МЪДРОСТТА НА АГУР I – V ГЛАВА

5. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА РАЗПОЗНАТАТА НЕНАСИТНОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Сърцето ми още стои разтърсено от виденията с поколенията на лукавия, които Исус ми разкри във втория от скъпоценните камъни на Отеческата Мъдрост. Когато човешкото сърце види подобни видения, то не може да не извика към Исус:
“Господи мой, защо? Защо са се родили тези поколения на лукавия? Къде е силата, която ги е родила? Защо изобщо е станало възможно да се родят?”
Ето такива въпроси започнаха да викат от сърцето ми. Защото Исус ми бе показал поколенията, сиреч, следствието, но не и причината за тяхното раждане. И аз, като се намерих до моя Господ в Небесния дом на Агур, се обърнах към Него, за да Го питам. А Той, видял очите ми, побърза да ми отговори:
“Виждам всичките ти мисли! И сега ти казвам, че дяволът не би родил и едно от човешките сърца, ако на земята не беше избуяла всичката му ненаситност. А ти знаеш ли какво е ненаситността?”
“Господи мой! Самата дума подсказва, че става дума за състояние, при което няма никаква пълнота. Защото ситостта е пълнота, задоволеност и удовлетворение. Докато ненаситността е като черна дупка, която поглъща, без да може да се засити…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като ми казваше:
“Някога Луцифер беше служителят Денница. Засеняващ херувим, син на Огъня и Светлината. Докато беше угоден на Сърцето на Отца Ми, той беше съвършен в постъпките си. Но когато стана мерзост пред Бога, той беше отхвърлен и проклет. И ето – ненаситността е печатът на Божието Вечно проклятие върху дявола. Тя е изворът на дяволското битие. Негов духовен затвор, негова орис и негово самоунищожение. Как мислиш? Ако дяволът живее в този мрачен духовен затвор на своето проклето битие, то няма ли ненаситността му да покаже белезите си на земята?”
“Така е, Исусе!”
“Виж тогава третият от Божиите скъпоценни камъни, които Отец Ми даде на слугата Си Агур. Защото отпред стените на тоя скъпоценен камък се открива всичката ненаситност на Сатана…”
След последните Си думи Исус протегна десницата Си и взе третия скъпоценен камък. А след това от камъка излезе Небесен лъч, който изтегли мен и Господа в самата му сърцевина. И ето, че Спасителят с необикновено сериозен Глас вече ми казваше:
“Бъди внимателен, за да забележиш и проумееш всичко, което ще ти се открие пред стените на този скъпоценен камък. Защото за видяното тук, Агур записа:
“Три неща има, които са ненаситни, – дори четири, които не казват: Стига! – Адът и неплодната утроба, земята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига…” (Притчи 30:15)
И ако някой би имал погледа на Агур, та да види онова, което той видя, то непременно такъв вече е бил отнет от Отца Ми, за да бъде далече по-горе от битието на дявола, във Вечния Живот на Човешкия Син. А сега виж и самите стени…”
Едва изслушал думите на моя Господ аз погледнах с вълнение пред стените на камъка. И ето, че очите ми видяха картини, които поразяваха цялото ми въображение. Защото от първата стена пред очите ми се разкри адът. Той беше уподобен като раззината челюст, в чието дъно пламтяха страшни пламъци. В самата челюст падаха неизброими множества от човешки души. И в мига, когато се докосваха до пламъците, те изчезваха от погледа ми, а на мястото им идваха нови и нови. Падайки в огъня, те го правеха да ври и кипи всред кълба от пушеци и дим. А всичко това продължаваше отново и отново, без никак да свършва.
