8. ЛЕГОВИЩЕТО НА ВЕЕМОТА

“Ляга под сенчестите дървета, в скривалището на тръстиката, и в блатата; сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите на потоците го обкръжават…” (Йов 40:21-22)

И така, скъпи ми братко, аз продължавах да следвам моя Господ в чудните видения и откровения, с които Той ми разкриваше изящното и съвършено дело на Отца. Гледах на Веемота, на този бял и могъщ жребец, и ходещият до него Господ. И дълбоко в сърцето си разбирах, че няма сила, която да застане против Божието дело. Няма сила, която да попречи на Всемогъщия да извърши мислите на Сърцето Си. Няма сила, която да осуети записаното в Свещеното Писание.
Виденията, с които сега ще продължи книгата, напълно ще ти докажат, че ако има начин да изживееш Живота на Исус на тази земя, то този начин е да се вдъхновиш от изящното Дело на Отца, от белия жребец на Божия Пророчески Дух. Докато размишлявах над видяното и преживяното в самите видения досега, Исус се приближи към мен, като ми каза:
“Искам да предупредиш всичките Ми братя и сестри, че колкото е велико делото на Отца Ми във Веемота, толкова ще е велико и гонението, което Моите ще претърпят, когато поискат да влязат със сърцата си в невидимата Ми Пророческа Църква. А тогава ще ви е необходимо нещо повече от това да стоите с твърди сърца против злобата на дявола. Затова изпитай онова, което сега ще допусна върху сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ вдигна ръка и сякаш, че призова всички стихии на дявола. Защото пред очите ми се разкри тъмна вихрушка, която вдигаше твърде много прах и камъни. Тя започна да се приближава към мен, тъй че само докато я гледах, аз вече изпитвах безпокойство. И ето, че прахта и камъните започнаха да се стоварват върху главата ми, от което почувствах остри болки и задушаване. Нещо повече – вече не можех да стоя прав, защото яростта на дявола започна да ме огъва. И аз заплаках пред Господ, Който ме гледаше някъде отстрани, където вихрушката нямаше никаква сила и власт. И като паднах на коленете си, Го призовах, викайки:
“Исусе, не издържам! Смили се над сърцето ми, защото тази вихрушка е твърде силна. Прахта вече пълни устата ми, а камъните се стоварват над главата ми. Дай ми да почина, Господи! Дай ми от Твоето освежаване!”
След последните ми думи Исус се намеси и простря ръката Си против вихрушката, тъй че тя се вдигна от мен и се отдалечи. После ме докосна с ръката Си, тъй че болката от ударите на камъните отшумя, а прахът от устата ми изчезна. А след това ми каза:
“Сега разбра ли, че само твърдост не стига? Защото всички Мои се нуждаят не само от твърдост, но от подновяване на силата си. Кажи Ми тогава – как твоята естествена натура подновява силата си? Или какво правиш, когато си твърде много изморен и изтощен?”
