МЪДРОСТТА НА АГУР I – IV ГЛАВА

4. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА РАЗПОЗНАТИТЕ ПОКОЛЕНИЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Иска ми се да вярвам, че осъзнаваш колко съдбоносни за сърцето ти и живота ти са тези пророчески видения, свързани със скъпоценните камъни на Бога и Отца. Ето, казвам ти, че Небесното Царство на Исус щеше отдавна да е слязло на земята, ако богатите имаха мъдростта да проумеят, че са бедни, а бедните – че са богати. За съжаление мнозинството от богатите продължават да живеят със самочувствието на богати. И мнозина бедни, отхвърляйки богатството от вяра, бързо биват хипнотизирани от користите на дявола. И никой от тези излъганите, не иска дори и да помисли, че идва мигът на вечното пресяване. Миг, след който човешките души ще намерят сетнината си според поколението, към което са се стремили.
За Свят и Превъзвишен Бог, какъвто е Небесният Отец, нещата са видени още преди да са се случили. И когато Отец е създавал скъпоценните Си камъни в Огъня Си, Той вече е знаел кои са Негови и кои – на дявола. Ето затова и самите пророчески видения, дадени ми от Милостивия и Благия, аз виждам като предел на всичката ми вяра, на всичкото ми разбиране и ходене пред Него. А сега нека да продължа с втория от скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване. Защото това е камъкът на разпознатите поколения.
Аз отново стоях пред моя Господ в Небесния дом на Божия слуга Агур. И Исус, като ме изведе от сърцевината на първия скъпоценен камък, протегна ръката Си и вече взимаше втория, като ми казваше:
“Нека сърцето ти бъде внимателно. За да видиш всичко, което ще ти се открие пред четирите стени на този втори скъпоценен камък. Защото за оня, който е бил роден в Сион, няма нищо по-важно от това – да се утвърди като един от поколението на Бога. А утвърдени ще се нарекат само сърцата, които имат Мъдростта на Отца да разпознаят поколенията на лукавия. А сега ела след Мен, за да видиш всичко…”
След тези Свои думи Господ отново хвана ръката ми, а Небесният лъч от втория камък издърпа мен и Исус в самата сърцевина на диаманта…
И този път, както и при първия, сърцето ми усети твърдостта на Святия Дух, както и кристалната чистота пред очите ми. А тогава Исус повдигна десницата Си и посочи към стените на скъпоценния камък, като вече ми казваше:
“Виж четирите стени на Божия камък. За да видиш поколенията, които Отец Ми е разпознал, като чеда на лукавия. Защото тези поколения всякога ще стоят против сърцата на всичките Божии чеда и ще искат да ги утесняват и убиват…”
Послушал думите на моя Господ, аз вече гледах към първата от стените на Божия камък. А тогава очите ми видяха и първото поколение на лукавия, и аз с вълнение казах на Исус:
“Господи мой! Сърцето ми вижда човеци, от чиито устни излизат змии и в чиито сърца има неизмерима злоба. Какви са те, Исусе! Защо Светлината на Духа ми дава да ги видя така?”
В отговор Господ ми отговори, казвайки:
“Това е поколението на нечистите устни и на дяволския език. Поколение, което дяволът е научил да бъде като собствената му уста и език. И именно за тези човеци Агур записа:
“Има поколение, което кълне баща си и не благославя майка си…”
“Да разбирам ли, Исусе, че това е поколението на клеветниците и хулителите?”
“Малко нещо е да кажеш, че разбираш! Ти трябва да ги усетиш така, както ги е усетил твоят Господ. Затова сега ще те изпратя пред самата стена на камъка, като нито за миг няма да престана да бъда Сила на сърцето ти. Затова иди при тези човеци и им дай от Светлината и Огъня на Отца, които имаш в сърцето си…”
Погледнах с неприязън към стената, отпред която се откриваше самото поколение, като никак не исках да отида. Но Христовият поглед натежа твърде много в сърцето ми. И думите на Спасителя отново ми казаха:
“Ако Аз съм Исус, наречен Христос, то Моята протегната ръка трябва да стигне до всички, ако и всички да не я приемат. Затова виж Небесния свитък в сърцето си. Вземи го сега и го занеси на човеците пред тази стена…”
След тези последни думи на Господ пространството в камъка видимо се промени, а пред очите ми Святият Дух направи светъл пролом в самия диамант. И аз, като тръгнах през пролома, извадих свитъка от сърцето си и вече излизах сред самите човеци. А когато застанах пред тях, казах им:
“Господ ме праща при вас, защото ви люби и иска да ви спаси. Ето, вземете свитъка, който Той положи в сърцето ми за вас. И като се осветите и отвърнете от пътя на греха, хвалете Името Му и Милостта Му, понеже Той иска да ви направи Свои чеда…”
Видели свитъка в ръцете ми, човеците мигновено го дръпнаха. А след това започнаха да го четат. И ето, че там във видението настъпи знамение. Защото змиите от устните им се скриха във вътрешностите им, уплашени от Божията Светлина. Това като че ли ми даде вътрешна надежда, че човеците наистина ще бъдат докоснати, осветени и родени от Бога и Отца. Но надеждата ми не трая дълго. Понеже, четейки свитъка, човеците никак не искаха да преглътнат написаното в него. И като ме изгледаха със зли погледи, вече ми казваха:
“Кой си ти, че да говориш така за нас? Не си ли ти проклет? Не си ли дошъл да ни унижаваш и да събаряш вярата ни?”
