МЪДРОСТТА НА АГУР II – III ГЛАВА

3. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА РАЗПОЗНАТОТО НАСИЛИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! За да ми покаже петия от скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване, Господ искаше сърцето ми да види неща, които са свързани именно с разпознатото насилие на дявола. Затова, като взе петият камък от Небесната стая на Агур и го прибра в мантията Си, Исус ме изведе от Небесния дом и посочи с ръката Си напред, като ми казваше:
“Нека сега да те заведа в Божието Светилище. Защото искам да видиш и усетиш колко силна и страшна е била скръбта на Божиите хора. Скръб, която Моят Отец е събирал в златните Си съдове, за да бъде вечна напомнителка и обвинителка против всичките насилници на земята…”
След тези Свои думи Господ тръгна към Светилището на Отца, а аз Го последвах. И ето, че Той вече отваряше вратата от нежен планински кристал, когато към сърцето ми дойде Скръб, като силен полъх от Божието Светилище. Тази Скръб задави гърлото ми, а аз паднах на коленете си, като никак не можех да удържа сълзите на очите си. Точно тогава Исус пристъпи към Огъня на Отца, като Му казваше:
“Всемогъщи Отче! Ти призова слугата Си при Тебе. За да му покажеш сълзите от всичкото насилие на земята. Сълзите на Твоите чеда, Боже. Тези, които пълниха съдовете на Скръбта пред Престола Ти. И ето, слугата Ти стои пред Тебе и очаква Волята на Сърцето Ти…”
В отговор на Исусовите думи към мен дойде Гласът на Отец. И ето, че Той ми казваше:
“Сине човешки! Аз дадох на сърцето ти да познава скъпоценните камъни на Мъдростта Ми. И ти, застанал до Сина Ми, проумя и разбра Погледа на твоя Творец в дадената ти Благост и Милост. Но сега искам да видиш нещо повече от Погледа Ми. Защото очите, освен поглед, имат и сълзи. Освен да гледат навън, те могат да поглъщат и навътре. Много Мои чеда не само гледаха насилието на дявола, но го преживяха дълбоко в сърцата си. Много Мои чеда не само викаха и се застъпваха за Правдата, но също така плачеха и ридаеха поради силата на Злото. А Аз, като събрах сълзите им в съдовете Си, определих толкова по-тежки наказания и язви върху насилниците, колкото повече се пълнеха съдовете пред Престола Ми. Иди със Сина Ми, сине човешки! Виж Скръбта и горкото, което сърцата на Моите чеда трябваше да преживеят на земята. Защото кой би разбрал скъпоценния камък на разпознатото насилие, ако не вкуси от сълзите които това насилие е родило на земята?”
След тези Свои думи Отец спря да говори. А Исус, като се приближи до мен, възправи ме на нозете ми и посочи напред, като ми казваше:
“Ела след Мен! За да видиш златните съдове на Скръбта, където Отец Ми е събрал сълзите на чедата Си!”
Така Господ тръгна в самото Светилище, а аз Го последвах. И ето, че досами Огъня на Бога и Отца сърцето ми видя четири златни делви, които бяха отворени. Това ми даде разбирането, че полъхът на Скръбта, който задави гърлото ми и ме изпълни с плач и ридание, беше дошъл именно от тях. Застанал до първата от делвите, Господ се наведе и загреба с шепата Си от сълзите в нея. А след това протегна шепата Си към мен, като ми казваше:
“Пий, Стефане!”
С огромно благоговение и наведена глава аз се наведох над Исусовата шепа, като вкусих от сълзите в нея. Тогава Скръбта от самите сълзи ме събори, тъй че залитнах и паднах. И ето, че видях сърцето си стъпкано и омърсено. А гласове на насилници закрещяха в духа ми, като ми казваха:
“Ти си нищожество! Ти не заслужаваш да живееш! Ти не си достоен да стоиш пред очите ни! Махай се отпред нас, жалка отрепка! Ти си никой пред лицата на царете…”
В следващия миг повдигнах главата си и погледнах към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Усещам се твърде много унизен! Понеже чух в сърцето си гласове на насилници, които се наричаха царе. Каква е тази скръб, Исусе? Какво е това насилие?”
В отговор Исус извади скъпоценния камък на Агур от мантията Си. И като ме заслепи с една от страните му, вече ми казваше:
“Поради три неща се тресе земята, да! поради четири тя не може да търпи. И първото от тях е поради слуга, когато стане цар…”
Ето, Стефане! Сега ти пиеш сълзите на тия Мои братя и сестри, които трябваше да търпят насилието на слуги, станали царе. Именно такива са сълзите на унижението. Защото оня, който от слуга става цар, започва да вижда всички край себе си, като по-долни от него. И като се възвеличи над тях, насилва ги и ги унижава…”
“А какви са тия човеци, Господи мой? Защо от слуги те са станали царе?”
