СЕДЕМ СТЪПКИ КЪМ ИСУС – II ГЛАВА

ВТОРА СТЪПКА КЪМ ИСУС

“Сърцето на мъжа й уповава на нея; и не ще Му липсва печалба…” (Притчи 31:11)

Спомняш ли си, когато беше спасен от Исус?
Сигурно е бил чудесен миг, най-чудесният в живота ти. Аз също помня този миг за мен.
Виждаш ли сега какво е второто стъпало?
Казва се, че сърцето на Исус уповава на Църквата и не ще Му липсва печалба. Както мен, така и теб са ни учили, когато сме били младенци, колко е важно да уповаваме на Исус.
Амин! Така е! Аз все още уповавам на Него и не искам никога да спра да уповавам. Оставям всеки ден от живота си в Неговата ръка. Оставям пътищата на нозете си в Неговия път. Излагам всяка мисъл и намерение за чудесния съвет, който ще ми даде Святия Дух в Неговото Име. Такъв е животът на вярата. Такъв е пътят на вярата.
Но ето, че идва един момент, когато въпросът не е дали ние уповаваме на Исус, а дали Той има основание да уповава в нас. Зная че е възможно да се смутиш, понеже всички човеци са грешни и не е възможно да вършим добро и да не сгрешим, както е писано:
“Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши…” (Еклесиаст 7:20)
Проблемът не е в това дали грешиш или не. Проблемът е в това дали искаш Исус да уповава на теб.
“Как да стане?” – ще ме попиташ ти. Аз също зададох такъв въпрос на Исус.
И знаеш ли как ми отговори Той?
Той просто ме накара отново да си прочета един стих от посланието на Апостол Яков. Нека сега да ти го припомня:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:20)
Аз искам да разсъждаваме върху този стих. Помисли, че Исус е Добрия Пастир. Когато някоя овца се отклони от Стадото Му, Той оставя онези деветдесет и девет овце и отива по бърдата да потърси заблудилата се.
Усетил ли си това желание на Пастиря в себе си? Усетил ли си, че Исус иска повече от всичко да спасява живота на хората, но са Му нужни покорни съдове?
Съдове, в които Той да повярва. Съдове, на които да уповава. Нека ти кажа едно духовно преживяване от моя живот, за да разбереш това второ стъпало. Аз често виждам и слушам как в църквите се проповядва копнеж по Небето, копнеж по областите на Слава и мир, копнеж по Рая. Този копнеж е завладявал и моето сърце много пъти. Молил съм се и съм искал Святият Дух да извиси духа ми и да ме отведе високо. Спомням си, че дори един ден направих следната изповед:
“Господи, за мене няма нищо по-важно от това да се кача при Исус! Искам да съм при Исус! Сега и завинаги!”
Бог чу тази моя изповед, но аз усетих, че е наскърбен и затова много се учудих. Попитах Го:
“Боже, защо се наскърби? С какво Те обидих? Не е ли Твоето желание и мое желание?”
А Бог ми отговори:
“Стефане, тук при Мен няма много работа за вършене! Тук при Мен няма демони! Тук при Мен няма неспасени! Тук при Мен няма болести! Тук при Мен няма заблуда! Тук при Мен няма битка! Тук при Мен е спечеленото!
Но кой Господар се радва на спечеленото, когато твърде много неспечелено стои в тъмнина? Кой Господар се радва, когато е платил с кръвта Си за греховете на целия свят, но не е спасил целия свят в Небето? Ти уповаваш на Мене, но трябва по-скоро Аз да уповавам на тебе!”
Тогава отново попитах:
“Боже, кажи ми: Какво е Твоето упование?”
А Бог ми отговори:
“Моето упование е упование на Светлината! Но може ли тя да влезе в дълбоките пещери на земята? Аз не се радвам, когато съм спасил! Аз се радвам, когато спасявам и все още спасявам! Аз искам служителите Ми да ходят там, където Аз желая да отида, а не където се намирам!”
Тогава разбрах, че е много важно да хванем погледа на Исус. Защото мнозина си мислят, че Бог гледа така, както и те гледат – към Небето. Но Истината е, че Бог гледа към земята. Той търси хора, на които да уповава. Хора, от които не ще Му липсва печалба.
“А каква е печалбата?” – ще попиташ ти.
