2. ВИДЕНИЕТО С ВОДИТЕ НА ЕФРАТ

Братко мой! Верни ми приятелю! Разбираш ли думите на нашия Господ? Разбираш ли, че всички, които се наричаме с Името Му, сме призвани да бъдем като Небесни ангели всред погиващия свят? И в миг, когато сърцата на човеците преливат от светски шум, нашите да преливат от тишината на съвършеното смирение. Защото Господ нашият Бог, е Свят Бог. Един Свят Бог говори Святи думи. А Святи думи могат да влязат в сърца, които се стремят към Святост. Ето за такива сърца копнее Небесният Отец. Защото е видял всичкия празен шум и всичката поквара на гордите и високомерните. Защото е видял как сърцата, по които лепне измамата на Луцифер, обичат да въздигат и да превъзнасят себе си. Такива са шумните сърца. Такива са устните, които обичат твърде много да говорят. Не само да говорят, но дори да разгневят Всемогъщия, тъй че Той да запише и такива думи в Словото Си:
“Млъкни, всяка твар, пред Господа; защото Той се е събудил от святото Си обиталище…” (Захария 2:13)
Ако Словото ти казва, че Господ се е събудил, то не считай, че е спал, но по-скоро разбери, че самата Милост Божия е Личното ангажиране на Отца със спасението на твоето сърце. В миг, когато Всемогъщият е почнал да говори чрез слугите Си, ти наистина трябва да пазиш тишината на сърцето и устните си. Да не възроптаваш, когато Божии думи те изобличават, нито да надигнеш гласа си, когато себелюбието ти пострада. Но нека сега продължа с водите на Ефрат. Защото тази е дяволската река, която днес завлича целия свят. Ето какво показа Исус на сърцето ми. Като начало Той ми каза:
“Нали не си забравил какво стори твоя Отец в Гнева Си и как изхвърли бунтовния херувим заедно с една трета от Небесните ангели? Виж тогава какво стана с тях на земята. Защото цялото войнство на Луцифер се превърна в една горда и богопротивна река…”
След думите на Исус пред сърцето ми се появи видение. И аз наистина виждах казаното от моя Господ. Защото милионите паднали на земята с Луцифер наистина изглеждаха като река с огромни вълни и надигнати води. Тази река владееше над целия свят и водите и потопяваха всяко място, над което нямаше Божия Милост и благоволение. А Исус, като ми сочеше реката с показалеца Си, ми каза:
“Ако някой вярва в Мене, той ще помни думите Ми. А Аз предупредих всички ви, че в последните времена любовта на мнозинството ще охладнее и беззаконието ще се умножи. Така всички трябваше да разберете, че на тази дяволска река е дадено да изпита целия свят и да поквари всички, които мразят Бога и Божиите пратеници. Затова наблюдавай какво ще стори Ефрат, според както е допуснал твоят Небесен Отец…”
Отново се върнах на видението и забелязах, че дяволската река вля водите си в огромно море, което олицетворяваше самия свят. В това море бяха духовете на всички езичници и на всички останали, които не са били осветени от Господната Светлина. И при вливането на дяволската река в него, морето зашумя твърде страшно, а вълните му станаха огромни като почнаха да заливат всяко сухо място. И така, докато гледах на страшното видение, Исус ме попита:
“Какво е най-силното ти впечатление от това видение?”
Погледнах и разбрах, че отговорът ми може да бъде само един. Затова казах на Исус:
“Господи, най-много ме впечатлява шумът, който настъпи, когато Ефрат вля водите си в самото море…”
“Как си обясняваш този шум? Защо на дявола му е нужен шум?”
“Исусе, от всичко, което досега Ти ми говори, аз разбирам, че именно чрез този шум човеците никак няма да чуят Гласа на Бога. Те дотолкова ще бъдат впечатлени от шума, щото да го пожелаят и никога да не напуснат властта му…”
“Спомни си тогава за Моите пророчески думи. И виж писаното в Моето Евангелие, което гласи:
”И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните…” (Лука 21:25)
Какво забелязваш в това пророчество?”