Тук Господ твърде много смръщи Лицето Си и с гневен Глас ми отговори, казвайки:
“Нека цялата Ми Църква знае, че царе в нея стават само онези човеци, които повече не искат да слугуват, но искат да им се слугува. Такива в пълна степен забравят Кой е Истинският Цар. И като стъпят на престола на собствената си гордост и надменност, започват да унижават и насилват всичките Ми кротки братя и сестри. Затова този златен съд на Скръбта е толкова пълен. Защото в него Отец Ми е събрал сълзите на всичките унижени…”
Думите на Спасителя ме накараха отново да Го попитам:
“Да разбирам ли, Исусе, че слугите, които стават царе, в пълна степен повтарят греха на Саул? Защото и той също забрави, че е слуга на Истинския Цар. И като се възгордя, започна да гони и унижава Давид, който беше слуга по Божието Сърце…”
Слушайки думите ми, Исус отново каза:
“Отец Ми има един народ и този народ са людете Му Давид. Люде по Сърцето Му, които всякога останаха слуги, понеже в сърцата им царуваше Истинският Цар. А Истинският Цар царува в сърцата само тогава, когато приеме образ на безполезен слуга. Колкото до людете Саул, които станаха земни царе, за да унижават чедата на Бога и Отца, то Моят Бог е отхвърлил такива и те нямат дял във Вечното Царство на Отца и Сина. Защото в деня на осъждението тази златна делва със сълзите на унизените, ще се превърне във вино на Божия яростен Гняв. Гняв, който ще се изсипва довека върху сърцата на слугите, които станаха царе и така се поругаха с Царя, Който стана слуга. Разбираш ли това, момчето Ми?”
“Да, Господи мой! Разбирам думите Ти. И като гледам гнева на Лицето Ти, вече зная, че ще има възмездие за сълзите на унизените. Защото скъпоценният камък на разпознатото насилие е отхвърлил завинаги слугите, които стават царе. Понеже те нямат Сърцето на Бога, но имат сърцето на дявола…”
В тоя миг на изповедта ми думите на Исус станаха твърди и строги. И Той вече ми казваше:
“С божествена ревност и с Небесна строгост Аз заповядвам на всичките Си братя и сестри да останат завинаги в попрището на слугуването, за да намерят сетнината на царуването. Защото този е най-големият изпит от Смирение и боголюбие, който сте длъжни да издържите…”
След тези последни думи Исус изсипа шепата със сълзите в първата златна делва. И като простря ръката Си към втората, отново я напълни със сълзи. А тогава Той я поднесе към устните ми, като казваше:
“Пий! За да разбереш какви са сълзите от тая втора златна делва…”
Отново отпих от шепата на Исус, когато немощ, подобна на смърт, ме събори на земята. А сърцето ми чу гласове, които ми казваха:
“Да не си посмял да взимаш от Хляба ни. Той е наш, а не твой! Гладен ще бъдеш, гладен ще ходиш и гладен ще умреш. Понеже на нас Господ е дал да бъдем сити, а не на тебе…”
Усещах как от тия гласове сърцето ми изсъхва. И аз, усетил глада в цялата му сила и ужас, заплаках, като казвах на гласовете:
“Моля ви, не ме лишавайте от Хляба! Дайте ми от Хляба, за да Го вкуси сърцето ми и да се зарадва в Спасението Господне…”
А гласовете, с още по-голяма категоричност отговаряха:
“Как да ти дадем от Хляба, когато Той не е твой, а наш? Никак няма да ти дадем, но ще те оставим да умреш от глад…”
В тоя миг скръбта в сърцето ми стана страшна. Защото аз виждах маси, отрупани с Хляб, от Който бях лишен. И като плачех от глад в горестта на душата си, обърнах главата си към Господа, като му казвах:
“Имай Милост, Господи! Понеже сърцето ми изсъхва от мъка и скръб твърде страшна. Гладен съм Господи, но никой от тия гласове не иска да ми даде от Хляба…”
В отговор Господ отново извади скъпоценния камък на Агур от мантията Си. И като ме заслепи със Светлината му, каза ми:
“Поради три неща се тресе земята, да! поради четири тя не може да търпи. И второто от тях е поради безумен, когато се насити с хляб…”
Ето, момчето Ми. Сега сърцето ти позна в пълна степен що е да бъдеш лишен от Хляба. А тези, които днес лишават от Хляба сиромасите и немотните Ми, са станали хиляди по хиляди. Те се радват на всичките Божии блага, но никак не искат да ги поделят всред Божието домочадие. Нивите на тия изроди родиха изобилие от жито и зърно. И те, като размишляваха в сърцата си, рекоха си един на друг:
“Какво да правим, след като сме толкова благословени? Житниците ни се препълват и вече няма място за благата ни. Ето какво ще направим: Ще разрушим старите житници и на тяхно място ще построим нови. И всеки от нас ще рече на душата си:
“Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий, весели се…”
Но кой от тия безумци ще има силата да погледне Съдията в очите? Кой от тия користолюбци ще може да издържи на погледа Ми пред Моето Съдилище? Кой от тия тирани и деспоти ще си спомни, че има заслужена съдба за всички, които са оставяли Божиите чеда гладни във времената на собствената им ситост.