Но ето, че Господ докосна гърба ми, за да видя картината пред втората стена на камъка, която беше не по-малко ужасна. Защото в нея очите ми видяха жена, простряла остри нокти към собствената си утроба. И при все, че към утробата й идваше семе от Небето, което да я направи да зачене, тя протягаше острите си нокти и убиваше заченатия плод. След това вдигаше ръцете си нагоре, като молеше отново да зачене. И при все, че и при повторния й вик от Небето идваше ново семе, което зачеваше в утробата й, тя мигновено сваляше ръцете си и бързаше да убие заченатото, тъй че очите ми виждаха една постоянно действаща проклетия на смърт, която оставаше утробата на жената да бъде безплодна.
И този път Исус докосна гърба ми, за да гледам на картината отпред третата стена на камъка. А тогава очите ми видяха Небесни облаци, от които се изливаше дъжд върху изсушена и напукана земя. Но при все, че дъждът беше пороен, пак пукнатините на земята поглъщаха водата. Когато дъждът спираше да вали, земята отново изглеждаше изпръхнала, стояла сякаш цели векове в безводие. Така, най-сетне, погледнах и четвъртата стена на камъка. А тогава очите ми видяха огън, чиито пожари бушуваха твърде страшно. Край самия огън пъплеха уплашени човеци, които искаха да спрат огъня, но не можеха. В безумието си те хвърляха на огъня дърва, сено и слама. Но от това огънят ставаше все по-силен и силен. А накрая огънят подпали самите човеци, като ги изгори и изпепели сърцата им. Това ме накара да се обърна към Господ и да Го попитам:
“Какво ми даде да видя, Исусе? Та сега сърцето ми е разтърсено и ужасено от тия проявления на дяволската ненаситност. Как да ги разбирам, Господи?”
В отговор Исус ми каза:
“Разбирай тия проявления така, щото да знаеш, че с всяко от тях дяволът държи човеците в собственото си битие. Но отсега ти казвам, че тия четири проявления са Беззаконието, Безплодието, Безводието и Безумието. Но нека първо да ти покажа какво е Беззаконието. Защото то е най-страшното…”
След тия думи Господ вдигна ръката Си, а в камъка се отвори светъл пролом на Духа. След това двамата с Него тръгнахме, за да видя какво представлява ненаситността на ада, която е самото Беззаконие.
Едва излезли отпред първата стена, Господ ме загърна със Святото Си присъствие, като ми каза:
“Сега ще дам на Моите да видят тайна, която никога не е била проумявана напълно. Защото това е тайната на Беззаконието. И ти, като гледаш на тоя ненаситен ад с раззинати челюсти, кажи Ми:
Коя е причината толкова много човешки души да падат в него?”
“То е ясно, Исусе! Хората падат поради Беззаконието, на което са предали сърцата си. Защото така дяволът ги е завладял напълно…”
“А каква е същината на Беззаконието? Понеже мнозина не могат да разберат, че има разлика от това да си против Закона и да си без Закона. Защото Аз, като пролях кръвта Си, дойдох да ходатайствам за престъпниците, но не и за беззаконните. Понеже престъпниците са нарушавали Закона, а беззаконните изобщо нямат Закон…”
Слушах думите на Господа и те ми се сториха твърде дълбоки. Ето защо Го попитах:
“Да разбирам ли, Господи, че престъпниците всъщност са вършили противозакония, понеже са стояли против Закона?”
“Точно така Ме разбирай, момчето Ми. И отново размисли и Ми кажи: Защо Аз ви предупредих в Евангелието, че ще се умножи Беззаконието, а не противозаконието? Кой е тоя, който пръв остана без Закон и се явява като първи беззаконник на земята?”
“Господи мой, това е дяволът!”
“Разбираш ли тогава, че целта на дявола не е толкова човеците да бъдат против Закона, колкото да останат без Закона, написан на сърцата им? Защото против Закона те биха били противозаконници, а без Закона те стават беззаконници. И ако някой съгреши, та да го изобличава съвестта му, то такъв не показва ли, че стои против Закона, понеже и Законът все още стои против него?”