“Господи мой! Няма да крия, че когато съм твърде много изморен и изтощен, аз просто търся място, където да легна и да си почина…”
“Виж тогава, че и за Веемота Отец Ми е промислил такова лягане и такава почивка. Защото Словото Му говори за Веемот, като казва:
“Ляга под сенчестите дървета, в скривалището на тръстиката, и в блатата; сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите на потоците го обкръжават…” (Йов 40:21-22)
А сега тръгни след Мен, за да видиш какви сенчести дървета е имал предвид твоят Отец, и какви тръстики и блата са стояли пред погледа Му, когато е записвал Вечното Слово за Пророческия Си Дух и какви са били върбите на потоците, които са обкръжавали изящното Му дело…”
След тези думи Исус се усмихна някак странно, тъй че в погледа Му улових свидетелството за навлизане в дълбоки тайни и откровения, скрити в Божието Сърце. И Той отново се приближи до белия жребец, като хвана юздите му и тръгна напред, а след Него тръгнах и аз. Ето, че твърде скоро пред погледа ми се откриха величествени дървета с огромни корони, които хвърляха сянката си върху земята. Господ и Веемотът се спряха под тях, като жребецът просто отпусна снежнобялото си тяло и легна под сянката на дърветата. Докато се опитвах да отида при Господ и Веемота, стана така, че някаква невидима сила ми пречеше да пристъпя към тях. И колкото и да правех крачки, опитвайки да продължа напред, нозете ми се подхлъзваха на място и отново се връщаха назад. Тогава, като протегнах ръце към Исус, извиках:
“Господи, става нещо с мен. Защото колкото и да искам, не мога да пристъпя към Теб и Веемота под сянката на тези дървета…”
А Исус с твърд Глас каза:
“Не можеш, защото не искаш. И твоето нежелание произтича от това, че все още не разбираш що ще рече почивка в Господа…”
“Какво е почивката, Исусе?” – продължих да настоявам аз. А Той каза:
“Почивката е да поискаш да легнеш! А ти искаш ли да легнеш в Господа? Понеже водените от Него непременно имат миг в живота си, когато лягат в Присъствието Му. Помисли си какво стори Яков, миг преди Отец Ми да му разкрие видението със стълбата към Небето…”
“Исусе, той легна, като си положи камък за възглавница…”
“А не съм ли Този Камък Аз? И сега разбираш ли, че първото, което ти е нужно за почивка в Господа, е твоето упование в Мен. Ти уповаваш ли на Мен?”
“Исусе! Та какво съм аз без Теб? Разбира се, че уповавам на Теб. И зная, че ако легна в Твоето Присъствие, няма да ме сполети никакво зло…”
Докато изговарях думите си стана така, че Божието Присъствие, което само допреди малко ми пречеше да пристъпя към Исус и Веемота, вече даваше достъп за нозете ми, тъй че влязох в територията на огромните сенчести дървета. Но ето, че достъпът отново ми бе отказан. И аз учудено погледнах към Исус, като Го попитах:
“Господи, а сега какво? Нали уповавам в Теб и Отец потвърди това с Присъствието Си. Защо Той отново не ме допуска под сенчестите дървета?”
А Исус, като се усмихна, каза:
“Отец Ми е ревнив Бог, Който до завист ревнува за духа, който е положил да живее вътре в теб. А ти помниш ли какво те предупреди Апостолът Ми Яков именно във връзка с Божията ревнивост?”
“Да, Исусе! Помня, че Яков записа на всички ни изобличителни думи, които гласяха:
“Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога…” ( 4:4)
“Помисли тогава какво вършат приятелите на света? Или какво ги кара да вършат самият дявол? Защото Йоан допълни Якововото послание с ключа за пълното разбиране…”
Знаех отговора от въпроса на Исус в сърцето си и затова Му отговорих:
“Господи, Йоан записа в края на посланието си думите:
“Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” (I Йоаново 5:19)
“Значи, както вече сам си убеден, целият свят лежи в лукавия. А като погледнеш на видението, което ти давам, то ти говори за лежане в Бога. Кажи Ми тогава, можеш ли да лежиш едновременно хем в лукавия, хем в Бога? Понеже именно затова ревността на Отец Ми ти попречи да пристъпиш напред?”
Думите на Исус бяха порязващи. Но в тяхното порязване аз виждах онази прекрасна Божия Благодат, която е способна да обновява и променя завинаги чреслата на нашите помисли. Затова казах на моя Господ:
“Милостиви Исусе! Сега разбирам, че човек или ще лежи в лукавия, или ще лежи в Бога. За да лежа в Присъствието на моя Бог аз трябва да се покоря на Волята Му…”
Думите ми имаха внезапен ефект, защото Божието Присъствие още повече ме допусна напред, въпреки, че отново ме спря. А тогава Исус каза:
“Нека знаят всички Мои чеда, че лежащата в света блудница Вавилон може да бъде победена единствено от лежащия в Божия Дух Веемот. И ако някой иска да лежи в Божието Присъствие, то такъв нека се покори на Волята на Отца Ми, като се отрече от погиващия и грешен свят. Само тогава Отец Ми ще ви допусне да лежите в Присъствието Му. Защото, ето, тези двете – упованието и покорството, ви правят да пристъпите под сенчестите дървета и да намерите покой и мир в Бога. Но те не са всичко, защото има още едно условие, за да се намерите тук. И само с изпълнението на третото условие достъпа до почивката на Отец Ми ще бъде пълен. Кое е това условие, Стефане?”
