МЪДРОСТТА НА АГУР II – II ГЛАВА

2. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА РАЗПОЗНАТАТА НЕПОСТИЖИМОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че от последното изречение на предишната глава до първите думи на тази премина една седмица. Седмица на натиск до пръсване. Седмица на главоболие и болки в костите. Седмица, в която разбрах, че залогът на тази последна пророческа книга е твърде голям. Не по друга причина, а именно поради тази – че Божиите чеда ще се утвърдят като скъпоценни камъни на Бога и Отца. Какво ли не би дал дяволът, за да продължи да има глинени и тухлени човеци? Какво ли не би платил, за да има в изобилие от хора с падналото Адамово естество, които не са преживели новорождение и просветяване с Божията Светлина? Истината е, че дяволът не се радва на онези, които има. Не! Той рикае ужасно поради тези, които вече е изгубил. И аз искрено ще се радвам, ако виденията в тази пророческа книга увеличат нещастието на дяволското сърце, както и щастието на Божието Сърце.
А сега нека да продължа с онова, което толкова дълго трябваше да изстрадам в духа и сърцето си. Господ отново беше до мен. И като ме докосна с ръката Си и отне всичката ми болка и страдание, вече ми казваше:
“Когато един херувим е живял достатъчно дълго всред огнените камъни в Сион, а след това е бил обърнат на пепел по земята, то няма как Божиите видения да не предизвикат яростта му. Ето затова ти преживя тези дни на утеснение и твърде голямо гонение. Но кажи Ми, Стефане! Биха ли се родили виденията в сърцето ти, ако не платиш цената за тяхното получаване? Би ли родила майка чедото си, ако не премине през скръб?”
“О, Исусе! Аз зная, че дяволът е готов да остави всичката си друга работа, само и само да възпрепятства Божието водителство и Духът на Божията Мъдрост и откровение. Дори сега си спомням от Словото как той се противеше със седмици на Божия пророк Даниил, та да възпрепятства Божия отговор. Но ето затова зная, че трябва да претърпя всяко гонение и страдание, за да заслужа привилегията да дам Твоите думи на всичките ми братя и сестри…”
“Точно така е, момчето Ми. Защото, както вече ти казах, с тази книга твоят Господ дава най-скъпоценните дарове от Духа Си. Даровете, с които вие да се превърнете в скъпоценни камъни на Моя Бог и Отец. Затова нека отново да те въздигна до Небесния дом на Агур. За да видиш следващите скъпоценни камъни на Отеческото разпознаване, които трябва да изявиш на Църквата Ми…”
След тези последни думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, като въздигна сърцето ми в Небесния Ерусалим. И ето, че очите ми отново видяха прекрасния дом на Агур и вратата му от белоснежен мрамор. А моят Господ без никакво бавене, отвори вратата и ми даде знак да Го последвам. Така двамата с Него отново влязохме в стаята, където блестяха седемте скъпоценни камъка на Отеческото разпознаване. И ето, че Исус се приближи до самите камъни, а след това се обърна към мен, като ми казваше:
“Внимавай на всичко, което сега ще се открие пред очите ти. Защото камъкът, който ще взема в ръката Си, е твърде скъпоценен поради Божията Премъдрост, която е изляла в него лъчите на цялата Отеческа проницателност. А ти знаеш ли какво е проницателността?”
“О, Исусе! Това е духовната сила на погледа да издирва незабележимото и непостижимото. Бих казал, че самата проницателност е остротата на Божия Меч, който прониква там, където човешкото сърце не може…”
Господ поклати одобрително глава на думите ми, а след това каза:
“Ако Моят Апостол Павел се молеше за всички вас любовта ви да бъде изобилно просветена и всячески проницателна, то не искаше ли той да ви види като скъпоценни камъни, които осветяват всичко незабележимо и непостижимо в човешкото битие? Ето, казвам ти, че Аз съм силен да изпълня молитвата на Апостола Си. Защото сега ще взема в ръката Си оня камък на Отеческата Мъдрост, с който всички вие да разпознаете непостижимото…”
След тези Свои думи Господ протегна ръката Си и взе самият скъпоценен камък. А след това, като ми даде знак да се приближа до Него, направи така, щото от камъка излезе светъл лъч, който издърпа и двама ни в самата сърцевина на диаманта…
Едва попаднал в самия камък, аз усетих, че той е много по-светъл от останалите камъни, които вече бях познал. Самата Божия Светлина пулсираше в камъка с невероятна сила, тъй че лъчите й кръстосваха кристалното пространство, като се събираха над главата ми в подобие на блестящ Меч. И аз, видял бляскавото острие на Меча над мен, с възхищение попитах Исус:
“Какво е това чудо, Господи? Какви са тези лъчи, които се събират и превръщат в Меч над главата ми?”
