1. ВИДЕНИЕТО С ШУМА В НЕБЕТО

Братко мой! Аз не зная дали ти си тих или шумен. Аз не зная дали предпочиташ тишината или шума. Но пред Господ и пред Неговата Святост съм длъжен да предупредя сърцето ти с виденията в тази книга. Защото ако има трагедия, която най-малко да е била осъзнавана от падналото човечество, то това е трагедията на шума. Трагедията на многото гласове и ропот, които не просто карат тъпанчетата на ушите да се разтрисат, но заглушават Божия Глас, тъй че човек не може да намери изходен път в живота си. Аз няма тук да ти припомням какво се случваше в стана на Израил, докато Моисей беше на върха на Синайската планина. Аз няма да се спирам и на онзи грозен шум от тълпите в ушите на Пилат, с който дяволът заглуши не само Божия Глас, но и гласа на собствената му съвест. Но непременно искам да те посветя във видението, което Исус показа пред сърцето ми. Защото това видение напълно ме убеди кой е бащата на шума и кога изобщо този шум се зачена и роди. Затова нека ти разкрия и самото видение, което Господ показа на сърцето ми. Ето думите на Исус, миг, преди моето посвещение. Той каза:
“Нека сега ти покажа кой е бащата на шума и как изобщо се роди самият шум…”
След думите Си Исус докосна главата ми. Така, след много кратък миг пред мен се разкри величието на Небесните обиталища. Те бяха пълни със стотици хиляди Небесни ангели, които плавно разтваряха крилата си, като бяха наобиколили Хълма Сион. А тогава Исус ми каза:
“По Божието предузнание и според изричната Воля на Моя Отец сега си поставен във видението, което ще ти разкрие мига преди падението на Луцифер. Затова тръгни след Мен, за да влезем с теб в Божието Светилище…”
След думите Си Господ тръгна към Божия Дворец на Святостта, а аз Го последвах. Така, не след дълго нозете ми прекрачиха зад отворената златна врата, зад която самото пространство беше озарено от огнени пламъци. А Исус, като държеше ръката ми и ме водеше напред, тихо ми каза:
“Сега си в Божието Светилище. Тук е Святостта на Отца Ми, която приема хвалението и поклонението на цялото Небе и неговите обитатели. Затова се заслушай в онова, което слуша самото Божие Сърце…”
След думите на Исус духът ми почувства полъх от Небесна музика, в която се вливаха милиони гласове. Това беше най-прекрасната музика за сърцето ми. Защото всичко в нея беше съвършено хармонично. Самото хваление бе като водите на невидима река, чиито вълни нежно докосваха сърцето. Те сякаш го галеха и милваха с възможно най-голямата любов и ласка. Това беше миг на Божията интимност. На онази най-прекрасна и извисена любов, с която цялото творение се прекланяше пред Твореца и Го обичаше с такава искреност и себеотдаване, каквато може да заслужи само Изворът на Любовта и Вечния Живот. Това беше тихо хваление, толкова спокойно и величествено, толкова нежно и извисено, щото за плуващия в музиката и думите на Божиите поклонници не съществуваше по-блажено и прекрасно състояние. Аз знаех, че мога да стоя така не просто часове, но цяла вечност. Защото тук насладата и щастието извикваха след себе си наслада и щастие, тъй че самото хваление и поклонение пътуваха към Божието Сърце, а от Сърцето на Отца към творенията се връщаха вълни на такова Отеческо докосване и осветяване, че наистина това бе съвършеният връх на най-прекрасното изживяване на Живота на Твореца и Неговите създания. И точно тогава, в мига на съвършено преливащите вълни от хармония и слово, до сърцето ми достигна шум. Това беше рязък шум, като остър дисонанс и фалшиво пеене всред цялата искреност на творението. Този рязък шум се увеличи, а сърцето ми престана да усеща Отеческото благоволение и докосване. Нещо повече шумът и фалшивите гласове се надигаха все повече и повече, като на моменти заглушаваха чистотата на хвалението и поклонението. Образно казано, самият шум приличаше на сблъсъка на големи морски вълни с твърдите скали на бреговете. И аз с безпокойство в сърцето си повдигнах поглед към Исус. Очите на Господ бяха пълни със сълзи. И от Сърцето Му към мен започнаха да изтичат вълни на такава скръб, че те разплакаха духа ми. И там, в плача си, аз тихо попитах Божият Син:
“Какво става, мой Господи? Къде се изгуби чистотата и красотата на съвършеното хваление към Сърцето на Отца? Какъв е този шум, който така наруши безграничната хармония?”
