МЪДРОСТТА НА АГУР II – IV ГЛАВА

4. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА ИЗВЪНРЕДНАТА МЪДРОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото повече Мъдростта на Отца изпълва сърцето ми, толкова повече съм убеден, че ние живеем във времето, когато Бог изковава най-твърдите и най-скъпоценните камъни за Своя Небесен град. Понеже скъпоценността на един камък е не само в неговото благородство, но в твърдостта, която е силен да покаже спрямо онези, които искат да го счупят.
Истина е, че Божиите чеда имат нежни и крехки сърца. Сърца, които са готови да състрадават, да любят, да плачат и да скърбят. Но още по-превъзходна истина е, че Бог покрива крехкото и нежното с Твърдост и Святост. За да съхрани и запази онези, които са радост за Лицето Му и утеха за Сърцето Му. Ето затова с огромно вълнение пиша всяко изречение от тази книга. Понеже не съм пристъпил в земен бижутерски магазин, та да получа украшенията на човешката суета, но по Благост и Милост от Бога получих достъп до Небесния дом на един слуга, когото Отец е покрил в тайната на Своя Суверенитет. За да разкрие изящната му Мъдрост и скъпоценните му камъни на нас, възлюбените.
Когато Господ Исус отново ме върна в Небесния дом на Агур, Той имаше усмивка на Лицето Си. И аз, като погледнах тая Негова усмивка, попитах Го:
“Защо се усмихваш, Исусе?”
А Той ми отговори:
“Защото останаха само два скъпоценни камъка на Отеческото разпознаване, които са като награда за сърцата на Божиите чеда. Тия скъпоценни камъни те ще забележат като изява на Божието Съвършено благоволение. И Светлината на самите камъни ще бъде за вас, като изящен шлайф, който да ви направи скъпоценни и непреходни. Затова ти имай вярата да Ме последваш. Понеже вече протягам ръка към шестия камък на Отеческото разпознаване…”
Така Исус вдигна диаманта в ръката Си. И като ми даде знак да се приближа до Него, улови светлия лъч от камъка, тъй че аз и Господ вече бяхме в самата сърцевина на Божията скъпоценност.
Едва попаднал в камъка, аз усетих, че той издига мен и Исус нагоре. И като погледнах в нозете си, видях светлините на Небесния Ерусалим под самата основа на диаманта. Това ме накара да попитам моя Господ:
“Какво става, Исусе? Защо камъкът на Отца мигновено ни издигна нагоре?”
А Господ ми отговори:
“В тоя камък Моят Отец е събрал извънредната Си Мъдрост. А тая Мъдрост, както сам можеш да се досетиш, е извисена твърде високо от Божията ръка. Толкова високо, щото на нея се дължи построяването на Небесния Ерусалим и утвърждаването му пред Божия Престол. И ти сега виж и проумей, че в Светлината на тоя камък се откриват четирите Божии поколения, на които е дадено да се съградят в Небесния Ерусалим. Поколения, за които Агур написа:
“Четири неща има на земята, но са извънредно мъдри: Мравките, които не са силни люде, но лете приготвят храната си; кролиците, които са слаби люде, но поставят жилищата си на Канара; скакалците, които нямат цар, но излизат всички по дружини; и гущерът, който можеш да хванеш с ръка, но пак се намира в царските палати…” (Притчи 30:24-28)…”
Думите на Исус напълно завладяха сърцето ми. И аз, с огромно вълнение Му отговорих, казвайки:
“Моля Те, Господи! Покажи на сърцето ми тия поколения! Защото с цялото си сърце желая Божиите чеда да видят себе си в тях…”
Исус се усмихна сърдечно на думите ми. А след това вдигна ръката Си и посочи към първата от стените на камъка, като ми казваше:
“Виж първото от Божиите поколения. Защото това е поколението на мравките, които не са силни люде, но лете приготвят храната си…”
В едно с думите на Господа пред самата стена се яви видение. И ето, че аз наистина виждах хиляди мравки, които трескаво работеха по земята. А Исус, като се приближи до стената на камъка, вече ми казваше:
“Нека отидем при мравките! За да разбереш защо те са спечелили Божието Съвършено благоволение…”
Така аз и Господ слязохме всред самите мравки. А Той, като коленичи при тях, даде ми знак с ръка да коленича до Него и да наблюдавам.