“Така е, Господи Исусе! Понеже е гузен и няма никакво спокойствие…”
“А какво става, когато някой съгреши, но няма Закон, който да го изобличава в сърцето му? Какво става с човек, който върши греха си явно и никак не се притеснява за сетнината си?”
“О, Господи мой! Такъв човек вече ще е с прегоряла съвест, способен на едни по-тежки и ужасни грехове от греховете на всичките човеци…”
“Иди тогава и предай на всичките Ми братя и сестри, че адът става ненаситен тогава, когато човеците прегорят съвестта си и изгубят Закона, написан на сърцата им. Тогава те вече вършат беззакония, а не противозакония. И ако съвестта у човека е тая, която му шепти и казва “Стига”, то Беззаконието никога не казва “Стига”. Защото престъпленията са греховете на човеците против Закона, докато престъпленията на Сатана са беззаконни! И ако Аз предупредих всички, че ще се умножи Беззаконието, то го сторих да разберете, че в последните времена дяволът ще събере около себе си човеци, които да вършат не своите грехове, но неговите лични беззакония против Бога и Отца. Защото греховете на човеците оскверняват душата, но греховете на дявола разрушават духа.
Виж тогава колко ненаситен е този ад. И като го гледаш, спомни си думите на Агур, че адът е, който не казва “Стига”…”
Отново гледах към раззинатите челюсти на ада и към множествата, които падаха в него. И аз с глас през плач казах на Исус:
“Как да проглася това, Господи мой? Как да обясня на човеците, че ако плътското блудство е престъпление против Закона, то блудството с Вавилон е Беззаконие? Как да им обясня, че ако някой убие човек, той става убиец поради Закона, който повелява “Не убивай”, но ако някой прободе Тебе и Твоето божествено присъствие, той върши Беззаконие? Как да им обясня, че ако някой открадне дреха или вещ, той се осъжда от Закона като крадец, понеже Законът повелява “Не кради”, но ако някой краде Спасението и Благодатта, то такъв се подвизава в греховете на самия дявол?
И защо, Господи мой, на Беззаконието не се въздава приживе, докато на престъпленията по Закона се въздава веднага?”
В отговор Господ изтри сълзите ми като казваше:
“Ако някой слуша Гласа Ми, той ще разбере, че греховете против Закона са видими, понеже са човешки, докато грехът на Беззаконието е невидим, понеже е дяволски. И ако Моята кръв прощава греховете против Закона, тя няма да прости греховете на Беззаконието. Защото да простя греховете на Беззаконието ще рече да реабилитирам и самият Сатана, който стана първият беззаконник. Но Аз не станах дяволски син, за да прощавам греховете на дявола и дяволските чеда! Аз станах Човешкият Син, за да простя греховете на човешките чеда! Защото греховете на човешките чеда са против Закона, докато греховете на дяволските чеда са Беззаконие.
Но ти сега върви след Мене. За да видиш втората тайна на дяволската ненаситност. Понеже е тайната на Безплодието…”
След тези думи на Исус ние преминахме пред втората стена на Божия скъпоценен камък. И очите ми отново видяха жената, която протягаше ръцете си към Небето и искаше да зачене. А Исус, като я посочи, ме попита:
“Виждаш ли тази жена? Виждаш ли как протяга ръцете си към Бога и иска да зачене?”
“Да, Исусе! Виждам я! – отговорих аз, а Господ отново продължи да ми говори, като казваше:
“Знай тогава, че ето така изглежда всяка човешка вяра в Бога. Но Аз сега ти казвам да предупредиш всичките Божии чеда, че Небето не зачита човешката вяра в Бога, но само и единствено Божията Вяра в човека. Затова продължи да гледаш какво ще се случи с човешката вяра…”
Отново гледах към жената, когато моят Господ я приближи. И като докосна с ръка утробата й, направи я да зачене божествения зачатък. А след това ми каза:
“Ето, за свидетелство против нечестивите Аз послушах човешката вяра и дадох божественото зачатие на Емануил. Но Тоя Емануил ще иска да расте. А как расте Той, момчето Ми?”