Нека ти отговоря чрез думите на Бог в “Книгата на пророк Исайя”:
“Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата; Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, като светло греене по пладне, като росен облак в жетвена жега…” (Исайя 18:3-4)
Искам да ме разбереш правилно. Горе в Небето жетва няма. Горе са хамбарите. Жетвата е тук, долу! И Божието очакване е Той да бъде за нас светло греене по пладне и росен облак в жетвена жега. Има голяма жега по жетва. Има огромни изпитания пред служителите на Исус. Но класовете трябва да се събират и сърцата своевременно да се освежават от росата на Святия Дух.
Аз имам да ти кажа нещо най-важно за очакването на Исус.
Днес мнозина пастори и теолози могат да ти кажат:
“Чакай Исус, защото Той ще дойде!”
Но ти просто им отговори:
“Аз не просто Го чаках! Аз отидох при Него, за да върша Неговата работа! Който чака, нека не чака, а да тръгне…”
В тази работа с чакането вярващите са се разделили на две. Едните чакат Исус. Другите разбират, че Исус ги чака. Едните църкви са чакални. Другите – житници. А ти, за да бъдеш напълно убеден кои църкви вършат Волята на Бога, просто отвори “Посланието към Евреите” на десета глава и там прочети написаното:
“Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие…” (Евреи 10:12-13)
Сега разбираш ли, че Исус е Този, Който чака?
Исус е Този, Който трябва да уповава в тебе, защото ти си Неговият инструмент с който Той ще пожъне скъпоценните души и ще съкруши делата на дявола.
Когато аз попитах Спасителя как да стъпя на второто стъпало, Той ми даде едни стихове и твърдо ми каза:
“Повярвай в тях! Изпълни духа си с тях! Виж се в тях! Живей в тях! Там е моето упование към всички вас! Там стои част от сърцето Ми и ще стои до свършека!”
Аз прочетох тези думи и знаеш ли какво оставиха те в сърцето ми. Аз се почувствах отговорен за Исус. Аз почувствах, че ако откажа на призива Му това ще Го наскърби и съкруши.
Моля те, в Името на Исус, вземи Христовото упование и го превърни в живот за духа си! Защото Словото говори за това упование следното:
“В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна, Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3)
Искам да знаеш, че това е обещание на Баща към Син. Отец обеща това на Сина Си и Исус очаква неговото изпълнение. Исус уповава на това обещание и то е, което най-много радва сърцето Му.
Ти от младите на Исус ли си?
Ако наистина е така, то просто тръгни, за да Му се представиш. Защото тогава животът ти ще се огледа във вече цитираното от “Исайя”, а именно, че Бог ще бъде като росен облак в жетвена жега.
Знаеш ли кои са капките на този облак?
Това сме аз и ти и всеки, в когото Исус уповава!
Този облак не е високо в Небето, както би помислил някой. Не! Това е Божията Слава, която слиза върху избраните Му, защото те нямат друго видение в сърцата си, освен това:
В дух, душа и тяло да принадлежат на Помазаника завинаги!
Тогава ще разбереш защо на Исус няма да Му липсва печалба. Защото колкото голяма да е жегата по време на жетва, има един росен облак, има едно светло греене по пладне, което никой не може да затъмни.
Запомни, че това е съдбоносно решение в живота ти. То не подлежи на обсъждане от твоя пастор, презвитер или дякон. То не се гласува с мнозинство. То е поривът на твоето сърце, свързан с порива на Исус.
Колко малко хора имат отворени очи към Небето! Колко малко хора влизат при Царя на царете. И по тази причина твърде малко са разбрали за Душата Му и мислите Му. Аз искам да ти дам още нещо за Него. Вече ти казах, че Христос и Църквата се обичат пламенно. Тази любов може да усети само онзи, който е с чист дух и просветено сърце. Но тя е записана в Словото. Тя стои там, стига някой да има очи да я прочете. За съжаление твърде много църкви са станали дъщери на пиявицата, която казва: “Дай, дай!”, а малцина са готови да дадат всичко от себе си и така да спечелят упованието на Исус.
Ето какво още говори Словото за Христовото очакване:
“Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди; защото, ето, зимата се измина, и дъждът престана и отиде си; цветята се явяват по земята, времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува по нашата земя. По смоковницата зреят първите и смокини и лозята цъфтят и издават благоухание…” (Песен на песните 2:10-13)
Има зло, от което Бог заповядва да се отърсим, и това е споменът по зимата.
Имаш ли ти този спомен?
Защото беше време, когато клоните на Църквата бяха вкочанени от религия и традиция. Но Святият Дух промени климата. И Христовото желание към нас е да забравим всичко, свързано със зимата. Много църкви са останали под властта на тази зима, без да могат да вникнат и разберат, че има едно най-чудесно нещо, което можем да направим и то е:
Да преоткрием Исус!