Братко мой! Едва ли някога съм наблюдавал други Божии създания, които да изпълнят сърцето ми с толкова много възторг и благодарение към Бога и Отца. Защото мравките бяха най-неуморните и трудолюбиви създания, които някога бях виждал. Те чевръсто ходеха по земята, като събираха с крачката си житни зрънца и бързаха да ги занесат в житницата на Бога. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Нали не е случайно, че мравките работят през лятото и тогава събират храната си?”
“Не е случайно, момчето Ми. Защото Божията Мъдрост е видяла в Божиите чеда именно трудолюбиви и неуморни мравки. Но Аз искам да видиш точно извънредната Мъдрост в тяхното трудолюбие. Затова Ми кажи: Коя е причината мравките да събират житните зрънца по земята? И коя изобщо е причината толкова много житни зрънца да бъдат разпилени по земята?”
“О, Господи! Някога Ти заяви в Евангелието, като каза на всички ни:
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява…” (Матея 12:30)
И ето, че сега очите ми виждат Божии мравчици, които ходят по земята, за да събират зрънца, които са били разпиляни. Явно, че някой не е свършил работата си пред Бога и Отца и затова Всемогъщият е изпратил извънредни работници на жетвата Си…”
“Сега разбираш ли още по-добре защо това поколение от мравки е извънредно мъдро? Разбират ли по-добре моите братя и сестри защо в последните дни на земята идва една моавка Рут, която да върви след останалите жетвари и да събира разпиляното от ръцете им?”
“Да, Исусе! Сега аз разбирам, че мравките са това Божие ревностно поколение, което има силен глад за изгубените души и за разпилените зрънца. А те наистина ще извършат делото си съвършено, понеже са неуморни в грижата за всяко изпаднало зрънце. Защото са най-трудолюбивите и изобилни работници в Жетвата на Господаря!”
В отговор на думите ми Исус се просълзи. И като взе в ръката Си няколко малки зрънца, вече ми казваше:
“Ето го делът на Църква Рут! Ето го делът на поколението, което Отец Ми е познал в Мъдростта Си и го е въздигнал най-високо. Защото ако и мравките да не са силни люде и да са нямали силата на жетварите преди тях, пак с малката си сила са направили за Царството повече от всички останали. Защото когато всеки ден изкупваш души за Царството и ходиш при изгубените и разпилените, ти всячески показваш на Отца, че имаш Сърцето на Сина Му. Затова Аз насърчавам всичките Си слуги, като им казвам думите на Отеческата Мъдрост:
“Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър, – която, макар че няма началник, надзирател или управител, приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва. Докога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?…” (Притчи 6:6-9)
Ето, казвам ви, че във време, когато едни разпиляват, други спят. И ако Моите братя и сестри наистина искат да се съградят като скъпоценни камъни на Бога и Отца, то нека такива позволят да ги разпозная, като поколение на извънредната Божия Мъдрост. Защото отсега и до свършека Аз ще напълня житницата Си чрез малките мравки. И като отсека безполезните жетвари, ще въздигна тях. Понеже Мъдростта всякога се прославя чрез чедата си. А ние с теб нека се върнем в камъка. За да ти покажа второто поколение на Моя Бог и Отец…”
След тези думи на Исус отново се върнахме в сърцевината на Божия камък. А тогава Господ вдигна ръката Си и посочи втората от стените на камъка, като ми казваше:
“Гледай, момчето Ми. Защото ще видиш второто поколение на извънредната Божия Мъдрост…”
Стената пред камъка се просвети от думите на Исус. А очите ми видяха малки животни, подобни на диви зайци. Те подскачаха със страх и трепет по Канарата, като извикваха огромно умиление. Тогава Господ ги посочи с десницата Си, като ми каза:
“Нека отидем при кролиците! За да видиш какво представляват те. Понеже за тях Агур написа:
“Кролиците, които са слаби люде, но поставят жилищата си на Канара…”
Така двамата с Исус стъпихме на Канарата. И аз забелязах, че кролиците наистина бяха диви зайчета, които нито бяха смели, нито страшни за врага и противника. Това ме накара с удивление да попитам Господа:
“Скъпоценни мой Спасителю! Как да разбирам тези Божии създания? Защото те са слаби люде…”
Исус се усмихна на въпроса ми, а след това ми каза:
“Да, така е! Наистина са слаби люде! Но ти виж къде са жилищата им. И като наблюдаваш Канарата, виж какво ще им сторя…”
Отново погледнах видението, когато забелязах как Канарата прегърна дивите зайчета. И като ги съгради в себе си, направи ги каменни като самата нея. Това изпълни сърцето ми с възхищение, тъй че понечих да говоря на Господ. А Той, като ми даде знак да мълча, каза ми:
“Погледни ги! Не са ли прекрасни! Не са ли съвършена изява на Божията Мъдрост? Понеже кои други да люби и утвърждава Моят Небесен Отец? Спомни си думите на Апостола Ми Павел! Защото той ги изрече и написа именно за кролиците:
“Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има, за да не се похвали нито една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, “който се хвали, с Господа да се хвали”…” (I Коринтяни 1:26-31)
Не станах ли Аз Мъдрост от Бога за тия Мои слаби и немощни братя и сестри? Не стана ли Канарата техен дом, тяхна твърдост и тяхно великолепие? Не станах ли Правда, Освещение и Изкупление за тези кролици, тъй че те всякога да хвалят Божието Име и да свидетелстват за Божията Благост и Милост?