Чул думите ми, Господ протегна ръката Си, като взе Меча. А след това ми каза:
“Има много неща на земята, които обичат да скриват следите си, за да останат незабелязани. Но също така е вярно, че всичко, което се върши на земята, върши се под слънцето. Кажи Ми тогава! Може ли нещо да остане незабелязано за лъчите на Божия Свят Дух? Може ли Божията Мъдрост да издири незабелязаните неща, ако и те умело да скриват следите си?”
“О, Исусе! Аз имам вярата и съм напълно убеден, че от Сътворението и до днес Божиите очи са събрали с погледа си всичко, което е станало. Дали ще е полет на врабче, ромолене на ручей, цъфтеж на цвете или блясък на светкавица – Бог е видял всичко, помни всичко и знае всичко. Неговите знания са безкрайни, а спомените Му – неизследима бездна…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Знай от твоя Господ, че има неща и явления, които надхвърлят многократно рамките на човешкия живот. Тъй че и да иска, човек да не може да ги забележи и осъзнае. Понеже те се виждат и осъзнават само и единствено с очите на Бога и в присъствието на Неговия Вечен Живот. Някога Мъдростта на Отца даде на Агур тоя скъпоценен камък. И когато Божият слуга се опита да разбере Светлината на самия камък, той трябваше да възкликне:
“Три неща има, които са непостижими за мене, – дори четири, които не разбирам: Следите на орел по въздуха, следите на змия върху Канара, следите на кораб сред морето, и следите на Мъж при девица…” (Притчи 30:18-19)
Как мислиш тогава? Сляп ли е бил Агур, та да не издири и да не види онова, което му показва Божията Мъдрост? И защо, при все, че е имал скъпоценния камък на Отеческото разпознаване, той отново потвърждава с думите си, че видяното е непостижимо и неразбираемо за него?”
“О, Господи мой! Слушайки думите Ти, аз разбирам, че в тоя камък той е видял погледа на Алфата и Омегата, Началото и Края. Но понеже самият Агур се е родил и живял някъде между Началото и Края, той е трябвало да признае, че видяното в камъка надхвърля многократно рамките на неговия собствен живот. Тъй че е нормално да признае, че нещата са неразбираеми и непостижими за него…”
Тук Господ отново ме попита:
“А вие? Не сте ли вие с много по-голяма привилегия от Агур? Не сте ли много по близо до Омегата, отколкото до Алфата, и до Края, отколкото до Началото?”
“Така е, Исусе!”
“Знай тогава, че именно затова Отец Ми разпечатва скъпоценните Си камъни в края на времето. Защото вие сте последното поколение на Сион, което ще се възкачи на Хълма Господен в многократно по-голяма Слава и великолепие от тия, които имаха древните. И ето затова непостижимото за Агур ще стане постижимо за вас, и неразбираемото за древния Божий слуга, напълно разбираемо за вас. А ти сега гледай какво ще сторя. Защото ще насоча Светлината на Меча към четирите стени на камъка…”
След последните Си думи Исус вече насочваше блестящия Меч към стените на камъка. И ето, че когато Той посочи първата стена, аз видях отпред нея могъщ орел с разперени крила. Той размахваше крилата си, а от самите му пера се дочуваше грохот, като от падащи камъни. Но при все, че чувах грохота, камъни никак не видях. В тоя миг Господ премести Светлината на Меча към втората от стените на камъка. А тогава очите ми видяха твърде грозна и страшна змия, която пълзеше по огряна от слънцето Канара. Простирайки пред челюстта си раздвоен език, змията съскаше, но постепенно съскането й се превръщаше в човешки смехове и кикотения, при все, че човеци не видях. А Исус, като премести Светлината на Меча към третата стена, освети я, а пред нея аз видях море, чиито вълни се пореха от огромен кораб. Така вълните тръгваха встрани от кораба, като шумяха страшно, но постепенно шумът им се превръщаше във викове на прослава и тържество, и те утихваха на повърхността, но викащите и тържествуващите аз така и не видях. Така дойде миг, когато Исус простря Меча към четвъртата от стените на камъка. А тогава очите ми видяха самият мой Господ, слизащ от висините в Слава и обгърнат от Небесно сияние. Той се сниши над коленичила девица и протегна ръка, като докосваше утробата й. След самото докосване, сиянието влезе в утробата, а Ликът на Царя мигновено се измени в личице на Младенец. Този Младенец като растеше, стана голям, а девицата изчезна без следа и вече никак не се виждаше. И ето, че Исус ме докосна с ръка, като ме попита:
“Какво забеляза? Какво се откри пред сърцето ти в Светлината на Духа?”