Гледах на Исус и Веемота и никак не можех да отговоря. А този път Исус никак не ми помагаше, но чакаше отговора ми. Така в един момент, когато вече си мислех, че съм пред пълен провал, към сърцето ми нахлу Сила от Святия Дух. Така забелязах нещо, което ме смути и смачка всичкото ми самочувствие. Да, братко! Бях напълно смазан от онова, което виждах. А то беше такова, че Исус и Веемотът бяха легнали под гъстата сянка на могъщите дървета, а аз стоях прав. Стана така, че очите ми с ужас забелязаха как гледам на Исус някак отгоре – от позицията на собствената си изправеност. Това явно бе моята трагедия, моят грях, моята неосъзната гордост. Затова, като паднах на коленете си, извиках:
“Прости ми, Господи! Та аз стоях и Те гледах изотгоре, когато Ти Си Този, Който трябва да ме гледа отгоре. И именно затова Отец ревнуваше и не ме допускаше до Теб и Веемота…”
В този момент, докато изговарях думите си, ме запали Огънят на Отца. А достъпът ми до Исус и Веемота беше пълен, понеже Исус погали главата ми и ме постави да легна на Лоното Му. Знаех, че в този миг съм най-щастливият човек на цялата вселена. Защото Господарят на Сион ми беше дал достъп до Сърцето Си. А тогава Исус тихо ми каза:
“Така ти разбра, че смирението беше третият изпит от Отца Ми, за да легнеш в Присъствието Му. И ето, тези трите – упованието, покорството и смирението – ще пазят винаги сърцата ви. Те ще ви дават Моят покой, Моята Сила, и Моята кротост. А сега отпусни сърцето си и виж как Отец Ми ще възобнови силата ти…”
Послушал думите на Исус, аз отпуснах цялото си сърце, а погледът ми се взря в могъщите и прекрасни дървета, под чиято сянка стоях с Господа. Тогава стана чудо. Защото от клоните на дърветата започна да струи Небесна свежест. Тя слезе върху мен и облада и изпълни целият ми дух. Нещо повече – очите ми виждаха Небесни образи, скрити между самите клони. Колкото повече аз гледах на Небесните образи, толкова повече и образите гледаха към мен. Аз не можех да откъсна очите си от тях, нито пък те откъсваха очите си от мен. И докато се опитвах да изрека дори една едничка дума, Исус вдигна ръката Си и посочи към Небесните образи, като ми каза:
“Сега разбираш ли какво са сенчестите дървета на Отец Ми? Сега разбираш ли, че това са Пророците и Апостолите на Свещеното Му Писание, които лично Той е облякъл със Силата да засеняват с Неговия Дух? Как иначе би си починал Веемотът под сенчестите дървета? И как да би възобновил Силата Си, ако не с могъщото преобразяване и освежаване от Божието Слово. Но ето затова призовавам всички ви към Божията почивка. За да дойдете и легнете в Неговото Присъствие. Защото едва тук духовните ще разберат, че всяко дърво засенява с определена сила, дадена за свършването на определена работа. Защото тук Исайя ще ви даде да познаете радостта и мира от Божията Благодат, но Еремия ще ви запали с ревност да стоите против Вавилон. Езекиил ще ви даде поглед върху Божията тайнствена премъдрост, а Даниил ще укрепи благочестието ви. Йоил ще ви накара да чуете звука на тръбата, а Захария – да се подготвите за последните дни. Петър и Павел ще ви одързостят да ходите с Мен, а Яков и Йоан – да пазите Вярата и Любовта. И ето това е да легнете в Божието Присъствие. Защото онзи, който пребъдва с упование, покорство и смирение пред Мен и Отца, непременно ще направи сърцето си отворено за всички велики дела, които Божият Пророчески Дух ще извърши със Своите Си. Но нека сега да те заведа нататък. Защото онзи, който си е починал в Божието Присъствие, непременно е придобил сила да отиде там, където би му посочил Моят Отец…”
