7. ХРАНАТА НА ВЕЕМОТА

“Ето сега Веемота, който съм направил както и тебе; яде трева като вол…” (Йов 40:15)

“Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове…” (Йов 40:20)

Така очите ми отново гледаха моя Господ и Спасител. Защото Той се беше приближил до белия жребец. И като хвана юздите му, тръгна с него. Така аз тръгнах след Исус и Веемота. И ето, че твърде скоро забелязах как земята под нозете ми се покри от чиста и свежозелена трева, където Исус и жребецът се спряха. А Веемотът се наведе над тревата и започна да яде от нея. Миг след това от Небето се стрелна светъл лъч, който погали тялото на коня, а Гласът на Отец вече ми казваше:
“Гледай, сине човешки! Гледай на Веемота, който съм направил, както и теб. Защото той яде трева като вол. Гледай и разбери за едната храна, която знаеш и за другата храна, която мнозина не познават. Защото планините промишляват храна за Веемот. И всред тях се подвизават всичките полски зверове…”
Думите на Отец ми се сториха чудни и необясними. Защото Той ми говореше за два вида храна. Едната, за която знам. И другата, за която мнозина не знаят. И докато размишлявах над божественото послание, Исус застана до мен, като ми каза:
“Сега ти предстои да разбереш твърде дълбоки неща за изящното дело на Бога. Затова отвори сърцето си за Моите думи. Понеже са думи на Вечен Живот, както за теб, така и за всичките Ми братя и сестри. И като начало Ми кажи: Защо Веемотът яде трева като вол. Какво е тревата, и какво – волът?”
“Господи, като гледам на съвършения бял жребец, аз мисля, че тревата не може да е нищо друго, освен самото Божие Слово. Защото Апостолът Ти Павел писа именно за тази трева в посланието си, като каза:
“Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога…” (Евреи 6:7)
А колкото до това, че белият жребец яде тревата като вол, то си мисля, че Отец благоволи в усърдието на вола. Аз няма да забравя как Ти преди години ми даде да видя Пламенният Меч, който се въртеше на Пътя към Дървото на Живота. И аз видях, че един от изпитите за духовния човек, бе изпитът с волското лице…”
“Точно така, момчето Ми. Защото не е важно просто да си четете библиите. Вие трябва да се храните с усърдието на вол. С желанието да носите товар. С призванието – да се впрегнете до краен предел в служба към благовестието. Защото Отец Ми е ревнив Бог, Който не допуска лесно човеците до Себе Си. Спомни си тогава – къде бяха воловете в Неговата ревност?”
“Господи мой! Примерите са много, но за мен най-насърчителен е този, когато Отец погледна на Елисей и го видя да оре с дванадесет двойки волове, като той самият се бе впрегнал с тях. И това бе угодно на Божието Сърце, понеже Бог го намери за достоен продължител на делото на пророк Илия. Аз вярвам, че ако Твоите чеда наистина искат да влеят сърцата си в Божия Пророчески Дух, те непременно трябва да се упражняват в същата дързост и усърдие. Защото Отец наистина твърде много ревнува за воловете. А като си помисля и това, че пак по Неговото предузнание и Воля именно с воловете бе пренасян ковчегът на Завета, то не остава друго за нас, освен да се посветим на усърдието…”
“Точно така, момчето Ми! Именно усърдието е ключовата дума в това видение. Защото грехът на мнозинството днес е толкова голям, колкото бе някога грехът на Оза при пренасянето на ковчега на Завета в Давидовия град. И в миг, когато Господните пророци с усърдието на волове издигат ковчега на Завета от земните места в Небесния Ерусалим, за да дадат пример на духовните и възвърнат Сионовите пленници, някои свръхдуховни като Оза гледат отстрани и чакат и най-малкото поклащане на ковчега, поради изпитанията на пътя. А после бързат да прострат ръка като Оза и да кажат на всеуслишание:
“Ако не бяхме ние да подпрем колата, делото на тези волове щеше да се осуети и пропадне…”
