ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото по-усилни стават последните дни пред сърцата на Божиите чеда, толкова по-сигурно е за всички нас, че Господ Исус Христос ще дойде много скоро, за да вземе Невястата Си. Преди близо две хиляди години Той заяви чрез Апостола и пророка Си Йоан, като каза:
“Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:12-14)
От оня миг и до днес стотици поколения преминаха по лицето на земята. Едни от тях се закрепиха с вяра в обещанието на Исус, а други пропаднаха в пропастта на широкия път, отделени завинаги от обещанията на Новия Завет. За нас, като последно поколение на земята, думите на Исус в “Откровението на Йоан” са не просто обещание. Не! Те вече се превръщат в съдба, записана в самите ни сърца. Защото сме имали привилегията и отговорността да се родим във времето, когато пътят до нашия Господ и Бог ще премине не през вратата на телесната смърт, но през Вратата на Вечния Живот. Разбираш ли това, което ти говоря? Проумяваш ли, че за онази последна Невяста на земята, която ще посрещне Господ във въздуха, тление няма да има? И когато дълбоко вникнеш в прекрасния смисъл на това съждение, ти ще разбереш, че имаш повод за велика и преславна радост. Радостта – да дочакаш онова сливане с Небето и Неговия Вечен Цар, което не можаха да дочакат поколенията преди нас. Аз съм напълно убеден, че времето е днес и сега. В тези месеци и години, когато Бог върши най-великите Си чудеса в сърцата на Своите Звани, Избрани и Верни.
В служба към Този Всемогъщ и чудесен Бог преминаха последните няколко години от живота ми. И ако бих казал, че съм научил всичко от Него и за Него, аз непременно бих изрекъл безумие с устата си. Защото всеки път, когато дойде към сърцето ми, Исус преминава през нова и непозната врата на Божията Светлина и Разум. Тъй че, гледайки на Него, аз с удивление разбирам, че ще преживея чудото на ново проглеждане и просветяване. И какво друго да сторя тогава, освен да хвана ръката на Благодатния и Превъзвишения, за да отида след Него в Мъдростта и Светлината на Духа? Така и този път, когато исках да се закрепя в мира и утехата на Святия Дух, аз почувствах сърцето си, докоснато отново от Христовата ръка. И самото докосване, нежно и Свято, дойде в сърцето ми, като изява на прекрасните библейски стихове от “Соломоновата песен на песните”. А с тези стихове сам Господ вече ми казваше:
“Пленила си Сърцето Ми, сестро Моя, Невясто, пленила си Сърцето Ми с един поглед на очите си. С една огърлица на шията си…” (Песен на песните 4:9)
Знаех тези стихове в сърцето си, понеже цялата Соломонова песен на песните всякога е била пристан за копнежа на всичката ми вяра. Но този път стиховете не бяха просто стихове. Не! Те бяха прекрасен Дух, Който отвори очите ми, за да погледна и видя как върху собствените ми гърди стоеше огърлица от скъпоценни камъни. А самите камъни, като блестяха ослепително, ме накараха да ги поискам с всичкото желание на сърцето си. Така аз протегнах ръце към гърдите си, за да ги докосна. Но тогава пред очите ми се появи ръката на моя Господ Исус Христос. И Той, като хвана самата огърлица и я вдигна от гърдите ми, вече ми казваше:
“Виждаш ли тези скъпоценни камъни?”
“Да, Исусе, виждам ги! – отговорих аз и продължих: – Те се появиха върху гърдите ми в мига, когато Ти проговори на сърцето ми…”
Чул думите ми, Господ отново ме попита, казвайки:
“Как мислиш тогава? Има ли с какво Невястата на твоя Господ да плени Сърцето Му? И не са ли камъните на тази огърлица онова, което запленява Сърцето Ми?”
“Сигурно е така, Господи мой! – отговорих аз, гледайки с възхищение на самите скъпоценни камъни – Но, аз никак не разбирам каква е самата огърлица, а колко по-малко – какво представляват камъните, наредени по нея…”
В отговор на думите ми Исус започна да докосва всеки от скъпоценните камъни с пръстите на другата Си ръка. А след това ми каза:
“Знаеш ли кога един камък е скъпоценен? Това е тогава, когато Светлината на Духа преминава през него и се отразява в очите на оня, който го гледа. Ето така Аз сега поставих на гърдите ти тази огърлица от най-прекрасни скъпоценни камъни. Защото в деня на Моята Сватба тя ще стои на шията на Невястата и ще свети върху белия висон, който тя ще облече. За да бъде Слава и великолепие за Оня, Който се съчетава с нея…”
Думите на Исус бяха пълни с неизказана тайна. И едновременно с това те така изпълниха сърцето ми, щото не можех да не извикам с вълнение:
“И все пак, Господи мой! Каква е тази огърлица и какво представляват камъните й?”