След последните Си думи Господ стана. И заедно с Него стана и белият жребец. Аз ги последвах, като усещах нозете си необикновено укрепени и силни. Не след дълго пред очите ми се разкриха блата, които бяха избуяли с тръстики. Видът на тръстиките бе такъв, че те не просто бяха изсъхнали, но дори почернели от действието на блатната вода. И Исус, като вдигна ръката Си напред, ми каза:
“Гледай сега. Защото ето тук е мястото на Веемота. И тук Отец е призовал да се подвизават водените от Пророческия Му Дух…”
Погледнах тръстиките и в ума ми нахлуха твърде много потвърждения за силата на онова, което виждах. Затова казах на Исус:
“Господи, та това място поразително прилича и на виденията, които Ти ми даде с моавката-Рут. Защото и тя, подобно на Веемота, обича да се подвизава в тръстиките. Защото едва ли тези тръстики са друго, освен човеци, които са се отвърнали да следват Божия Глас и така са изсъхнали в пътищата си. Както казва това и “Книгата Йов”:
“Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода? Догде е още зелена и неокосена изсъхва преди всяка друга трева. Така са пътищата на всички, които забравят Бога…” (Йов 8:11-13)
“Точно така, момчето Ми. Но както правилно се досети, това видение има твърде много общи неща с Църквата-Рут. Защото някога Аз присъствах на една сватба в Кана Галилейска, където обърнах водата във вино. А днес предстои една последна сватба. Сватбата на Моята Невяста с Мен. И ако Кана ще рече “тръстика”, то става ли ти ясно, че Веемотът наистина има какво да извърши всред тръстиката? Затова наблюдавай Божиите знамения, които сега ще се явят пред очите ти…”
След тези Си думи Исус яхна Веемота и само след миг Господ навлезе с белия Си жребец в самите блата. А от Небето се появи светъл лъч, който докосваше всяко място, където биха минали копитата на белия кон. Така блатото преставаше да прилича на блато, понеже тъмните и застояли води се изпаряваха и изчезваха. Тогава онези изсъхнали тръстики мигом се преобразяваха пред очите ми. Понеже Небесната Светлина ги докосваше и те възвръщаха зеления си цвят. Нещо повече – Господ се обърна към мен и като посочи една от тръстиките, ми каза:
“Ела и вкуси от соковете на тази тръстика. Защото допреди да премине Пророческия Дух през блатата и тресавищата, тя е имала отвратително зловоние. Но я виж сега какво държи твоят Господ в ръцете Си…”
Послушал Исусовите думи, аз се приближих до Него и протегнах ръка към тръстиката, която Той докосваше с ръката Си. А Господ, като наведе самото й стебло, направи така, щото шепите ми се напълниха със сок от самото растение. И аз, като вдигнах шепите и ги поднесох към устните си, отпих от самия сок. В следващия миг из цялото ми същество се разнесе сладък аромат, а по ръцете ми остана благоуханието му. Никога и не бях предполагал, че вкусът от една тръстика може да бъде толкова сладък. А Исус, като се усмихваше, каза:
“Сега разбра ли, че няма по-прекрасен и сладък вкус за Господ и Неговите пратеници от вкуса на покаянието? Сега разбра ли, че никой не може да обича Господа толкова силно, колкото онези, на които много е простено? И ако и тщеславните църкви да изгониха всичката тази тръстика и да я обрекоха на изсъхване и отпадане, те пак не знаеха, (поради гордостта си и надутостта си) че тази тръстика ще е последното поколение на Небето. Защото Небесният Ми Отец никога повече няма да изпраща слугите Си към църквите, след като и те и самите им лидери вече са отхвърлили Небесната покана. Не, Стефане! Бог има остатък, който е запазил за Себе Си. Остатък, който е бил твърде неудобен за светските невести, за да го задържат в себе си и по тази причина е бил отхвърлен. И ако някой още не проумява що ще рече Божий остатък, то такъв нека вложи