“Исусе! Тук Ти говориш за знамения в слънцето, луната и звездите, а по земята говориш за бедствие на народите, които са в недоумение поради бучението на морето и вълните…”
“Значи, както сам забеляза, на земята има бедствие на народите, а едновременно с това и недоумение поради бучението на морето и вълните. Как си обясняваш бедствията и как – недоумението от бучението на морето и вълните? Защо тези, които са в бедствие, недоумяват?”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки и аз не можех да си ги обясня. А самата дума “недоумение” докара и самият мен до недоумение. Затова казах на Исус:
“Господи, недоумение има там, където човеците имат остър недостиг от разум и мъдрост, за да си обяснят някое знамение. Ето така според Твоето пророчество народите са в недоумение поради бучението на морето и на вълните. Но аз не мога да си обясня самото недоумение, въпреки че ясно виждам как морето бучи с огромна сила и вълните му шумят твърде оглушително…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“И как би могъл да си го обясниш след като не си ти, но Аз съм Този, Който мога да дам Светлина върху думите Си? Затова нека те заведа съвсем близо до водите на Ефрат и до самото бучащо море. Така непременно твоето недоумение ще изчезне и ще разбереш другото недоумение…”
След думите Си Господ хвана ръката ми и само след миг двамата с Него бяхме над самото бучащо море и над самия Ефрат, който вливаше водите си в него. Нещата бяха твърде ужасни, за да бъдат предадени в пълнота. Но доколкото мога ще ти кажа, че милиони демони нападаха водите на света и влизаха в съдбите на човеците с твърде разрушителна сила. Така в живота им влизаха болестите, мизерията, войните, катастрофите, омразата, заблудите. И всичко това смазваше света на езичниците. Но не това беше знамението във видението. Не! Защото Исус, като сочеше развълнуваните води на света, отново каза:
“Гледай, Стефане! Гледай и виж онова, за което днес мнозината са слепи. Защото, колкото до смазаните и убитите, те всички отиват на дъното на морето и вече са далеч от духовния поглед, който ти давам. Понеже ти давам поглед над морето, а не на дъното на морето. Виж тогава кои остават по върховете на морските вълни. Защото те не потъват, но са истинската причина за бучението на морето и вълните…”
Така аз погледнах и видях, че по върховете на светските вълни плуваха всички човеци, които бяха спечелили благоволението на Луцифер. Това бяха църковни лидери, поклонили се на дявола и парите му. Това бяха пастори-измамници, работещи за каузата на Вавилон. Това бяха свидетели на земния просперитет, които повличаха сърцата след себе си. И ето, че картината започна да ми се прояснява. От една страна – бедствието между народите бе твърде голямо и силите на смъртта и ада поглъщаха с огромна сила. От друга страна – въпреки бедствието на народите – на върха на морските вълни имаше множества, които бучаха твърде силно. Те се надпреварваха да викат “Алелуя” и да шумят в празненства и конференции. В миг, когато смъртта и адът поглъщаха милиони с болести, катаклизми и войни, а светът загиваше в скръбта си, онези по върховете на вълните надигаха още по-силно шумните си възгласи. И аз, като се обърнах към Исус, Му казах:
“Господи, недоумявам! Та как е възможно при това последно бедствие от толкова зло над народите, да има човеци, които шумно да се веселят и празнуват? Не вижда ли Църквата, че именно тя е, която трябва да застане в Божия пролом и да ходатайства за беззаконните, тъй че да се спрат злините и проклятията? Не вижда ли Църквата, че именно в нея трябва да се намерят милостивите и състрадателните, чрез които Ти да спасяваш изгубените и да дадеш утеха на наскърбените? А наместо това хиляди по хиляди стоят на върха на вълните и шумят в празненствата си. Та те са извратени в нечестието си! Те са помрачени в сърцата си! И чак сега разбирам, че дяволът ги е измамил да шумят и бучат, та никак да не чуят Божия Глас и да се покаят. Защото в миг, когато всички трябва да паднем на коленете си и да облеем в сълзи молитвите си поради загиването на грешните, мнозината си правят банкети и шумят по тях като в празничен ден. Те се имат за праведни всред погиващия свят. Те нямат в сърцата си милост за езичниците и никак не виждат, че днес е време на умножено беззаконие…”
А Исус, като ме погледна с твърде остър поглед, каза:
“Който е буден, непременно ще разбере думите Ми. Защото там, в морето, бучението е по върховете на вълните, а не на дъното. И князът на света издига по тези върхове само онези, които са угодни на сърцето му, та да съблазнява чрез тях всичките човеци. Защото вълните са шумни, а дъното е тихо. Но ето, казвам ви:
За онзи, който е паднал на дъното, има повече надежда, отколкото за онези, които са по върховете на вълните. Защото дъното не е шумно и не може да накара никой да шуми и бучи. Но онези, които дяволът издигна над вълните и обогати с всички земни користи, бързат да шумят, за да заглушат не просто Божия Глас, но и собствените си съвести. Да се радваш ли тогава, че ти си праведен, когато другите са нечестиви? Да шумиш ли, понеже наказанието падало над грешните, а подминавало тебе, безгрешния?”
Слушах въпросите на Исус и паднах в нозете Му. А после Му казах:
“Господи мой! Отец наказва онези, които люби, както бащата синът, който му е мил. Защото няма безгрешни пред очите Му! И така разбирам, че шумът и бучението на гордостта днес са най-голямото беззаконие пред очите на Отец. Но аз зная, че Небесното възмездие над Божиите отстъпници няма никак да закъснее…”
Исус погали главата ми и продължи:
“Точно така, момчето Ми! Защото още малко и идва миг, когато пред Престола на Моя Отец ще заблестят стиховете на Божието въздаяние. И от земята ще се нададе глас на вопъл, за който пророкът е записал:
“Глас на вопъл от Вавилон, и на голямо разрушение от Халдейската земя! Защото Господ изтребва Вавилон, и премахва от него големия шум; защото техните вълни бучат като много води, и екотът на гласа им се чува;защото изтребителят дойде върху него, да! Върху Вавилон, и юнаците му се хванаха, лъковете им се строшиха; понеже Господ е Бог, Който въздава, и непременно ще въздаде…” (Еремия 51:54-56)
А на вас, които сте Божият остатък в това последно време, Аз ще дам тихите води на Духа Си. Но преди това ще ви покажа как днес дяволът заглушава Божия Глас и коя е причината за шума на отстъпилите църкви…”
След последните думи на Исус видението с Ефрат се прекрати, а тихите води на Святият Дух изпълниха сърцето ми. За да чуя и запиша на книга спасителните думи на моя Господ и Цар. Амин и Амин!