В отговор на въпроса ми Исус простря ръката Си и докосна главата ми, като ми казваше:
“Нека да те въздигна до Светилището на Моя Бог и Отец. За да видиш с вярата на сърцето си що ще рече тази огърлица от скъпоценни камъни. Защото на Моята Невяста в това последно време Отец непременно ще даде не само да облече светлия висон, но и да се украси с огърлицата. Защото именно скъпоценните камъни ще отделят Избраната на Господ от всичките други невести по земята…”
След тези Свои последни думи Господ хвана духа ми и ме въздигна със Себе Си и скоро пред сърцето ми заблестяха светлините на Небесния Ерусалим и цялото великолепие на Господния Хълм. Така, приближавайки ме до самото Божие Светилище, Исус натисна вратата от нежен планински кристал, като вече влизаше в Святостта и Величието на Бога и Отца. Едва пристъпил след Него, аз паднах на коленете си, понеже Божията Слава беше твърде силна и ме заслепяваше. А Исус, като пристъпи в Светилището на Бога и Отца, вече Му казваше:
“Всемогъщи и Святи Боже Мой и Отче Мой! По Твоята Воля Аз доведох слугата Ти пред Лицето Ти. За да дадеш на сърцето му да види Вечните белези на Небесното разпознаване, с които Ти ще посочиш Моята Невяста на земята и ще й заповядаш да възлезе пред Трона Ти. Ето, Отче Мой! Слугата Ти е коленичил пред Тебе и сърцето му очаква думите на всичката Твоя ревност и Мъдрост…”
След думите на Исус към сърцето ми дойдоха и думите на Отец. Те бяха като Огън и Вода. Огънят възпламеняваше всичките ми мисли, а Водата ги галеше и утешаваше. И ето думите, които Отец изговори на сърцето ми:
“Сине човешки! Аз ти дадох много Огън и много Вода от Светилището Си и ти приклони сърцето си, за да явиш Вечната Ми и Свята Воля на църквите по земята. Но ето, че сега те извиках при Мен, за да дам на сърцето ти да види Вечните белези на Небесното разпознаване, с които Аз ще определя и посоча Избраната Невяста за Моя Син. Защото във времето, което посоча и уловя, Невястата на Моя Син не само ще облече белия и светъл висон, но също така ще се украси с огърлицата, която Моят Дух й подарява и изявява чрез слугите Ми пророците. Знай тогава, че ръката Господна ще посочи и отдели Избраната отсред всички други именно по белезите на Небесната огърлица. Защото Аз съм Святият, Който изковах с Мъдростта Си скъпоценните камъни на Отеческото разпознаване. Аз съм Святият, Който казвам на Сина Си:
Виж Невястата по Сърцето Ми, защото е Невяста и по Твоето Сърце! И като я забележиш, въздигни я при Тебе в Небесните места! За да ти бъде Слава и великолепие! Вечна Любов и Вечна радост!
А ти виж сега скъпоценните камъни, които ръката на твоя Отец ще изсипе по земята…”
След последните думи на Отца Огънят пред Неговото Светилище се раздвижи. И една пламенна ръка се протегна напред пред очите ми, тъй че в шепата й видях седем скъпоценни камъка. Тогава шепата се наклони, а камъните вече се изсипваха надолу. И Святият Дух, като Поток от прелели води, възлезе от самото Светилище, взимайки камъните в Себе Си и слизайки с тях в земните места. И ето, че Отец отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Никой не може да дойде при Сина Ми, ако не е посочен от Мене. Но ако някой е посочен, той ще облече бялата си дреха на земята. И като издири с Духа Ми, непременно ще събере камъните на Отеческото разпознаване. За да блести с тях в тъмнината на света и така да бъде явен за очите Ми. Познат от Мене, роден от Мене, вдъхновен от Мене и въздигнат от Мене. А ти сега последвай Сина Ми, сине човешки! Защото Той ще ти даде да видиш самите скъпоценни камъни, за да ги изявиш на Неговата Невяста…”
След тези последни думи на Отца Исус се обърна и се приближи до мен, като ми подаде ръка, за да ме възправи. А след това ми каза:
“Нека думите на Отец Ми не те учудват, но да те одързостят. Защото времето за Моята Сватба наближава много бързо. И Моята Невяста непременно ще украси себе си с огърлицата от седемте скъпоценни камъка на Отца, с които ще бъде разпозната всред останалите невести на земята…”
Така аз и Господ излязохме от Божието Светилище, а Исус хвана ръката ми и тръгна с мен из самите златни улици на Небесния Ерусалим. Много скоро щях да разбера, че стоя пред прага на твърде висока Мъдрост, която не съм докосвал и да видя неща, които никога не съм виждал.