Ето, казвам ти, че това е най-голямото поколение в Небесния Ерусалим. Поколение, което възлюби Канарата и донесе Слава за Бога и Отца. Но ние нека отново се върнем в Божия камък. За да ти покажа и третото от поколенията на Моя Бог и Отец…”
Така аз и Исус отново се върнахме в сърцевината на диаманта. А тогава Исус посочи към третата стена на камъка, като ми казваше:
“Виж сега онова поколение, което Отец Ми е създал. За да бъде ужас и трепет за всичките плевели по земята. Защото за това поколение Агур записа:
“Скакалците, които нямат цар, но излизат всички по дружини…”
Докато Господ ми говореше, ръката му освети и третата стена на камъка. А тогава очите ми видяха рояк от скакалци, който стоеше в нива с плевели. И ето, че Исус тръгна към стената, като ми казваше:
“Нека отидем сред тях. За да видиш къде е силата на това поколение и да разбереш защо то няма цар…”
Така аз и Господ стъпихме в самата нива. Видели присъствието на Исус скакалците мигом се събраха един до друг. И като започнаха да се молят, призоваха Господното Име, казвайки:
“Боже, дай ни Сила, за да изкореним Злото от Твоите ниви. Дай ни Огън, за да подпалим всяко нечестие…”
В отговор на думите им Исус отиде към тях, като ми казваше:
“Гдето двама или трима са събрани в Моето Име, там съм и Аз посред тях. Затова гледай какво ще сторят тия люде, които Отец Ми е видял като скакалци…”
Ето, че Исус вече стоеше всред скакалците. И като вдигна ръката Си към Отца, направи ги да подскочат до самите небеса. А когато отново слязоха в самата нива, скакалците вече бяха огнени. И с огъня на устните си те нападнаха на плевелите, като мигновено ги изпоядоха. А тогава Исус излезе изсред тях и ме запита:
“Разбра ли защо тия скакалци нямат цар?”
“Да, Господи! Разбрах, че те нямат цар, понеже Ти отиде при тях, приел Образ на Слуга. И като ги направи да скочат в Небесните места, даде им Огъня на Духа, с който те изпепелиха нечестието на дявола…”
“Запиши тогава думите Ми, за да ги знаят всичките Ми братя и сестри. Защото силата на скакалците е в тяхното съгласие. Те са съгласни в Името на Исус! А в такова съгласие няма царе, понеже всички са слуги, събрани около Слугата. Само с такова съгласие и единомислие вие ще бъдете силни да скачате в Небесните места и да се изпълвате с Божия Огън. Само с такова съгласие вие може да победите плевелите на земята! Защото съгласието на нечестивите не може да бъде победено без съгласие между праведните…”
След тези Свои думи Господ отново ме заведе в сърцевината на камъка, където ми каза:
“А сега виж последното поколение на Моя Бог и Отец. Понеже то е обвито в най-голямата тайна на Божията Мъдрост. Тайна, за която Агур записа:
“Гущерът, който можеш да хванеш с ръка, но пак се намира в царските палати…”
С тия думи Исус освети и четвъртата стена на камъка. А тогава очите ми видяха Божият дворец на Святостта, който плавно отвори вратите си. А Исус, като хвана ръката ми, тръгна към стената, като ми казваше:
“Ела с Мене. За да видиш поколението, на което е дадено да обитава в палатите на Царя…”
Така нозете ми вече пристъпваха в Двореца на моя Господ, когато очите ми забелязаха гущери, които пълзяха необезпокоявани около златния Трон на Исус. Изумлението ми бе пълно, тъй че едвам успях да попитам Господа:
“Царю мой! Какви са тези гущери около Трона Ти?”