Думите им ме накараха тихо да им кажа:
“Моля ви, човешки синове! Та аз съм само настойник на онова, което Бог е поверил на сърцето ми. Думите на този свитък не са мои, нито сам съм ги измислил. Те са призивът на Спасителя, Който протяга ръката Си към вас. Моля ви, отвърнете се от греха, който ви сплита и приближете се към Бог, понеже в Милостта Си Той щедро ще опрости всичките ви прегрешения…”
Въпреки, че усещах гласа си подпален от всичкия Огън на Отца в сърцето си, пак това никак не трогна човеците. Напротив – те хвърлиха Небесния свитък в нозете ми, като ми изкрещяха:
“Ти на най-святия ли ще се правиш? Ти ли ще ни казваш, че сме грешни? Ето, ние ти казваме че си проклет. И няма никак да зачетем думите ти, нито ще благословим свитъка ти…”
Змиите вече излизаха от устните на човеците. И като просъскаха заплашително против лицето ми, мъчеха се всячески да изплюят отровата си в сърцето ми. Но Господ, верен на Любовта Си и обещанието Си, усили Огъня вътре в мен, тъй че Светлината и топлината пропъждаше змиите и ги държеше на безопасно разстояние от мен. А аз, като се наведох и вдигнах Небесния свитък пред нозете си, за последен път призовах човеците, като им казвах:
“Не ме кълнете, хора! Не знаете на какъв сте дух! Но по-добре паднете на лицата си и ридайте пред Отца, за да се простят греховете ви…”
В отговор на последните ми думи хулите и проклятията станаха като дъжд от змии. А тогава Небесният лъч на Исус ме изтегли към Божия скъпоценен камък, а Сам Господ ми казваше:
“Време е да те скрия в твърдостта на Духа и да утеша сърцето ти относно злото, което ти сториха човеците с устните на дявола. Но сега казвам на всички Мои за свидетелство, че това е първото от поколенията на дявола. Поколение, което кълне баща си и не благославя майка си. Понеже всички тези, които отхвърлиха призива на Божия пророк и го проклеха, проклеха не него, но Оня, Който го е изпратил. И всички тези, които отказаха да благословят делото му, отказаха не на него, но на Благодатта и Мъдростта, които са му дадени свише.
Какво да сторя с вас, роде на грешни човеци? Какво да сторя с устните ви, които са научени да кълнат, а не да благодарят?
Ето, понеже никак не се покаяхте, ще оставя змиите в сърцата ви, за да ви бъдат съветници и коравосърдечието ви – да ви бъде завеса за Светлината. Така празните ви думи няма да свършат, но ще се натрупат като наръч от сухи пръчки, които Отец Ми ще подпали с Огъня на гнева Си. А ти, момчето Ми, виж сега втората от стените на Божия скъпоценен камък. Защото отпред нея ще се яви второто от поколенията на дявола…”
Послушал ревнивия и гневен Глас на Исус, аз погледнах към втората от стените. И ето, че очите ми видяха човеци, облечени в бял висон, които видимо изглеждаха като Божии. Това ме накара да попитам Исус с думите:
“Какво е това второ поколение на дявола, Господи? Понеже виждам, че човеците в него носят бели дрехи, ако и да стоят вън от Святия Дух…”
В отговор Исус ми каза:
“Забележи ги внимателно, Стефане! Понеже това е поколението на дяволското сърце. Понеже тези са, за които Агур написа:
“Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си…”
И ако още се чудиш какви ли ще да са тези, то ти казвам, че това е поколението на пръстните, които се облякоха с обещанието на Небесния, ако и в сърцата си да останаха земни и плътски. Затова Аз сега ще те изпратя и при тях, за да им свидетелстваш за Мене и да ги видиш отблизо, та да направиш явна измамата им. Ето, вземи Небесния свитък в ръката си и иди при тях с посланието, което ти давам…”
След думите на моя Господ в скъпоценния камък отново се отвори светъл пролом, а аз вече излизах при човеците. И очите ми забелязаха твърде голямо противоречие в тях. Защото колкото по-бели изглеждаха дрехите им отвън, толкова по-мръсни бяха сърцата им отвътре. Но това никак не пречеше на човеците да се споглеждат един другиго и да си казват:
“Алелуя! Ние сме самата Божия праведност!”
