КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз зная, че Божиите чеда с нетърпение са очаквали продължението на пророческите видения, свързани с Мъдростта на Агур. И като са принасяли своите молитви за благоуспяването на пророческото слово, са укрепвали сърцата си в трите скъпоценни камъка, които Отец даде на всички нас в голямата Си Благост и Милост. Аз също стоях пред моя Господ и очаквах Неговото идване и водителство. Междувременно трябваше да изпитам една продължителна серия от дяволски отмъщения, които бяха като болезнени стрели, насочени против сърцето ми. Но този път в болката на самото страдание за Исус аз усетих, че дяволът е не просто заплашен. Не! Той вече е съкрушен в себе си. Понеже самото скриване на Божиите хора в скъпоценните камъни на Бога и Отца ще го лиши веднъж завинаги от възможността да лъже, мами и разрушава живота им.
Помисли върху това, братко мой! Помисли върху прекрасното състояние да бъдеш скрит дълбоко в Святия Дух. И като пребъдваш в Него като скъпоценен камък, да знаеш, че духът на този свят не може да те докосне, нито пък ти можеш да го докоснеш. Това е не просто Твърдост, която е извършила делото си съвършено. Това е твоето обличане и изпълване с Божията Мъдрост и Разум, които стават вечен печат на Божието благоволение върху сърцето ти. Печат, с който заявяваш на дявола:
“Няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа…” (Притчи 21:30)
Защото намерил ли е някой мъдрост и разум, та да строши Божии диаманти или да потъмни блясъка им? Намерили ли са разум глинените гърнета за непочтена употреба или изпечените глинени тухли в кулата, та да счупят камъни, родени в Огъня на Всемогъщия?
Но ето затова отново ти казвам, че дяволът е напълно съкрушен. И аз нямаше да зная всичко за неговото пълно съкрушаване, ако Господ отново не беше дошъл към сърцето ми, за да ми говори. Чуй тогава думите, които Исус каза на сърцето ми, миг преди да ме посвети в разбирането за останалите скъпоценни камъни на Бога и Отца. Ето какво ми каза Той:
“Ти трябва твърде много да си възрадван в сърцето си. Защото измежду многото книги, които Отец Ми заповяда да напишеш, тази последната е най-скъпоценната…”
“Защо, Господи мой, тази книга е най-скъпоценната?” – попитах аз. А Исус ми отговори, казвайки:
“Ти ще разбереш отговора на въпроса си, като се замислиш, че всичкото пророческо слово, което ти се даде, беше Моят призив да излезете от блудницата Вавилон и да се закрепите в Святия Ми Дух. Онези, които послушаха Гласа Ми и излязоха, срещнаха твърде много вятър от гонение, омраза и презрение. Те трябваше да наситят сърцата си с всичката човешка и бесовска ярост и така да уподобят на себе си Моите кръстни рани.
Но ето, че идва миг на Вечна утеха. Миг на пълното скриване. Миг на пълното утвърждаване. И именно на тези мигове отговарят скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване. Защото оня, който се намери в тях, изпълва се със Светлината и Твърдостта им и сам заблестява като скъпоценен камък от Сион. Тъй че отпосле каквото и зло да сторят противниците Ми с такъв камък, те да се съкрушат и пръснат, а камъкът да прослави и възвеличи Името Ми. Не съм ли говорил с такива думи на всичките Си братя и сестри?”
“О, Господи мой! Спасителю на сърцето ми! Ти наистина Си говорил на сърцата ни с такива думи. Защото яви Себе Си като Камъка на Отца, Избран и скъпоценен. И на тези, които Те мразеха и ненавиждаха, каза:
“Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя Камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне…” (Матея 21:42-44)
Исус се усмихна на цитираните стихове, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Разбират ли Моите братя и сестри, че едни вече паднаха върху Камъка, понеже Той ги препъна с думите Си? И като паднаха, бяха смазани, за да не се изправят никога. Понеже бяха и остават непокорни на Божието Слово. Проумяват ли Божиите чеда, че мнозина други опозоряваха Камъка с думите си, та да Го направят да падне? Но Камъкът, като падна, пръсна ги. Понеже бяха прави в собствените си очи. За да се сбъднат именно Господните думи, че които паднат върху Камъка, ще се смажат, а върху които Той падне, ще ги пръсне. Какво тогава остава за Моите, които слушат Гласа Ми? Какво друго да остава за просветените чрез Светлината, освен да възлюбят Камъка и да се съградят върху Него?
Ето затова ти казвам, че тази книга, която ти се дава от Небето, е най-скъпоценната. Понеже Отец е дал на Сина Си да бъде Камъкът, Който събира в Себе Си Светлината на седем Небесни камъка. И ако някой вярва в Мене, за да Ме следва и да Ми се покорява, той непременно ще се изпълни със Светлината и Твърдостта Ми. Но за теб е малко нещо да слушаш с ушите си, когато можеш да видиш всичко с очите на сърцето си. Затова нека сега да те въздигна горе. За да видиш Небесният Ерусалим така, както никога не си го виждал…”