“Господи мой! Аз видях орел в небето, змия върху Канарата и кораб в морето. А накрая и Теб Самия при девицата…”
“А какво всъщност забеляза ти при орела, змията, кораба и Мен Самия? Направиха ли ти впечатление следите, които те оставиха?”
“Исусе! Направи ми впечатление, че и при четирите видения следите никак не се разбираха. Орелът размахваше крилата си и се чуваше грохот от падащи камъни, но следи нямаше. Змията пълзеше на зиг-заг по Канарата и съскаше, като съскането се превръщаше в смях и кикотене. Но следи отново нямаше. Корабът пореше морските вълни и те също шумяха, но само след миг и при тях следите изчезнаха. И най-сетне – видях Теб да се снишаваш от висините към утробата на девицата. Но Ти така я посети, щото влезе в нея и следите от Лика ти изчезнаха, а наместо Ликът на Царя аз видях личицето на Емануил. Но ето, че Емануил порасна, а девицата изчезна без следа…”
“Значи, както сам се убеждаваш, скъпоценният камък на Моя Отец ти разкрива следите на непостижимото. И при все, че тези следи изчезват, пак с Мъдростта на Отца Ми всички ще познаете що за следи оставят орелът, змията, корабът и Царят на Сион. Затова сега тръгни с Мене. Защото ще излезем пред първата от стените на камъка. За да видиш отблизо орела и да разбереш защо при размахването на крилата му се чуваше грохот на падащи камъни…”
С огромно вълнение хванах ръката на Исус, убеден, че ще пристъпя в твърде висока област на божественото знание. И ето, че когато двамата с Господ застанахме пред самата стена, Той вече ми казваше:
“Виж сега този орел, както го виждам Аз. И разбери грохота на крилата му, както го разбирам Аз…”
След думите на Исус аз погледнах нагоре, за да видя орела. А тогава видях, че това беше самият Сатана. Въздигнат над цялата земя, той размахваше крилата си с огромна сила и мощ. И аз, като се обърнах към Господа, попитах Го:
“Господи мой, виждам ясно, че този орел е дяволът. Но защо той така размахва крилата си?”
А Исус ми каза:
“Аз вече съм ти говорил за крилата на орела, когато посвещавах сърцето ти с виденията от свърталището на мерзостта. Разбираш ли тогава, че с размахването на крилата си дяволът засенява цялата земя със собствената си гордост и превъзнасяне и изобщо с целия си бунт против Бога? И ако ти сега си скрит в Божието Свято присъствие, та никак да не усещаш вятъра от сатанинските криле, то погледни какво ще се случи с онези неутвърдени камъни, които са прицел на орела…”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше Исус и очите ми видяха недовършен храм и всичките му камъни, наредени един до друг и един над друг. И ето, че вятърът от сатанинските крила блъсна като вихър самия храм. А камъните, като не можеха да надделеят на демоничния вихър, започнаха да се разпукват, като падаха с грохот по самата земя. И при падането си онези камъни не викаха към Бога, та да ги съживи и възстанови, но в самия им грохот вече се различаваха възгласи:
“Ние сме! Ние сме! Ние сме!”
Видението беше твърде ужасно, та да не погледна към Исус и да Го попитам:
“Какво става, Господи мой! Защо вятърът на дявола нападна камъните? Защо преодоля над тях, при все, че бяха камъни?”
В отговор Господ вдигна ръката Си и отново посочи към орела и крилата му, като ми казваше:
“Като гледаш на тоя орел във въздушната власт, спомняш ли си думите на Апостола Ми Павел?”