Така аз се приближих до човеците. И като им подадох Небесния свитък, казах им:
“Господ ме прати до вас. За да ви дам думите на Сърцето Му. И да ви призова на очистване и на покаяние. Защото, ето, Той е видял, че има причини против вас, както и вие имате причини против Него…”
Чули думите ми, човеците прихнаха да се смеят. А най-главният изсред тях се приближи до мен и взе свитъка от ръката ми, като ми казваше:
“Така, като ни гледаш, на грешници ли ти приличаме? Не виждаш ли, че светлият ни висон просто ще избоде очите ти?”
В този миг Огънят на Отца запали сърцето ми, а аз отговорих на човека, казвайки:
“Ако аз гледам на вас, за да ви разпозная, то свидетелството ми е празно нещо. Понеже бих гледал на лице, та да ви се възхитя. Но има Един, Чието Име е Сърцеведец. И Той сега ме изпраща до вас, за да ви кажа, че сте чистили вънкашното, докато сърцата ви са останали закоравени в тъмнина. Понеже намерили бихте повод да докажете белотата на дрехите си и чистотата си в собствените ви очи. Но Господ днес ви призовава да покажете милостта и щедростта Му към бедняка и да протегнете ръка на състрадание към блудния, за да го изтръгнете от греха му. Ще сторите ли, според както не човек, но Святият Дух ви призовава? Ще повдигнете ли облечения с мръсни дрипи, за да му покажете Любовта на Отца…”
В отговор главният се опита да чете от Небесния свитък. Но само след миг с погнуса го хвърли в нозете ми, като изсъска:
“Кой си ти, цял роден в грехове, та да ни учиш на Господните доктрини? Да се допираме ли до нечисто, когато пазим белотата си за Господ? Не са ли такива като тебе гнусота и презрително нещо, та да приемем свидетелството ти за истинско?”
Слушайки острите думи на човека, аз се наведох, за да взема Небесния свитък. А след това отговорих на главния, като му казах:
“Ако моето свидетелство е гнусота и думите ми са презрителни, то приемете свидетелството на Евангелието, което държите в ръцете си. Понеже в това Евангелие нозете Господни бяха помазани с благоуханно миро и сълзи именно от презряната отвън, която бе възлюбена от Бога отвътре. Докато ония, които носеха белите си дрехи, с тях и извикаха на Пилат относно Исус:
“Разпни Го! Разпни Го! Кръвта Му нека бъде на нас и на чедата ни…”
В отговор главният буквално избезумя. И като вдигна ръката си, та да се загърне още повече с висона си, изкрещя:
“Да изгоним отпред себе си този богохулник. Той е позор и петно на благовестието. И такива – нито да слушаме, нито да зачитаме…”
Така човеците с белите дрехи мигновено се наведоха, като вдигаха камъни в ръцете си, та да ги стоварят върху главата ми. Но в този миг Господ издърпа сърцето ми с Небесния лъч отсред самия скъпоценен камък. А след това, като погали главата ми, вече ми казваше:
“Тази глава понесе ударите от твърде много камъни, за да я оставя на едни варосани гробници да я строшат. Но сега ти казвам, че измамата на тези с белите дрехи е сред най-унищожителните измами на лукавия. Защото тези човеци са домашните на Веелзевул. Поколението на себеправедните, за което е запазена мрачна тъмнина до века. Защото ще дойде миг, когато Небето ще прибере чедата на благовестието. А мъдрите и разумните ще разберат, че висонът е създаден за духа, а не духа – за висона. И ако някой се е обличал с висона Господен, без да е бил измит от нечистотата на сърцето си, то такъв напразно Ми е викал: “Господи, Господи!”. Понеже е облякъл чисто върху мръсно. И като се е огледал отвън, измамил се е отвътре. Ето, предупреждавам ви:
С мръсно върху чисто човек ще се спаси, но с чисто върху мръсно човек няма да се спаси!
