МЪДРОСТТА НА АГУР I – III ГЛАВА

3. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА БОЖИЯТА ДОСТАТЪЧНОСТ

Братко мой! Верни ми приятелю! Аз не зная колко още му е останало на този грешен и бунтовен свят. Но мога със сигурност да кажа, че Небесният Отец вече утвърждава последните скъпоценни камъни в Своя Свят Дух, преди изцяло да сглоби в едно Небесният Ерусалим. И ето по тази причина всички ние трябва да се подвизаваме за нашия Господ. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Защото има едно игрище на Живота, където много тичат, а само Един получава наградата. Защото има едно Сионово състезание, където Венецът на Славата и огърлицата на Мъдростта ще получат само тези, които докрай се уподобят в Делото и Примера на Господ Исус Христос. И ако Той, несъмнено, беше Отбраният Камък от Сион, дошъл да ни покаже как да станем угодни на Отца, то с вяра в Неговото Име ние също трябва да станем камъни, избрани и скъпоценни.
Когато застанеш във вътрешността на един такъв скъпоценен камък, то непременно ще видиш как дяволът има амбиция да го строши или потъмни блясъка му. Ето така, получавайки скъпоценните камъни на Мъдростта от Бога и Отца, Агур е заставал в сърцевината на всеки от тях. И като е гледал през гладките страни на камъните със Светлината на Духа, е видял и записал всичкото Отеческо разпознаване. Така на мен Исус даде същата привилегия, а именно да вляза в сърцевината на всеки от скъпоценните камъни и да видя онова, което се открива през стените им. Но нека да не изпреварвам събитията и отново да те върна в Небесния дом на Божия слуга Агур. Защото моят Господ, държейки първия от скъпоценните камъни, вече казваше:
“Сега Ме последвай! Защото двамата ще влезем в сърцевината на тоя първи камък. За да видиш онова, което Божията Мъдрост е разкрила на Агур…”
След тези Свои думи, държейки все така камъка с десницата Си, Господ протегна лявата Си ръка и ме направи да се приближа до Него. А след това Небесният лъч от самия камък издърпа мен и Исус в самата сърцевина на диаманта…
Братко мой! Никога сърцето ми не беше се чувствало така, както когато Исус ме постави в сърцевината на Божия скъпоценен камък. Това беше една Небесна твърдост, която няма аналог на земята. Сякаш, че цялото ми сърце беше покрито от водите на Святия Дух, а в следващия миг тези води се бяха сковали и превърнали на гладко стъкло. Самото стъкло беше толкова прозрачно, щото през него очите ми виждаха твърде ясно и погледът ми се избистряше с всяка изминала секунда. Това ме накара да се обърна към моя Господ и с възхищение да Му кажа:
“Какво става, Исусе? Та аз се чувствам така, сякаш, че собственият ми дух и сърце са покрити от Небесната твърдост и Святост на Божия Дух…”
Слушайки думите ми, Исус отговори, като ми каза:
“Не беше ли Апостолът Ми Яков тоя, който даде на Църквата знанието на стълповете на Мъдростта, която е отгоре? И не каза ли той в самото начало на посланието си:
“А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде…” (Яков 1:4-5)
Сега разбираш ли, че си поставен от Мене във видение, където твърдостта е извършила делото си съвършено? Защото какви други да са съвършените дела на твърдостта, ако не изявата на Божиите скъпоценни камъни? Но ти сега погледни какво се открива през стените на тоя първи скъпоценен камък…”
Послушал думите на моя Господ, аз погледнах с внимание към всяка от четирите стени на камъка, които се откриваха пред очите ми. И ето, че твърде скоро забелязах как външните страни на камъка бяха притиснати от демонични знамения на Злото. А това ме накара отново да кажа на Исус:
“Господи мой! Виждам как откъм външните стени на камъка има знамения на Злото. Очите ми вече виждат как от първата стена на камъка ме гледа тъмнина, която изглежда като светлина. А от втората стена на камъка ме гледа друга тъмнина, която не прави усилия да изглежда като светлина, но си е просто тъмна. И ето, че очите ми виждат и третата страна на камъка, от която прозира всичката бедност и мизерия, а до нея и четвъртата страна, в която сякаш е изсипано земното изобилие…”
Господ слушаше с внимателен поглед думите, които Му говорех. А след това ми каза:
“Точно така е! Ти наистина виждаш онова, което се открива през четирите стени на Божия скъпоценен камък. Но сега забележи подробностите, които ще ти покажа. Защото, влизайки със сърцето си в тоя камък, Агур извика към Отца Ми, като Му каза:
“Две неща прося от Тебе; не ми ги отказвай преди да умра: Отдалечи от мене измамата и лъжата; не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с Хляба, Който ми се пада; да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея, та да открадна и да употребя скверно Името на моя Бог…” (Притчи 30:7-9)
Кажи Ми тогава, според както си видял със сърцето си, къде беше измамата и къде – лъжата? И къде беше богатството и къде – сиромашията?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение от първата стена на камъка аз видях измамата. Понеже тя е тъмнината, която иска да изглежда като светлина. От втората стена аз видях лъжата. Понеже тя е тъмнината, която си остава тъмна. Колкото до другите две стени – те ми разкриха сиромашията и богатството…”
Господ поклати одобрително главата Си на думите ми, а след това, като вдигна ръката Си и посочи към стените, отново ми каза:
“Продължи да наблюдаваш двете стени, които разкриват измамата и лъжата. А след това Ми кажи накъде клони измамата и накъде клони лъжата…”
Отново гледах към първите две стени на камъка, когато забелязах как измамата пропълзя към единия ъгъл и побърза да нападне на стената, от която се разкриваше богатството. Докоснато от измамата, богатството мигновено се въздигна нагоре, като се опитваше да превърне всичките си изобилия в златна корона. И колкото по-голяма ставаше златната корона, толкова повече измамата заприличваше на Божията Светлина. Така дойде миг, когато златната корона се въздигна дотолкова, щото върховете й буквално бодяха облаците на Небето. А тогава от самото Небе се показа Небесна ръка, свита в юмрук. И тя, като удари короната, запокити я към земята, а падайки на земните хълмове, короната проби с острите си части земята и потъна в дълбините на ада. Гледайки категоричното сгромолясване на богатството, нападнато от измамата, аз побързах да попитам моя Господ:
“Как да разбирам видението Ти, Исусе!”