“О, Исусе! Емануил расте с даване, понеже е Плод на Божията Благодат!”
“Виж тогава дали човешката вяра ще иска да дава, както дава Божията Вяра…”
Отново погледнах утробата на жената, когато видях как Плодът Емануил поиска да расте. Той изпрати светли лъчи към очите, ръцете и главата на жената, но тя им се възпротиви.
“Давай, отдавай, раздавай! Искам да раста и да се родя!” – шепнеше Плодът в утробата. Но жената никак не зачете Гласът на Плода. Наместо това извика:
“Не искам да давам от Бога! Искам само да взимам от Него! Още, още, и още…”
В тоя миг Плодът отново се надигна, като извика на жената:
“Давай! Защото ако не даваш, ще Ме изгубиш…”
А тогава жената простря острите си нокти към утробата. И като душеше Плода, вече Му крещеше:
“Недей да ми пречиш да искам от Бога, защото ще Те унищожа! Чуваш ли?”
Така жената стисна с всичка сила Плода, докато Го задуши, тъй че божественото присъствие и Святият Дух се въздигнаха от нея. Тя вече беше убийца, обречена да остане безплодна. Но жената никак не знаеше това. Напротив – като вдигна ръцете си, викаше с всичката си страст:
“Дай ми, Господи! Дай ми още, още, още…”
Вече знаех в сърцето си, че Господ никога повече няма да й даде. Защото това беше човешката вяра в Него, а не Неговата Вяра в човека. И докато сърцето ми плачеше поради ужаса на видението, Господ докосна главата ми, като ми казваше:
“Разбра ли най-сетне какво е безплодната утроба?”
“Да, Исусе! Това е човешката вяра, която никога не казва “Стига”. Това е убиецът-егоизъм, който обрича на безплодие всичките сърца, които го любят. Това са дъщерите на пиявицата, за които Агур напомни в посланието си, като каза:
“Пиявицата има две дъщери, които викат “Дай, дай”…”
Но такива пиявици, колкото и да смучат от Твоята кръв, в крайна сметка ще бъдат посочени като убийци на Божия Плод, останали безплодни до века…”
В отговор Исус ми каза с твърд Глас:
“Иди и предупреди всичките Ми братя и сестри да се отрекат от човешката вяра в Мене, за да приемат Моята Вяра. Защото Моята вяра е раждаща вяра. Вяра, с която Човешкия Син даде Живота Си за Спасението на света. Вяра, с която заповядах на всички ви, като казах:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13)
И ако вие не се научите на тази Любов с Моята Вяра, то тогава сте станали пленници на ненаситното Безплодие, роби на егоизма си и убийци на божественото зачатие…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръката Си и посочи към третата стена на Божия скъпоценен камък, като ми казваше:
“А сега, след като ти показах Беззаконието и Безплодието, нека да ти покажа и Безводието. Понеже то е твърде ясен белег за отстъпилите църкви на последното време…”
Така Господ тръгна напред, а аз Го последвах. И ето, че двамата с Него вече стъпвахме на суха и спечена земя, по която личаха огромни пукнатини, поради дългата суша. А Исус, като посочи към растения, които изсъхваха в земната жега, ми каза:
“Послушай воплите на тия растения. Понеже ще Ме призоват и ще искат дъжд от Небето…”
И действително, че след думите на Исус аз чух самите стенания на растенията. Те гледаха към Небето и призоваваха Бога, като казваха:
“Прати ни дъжд, Господи! Освежи чедата Си! Дай влага на корените ни!”
Послушал гласовете на растенията, Господ простря ръката Си и призова дъждовете на Святия Дух. И ето, че небосводът се покри от дъждоносни облаци. А дъждът на Духа започна да се излива като порой над самата изпръхнала земя. Това накара растенията да извикат възторжено:
“Алелуя, Алелуя!”