Понеже и до този миг Моите свидетели са опозорявани отвън, поради чистотата им отвътре. И ония, чиято късогледа вяра стига само до облеченото отвън, а никак не са изпитали какви са сърцата им отвътре, непременно ще бъдат поколението, разпознато от Божията Мъдрост с думите на Агур:
“Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си…”
Но ти сега виж какво се открива пред третата от стените на Божия скъпоценен камък…”
Послушал Исус, аз погледнах към третата от стените на Божия диамант. А тогава очите ми видяха човеци, които излъчваха прекомерна гордост и високоумие. И онова, което най-много впечатляваше от вида им, бяха собствените им очи. Това бяха очи, с гримирани в тъмносиньо клепачи, тъй че при самото им примигване, те изглеждаха артистично префърцунени и превзети. Докато гледах човеците, Господ започна да говори на сърцето ми, като ми казваше:
“Виж сега тези човеци и внимателно ги забележи. Понеже това е поколението на дяволските очи. Аз ще те изпратя и към тях. За да им дадеш Небесния свитък на Божието изобличение и да ги видиш отблизо. Защото за тези някога Агур написа:
“Има поколение – колко високо са очите им и колко надигнати клепачите им!”
А сега върви през пролома на Святия Дух и иди при тях…”
След думите на моя Господ в сърцевината на Небесния диамант отново се отвори светъл пролом, тъй че вървейки по него, аз излязох пред стената на камъка, за да говоря със самите човеци. Така нозете ми се приближиха до тях и аз извадих Небесния свитък от сърцето си, за да им го дам, като казвах:
“Люде! Послушайте Божия Глас, който днес ви призовава на покаяние. Защото Господ е говорил на сърцето ми и е призовал верните Си, за да се научат от Него и да бъдат като Него – кротки и смирени в сърцата си…”
Но при все, че гласът ми беше достатъчно висок, никой от човеците не пожела да ме чуе. Напротив – гледайки с очите си нагоре, те все така примигваха с тежкия грим по клепачите си, а призивът ми остана без отзвук. Тогава до мен долетя Гласът на Исус, Който ми казваше:
“Колкото и да им викаш, те няма да искат да те чуят, понеже мислите им са отдадени на високоумие. Но ти сега се издигни със Силата на Святия Дух. И като ги погледнеш от Сион, говори им Истината за това какви са в действителност…”
След думите на Исус Небесния лъч на Духа ме въздигна над гримираните човеци. И те, искат или не, трябваше да забележат погледа ми. А тогава аз извадих Небесния свитък от сърцето си, който беше приел формата на Меч. И насочил самия Меч против надигнатите им очи, с твърд глас им казах:
“Покайте се от това безумие, което вършите против Бога и човеците. Понеже, ето, очите ви са с тежък пласт от грим. И този грим ви мами и заблуждава, та да ставате съблазън на Божия народ и препънка на малките и слабите…”
В отговор един от човеците запримига с клепачите си, като ми изкрещя:
“Кой си ти, та да ме учиш мене, а? Диплома имаш ли? Доктрините познаваш ли? Лидерско училище завърши ли?”
Думите на човека ме накараха да му отговоря:
“Благодаря Богу, че ме е опазил да имам диплома, да уча доктрини и да ставам лидер. Но сега ви казвам думите Му:
Наведете главите си и измийте гримираните си очи! Защото, ето, гримът ви кара да надигате клепачите си и да презрете Божието Смирение. Защото всяка надигната глава ще се отсече и очите, които съблазняват, ще се прободат…”
Думите ми не просто, че не доведоха гримираните до покаяние, но напротив – направиха така, че от самите им зеници започнаха да прескачат змии. И ето, че главният изсред тях вече ми казваше:
“Кой си ти, неграмотен смутителю на църквите? Няма ли Господ да накаже дързостта ти да въставаш против издигнатите от Него? Ето, ние ще прогласим пост и молитва против тебе и ще заклеймим думите ти и делото ти, като гибелна ерес…”
Дочули думите на главния, останалите човеци вече си казваха един на друг:
“Да постим и да се молим против този и Господ непременно ще го убие!”