В отговор на въпроса ми Исус се изправи. И като хвана ръката ми, ме изведе вън от Двореца на Божията Святост. Тогава, като посочи с ръката Си напред, ми каза:
“Виж сега какво се случи с хвалението на някои от Небесните създания…”
Действително, аз погледнах и видях, че ако част от Небесното хваление идеше към Божия Престол подобно на водите на светла река, друга част от хвалението се беше отклонила и водите й вече не търсеха Сърцето на Бога. Напротив – те вече бяха като вълни, които шумяха страшно и търсеха, за да се влеят в друго сърце, а не в Сърцето на Бога. И в този миг цялото Небе шумеше от противен и грозен шум. А Исус, като ме погледна с твърде внимателен поглед, каза:
“Нека сега те заведа, за да видиш къде се вливат тези вълни от хваление, които отказаха да се вливат в Сърцето на Отца Ми…”
Така Исус тръгна напред и аз след Него. И ето, че твърде скоро видях самият херувим Луцифер, който беше разтворил крилата си и от тях излизаше засеняваща сила към много от Небесните създания. Онези от тях, които се бяха поддали на засеняването му, просто бяха започнали да хвалят творението Луцифер, а не Твореца. Така самото им хваление вече имаше ефекта на твърде голям шум. И този шум се вливаше на огромни вълни в сърцето на засеняващия херувим. Сърцето ми едва издържаше на самото видение. Затова, като вдигнах ръка и посочих ужасната мерзост, попитах Исус:
“Господи, как да разбирам този шум? Защо е толкова голям той? И защо самото хваление към сърцето на Луцифер е във вид на огромни вълни?”
А Исус ми отговори:
“Запомни от Мен, че шум има там, където множество от гласове се издигат против Божия Глас. И ако тишината е в преклонението и вдъхновението от Бога, то шумът е от сърцата на онези, които са се възгордели и повече не искат да Му се покланят и да Му служат. Така тези множества от шумни ангели, които виждаш сега, не опазиха своето достойнство. Сърцата им се вдигнаха против Твореца, като решиха да хвалят един засеняващ херувим…”
“Затова ли, Господи мой, хвалението им вече не прилича на спокойни води, а на шумящи вълни?”
“Точно така, момчето Ми. Именно чрез шума на гордостта Луцифер поквари една трета от Небесните ангели. И гласовете на тези покварени се издигнаха като шумящи вълни против Святостта на Отца. Затова наблюдавай как ще отговори Отец Ми на този шум и на това беззаконие…”
Докато Исус говореше на сърцето ми аз забелязах как от вратите на Божия Дворец излезе огнен лъч от Светлина, подобен на меч. И този лъч се въздигна над самите шумящи вълни. А след това за по-малко от миг ги отсече от самите Божии небеса, тъй че всред ужасен грохот и шум самите води паднаха на земята и се разсипаха по нея във всички посоки. Това бе Божият гняв против едно огромно число от Небесни ангели и против техния вдъхновител Луцифер. Защото всички те в миг на око бяха отлъчени от Небето и с шум и грохот паднаха на земята. И в този миг на Отеческия гняв един могъщ Глас разтърси Хълма Сион и самите небеса, като казваше на падащия Луцифер и на всичките му ангели:
“Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; червеят се протяга под теб, и червеи те покриват…” (Исайя 14:11)
А Исус, като гледаше с твърд поглед на онемялото ми сърце, каза:
“Иди и кажи на Църквата Ми думите Ми. Иди и кажи на всички, които уповават на Божието Слово, че е дошъл мигът да разберат Божиите въпроси, зададени чрез пророка Му Исайя. Защото някога Отец Ми запита чрез пророка Си:
“Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?” (Исайя 14:12)
А днес Аз ви отговарям чрез слугата Си:
Ето така падна от Небето Денница, синът на зората! Ето така беше отсечен до земята разорителят на народите! Защото той не пожела да пребъдва в тихо хваление към Отца Ми, но премина в шумно хваление към самия себе си. И от син на зората се превърна в принц на тъмнината. И от дете на тишината се превърна в баща на шума. Великолепието и шумът на изкусните му псалтири го снишиха до преизподнята. За да бъде днес Луцифер княз на погиващия свят. Този свят, който въздига вълните на шумното си хваление към собствения си разорител и унищожител.
Разбирате ли, че днес е мигът, когато ви извеждам от властта на света? Разбирате ли, че всички до един трябва да напуснете шумните събрания на Вавилон? Защото в тях се подвизават същите паднали ангели, които повдигнаха шума в Небето. Именно чрез тези паднали дяволът надига днес водите на реката си Ефрат. За да завлече с шума си всички, които мразят Божия Глас и не искат да бъдат управлявани от Божия Дух. Но ето затова сега ще дам на пророка Си и второто видение, свързано с шумните води на Ефрат. Защото онзи, който шумя в Небето, непременно ще продължи да шуми и на земята. И горко на онези, които останат в шума му и не поискат да влязат в тихите води на Силоам…”
След последните думи на Исус видението с небесните места се прекрати, а сърцето ми с трепет започна да очаква и видението с водите на Ефрат. Затова нека и аз се пренеса към него.