в сърцето си, че това са онези, посочени от Отец Ми, които могат да паднат във всякаква пропаст на беззаконие, но никога – в бездната на поклонението и покорството към Вавилон. Защото всеки грях и хула ще се прости на човеците, но ако някой се кланя на Вавилон и служителите на духа на Антихрист, то такъв вече е похулил Святия Дух, за което няма да му бъде простено нито в този свят, нито в бъдещия. Защото да похулиш Святият Дух ще рече да вървиш по пътя на Юда, с копнежа на Юда и в примера на Юда. Но ако някой е станал като смазана тръстика от жестокостта и коравосърдечието на продажни пастири и теолози и такъв е побягнал от църквата им, отвратен от делата им, то ако и да е замъждял фитилът му, Аз няма да го отхвърля, но ще го прибера именно с Моя бял кон в това последно време. Не говори ли така и Словото Ми?”
“Разбира се, че говори, Милостиви Господи! Защото за Теб Отец записа чрез пророка Си Исайя, като каза:
“Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:1-3)
“А сега забележи, момчето Ми, че стиховете от Исайя говорят затова, че Аз няма да извикам и издигам Гласа Си навън. А това означава, че никой отвън няма да Ме чуе. Ще ме чуят само тези, които са вътре. Как разбираш това?”
“Господи, разбирам го така, че отвън е Вавилон. Той е във външната тъмнина. И ако някой е останал в прогнилите му от тщеславие и човешки доктрини църкви, то такъв няма да Те чуе. Защото по-добре е за човеците да бъдат тръстики по кръстопътищата, отколкото плява по предните столове на лъскавите конференции…”
“Кажи тогава на всички, че времето вече приключва и Отец Ми преброява последните години от властта на Вавилон. И ако някой иска спасение за душата си, такъв нека знае, че присъствието на Господа струва повече от присъствието в която и да е църква. И ако Мен Ме няма в някое събрание, то там непременно са дошли другият дух, другият Исус и другото благовестие. А те нямат нищо с Мен, нито Аз имам нещо с тях. Ако някой наистина иска дял от Небесния Ерусалим, то такъв нека отново да помисли, че Отец Ми благоволи в тръстиките, а не в представителната плява на светските църкви. Колкото за нещо повече от това, което сега ви казвам, то приемете като знак за благоразумие и писаното от Моя Апостол и Пророк Йоан. Защото той записа за всички ви каква бе мярката за Господния Храм:
“И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него; но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца…” (Откровение 11:1-2)
И ако Моят Отец измерва Святото Си Място с тръстика, то това е, за да се намерите сред угодните за делото Му тръстики – онези, които ще послужат на Пророческия Дух, за да се прослави Божието Име. А колкото до това как ще бъдат изкупени и докоснати всички тръстики в тресавищата и блатата, то виж последното от виденията, свързани с леговищата на Веемота. Защото това е видението с върбите край потоците. И ние с теб сега ще отидем при тях…”
След тези Си думи Господ отново дръпна юздите на белия жребец, тъй че Исус и Веемотът тръгнаха, а след тях и аз. И ето, че твърде скоро очите ми видяха потоци с кристално чисти води. За разлика от земните потоци, които винаги текат надолу, по посоката на земния наклон, тези потоци течаха нагоре. Единият им край идваше от Небето и те се спускаха от там, а след това, като преминаваха по земята, те отново се връщаха в Небето. Ето това бяха потоците, които виждаха очите ми. А над самите тях аз видях наведени върби, чиито листа буквално докосваха потоците. И там Исус ми каза:
“Това видение е твърде силно, за да не го изпиташ със собственото си сърце. Затова качи се до Мен и виж какво ще стори твоят Господ с белия Си жребец, когато премине край върбите и самите потоци…”