А Исус, като се усмихна сърдечно на изуменото ми лице, ми отговори, казвайки:
“Остави всяка земна представа на земята. Защото сега сърцето ти пребъдва на Небето. И за да ти казва Божията Мъдрост, че можеш да видиш гущера в Царските палати, то думите на Отец Ми не могат да се нарушат. А ти, като начало, Ми отговори:
Кои животни обичат най-много да се припичат на Канарата?”
“О, Исусе! Това са змиите и гущерите!”
Тук Господ ми отговори, казвайки:
“Змията ти вече я видя в предишен камък. Видя я как лази по Канарата и защо лази по нея. Но Аз сега те насърчавам да гледаш на гущера. Защото колкото змията е проклета от Божието Сърце, толкова гущерът е възлюбен на Бога…”
Отново гледах на гущерите в Двореца на Исус, но така и не забелязвах тайната на Божието благоволение върху тях. И понеже никак не разбирах, Исус вдигна един от гущерите в ръката Си. А след това го положи в моята, като ми каза:
“Никак не се страхувай да го вземеш в ръката си. Понеже това ти казва и Агур: “Гущерът, който можеш да хванеш с ръка…”
Така аз взех в дланта си Божието създание. Но когато го докоснах за опашката, без да искам я дръпнах леко. Така гущерът отскубна опашката си и скочи от ръката ми, а аз извиках от изненада. Това накара Господ да се разсмее. И Той, като се приближи до мен и взе откъснатата опашка, ме попита:
“Какво стана? Защо се уплаши?”
“Исусе! Гущерът откъсна опашката си и побягна от мене!”
В следващия миг Господ ми зададе въпрос, който беше като ослепителна Светлина от устните Му:
“А защо гущерът откъсна опашката си? Защо не би откъснала опашката си една змия, но я откъсват гущерите?”
“Ясно е, Исусе! Гущерите не обичат опашките си, докато змиите ги обичат!”
“Сега разбираш ли, че оня, който не обича опашката си, търси всякога да отдава Славата на Бог? Понеже, ако би търсил собствената си слава, би направил твърде дълга опашка след себе си! Не падна ли така Сатана от Небето? Не завлече ли опашката му третата част от небесните звезди, като ги хвърли на земята? Сега, най-сетне, разбра ли кои са гущерите, които можеш да хванеш с ръка, но пак се намират в Царския Дворец?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че това са Божиите слуги, които въпреки че са дали много от Канарата на Божиите чеда, пак са останали толкова достъпни, скромни и смирени, че човек спокойно да ги докосва с ръка. Но решат ли човеците да хвалят и възвеличават тях, а не Бога, то такива искат да станат тяхна опашка. Но тогава гущерите късат опашките си, за да не повторят никога беззаконието на старовременната змия…”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си и погали главата ми, като ми казваше:
“Такъв служител искам да Ми бъдеш! Служител, който всякога ще бъде огрян от лъчите на Светлината и със сърце, обърнато към Канарата! Служител, който никога няма да направи опашка от поклонници след себе си, но ще отдава всичката Слава на Отца Ми за привилегията да служи на Божиите чеда. А на всичките Си братя и сестри, Аз, Господ техният Бог, казвам:
Днес на земята има твърде малко гущери и твърде много змии. И едните и другите ходят по Канарата. Но Канарата свидетелства на гущерите, че са Божии слуги, а отхвърля змиите. Защото змиите са сатанински служители в духа на Едом, а гущерите – смирени и скромни слуги на Духа на Отца Ми…”
Братко мой! Сърцето ми е посетено от твърде дълбока и чиста Божия Мъдрост. Мъдрост, която не съм разбирал и проумявал, докато Исус не ми даде да видя скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване. И сега, когато този най-издигнат камък на Божиите поколения е станал явен за сърцето ти, аз се моля на моя Господ и Бог да поревнува за тебе. За да бъдеш работлив като мравките и кротък като кролиците. За да намериш победоносното съгласие на скакалците и смирението и скромността на гущерите. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s