Исус съзнателно постави ударение във въпроса Си, тъй че в думите Му за “въздушната власт” намерих ключ към правилния отговор. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Твоят Апостол ни е разкрил в удивителна пълнота стореното от тоя орел, но аз досега не съм имал очи да го разбера и проумея. Защото за Благостта и Милостта на Отца Павел написа за всички ни:
“И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса…” (Ефесяни 2:1-6)
И ето, Исусе, че дяволът е князът на въздушната власт! Той е орелът, който и досега действа с крилата си в синовете на непокорството…”
“А кои са непокорните?”
“Исусе, това са гордите и надменните! Това са тщеславните и високоумните! Това са грешните и непокаяните! Това са всички, които приемат вятъра на сатанинските крила, за да ходят според вървежа на тоя свят…”
“Колко от Моите тогава са станали докрай покорни на Духа Ми и Словото Ми? Колко от Моите са разбрали, че князът на въздушната власт е силен да събаря само онези камъни, които дишат измамите и лъжите му? Защото това – да дишаш въздуха от въздушната власт на дявола – ще рече да любиш света и всичко, що е в света. Но в света ли ви остави Моя Благ и Милостив Отец? Не ви ли съживи? Не ви ли съвъзкреси, та да седите с вяра в Небесните места при Мене, а не сред въздушната власт на Сатана? И ако някога Апостол Павел беше фарисеят Савел, който дишаше смърт и насилие против Църквата, то не осъзна ли той, че причината да Ми бъде противник е във въздуха от крилата на тоя орел, който е силен да засенява света и всичко, що е в света?
Ето, предупреждавам всичките Си братя и сестри:
Следите на орела по въздуха убиват и разрушават всички, които стоят под духа на света, а не в Духа на Бога и Отца!
И ако някой счита себе си за скъпоценен камък на Бога и Отца, то такъв нека още веднъж да провери дали стои далече по-горе от духа на света. Защото и блудницата Вавилон, на която отговарят влюбените в дявола църкви, също е напълнила ръката си със злато, бисери и скъпоценни камъни. Но нито златото й е останало златно. Понеже вече е ръждясало. Нито бисерите й са самородни. Понеже вече са осквернени. Нито скъпоценните й камъни са гладки и изящни. Понеже вече са разпукнати и разрушени. А всички те бяха измамени и разрушени от следите на орела по въздуха. Но ти сега продължи да вървиш след Мене. За да видиш какво ще се открие за очите ти отпред втората стена на камъка…”
След тези Свои думи Исус ме издърпа обратно зад първата стена и тръгна с мен към втората. И ето, че нозете ми вече стъпваха след Господа на здрава и извисена Канара. А аз знаех в сърцето си, че тя въплъщава Вярата и Твърдостта, на които сме призвани. Тогава Спасителят посочи Канарата, като ми каза:
“Виж сега змията, която ще изпълзи от храсталаците, за да се качи върху Канарата…”
В едно с думите на Исус от храсталаците встрани от Канарата изпълзя змия. И аз, като я погледнах, разбрах, че това отново е дяволът. А змията, тръгнала на зиг-заг по самата Канара, вече съскаше и показваше раздвоения си език, а от съскането имаше мигновен ефект. Защото от пукнатините на Канарата изпълзяха човеци, уподобени по ръст толкова, колкото бе високо и тялото на змията. И като я гледаха с възхищение, вече й казваха:
“Говори ни, господи! Толкова са святи думите ти и толкова издигнати съдбите ти…”
В отговор на думите им змията протегна още повече двуострия си език. И ето, че човеците се осмелиха и приближиха до нея. И като докосваха острите краища на езика й, казваха си един на друг:
“Не е ли прекрасен мечът на духа? Виж само колко е остър и колко правдиви са думите му…”
Реакцията им накара змията да засъска още повече, като отвори докрай челюстите си. Така човеците се качиха на змийския език, като извикаха възторжено:
“Време е да се посветим на бога! Време е да станем негови свидетели на земята!”
Безумието на безумните ставаше пълно. Защото те вече влизаха навътре в змийската паст, когато змията моментално ги захапа. А отровните й зъби инжектираха всичката й отрова в самите сърца на човеците. Точно тогава настъпи ужасът. Защото отровените се кикотеха като ненормални. И като притискаха отровата в прободените си сърца, казваха си един на друг:
“Преживяхме го! Наистина преживяхме божието докосване! И сега знаем, че господ ще ни направи свидетели на всичкото си изобилие и на целия си просперитет…”
Без повече да мога да гледам на ужаса във видението, аз извърнах главата си, като попитах моя Господ:
“Какво става, Исусе? Защо змията изпълзя на Канарата, след като самата Канара е Твоята Вяра? И защо човеците така се подмамиха от змийския раздвоен език?”