О, несмислени и помрачени! О, странни на Живота на Моя Бог и Отец! Казвал ли ви е някой, че Създателят на Небето и земята никога не бърка в преценките Си и в онези, които е отделил и призовал за Делото Си! Защото, ако те са усърдни волове за Делото на Неговия Завет, то вие отстрани какви сте? И защо бързате да се взирате в нищожното, а не внимавате на скъпоценното? Не казва ли Словото Ми именно за Моите волове:
“Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие…” (Притчи 14:4)
Но ето, предупреждавам ви! Отец Ми е ревнив Бог! И ако някой иска да спечели Сърцето Му, нека се упражнява в усърдие, а не в желание да търси причини против избраните Му. Защото грехът на Оза всякога е бил един от най-тежките грехове, вършени против Божието Сърце. Но ако вие наистина се храните с Божието Слово и то с усърдието на вола, то непременно Сам Отец ви люби и ви е дал да пребъдвате в изящното Му дело.
А сега виж другото! Защото Отец Ми ти каза, че освен храната, за която знаеш, има и храна, която мнозина не познават. И тази храна за белия кон Отец Ми определи с думите:
“Защото планините промишляват храна за Веемот. И всред тях се подвизават всичките полски зверове…”
Наблюдавай сега как планините промишляват храна за Веемота!”
След тези Си думи Господ отиде при белия жребец и го яхна. А после, като дръпна юздите му тръгна напред. И ето, че пред Исус и Веемота се издигна висока планина. Тя бе твърде висока, със стръмни и отвесни скали, по които пълзяха хиляди змии и гущери. Те гледаха Веемот и моя Господ, като съскаха заплашително и стрелваха ужасните си погледи. Гледайки отстрани на самото видение, човек би помислил, че както ездачът, така и конят трябва да се отдръпнат назад и да заобиколят огромното препятствие. Но не беше така. Защото Исус дръпна здраво юздите на жребеца. А той, като се изправи на задните си крака, изцвили с цялата си сила. Тогава от устата на Веемота се показа светъл меч, от който излязоха огнени лъчи. Така, от огъня на лъчите влечугите в планината бяха изпепелени. А самите лъчи буквално отрязаха планината из основи. И само след миг от Небето се показа Ръката на Отец. И тя, като хвана планината, я запокити в морските дълбочини. Така пътят пред Исус и Веемотът бе напълно свободен. Стоях като вцепенен от величието на самата гледка. Защото всичко пред очите ми се разви така бързо и категорично, че нямах време нито да го обмисля, нито да го разбера. А Исус слезе от белия жребец и се приближи до мен, като каза:
“Разбра ли сега какви планини е имал предвид твоя Отец? Разбра ли каква е храната, за която мнозина не знаят?”
“Господи, очите ми видяха Божието величие. Но аз не разбирам напълно къде е храната в това видение. Защото човек яде храна, за да получи сила и употребява силата според волята си. А аз тук видях употребената Сила по Божията Воля, но не и храната…”
“Напротив! Ти видя самата храна, но никога не си имал нужното водителство и пълнота, за да я приемеш като храна. Защото, ето, самото изпитание с планината и влечугите в нея, което застана на пътя на Господ и Пророческия Му Дух, бе храна за Веемота. И не казах ли ви някога, че именно така трябва да търсите храна за вярата си. Не помниш ли думите Ми:
“Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне…” (Марк 11:23-24)
Но ето, всички, които упражняват вяра, непременно ще познаят, че им е говорил Господ. Защото, казвам ви, че имам да се храня с храна, за която мнозина не знаят. Тази храна е да върша Волята на Този, Който Ме е пратил и да извършвам всякога Неговата работа. А в това последно време Той е заключил Делото Си в слугите Си пророците. И на тях е възложил всичката Си работа. И този Веемот ще вдигне и хвърли много планини в морето. Колкото повече са изпитанията на пътя му, толкова повече ще нараства и силата му. И колкото по-голямо е гонението върху Моите, толкова по-здраво и силно ще е поколението на Сион. Затова сега Ме последвайте в останалите видения, които ще дам на слугата Си. За да разберете напълно защо Веемот е изящното дело на Моя Отец…”