ТИХО ТЕЧАЩИТЕ СИЛОАМСКИ ВОДИ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Сега в ръцете ти е попаднала една по-особена книга. Една необикновена книга. Един духовен поглед върху състоянието на нашия дух, от което зависи състоянието на целия ни живот. През последните години на моето общение с Исус аз получих видения, които радикално промениха отношението ми към света, ближните и Бога. Аз разбрах, че колкото по-свят и превъзвишен е нашият Небесен Отец, с толкова по-страшни окови светът задържа онези, които отхвърлят протегнатата Божия ръка. Нещо повече – от самото ми наблюдение върху човеците чрез изобилното Божие помазание аз проумях, че те са не просто пленници, но жертви на духа на света. И в момента на моето разбиране Исус ме накара да наблюдавам собствения си живот, за да го съпоставя с живота на онези, които не искаха да приемат радикалния призив на Божия Глас. Това наблюдение беше дълго и изморително за мен. Колкото повече се взирах в белезите на собствения си живот, толкова по-сериозно той се различаваше от живота на останалите. Даже дойде миг, в който дори не исках да наблюдавам живота си, понеже изводите ме караха да се чувствам откъснат от всички. Да, братко мой! Защото сърцето ми забеляза един белег, който през всичките години на общението ми с Исус беше стоял като невидима пелена над духа ми. И този белег беше тишината…
Връщайки се назад в годините аз виждах как цялото ми същество се е стремило към тишината. Защото нямаше дори една книга, която да бях написал в шум или сред злобата и напрежението на дните. Напротив – аз превърнах нощите си в дни. Защото именно нощем, когато гласовете на всичко се умълчаваха, Исус идваше в сърцето ми като слънце. Лъчите Му докосваха всички кътчета на сърцето ми. А всред Господната Светлина очите ми проглеждаха, за да видят невидимото и утаеното. И ако преди аз просто се радвах на това, че Исус ме посещава, за да говори на сърцето ми, то сега Сам Той ме накара да видя не просто Неговото благоволение, но атмосферата на самото ми общение с Него. А тази атмосфера беше пропита от тишина. Тишина, толкова по-реална от естествената, щото разбрах, че самата тя е състояние на моя дух. И именно поради тишината в духа ми е било възможно и чуването на Божия Глас и явяването на Исус в сърцето ми. А тогава, в мига на моето разбиране за тишината, Исус отново беше до мен, като ми каза:
“Аз дадох много на братята и сестрите Си чрез теб. Но сега искам пълното ти смирение. За да дам на онези, които вярват в Мен, едно от най-големите богатства за сърцето. Богатството да чувате Моя Глас! Да го чувате не в определени мигове и на определени места, но винаги и навсякъде. Как смяташ? Възможно ли е това? Възможно ли е човек така да Ме следва и да Ми се покорява, щото винаги и навсякъде да чува Моя Глас? Не своя глас или гласа на околните, не гласа на плътта или гласа на света, но Моя Глас…”
Слушах Исус и знаех, че Той чака да Му отговоря. Затова Му казах:
“Господи, сигурно е възможно да чувам само Твоя Глас. Но признавам пред Теб, че твърде често оставам вън от Гласа Ти. Тогава сърцето ми е твърде много утеснено поради многото други гласове, които е трябвало да слуша…”
“А какво е нужно, за да чуваш Гласа Ми? Коя е най-добрата обстановка, за да чуеш нечий глас? Не е ли това тишината? Защото кой би чул онова, което му говорят, ако слухът му е раздразнен поради многото шум? Не трябва ли тогава такъв човек да потърси тишината, за да чуе ясно онова, което му се говори? Разбираш ли тогава, че ако Аз съм говорил през всички тези години на сърцето ти и духа ти, то е, понеже ти си търсил тишината, за да Ме чуеш? Не просто тишината за плътта, но тишината за духа. Помисли тогава защо Моето Евангелие е именно Блага Вест? Не затова ли, за да я чуят уши и да я проповядват устни? Но кои уши биха чули Благата вест? И кои устни биха я проповядвали?”
“Исусе, явно е, че за Твоето Евангелие ни е нужна тишина. Толкова голяма тишина, щото да чуем Гласа от Небето…”
“Припомни си тогава как приеха Този Глас от Небето онези овчари, които първи имаха прекрасната привилегия да чуят Благата Вест?”