В отговор моят Господ ме погледна с насълзени очи. А след това ми каза:
“Как мислиш? Не е ли твоят Господ Спасителната ти Канара?”
“О, Исусе! Ти Си Канарата! Но какво търси змията на Канарата…”
“Както ти Ме питаш без всякакво бавене, така и Аз ще те попитам:
Какво търсеше змията върху Канарата, когато Ме полази с внушения след четиридесет дневния Ми пост в пустинята? Какво търсеше змията върху Канарата, когато набразди челото Ми с кървави капки пот в нощта на Гетсимания? Какво търсеше Змията върху Канарата, та да кажа на ученика Си Петър:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32)
Какво, най-сетне, търси тая змия върху Канарата? Кажи Ми, ако знаеш!”
Думите на моя Господ бяха твърде тежки, Святи и силни, за да не разбера прицела им. Ето защо Му отговорих:
“О, Исусе! Змията всякога търси дупки и пукнатини върху Канарата. И ако намери такива, там свива гнездото си…”
“А какво са дупките и пукнатините в Канарата? Не са ли те едно непълно благовестие? Не са ли те компромисите и вратите, които църквите отварят за духа на света? И ако дяволът някога полази Господа, вашата Канара в пустинята, то намери ли той дупка в Мене, та да Ме измами и поквари с раздвоения си език? И ако същият този дявол Ме полази в Гетсимания, когато пиех горчивата Си чаша, то намери ли Той дупка в Мене, та да се откажа от Спасението, което ви давам? Но ето, по причина на това, че човеците намразиха Божието Евангелие и си съчиниха човешки евангелия, станаха възможни и всичките дупки в Канарата. И именно в тия дупки се заселиха проповедниците на човешките лъжеучения и измамителни хитрости. Именно в тия дупки се засели Едом, духът на презряното първородство, за да ражда Едомски дъщери с всичката отрова на сърцето си. И защо мнозината в дупките бързаха да се зарадват на раздвоения език на змията, а никак не видяха, че не са станали съединени с Канарата? Защо те не проумяха, че дяволът е лукав именно по причина на раздвоения си език, понеже смесва Истината с лъжа? И когато мнозина приемат, че Небесното благовестие е земно, то такива не бързат ли да получат земни награди, като се отричат от Небесната? Ето, предупреждавам всички ви! Ако стоите в дупките на Канарата, а не се съградите в Самата Канара, вие никога няма да разберете следите на змията върху нея. Защото следите на змията върху Канарата са абсолютна Небесна гаранция, че в Сион няма да се качи нищо нечисто и проклето! Защото за тоя, който се е съединил с Канарата, следите на змията са привилегия от скръб и сълзи, че ще пострада от гонение и дяволска ярост заради Името Ми! А колкото до онзи, който е избрал дупките в Канарата, то следите на змията ще му бъдат трагедия, която ще посрещне със смях, и вечна смърт, която ще приеме с кикотене…”
След тези последни думи Господ отново ме издърпа зад втората стена на камъка. И като посочи към третата, вече ми казваше:
“Сега ела да видиш следите на кораба в морето. Понеже именно зад тая трета стена на камъка се откриват най-ужасните знамения на дявола в последните времена на земята. Знамения, за които съм ви пророкувал, ако и мнозина да са забравили думите Ми…”
Така Исус вече преминаваше пред третата стена на камъка, когато двамата с Него се намерихме над огромно и развълнувано море. А тогава Спасителят ми каза:
“Виж вълните на това море и забележи корабът, който плува в него…”
Погледнах на вълните на морето и ясно разбрах, че бяха поради кораба, който пореше морските води. Самите вълни бучаха твърде страшно, тъй че шумът ме накара да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Какво е това бучение на морските вълни, Господи?”
А Господ ми отговори, казвайки:
“Ти ли не знаеш какво е това бучение на вълните? Не помниш ли думите Ми в Евангелието? Не предупредих ли всички ви за следите на тоя кораб, като казах:
“И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните…” (Лука 21:25)
Как мислиш тогава? Не е ли тоя кораб в морето най-голямото бедствие за народите? И не са ли мнозина в недоумение от бучението на вълните, понеже нямат скъпоценния камък на разпознатата непостижимост?”