Думите на Исус развълнуваха духа ми до краен предел. Затова, като се качих на Веемота и прегърнах моя Господ през кръста, аз вперих жаден поглед към самата гледка. Така ние се приближихме до самите потоци и копитата на коня навлязоха в един от тях. И ето, че само след миг листата на върбите вече докосваха лицето ми. А Исус отново проговори:
“Наблюдавай внимателно самите листа на върбите. И Ми кажи какво забелязваш…”
Погледнах на листата на върбите и забелязах, че по тях имаше малки бисерни капчици. Нещо повече – от всички листа капеха именно такива капчици, като падаха във водите на потока. А Господ, като хвана едно от листенцата, го поднесе към ръцете ми и каза:
“Вкуси една от тези капчици. Защото те са, които дават най-голямата активност на Веемота…”
Взех върбовото листенце и вкусих капчицата. А тя се оказа солена. Толкова солена, колкото солени са сълзите върху плачещо и ридаещо лице. И така вътре в мен се запали скръб, която беше твърде силна. Това беше болка, плач, страдание и утеснение. Само след миг, като погледнах отново на плачещите върби, аз видях, че това не бяха върби. Не! Защото Силата на Святия Дух беше променила видението, тъй че всеки от клоните на тези наведени върби, бе като ходатай, молител и изкупител. Това бяха човеци, носещи товарите на градове, села и нации. Именно техните сълзи се вливаха в потоците на Святия Дух. А както вече казах, тези потоци слизаха от Небето, за да се качат отново в Небето. И Исус с твърде сериозен Глас ми проговори:
“Виж това и предай на Църквата Ми, че без ходатайството и застъпничеството на тези Божии люде, Веемотът не би се движил на земята. Но именно чистите сълзи от очите на Божиите молители извикват Божията Сила. Защото тези потоци са извикани от Небето с молитви и се връщат в Небето с молитви. Затова виж и самото чудо…”
Миг след думите на Исус чудо наистина настъпи. Защото невидимата сила на Отца направи така, че ние и белият кон се издигнахме нагоре, по пътя на Небесния поток, движени от силата на сълзите и риданието на Божиите човеци. Така твърде бързо се озовахме пред Тронната Зала на Всемогъщия. И моят Господ, като загреба в шепите Си от водите на потока, пристъпи към вратите на Залата, които се отвориха, тъй че Лицето Господно бе озарено от Отеческата Светлина. А Исус каза:
“Отче, по Твоята Воля посвещавам пророка Ти в изящното Ти Дело. И ето, шепите Ми са пълни със сълзите на Твоите ходатаи, които стоят в пролома и просят от Тебе Милост…”
А тогава закънтя и Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки, иди и кажи на всичките Ми живи чеда, че Аз претеглих сълзите им и въздишките им. Ето, с Милост ви окръжавам. Защото всички вие сте посочени и извикани от Мене, за да станете част от този бял жребец. И ако някой чува Гласа Ми иска да участва в изящното Ми Дело, то такъв нека приеме в сърцето си, че онова, което Аз ценя високо пред очите Си, е мерзост за светските човеци и онова, което те ценят високо в очите си, е мерзост пред Мене. Мерзост ще се възправи против мерзост! Дух против дух! Дело против дело! Слово против слово! Небето против ада! Даващите против продаващите! Сион против Вавилон! Блажени онези, които имат вярата и търпението на светиите, за да устоят! Блажени сърцата, чиито пътища са към Моя Дом и чиито извори са от Моя Извор!
Ето, предупредих ви!”
След думите на моя Бог и Отец видението се прекъсна, а към сърцето ми нахлуха развълнуваните води на Святия Дух. Така, укрепен и помазан от моя Господ, аз записах всичките Му думи и откровения. За да се влеят и в твоето сърце всичките живи води на Духа. И да бъдеш с помазано сърце от Помазания! Амин и Амин!