Ето, Аз, Господ и Бог на Моята църква, казвам на всичките безумци, които лишаваха бедния Лазар от Хляба Ми:
“Глупци, тая нощ дяволът ще изиска душите ви, понеже са негови. А това, което сте приготвили, чие ще бъде? Тия Божии блага, които направихте лично свои, чии ще бъдат? Вие, които лишихте сиромаха от трапезата му, сте наистина проклети! Вие, които грабихте, вместо да раздавате, и трупахте, вместо да иждивявате, ще идете при рода на бащите си. Във вечните връзки на вечната смърт, лишени довека от Хляба на Живота. Понеже не друг, но Отец Ми ви е разпознал като насилници над Божието домочадие. И в скъпоценния камък на разпознатото насилие Той ви е видял вън от Себе Си. Вън от Царството! Вън от обещанията на Завета Ми! Понеже бяхте и оставате безумни поради многото блага, които измамиха сърцата ви.
А на всички Мои братя и сестри повелявам с божествена строгост:
Никак да не ядете от Хляба, докато в подножието ви има един, който е гладен! Никак да не ползвате Божиите блага, докато сте оставили един, който е лишен от тях! Всякога пазете последния къшей за ближния, нежели за вас! За да ви познае Отец Ми, като едни, които имат Сърцето Му…”
След тези последни думи Исус отново изсипа шепата със сълзите във втората златна делва. И като простря ръката Си към третата, я напълни със сълзи, като я поднесе към устните ми, казвайки:
“Пий! За да разбереш скръбта, която всякога е пълнила сърцето ти…”
Отново отпих от шепите на Исус. А тогава сълзите разлюляха цялото ми сърце с твърде голяма болка и с твърде ужасна мъка. Понеже пред очите ми се появи гримирана жена, в чиито зеници пробягваха змии. И тя, като ме погледна, изкрещя с истеричен глас:
“Докога такива като тебе ще оспорват брака ми и ще хвърлят позор върху царската власт. Ще те унищожа, чуваш ли! Такива интриги и коварства ще спретна против тебе, че ще искаш никога да не беше се раждал…”
И ето, че змиите от очите на гримираната започнаха да се забиват в сърцето ми и да го разкъсват. Това ме накара да ридая пред Бога с всичката остра болка в сърцето си. А гримираната отново ми казваше:
“Още ли ще напомняш на човеците за лозето на Навутей? Още ли ще правиш омразен грима на очите ми? Да не е името ми Езавел, ако не възбудя против тебе всичките църкви…”
В следващия миг змиите станаха още повече, а аз вдигнах главата си към моя Господ и Го призовах, казвайки:
“Защити ме, Господи мой! Понеже змиите на всичката човешка омраза и чародейство ме нападнаха, за да ме разкъсат…”
В отговор Господ отново ме освети със скъпоценния камък на Агур, като ми казваше:
“Поради три неща се тресе земята, да! поради четири тя не може да търпи. И третото от тях е поради омразна жена, когато се омъжи…”
Ето казвам ти, че си от ония Божии пророци, които трябваше да претърпят най-голямата ярост от духа на Езавел. Дух, който всякога е бил омразна жена пред погледа на Моя Бог и Отец. Дух, който всякога е работил, за да се поругае Божия Авторитет и Божия Суверенитет. Дух, който облада последните църкви на земята и ги направи духовни проститутки. Дух, който седна като титулувана пророчица на църковните амвони, за да учи людете да блудстват и да ядат идоложертвено.