Дъждът прииждаше все повече и повече, докато се превърна на вадички, които тръгваха по земята. Но ето, че вадичките потънаха в пукнатините от сушата, тъй че растенията отново оставаха без влага. И колкото и да валеше дъждът, толкова земята не се насищаше, но мигновено поглъщаше всичките дъждовни капки. А растенията изглеждаха все така изсъхнали. Това ме накара да реагирам и да извикам към Исус, като Му казах:
“Господи, какво е това недоразумение? Защо при толкова дъжд тия растения остават в Безводие?”
А Исус, сочейки пукнатините на земята, ми отговори, казвайки:
“Виждаш ли тези пукнатини?”
“Да, Господи мой! Защото те са, които ненаситно поглъщат дъжда, така че не остава влага за растенията…”
“Каква е тая почва? Божия ли е тя или е на света? Иди и разрови около растенията, за да видиш къде са пуснали корените си…”
Със свито сърце се приближих до самите растения. И като се опитах да разровя почвата и пукнатините, видимо изплаших няколко змии, които изскочиха от самите пукнатини. Тогава разбрах в сърцето си, че това не беше почвата на Евангелието, но почвата на света. Затова с болка казах на Исус:
“Господи мой! Не изсъхват ли сърцата, които стоят в света и го любят? И не са ли тия пукнатини на земята ясното доказателство колко голяма е пропастта между Твоя Дух и духа на света?”
“Точно така е, момчето Ми. И ето затова земята не се насища с вода и растенията изсъхват. Те искат някак си хем да не са отделени от света, хем да не са отделени от Бога. И като се насадят в почвата на света, поставят пукнатини между себе си и Бога. Затова и дъждът изтича в пукнатините и земята никак не се насища с вода. Защото колкото и Благодат да ви излее Отец от Небето, тя няма да ви ползва, когато не сте в почвата на Божието Евангелие, но в почвите на светския дух. Ето, предупреждавам ви:
Отец Ми сее Своите растения само на почвата на Духа, която е Божието Евангелие. Само тази Божия почва се насища с Дъжда на Благодатта и прави растенията да дадат плодовете си. Всяка друга почва, рано или късно, ражда други растения. А всяко растение, което Моят Небесен Отец не е насадил, ще се изкорени. И ако християни продължат да живеят с цената на компромиса, като сменят Духа на Бога за духа на света, то такива ще останат не просто ненапоени, но ще се видоизменят, за да се превърнат в тръни и плевели…”
Слушах думите на Исус и продължавах да гледам пукнатините на сухата земя. Тогава разбрах в сърцето си, че това беше едно от най-страшните Божии проклятия, постигнало охладнелите светски църкви. Проклятие, при което колкото и да бъдат напоявани, ще останат сухи, докле обичат дявола и почвите му. Но ето, че Господ отново се приближи до мен. И като утеши сърцето ми, отново ми каза:
“А сега нека да те заведа и пред последната, четвърта стена на Божия скъпоценен камък. Защото там се намира онази ненаситност на дявола, която се дължи на Безумието…”
Отново тръгнах след Исус и ето, че нозете ми застанаха пред самата стена. А там беше твърде страшно. Защото навсякъде пред очите ми гореше огън. И пламъците му – разяждащи и хищни – поглъщаха всичко, което стоеше на пътя му. Това накара Господ да съблече мантията Си и да ме покрие с нея за защита, от която ме лъхна прекрасната прохлада и свежест на Сион. А след това, като вдигна ръка и посочи напред, вече ми казваше:
“Виж сега човеците, които стоят пред този страшен огън и забележи как ще поискат да се преборят с него…”
Погледнах към Господния показалец, когато забелязах и самите човеци. Суетейки се пред огъня и кършейки ръце, те взимаха дърва и ги хвърляха в огъня, като си крещяха един на друг:
“Да угасим тия пламъци, преди да ни изгорят…”
Това бе пълно безумие. Защото те не гасяха огъня, но го подклаждаха още повече. А около тях се събраха и други човеци, които носеха бали със слама и сено. И те, по подобие на първите, хвърлиха сеното и сламата в огъня, тъй че още повече го разпалиха. Това ме накара да се ужася в сърцето си и да попитам Господа:
“Какво става, Исусе? Защо човеците в това видение са така безумни пред огъня? Защо са излъгали сърцата си, че с дърва, сено и слама могат да спрат огъня, когато всъщност допълнително го разгарят?”