“О, Господи! С цялото си сърце изповядвам, че тоя кораб наистина е най-голямото бедствие за всички народи. Понеже вълните, които повдига, не идват да разрушат къщи или ниви, или да удавят волове и овце. Но наистина вълните от тоя кораб идат, за да съблазнят човешките сърца и да ги направят последен коз в ръцете на погиващия Сатана…”
В отговор на думите ми Господ простря ръката Си към вълните, като ми казваше:
“Ето, Аз ще обърна бучението на тия вълни в послания, и изявата на кораба – в думи. А ти, като се заслушаш в тях, разбери дали човеците по земята ще ги приемат, за да им се покорят…”
Така Исус ме надвеси над самите вълни, като ме държеше с ръцете си. А тогава ушите ми чуха послание от бучението на вълна, която ми казваше:
“Идва мизерия и глад! Идват катастрофи и кризи! Идва най-несигурното бъдеще! Къде ще го посрещнеш ти? Ще потънеш ли на дъното, като аутсайдер или ще се закрепиш в превъзходната вяра, която стои над всичките злини?”
След посланието на тая вълна, дойде послание от друга, която ми казваше:
“Сега си в морето и се давиш. Нямаш сила и скоро ще потънеш. Освен ако не погледнеш на кораба, който носи спасените и издигнатите над света. Качи се на тоя кораб, за да оцелееш! За да имаш бъдеще – ти и чедата ти!”
Така пред очите ми се яви и самият кораб. Огромен, тежък и луксозен, той беше прибрал на палубите си милиони човеци. И всички те, размахвайки празнични знаменца, крещяха с доволни гласове:
“Ние сме елитът на земята! Който не е с нас, не е достоен да живее! Който не ни приема, нека бъде проклет и да потъне…”
Повече не можех да слушам омразните на сърцето ми възгласи. И затова, като се обърнах към моя Господ, казах Му:
“Господи мой! Този е корабът Вавилон, с който дяволът ще съблазни последните поколения на земята. И самата му измама е такава, щото да накара тези, които са в морето на тоя свят, да избягат от кризите на глада, мизерията и нещастията, като пожелаят палубите на всеки гибелен поклон пред лукавия. И ето, сега признавам, че от следите на тоя кораб ще бъдат опазени само Божиите чеда, които са звани, избрани и верни. Защото те няма да се съблазнят от шума на богатството и от привидното щастие на сатанинските поклонници…”
В отговор моят Господ ме попита:
“А къде Моите ще се спасят от вълните, та никак да не слушат бучението им, нито да се съблазняват от палубите на кораба и пасажерите на дявола? Понеже морето е бурно, вълните високи, корабът – изкусителен…”
Мислено благодарих на Исус заради сладката радост да Му отговоря. Затова, като посочих самото море, казах Му:
“Исусе! Вярата ми гледа през всичките тия води и вижда едни Огнени и прекрасни шепи на дъното на морето. Там ни чака нашият Отец. И там ще идем, когато се смирим до смърт, даже до смърт на кръст. Защото там, на дъното, няма бучение на вълните, нито съблазнителни дяволски оферти. Там има тишина и мир! Там е Смирението, което възвисява далече по-горе от вълните на тоя свят…”
В отговор Господ погали главата ми, а след това ми каза:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че на земята вече е дошла най-унищожителната измама. Измамата да се поклониш на дявола и да го прогласиш като бог на сърцето си. Измамата – да приемеш широкия път на сатанинския просперитет, който в сетнината си е твърде тесен, вместо тесния път на Божията Святост, чиято сетнина е широчина и простор.
Ето, не просто ви казвам, но строго ви заповядвам:
Не се съблазнявайте от богатствата на тоя свят и не съжалявайте за онова, което нямате! Но по-скоро нека ви залее Небесна радост поради онова, което имате. Защото дните на тоя свят са преброени. И този кораб Вавилон заедно с всичките му мореплаватели ще потъне скоро в неизмеримия мрак на великата бездна. А с него ще потънат всички, които отказаха да потънат за Бога, но се закрепиха с поклон към дявола…”
Да потънеш братко мой! Ето такива са думите на моя Господ към сърцето ти. Да потънеш за Господа – днес и сега, за да не потънеш с дявола – утре и отпосле. Да смириш сърцето си и да се откажеш от всички богатства и блага, чието получаване преминава през лъскавите палуби на тщеславния кораб Вавилон. Защото на тоя последен дяволски кораб ще се измамят така, както преди един век се измамили на друг лъскав параход. Защото и тогава богатите пасажери, влюбени в собствената си гордост и непогрешимост, си казвали един на друг:
“Тоя Титаник е непотопяем! Него дори Господ не може да го потопи!”