Не просто да Го открием. Не просто да стоиш в църква, която ти казва, че Го е открила преди сто или петдесет години, когато е била създадена.
Открий Го лично!
Преоткрий Го лично!
Не чакай някой да ти говори за Исус!
Просто говори с Него, защото Той иска това!
Той ти казва: “Стани и дойди!” И за да ти казва така, то е, защото си седнал на църковната скамейка и чакаш пастора да ти говори за Него. Няма смисъл в това Исус да е до мен и аз да искам друг да ми предава Неговите думи!
Аз ще говоря лично с Него!
Ти ще говориш лично с Него!
Цялата Църква ще говори лично с Него!
Защото днес, повече от всякога, Помазаникът иска да уповава на Своята Невяста! Онова, което Святият Дух ми дава за тебе, читателю, е да разбереш едно предупреждение от Бога, свързано с активността на дявола. Защото той ще се опита да попречи на Тези, които биха искали да спечелят Христовото упование. Виж сега как Исус говори с църква, която отказва да отговори на Неговото упование:
“И ето, гласът на Възлюбения ми; Той хлопна и казва: Отвори ми, сестро Моя, любезна Моя! Гълъбице Моя, съвършена Моя; защото главата Ми се напълни с роса, косите Ми с нощни капки…” (Песен на песните 5:2)
Забелязваш ли призива на Исус?
Разтълкуван по духовен начин, той би се предал така:
“Църкво Моя! Позволи Ми да реализирам в тебе и чрез тебе писаното в сто и десети псалом! Позволи Ми да уповавам на тебе и да открия в тебе Моите млади, които са като роса по главата Ми. Те са Моите избрани! Те са онези, с които ще довърша започнатото! Те са, които ще прославят Името Ми, както никога преди…”
Когато ти имаш само една мисъл, която стои постоянно в тебе, то най-често казваш, че в главата ти е това и това, или:
“Това нещо не ми излиза от главата!”
Така е, нали?
А сега помисли, че на Исус главата Му е пълна с роса, тоест, тази роса не Му излиза от главата. Той мисли постоянно за нея.
За коя?
Ами за Добродетелната Невяста, на която уповава и от която не ще Му липсва печалба!
Но как отговаря тази църква, на която Исус хлопа на вратата?
Знаеш ли, че голяма част от евангелските църкви в България отговарят по този начин, записан в Словото:
“Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, – как да я облека? Умих нозете си – как да ги окалям?” (Песен на песните 5:3)
Спомни си, че в началото на това второ стъпало аз ти говорих за това, че често се страхуваме от това, че може да съгрешим.
Виждаш ли този страх в цитирания стих?
Страх да не си окаляш краката!
Кой се страхува така?
Нека ти кажа кой.
Така се страхува свръхдуховният и свръхправедният, който въздига в култ собствената си праведност и е престанал да уповава на Исус. Той е съблякъл дрехата на дързостта за Исус. Той е легнал да спи на леглото си и не го интересува никакво Христово очакване.
Не бъди от тази църква, моля те!
Тя губи наградата си, защото вече е получила наградата си!
Нима Бог не знае, че е възможно да съгрешиш по пътя?
Нима Бог не знае, че на този път стрелите на Сатана са многобройни?
Да, но Той знае и нещо друго, което свръхдуховните и тщеславните не знаят, просто защото не искат да си го прочетат и осмислят. Ето какво гласи стихът от “Притчи”:
“Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие…” (Притчи 14:4)
А сега избирай!
Чисти ясли или изобилие от почвата на Евангелието?
Ако една църква вярва в Исус и Му служи истински, то сърцето на Мъжа й ще уповава на нея и не ще Му липсва печалба. А печалбата изисква жертви, колкото и мъчителни да са те понякога. Затова отново те моля да поставиш над човешката мъдрост Божията такава, защото днес Исус иска жетвари на нивата Си. Жетвари, които да положат живота си пред Божия олтар и да кажат:
“Господи, аз тръгвам с вяра в Теб! Господи, аз искам да ме употребиш! Господи, аз искам да дам печалба на Царството Ти!
Моля Те, очисти нозете ми, ако се изкалям! Моля Те, освети сърцето ми, ако отпадне! Моля Те, защото повече не искам да бъда перфектна тухла в сивата сграда на тщеславието!”
Имаш ли силата да направиш тази изповед?
Благодаря на Бога! Тогава ти просто си направил на втората стъпка и гледаш към третата. Затова и аз ще премина към нея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s