Цялото множество от гримирани вече извикваше вятър от чародеяния против сърцето ми, а аз извиках към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Избави сърцето ми, понеже разбуни гнездо на змии! Аз видях и познах, че тези са слугите на Езавел и Ахаав. И това е поколението на дяволските очи…”
В отговор Господ ме издърпа с Небесния Си лъч в сърцевината на Божия диамант. А след това ми каза:
“Думите Ми против Езавел няма да се нарушат. И онова, което съм казал чрез Апостола и пророка Си Йоан, няма да се поклати. Защото Аз многократно заявих чрез пророка Си против слугите на духа на Езавел и ги призовах на покаяние. Но те никога няма да се покаят и оставят от блудството си. Затова Аз ще ги посека със Собствения Си Меч, който излиза от устата Ми. Но, за свидетелство на Моите братя и сестри, сега им казвам:
Теолозите и чародеите са поколението на дяволските очи!
Това е поколението, което никога няма да познае Бога, нито ще доведе сърцето си до покаяние. Понеже има грим върху очите му, който всякога ще го прави високоумно и надменно. Затова ще дойде мор от Господа на Силите върху чедата на Езавел, и ярост от Божия гняв върху слугите на Ахаав. Но ти сега виж и последното поколение на дявола. Понеже е поколението на дяволските зъби и челюсти…”
След думите на моя Господ аз погледнах към четвъртата, последна страна на Божия скъпоценен камък. И ето, че очите ми видяха твърде страшна и ужасна картина. Защото отпред самата стена на камъка бяха събрани човеци, които имаха типични черти на демони. Най-поразителното в техния изглед бяха собствените им уста. Понеже зъбите в тях не бяха бели и малки, като зъбите на обикновените човеци, но бяха издължени и остри и имаха тъмен метален отблясък. Гледката дотолкова ме ужаси и отврати, щото обърнах главата си към моя Господ. А Той, като вдигна ръката Си и посочи към четвъртата стена на камъка, вече ме питаше:
“Как мислиш? За какво служат зъбите в една уста?”
“Господи мой! Творецът ни е дал зъби, за да смиламе с тях храната, с която се храним…”
“Защо тогава зъбите на тези човеци във видението не са като на другите обикновени хора? Защо са толкова остри и издължени, приличащи на извити мечове и ножове? Не им ли стига да имат обикновени зъби, като всичките човеци, та така да са уголемили зъбите си и да са ги превърнали в мечове и ножове?”
“О, Исусе! Това, което показваш пред очите ми, е духовно. Понеже няма на земята човеци, с такива природни дадености…”
“А има ли на земята човеци с такива духовни дадености?”
“Разбира се, Исусе! В противен случай Агур не би видял това, което и Ти сега показваш пред очите ми…”
“Виж тогава какво ще сторя, за да разбереш напълно видението Ми. Защото Аз съм Хлябът от Небето, Който слиза като благословение за всичките Божии чеда…”
След тези думи на Исус в самия Божий камък се отвори пролом на Духа. И Исус, като излезе от него, въздигна се към Отеческите небеса. А след това мигновено се преобрази на Небесен Хляб, Който слезе във видението до човеците отпред четвъртата стена на камъка. И ето, че Хлябът проговори със сладкия Си Дъх, като казваше:
“Ако някой се храни с Мене, той ще намери Спасение и Вечен Живот…”
Привлечени от Дъха на Хляба, там във видението се събраха мнозина бедни и гладни хора. Но тогава онези демонични човеци с остри и издължени зъби изреваха страшно и се озъбиха на сиромасите. А след това побързаха да забият зъбите си в Самия Хляб и да започнат да Го разломяват. А от вида на зъбите им бедните и немотните не просто, че не се приближиха до Хляба… Не! Те вече бягаха и не смееха да се докоснат до Хляба, поради острите демонични челюсти, които Го разкъсваха. В този миг почувствах как собственото ми сърце кърви. И аз, като хванах с ръка раната си, възридах пред Бога, като Му казвах:
“Какво сториха с Тебе, Боже мой! Та Ти дойде като Хляб от висините, за да дадеш Живот и Светлина на човеците, а тези насилници с острите зъби Те разкъсаха и разломиха…”
В отговор отсред Самия Хляб дойде лъч с думите на Исус. И самият лъч вече ми казваше:
“Ела при Хляба и попитай тези, които Го разломиха, защо лишиха Моите братя сиромаси от Мене. Защото, ето, тези насилници не ядат Хляба, та да живеят! Не! Те Го разкъсват, за да не може да живее никой. Но ти погледни в сърцето си и вземи кървавия свитък, който Духът Ми положи в тебе..”
