, но вратите на тези сърца бяха затворени за тях. И ето, че само след миг към самото събрание се приближиха водите на дявола. Те бяха с огромни вълни, които, както и в другите видения, шумяха твърде силно. И в мига, когато пастирът на самото събрание застана пред амвона, самите вълни на дяволските води връхлетяха над сърцето му. А той, като хвана микрофона си, извика с всичка сила:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя! Нека силно да хвалим Господ! Нека Му ръкопляскаме! Нека шумно възклицаваме!”
Така цялото събрание във видението започна да шуми, тъй че сърцата на човеците се отвориха за дяволските води. А лидерът им, като вдигна ръка към небето, извика с още по-силен глас:
“Готови ли сме сега да извикаме към Господ? Готови ли сме да Му благодарим за съвършеното благоволение? Готови ли сме да изповядаме силата на просперитета?”
Дочули въпросите на лидера си, човеците започнаха да викат “Амин” и аз забелязах как самите им сърца се покриха с бодли, тъй че отстрани те приличаха на тръни. А шумът им ставаше все по-голям, тъй че в един миг тихите води на Святия Дух се вдигнаха горе и това ми показваше, че Отец вече беше вдигнал благоволението и Милостта Си от самото събрание. Това бяха обречени хора. Хора, които никога нямаше да чуят нашепването на Бога, нито пък да смирят сърцата си пред Него. Напротив – самите шумни води на дявола превърнаха събранието в място, където се кикотеха и възклицаваха човеци-тръни и човеци-бодили. И аз, докато гледах на видението, попитах Исус:
“Господи, какво става? Не е ли страшно тук? Та тези човеци дадоха в сърцата си вход за заблудите на дявола. Те станаха шумни точно тогава, когато най-много се нуждаеха от тишина, за да чуят Божия Глас…”
Слушайки думите ми, Исус отговори:
“Помниш ли Словото Ми? Помниш ли онези Мои думи, с които Аз ви предупредих именно за това, което сега наблюдаваш в самото видение? Понеже, кажи Ми, ако Божият Глас е тих и човек би го чул само в тишината на смирението, то кой е онзи, който заглушава Божия Глас? Кой е онзи, който заглушава Моето Слово и кара човеците да затворят вратите на сърцата си пред нежния полъх на Святия Дух? Не ви ли говорих Аз в Евангелието, като употребих именно думата “заглушаване”? И на колко места в Моето Слово ти можеш да откриеш тази дума? Понеже именно така ще разбереш и самото видение…”
Слушах въпросите на Исус, а в сърцето ми нахлуха и стиховете, които потвърждаваха, че Той беше говорил само на две места в Евангелията Си за заглушаването. Затова Му казах:
“Господи мой! Когато Ти говореше на учениците Си в притчи, им каза притчата за Сеяча и семената. И в Евангелията на Матей и Марк Ти по един и същи начин разкри именно шумната тактика на дявола, като ни каза за неговите способи:
“А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден…” (Матея 13:22)
А също и в “Марк”:
“Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно…” (Марк 4:18-19)
Тук Исус добави:
“Чудно ли ти е тогава, че във видението ония човеци заприличаха на тръни и бодили? Ако тръните и бодилите заглушават Словото Ми, то не заглушават ли така и Гласа Ми? Понеже какво друго да е Гласът Ми, освен чистото Небесно Слово, изговорено от вашия Господ чрез Святия Дух? Помисли тогава и върху другото. Помисли какво става, когато вярващите не просто търпят тръните до себе си, но им дадат власт и ги направят господари, та да поробят сърцата си? Няма ли тези господари всячески да заглушават Словото, тъй че никой да не чуе Божия Глас, но всички да одобряват постъпките им и примера им? И виждаш ли ти в Словото Ми кое е онова, което заглушава Божия Глас?”
“Да, Исусе! Аз виждам, че това са светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, които не са свързани със Спасението…”
“Знай тогава от твоя Господ и нека го знаят всички, които се наричат с Името Ми, че ето това е шумът на дявола. Светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за земни работи докарват в Църквата шумния дух на дявола! И обладаните от този шумен дух стават шумни. Те надигат високо гласовете си и шумят в събранията си, за да заглушават всячески Божието Слово и Божия Глас. Обладаните от този шумен дух предпочитат да се грижат за онова, което е светско, а не за това, което е Господно. Те много повече мислят за собствената си изгода и благоденствие, нежели за човешкото нещастие и скръб. Те шумно проповядват от амвоните си за просперитет, тъй че заразяват с шума си мнозината. И никой от седящите всред тръните и бодлите никак не разбира, че рано или късно ще заприлича на тях. Защото да стоиш на шумно място и да искаш Бог да ти говори в сърцето е като да стоиш всред морските вълни и да искаш да запалиш огън. Защото огънят непременно ще угасне от водите, както и тихият Гласец на Духа ще се отдръпне от шума. Разбирате ли тогава, че не можете за стоите всред места на заглушаване и да искате да чуете Гласа Ми? Разбирате ли, че така ще останете не само безплодни, но завинаги отделени от Спасението Ми? Защото между многото мерзости, които дяволът сътвори в последното време, най-голяма е мерзостта на шума. На онзи шум, за който Отец Ми отдавна е написал в Словото Си, като е казал:
“Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които подигнаха шум в дома Господен, като в празничен ден…” (Плачът на Еремия 2:7)
Но ето, питам ви! Нека враговете Господни ви отговорят, ако могат:
Дойде ли Денят на Младоженеца, та толкоз шумно да празнувате в събранията си? Влязохте ли през тясната порта и стеснения път и намерихте ли Реката на Живота, та да изперете там дрехите си? Преминахте ли без укор през Христовото съдилище? И опитани ли бяхте в горнилото на скръбта, та да се сбъдне писаното, че през много скърби ще влезете в Царството Ми? Преминахте ли през огнените изпитни, та да застанете като Свята Невяста без петно и бръчка до Жениха? Какъв е тогава този шум в Храма Господен? Какво е това себевеличаене и тази гордост?
Но ето, затова Аз днес посвещавам пророка Си! За да видите заглушителя и онези, които искат да му служат. Защото те са, от които се гнуся и поради които вдигнах освещението Си от олтарите Си. А колкото до Моите, то Аз, Сам Аз ще се погрижа за тях и ще ги заведа в тихи и успокоителни места. За да чуват Гласа Ми и да разбират помислите Ми. Ако някой днес има очи, за да ги повдигне нагоре и види Божието светилище, то непременно там всред огнените пламъци – ще види онзи пример на вярата, който да последва. Защото този пример е пророк Илия. И водените от Духа и Силата на Илия непременно ще намерят тихите води на Силоам. Затова вие последвайте пророка Ми и вижте онова, което ръката Господна ще му покаже от живота на пророк Илия. Защото давам това видение за всички, които презират шума и искат да намерят тишината…”
След последните думи на Исус видението с шумното събрание се прекрати, а Силата на Святия Дух ме пренесе в следващото видение от моя Господ и Бог.