“Исусе! Има една прекрасна песен, с която Божият народ се прекланя пред Твоето рождение на земята. Тя започва с думите: “Тиха нощ, Свята нощ…”
“Именно тиха, Стефане! Защото ако нещо не е тихо, то никак не може да бъде Свято. Защото ето това е изгубила Църквата Ми и днес трябва да си възвърне, за да бъде наистина Свята пред Лицето на Отца Ми. Онази тишина, с която всички сърца признават, че имат нужда само от едно и то е Гласът Господен. Онази тишина, с която всички сърца мълчаливо коленичат пред Бога. Защото Бог говори само тогава, когато другите мълчат. Но ако другите говорят, Той мълчи. Сега разбираш ли още по-добре защо през всичките дни на общение с Мен си търсил тишината? И как бих излял в сърцето ти всичкото Небесно Миро и цялата Небесна пълнота, ако сърцето ти не беше пребъдвало в тишината? Но ето, по причина на това, че смири сърцето си и мълча пред Мен, то затова Аз говорих. А да мълчиш тогава, когато всички край теб говорят и да търсиш тишина тогава, когато всички край теб предпочитат шум – ето това е да платиш цената, за да бъдеш съд, в който Божият Глас излива думите Си. А Този Божий Глас отдавна е заявил в Словото Си къде се намират местата на духовната тишина и Съвършеното Божие благоволение. Ето за това място ще ти дам да говориш в тази книга. За тихо течащите Силоамски води, в които отсега и до века ще пребъдват всички тихи сърца. Защото, спомни си, какво гласеше псаломът на Давид? И как Божият помазаник изяви белезите на Съвършеното Божие благоволение?”
Думите на Исус бяха така изречени, щото в себе си знаех кой е този псалом. Затова отговорих на Господ:
“Исусе! Твоят помазаник заяви в прекрасния си псалом, като каза:
“Господ е пастир мой; няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда. Освежава душата ми; води ме през прави пътеки заради Името Си…” (23:1-3)
“Значи, както сам виждаш, Аз обичам да водя овцете Си на зелени пасбища и при тихи води. Защо при “тихи води”? Защо не при шумящите вълни на морето, а при тихите води на Силоам?”
“Господи мой! Та нали Сам Ти в Словото Си ни каза за овцете Си думите:
“Моите овце слушат Гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми…” (Йоан 10:27-28)
“Разбираш ли тогава, че за да слушат овцете Гласа Ми, те наистина трябва да бъдат заведени при тихи води. Но чрез кой друг да ги заведе Господ, ако не чрез слугите Си, които слушат Гласа Му? И как да познаят Моите овце тихите води на Силоам, ако не чрез свидетелството на слугите Господни, които днес съм натоварил с цялата тежест на съживлението и възкресението на Моята Църква. Но ето затова сега се обръщам към цялата Си Църква, като й казвам:
Църкво Моя, събуди се! Църкво Моя, повдигни се! Църкво Моя, напусни шумните места на света, защото там никак няма да чуеш Гласа Ми, нито ще последваш слугите на Отца Ми. Защото, ето, за да ви изливах доволно много чрез слугата Си, то е защото нозете му всякога бяха потопени от тихите води на Силоам. И ако Силоам ще рече “пратеник”, то е понеже Господ днес измъква Своите Си от властта на Вавилон именно чрез изпратените към вас пророци. За да намерите тихите и успокоителните места на Духа Ми. За да разберете, че съм кротък и смирен на Сърце и днес давам покой за душите ви. Тишина за душите ви от уморителния шум на света…”
След последните Си думи Господ отново се обърна към мен, като каза:
“А сега се приготви и предай изцяло сърцето си в ръката Ми. Защото Аз не просто ще заведа Моите при тихите води на Силоам, но непременно преди това ще им покажа всичкия шум на света и неговия княз. За да разберете пророческите думи на вашия Господ, с които ви предупредих в Евангелията. За да разберете и гнева на Отца Ми, Който чрез пророка Си Исайя запечата нечестивите под твърде вярното пророчество, което гласи:
“Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води и се радват за Расина и за Ромелиевия син, затова, ето, Господ въвежда върху тях силните и големи води на Ефрат, асирийският цар и всичката му слава; и като прелее през всичките си канали и наводни всичките си брегове, ще нахлуе и през Юда, ще наводни, ще прелее и ще стигне до гуша, и прострените му крила ще напълнят ширината на земята ти, Емануиле…” (Исайя 8:6-8)
Ето, Господ говори явно! И онези, които са тихи, непременно ще чуят Гласа Му! За да разберат, че ако на земята има две поколения, то непременно има и две реки. И ако реката Гион и потокът Силоам са за Божиите чеда, реката Ефрат и вълните на света са за Божиите отстъпници. Едните ще пребъдват в тихото, другите – в шумното. Едните ще смирят душите си в Господния покой, а другите ще надигнат сърцата си в шума на дявола. Над всичко това Аз ще посветя пророка Си във виденията, които ще му дам. Видения за шума на гордостта и тишината на смирението. Блажени онези, които днес се отрекат от шума и потърсят тишината. За да бъдат Господните дървета, посадени при тихите води…”
След последните Си думи Исус протегна ръката Си и докосна главата ми. А от божествения допир духът ми се изпълни с водите на Святия Дух, които ме издигнаха високо в небесните места. За да видя онези скрити истини, които днес Господ щедро изявява на Църквата Си.
Братко мой! Верни ми приятелю! Моля се на моя Спасител да ти даде тихо сърце! За да се намериш в Живота на Бога и духът ти да се освети от Гласа Господен. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s