А Исус ми отговори:
“Когато някой няма водите на Святия Дух, за да угаси огъня на любовта към света, то тогава самата горещина го измамва. И той решава в сърцето си, че ще победи света с нещата на света. Ето така отстъпилите църкви на последното време решиха, че ще победят светския просперитет с църковен просперитет. Светските дипломи – с дипломи по теология. Светската търговия – с църковна търговия. Никой от измамените не видя и не проумя, че основен режисьор на тяхното безумие беше огънят, който не казва “Стига”. Иди тогава в подобни църкви и чуй дали някой ще извика от амвоните им:
“Стига вече с тоя просперитет, понеже е същинско сребролюбие! Стига вече с тази теология, понеже е грим на Езавел! Стига вече с тази търговия, понеже е беззаконие и хула против Бога! Стига, стига, стига…”
Ще извика ли някой в тези църкви “Стига”, когато са станали пленници на огъня, който не казва “Стига”?”
“Не, Исусе! Никой няма да извика! Напротив – ще хвърлят дърва, сено и слама по подобие на човеците във видението…”
“И ето това е Безумието! То е измамата на дявола, който привлича човеците да го победят на негова територия с неговите способи и средства. А може ли някой да победи дявола на територията на неговия огън и с неговите способи? Няма ли още повече да разпалят огъня му? Ето, казвам ти, че безумието на тщеславните църкви вече стига апогея си. Защото на техните бляскави конференции лидерите им правят именно това:
Хвърлят дървата, сеното и сламата, сиреч, неутвърдените души, в същинския огън на дявола. В любовта по света и всичко, що е в света. Ще кажат ли тогава дървата, сеното и сламата “Стига” на огъня, който ги изпепелява? И ще си спомни ли някой от тия безумци що ще рекат думите на Апостола Ми Павел:
“Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…” (I Коринтяни 3:11-13)
Кажи Ми тогава! Каква Основа съм Аз?”
“О, Исусе! Ти Си Отбраният Камък от Сион!”
“А този огън на лукавия скъпоценни камъни ли гори или нещо друго?”
“Не, Господи! Той изгаря дървата, сеното и сламата!”
“Иди тогава и предупреди всичките Ми братя и сестри с най-сериозните думи, които полагам в сърцето ти:
От днес и до свършека огънят на дявола ще гори безумните дървета. Понеже тези са, които се отсякоха от Корена Давидов, за да любят света и всичко, що е в света. От днес и до свършека огънят на дявола ще гори безумното сено и безумната слама! Понеже тези са, които повехнаха в пътищата на богатството поради изсушителния вятър на лукавия! Но от днес и до свършека всяко Злато и Сребро от Сион, и всеки скъпоценен камък на Отца, ще имат силата да кажат “Стига” на дяволския огън. И като издърпат пленниците от Огъня, ще възвърнат мнозина в Пътя на Божията Правда, при скъпоценните камъни на Божията Мъдрост!
Аз скоро ще посветя пророка Си относно останалите скъпоценни камъни на Моя Отец! А сега заповядвам на всички ви да започнете да утвърждавате сърцата си в Твърдостта, с която Отец Ми ви посети чрез страниците на тази книга! Защото там, където Твърдостта извърши съвършено делата си, ще се явят последните скъпоценни камъни! За да Ми бъдат Слава и великолепие! Вечна радост и Вечна Любов на Сърцето Ми! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s