Ревността за моя Господ се разпали толкова силно в сърцето ми, щото се затичах през самия пролом на камъка и побързах да изляза сред насилниците. И като извадих кървавия свитък в ръцете си, с плачещ глас извиках към тях, казвайки:
“Какво безумие сторихте вие, насилници над Божието домочадие? Как нямахте срам, нито съвест, та разкъсахте Хляба, Който слиза от Небето? Що за зъби са вашите? Що за ненаситност са делата ви? Що за лакомия е примерът ви?”
В отговор на думите ми към мен се приближи човекът с най-големите зъби. И като ми се озъби страшно, понечи да ме посече със зъбите си, като ми казваше:
“Кой си ти, та да укоряваш Божии помазаници?”
Въпреки, че мечовете просвистяха страшно пред сърцето ми, те никак не ме засегнаха. И аз отново му отговорих, казвайки:
“Ето кървавият свитък на моя Господ, който е в ръцете ми. Този свитък днес говори на сърцето ми, че вие наистина сте помазаници на бога си. Но това не е моят Бог. Защото вашият бог е стомахът. Той е, който е направил толкова страшни зъбите ви, та повторно да разпъвате моя Господ и да Го разломявате. Защото вие сте, които превърнахте Небесното благовестие в благовестие за черва и така лишихте сиромаха от утехата му и бедните от Божията Сила…”
В отговор човекът с острите зъби изрева страшно, като казваше на останалите насилници:
“Този еретик подкопава нашия пастирски авторитет. Затова нека се съберем против него, та да осуетим думите му и да посечем свидетелството му…”
Дочули думите на главния, насилниците се събраха около него. И като ме изгледаха с гняв, заскърцаха твърде страшно с острите си челюсти. А тогава от разломения и разкъсан Хляб край тях излязоха Небесни лъчи към сърцето ми. И с тях Господ вече ми казваше:
“Виждаш ли колко страшно стана тук скърцането със зъби на пастирите-наемници? Ето, казвам ти, че скърцането на мечовите им зъби е собственото им осъждение и погибел. Защото Небесният Хляб ги е отхвърлил като насилници над Божието домочадие. И на такива сетнината ще е плач и скърцане със зъби. И понеже с мечове разломиха Словото на Божия Син, то и затова мечове ще ги разломяват до века. И понеже с мечове и ножове лишиха бедните от Хляба на Живота и от Божиите блага, то и затова мечове и ножове ще ги лишат до века от Вечния Живот. Защото това е поколението на дяволските зъби. Поколение на вълци и насилници, което изпояждаше сиромасите по земята и никак не показа милост към вдовицата и сирачето…”
След тези Свои думи Небесният Хляб мигновено се преобрази. И пред самите насилници се възвеличи и изправи моя Господ. Гневен и страшен, Той отвори устата Си, а двуострият Меч на Духа запламтя отпред устните Му. И самият Меч, като нападна на острите зъби на насилниците, обърна ги към собствените им сърца, тъй че насилниците зверски изреваха. А земята, като се разпукваше под тях, поглъщаше ги в едно с всичкото им нечестие. Тогава бедните и немотните, видели въздаянието, се събраха при двуострия Меч на Господните устни. И Сам Господ казваше на Своите Си:
“Гладни бяхте, но няма да бъдете гладни довека. Защото ще се наситите. Жадни бяхте, но няма да останете жадни до века. Защото ще се напоите. Мъчени и отхвърляни бяхте, но няма да бъдете мъчени до века. Защото ще се възрадвате в Мене и радостта ви ще бъде пълна…”
След тези думи Исус отново се видоизмени. И всичкото Божие домочадие – бедни, сиротни и немотни – се събраха около Небесния Хляб. За да ядат Хляба на Вечния Живот и да пият водите на Вечното Спасение – утешени и скрити от насилника и грабителя. А аз, прегърнал Хляба на Бога и Отца, поставих кървавия свитък върху Него и заплаках във всичката радост на сърцето си, като Му казвах:
“Боже, събери ни при Себе Си! Дай на всичките Си чеда Мъдрост, та да разпознаят това най-страшно и проклето поколение на лукавия. Поколение, което Те разломяваше и пробождаше. Поколение, което бе трепет и ужас в земята на живите. Поколение, което Ти Си осъдил и наказал с Меча на устата Си! За да въздигнеш Твоите далече по-горе, а насилниците да запокитиш далече по-долу. Амин и Амин!”

Вашият коментар