А Господ ми отговори:
“Разбирай го така, както го виждаш. Защото ето в това е силна всяка измама на дявола. Понеже измамата е опитът на тъмнината да изглежда като светлина. И така да измами онези, които успее да плени. А кои успява да плени измамата на дявола?”
“О, Исусе! Тя успява да плени богатите. Понеже, пленени от нея, те бързат да превърнат богатството си в корона и да се въздигнат нагоре. Но ето, че от самото Небе ги посрещна Божия гняв, който ги запокити в ада…”
“А не отговаря ли това и на думите на Агур, който казва на Бога:
“Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ?”
Когато измамата на дявола те е накарала да превърнеш богатството си в корона и да станеш земен цар, то няма ли да дойде миг на гордост и превъзнасяне, когато да решиш в сърцето си, че короната подобава на тебе, а не на Бога?”
“Така е, Господи мой! Защото именно такива са греховете на земните царе…”
“Виж тогава и другата стена, от която се открива лъжата. Защото и тя е силна да върши жестоки демонични знамения…”
Послушал Гласа на Исус, аз побързах да погледна към самата лъжа. Така забелязах, че лъжата побърза да нападне сиромашията. А покрита от тъмнината на лъжата, сиромашията стана още по-сиромашка. Тя се уподоби на костеливи ръце, които се протегнаха към ада, бързайки да заграбят користите, с които дяволът лъжеше сиромашията. Но едва взели користите от ада, костеливите ръце никак не забелязаха, че те се превърнаха на вериги, които ги оковаха. Тъй че сиромашията, подобно на богатството, също намери сетнината си в ада. Това ме накара да попитам Исус:
“Какво стана, Господи мой! Защо сиромашията слезе в ада? Защо и при нея дяволът намери успех с лъжата си?”
В отговор моя Господ ми каза:
“Това видение ти се дава заради всичките Ми братя сиромаси. Защото всички бедни и безимотни трябва да разберат в какво е силна лъжата. А не казва ли Агур за нея:
“Или да не би да осиромашея, та да открадна и да употребя скверно името на моя Бог…”
Кажи Ми тогава: С какво лъжата излъга сиромашията?”
“О, Исусе! Във видението аз забелязах, че когато лъжата нападна на сиромашията, то тогава сиромашията стана още по-сиромашка. И като се уподоби на костеливи ръце, простря се към користите на ада…”
“А какво значи сиромашията да стане още по-сиромашка? Не ще ли да рече това, че дяволът е откраднал и ценното на сиромашията?”
“Така е, Господи мой!”
“А кое е ценното на сиромашията? Не е ли богатството с вяра? Не казва ли Яков, че Отец Ми избра сиромаси в светски неща, но богати с вяра и наследници на Царството? Сега разбираш ли ти и разбират ли всички Мои в какво е силна лъжата на дявола?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че лъжата краде от сиромашията богатството на вярата, тъй че самата сиромашия става беззаконница и престъпница. И като протяга костеливите си ръце към ада, тя краде Спасението, което ни дава Отец. Тя краде едничката ни вяра и така употребява скверно Името на Бога и Отца…”
“Виж тогава и последните думи на Агур. С какви думи моли той Бога? И на какво се надява от Него?”
“О, Господи мой! Агур казва на Отца:
“Две неща прося от Тебе; не ми ги отказвай преди да умра: Отдалечи от мене измамата и лъжата; не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с Хляба, Който ми се пада…”
Едва бях цитирал Агуровите думи на Исус, когато Той мигновено се измени пред очите ми. И от ръцете Господни, докосващи сърцето ми, дойде запленяващ Дъх на Небесен Хляб. И Господ, станал Хляб пред очите ми, вече ми казваше:
“Аз съм Хлябът, Който ви се пада! Аз съм Насъщният Хляб на Божията Достатъчност, Който идва при Божиите чеда. Тъй че за онези, които са сиромаси, да не им е оскъдно. И за тия, които са богаташи, да нямат излишък. Затова повелявам на всички Мои:
Излезте от измамата и напуснете лъжата! Защото измамата непременно води до превъзнасяне, а лъжата – до оскверняване! Ако някой е богат, нека напусне измамата и раздаде на бедните. Защото тогава Хлябът Господен ще стане богатството на сърцето му. Ако някой е беден, нека се отстрани от лъжата и никак да не й вярва. Защото Хлябът Господен е богатството с вяра на сърцето му. И ето този е първият от Небесните камъни на Моя Бог и Отец! Камък, с който да разпознаете, че истинските Божии чеда нямат нито земно богатство, нито земна сиромашия! Те имат Божията достатъчност – Хлябът, Който слиза от Небето, за да им даде Вечен Живот!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s