Какво да ти сторя, Езавел? И как да ти въздам за всичките сълзи на слугите Ми, пророците? Ето, Аз ще те накажа, омразна жено! Моите чеда ще направя диаманти, тъй че ще счупиш в ръбовете им ноктите си и ще избезумееш в безсилието, което ще те обземе. А всички Мои братя и сестри за сетен път ще предупредя и призова с думите Си:
Бягайте далеч от оня цар, който се е оженил за омразна жена. Понеже тази жена не идва да топли леглото му, но да опожари царството му! Бягайте далеч от грима на омразната! Понеже с тоя грим тя омая сърцата на първенци и старейшини, на царедворци и царе! И ония, които се научиха като нея да боядисват очите си и да изписват клепачите си, Аз Господ, вече съм проклел и осъдил със скъпоценния камък на разпознатото насилие…”
След тези Свои думи Исус отново изсипа шепата Си със сълзи в третата златна делва. И като загреба от последната, я даде на устните ми, като ми казваше:
“Пий! За да разбереш какво е последното насилие, което насилникът е сторил на Божиите чеда…”
Отново отпих от сълзите в шепата на моя Господ. А тогава скръбта от сълзите се превърна в костелива ръка, която сграбчи сърцето ми и започна да го души. И ето, че очите ми видяха жена египтянка, която се смееше ехидно в лицето ми. Именно нейната ръка се опитваше да задуши вярата ми. А самата жена, като посочи порасналия си син, с подигравателен глас ми казваше:
“Този е плодът на сърцето ти. Него гледай, него възпитавай, него отраствай! Той ще наследи вярата ти и той ще се радва на всичките ти блага…”
Погледнах на сина, който египтянката ми сочеше, а сърцето ми изплака. Понеже това никак не беше сина, който съм искал да родя. И с всичките си сълзи се обърнах към сърцето си, като извиках:
“Вяро моя! Коя е тази, която така те презря, че вече простира костеливата си ръка, та да те удуши?”
А Вярата в сърцето ми с плач и сълзи ми отговори:
“Изгони тая египетска слугиня и сина й отпред тебе. Защото тя няма нито дял, нито наследство със сина, който Отец ти дава по обещание. Понеже аз съм Истинската Вяра на твоя праотец Авраам, а тази пред очите ти е чуждата…”
Погледнах на египтянката и сина й пред себе си. И като вдигнах очите си към моя Господ, казах Му:
“Исусе! Скъпоценни мой Спасителю! Колко ли сълзи е проляла Вярата Сара, когато е била презирана от вярата Агар. Ето, Господи мой! Казвам Ти с цялото си сърце, че отхвърлям Агар и се закрепявам в Сара…”
В отговор моя Господ отново извади скъпоценния камък на Агур от мантията Си. И като ме заслепи със Светлината му, каза ми:
“Поради три неща се тресе земята, да! поради четири тя не може да търпи. И четвъртото от тях е поради слугиня, която измества господарката си…”
И ето, казвам ти, че ако в това видение Агар простря ръка, за да задуши сърцето ти, то при други тя вече ги е умъртвила. Защото Аз ви дадох Вярата Сара.
Вяра Господарка, на чийто син Исаак принадлежат всичките Божии обещания. Но мнозина никак не издържаха, та да дочакат раждането на обещания Исаак. А наместо това се привързаха към вярата в тоя свят, вместо към Вярата в бъдещия. И като родиха в сърцата си Исмаил, направиха Моята Сара презряна в сърцата си.
Видяхте ли сълзите на Моята Сара, Божии люде? Разпознахте ли измамата, при която слугинята измества мястото на господарката си? И защо станахте тъпи в слушане и немощни в разбиране, та да искате вяра, която ражда за Египет, а не Вяра, която ражда за Сион?
Ето, Господ вашия Бог ви говори от Сион и казва на всички ви, че от многото насилия по земята, най-голямото бе сторено на Вярата Сара. Тази Вяра проля най-много сълзи от презрението, на което я подложи Агар и златната делва с нейните сълзи е най-пълна. Но ако е вярно писаното, че Господ ще изтрие всяка сълза от очите ви, то вярно е също, че мнозина ще дойдете разплакани при Мене. Разплакани от насилието, което ви сториха слугите, станали царе, безумните, наситили се с Хляб, омразната жена, която се омъжи и слугините, които изместваха мястото на Господарката си.
Тоя е скъпоценният камък на разпознатото насилие, с който искам да ви закрепя до Себе Си. Понеже, разпознали насилието и насилника, вие ще превъзмогнете над тях. За да станете поколение от скъпоценни камъни на Моя Бог и Отец.
Ето, златните делви на Скръбта все още се пълнят! И нека всички, които са познали тая Скръб и като своя, да изрекат на Моя Бог и Отец думите на псалома:
“Ти си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга? Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова; това зная, защото Бог е с мене…” (Псалом 56:8-9)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s