Как мислиш, братко мой? Дали Господ от Небето дочул думите на тая безумна човешка дързост, та да похулят Името Му с мерзостта на сърцата си? И ако наистина е чул думите им, то не е ли видял, че тоя тщеславен параход се готви да остави същите следи, като корабът Вавилон?
Да, наистина е видял именно това! Но сега ти казвам, че ако от “Титаник” се спасиха малцина, понеже Господ имаше Милост за тях, то за пасажерите на кораба Вавилон Божия Милост няма да има!
Докато всичките тия мисли се родиха в сърцето ми, Господ отново ме докосна, като ми казваше:
“А сега, момчето Ми, нека да те заведа и пред четвъртата стена на камъка. За да видиш какви са следите на мъж при девица. Следите на Царя на Сион в утробата на Благодатната…”
Така Исус отново хвана ръката ми, и ние твърде скоро се намерихме пред четвъртата стена на скъпоценния камък. Там, с пламнало от вълнение лице, Господ ми каза:
“Това, което ще видиш сега, е тайнството на Божието раждане. Тайнството, при което стават явни следите на Мъжа при девицата…”
След тези думи Исус погледна към Небето и се издигна нагоре. И от високото отново ми каза:
“Гледай на девицата, която ще се появи пред очите ти…”
И действително, че пред очите ми се появи девицата Мария. Коленичила на постелката си, тя ухаеше с такова смирение, каквото не е възможно да предам или обясня. Един лик, в който Небесното струи и се излива в чертите на земното. Един образ, в който земното струи и се излива в чертите на Небесното. И ето, че само след миг сплетените коси на девицата просияха и аз видях как моят Господ се снишава над нея, обвит в ореол от Небесна Светлина. Така, застанал досами Мария, Исус простря ръка, като докосна утробата й. След това, вътре в самото сияние Той се смали и изгуби Образа на мъжкото Си Лице, понеже стана Младенец. И като влезе в утробата на Мария, погледна ме с очите Си, от които ме стрелнаха лъчите на думите Му. А с тях Исус ме питаше:
“Забеляза ли какво стана с Мене?”
“Да, Исусе! Ти се сниши от Небето! И от голям стана малък!”
“Запомни тези последни думи, които рече. Аз от голям станах малък! А сега разбери каква е тайната на Божието Раждане.
Когато от големи и вие станете малки, тогава Аз ви забелязвам и идвам, за да се родя в сърцата ви! А отпосле, когато Плодът Емануил нараства във вас, всички вие ще изпитате тая тайна на думите Ми, сиреч, от големи да ставате малки. Защото колкото по-малки ставате вие, толкова по-голям ставам Аз!
Аз трябва да раста, а вие да се смалявате!
Затова нека всичките Ми братя и сестри да запомнят какви са следите на Мъжа при девицата:
Първа следа: Мъжът забелязва девицата и идва, за да се роди в нея, тъй че от малък да стане голям.
Втора следа: Девицата забелязва Мъжа и смирява себе си, тъй че от голяма да стане малка!
Трета следа: Господ съвършено ражда Себе Си в човешките сърца, когато те са толкова малки, че се изгубват в Него, за да се намери Той в тях!”
Докато Исус ми говореше най-благодатните Си думи, аз виждах цялото чудо на Божието тайнство. Защото девицата се смаляваше, а Той растеше. Така дойде миг, когато не можех да зърна девицата, понеже беше останал само Той, Единственият, Мъжът, оставил следите Си при девицата. И Тоя роден Исус, като протегна ръката Си и запали сърцето ми с Огън, отново ми каза:
“Запомни завинаги тоя камък на разпознатата непостижимост. Защото в мига, когато Господ ви даде победата над орела, змията и кораба, Той Самият вече е готов да се роди у вас. Понеже ви е намерил кротки и смирени, твърди и любящи…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s