6. КОСТИТЕ И РЕБРАТА НА ВЕЕМОТА

“Костите му са като медни цеви; ребрата му са като железни лостове…” (Йов 40:18)

Ето, че моят Господ отново се беше приближил до белия жребец. И като ме погледна с остър поглед, каза:
“А сега се приготви да видиш Веемота отвътре, според както Отец Ми има благоволение да ти го открие…”
Действително, че след думите на Исус се случи нещо чудно. Защото от Небето отново се стрелна лъч от Светлина, който покри белия кон, тъй че само след миг аз вече виждах вътрешностите му. И до сърцето ми отново стигнаха думите на Отец от височините, Който казваше:
“Виж сега, сине човешки! Виж костите на Моето изящно дело! И забележи ребрата му! Защото тези кости са цеви за Святото Ми миро, а ребрата – железни лостове за Моите противници…”
В пълно съгласие с изговореното от Божиите уста аз наистина виждах онова, което изговори Бог. Защото костите на белия кон наистина имаха цвят на лъскава мед и вътре – в самите канали на тези кости – течеше огненото помазание на Всевишния. Колкото до ребрата на белия кон, то те удивително приличаха на стоманени решетки. И ето, че Исус се приближи към мен, като ме попита:
“Как мислиш? Защо Отец Ми ти даде да видиш вътрешностите на Веемота? Не затова ли, за да разбереш действителната Сила и мощ на Божия Пророчески Дух?”
“Точно така е, Господи!” – отговорих аз и продължих:
“Но въпреки видяното, аз все още не разбирам напълно защо костите на Веемота са като медни цеви, а ребрата му – като железни лостове…”
“Ами обърни внимание на думите на Отец Ми и непременно ще разбереш както костите, така и самите ребра. Затова като начало Ми кажи – защо костите на белия кон са като медни цеви за Божието Свято миро? Защо цевите са именно медни, а не сребърни или златни? Какво е златото в Моя Дух? И какво са среброто и медта?”
“Исусе, преди много години Ти посвети ума и сърцето ми, за да разбера, че златото отговаря на духа, среброто – на душата, а медта – на плътта. И така излиза, че Веемотът, като изящно дело на Бог Отец има медни кости, сиреч, кости от плът. Аз не зная как да разбирам това. Та нали в Книгата на пророк Захария отново се говори за цеви, които изпразват през себе си Божието масло. Но там те са златни. А ето, че тук са от мед…”
“Точно така, момчето Ми. Тук няма никакво противоречие. Защото пророкът на Отца е имал видение в Небесните места и пред Самия Златен Престол на Бога, където не може да устои никоя плът. Защото плът и кръв не наследяват нетленното. Но този прекрасен Веемот има да върши работа не в Небето, а на земята. И Църквата на Божия Пророчески Дух ще събере в себе си човеци, които не са духове, но дух, душа и тяло. Разбираш ли тогава, че Божието помазание непременно ще изтича през медни цеви. Защото всички, които се покорят на Гласа на Отца, ще изпълнят писаното от Апостола Ми Павел:
“И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата…” (Римляни 6:12-13)
Кажи Ми тогава: Какво притежава едно оръдие на Правдата, за да поразява Божиите неприятели?”
“Господи, то непременно би притежавало цев, през която се стреля. Защото всяко оръдие има своята цев…”
“Е, ако тогава телесните ви части са станали оръдия на правдата, а плътта, както знаеш, има духовния си символ в медта, то чудно ли ти е защо костите на Веемот, са като медни цеви, през които протича Божието Свято миро?”
“Не, Исусе! Никак не е чудно. А отново Апостолът Ти ни напомня, че Бог е, Който излива съкровищата Си в пръстни съдове…”
Исус се усмихна на думите ми. А после каза:
“Ето, Аз ви призовавам при Себе Си!
Ето, Аз ви викам да влеете сърцата си и душите си във Веемота. Защото отсега и до свършека потоци от Небесно и Свято миро ще се излеят в костите на Божия бял жребец. И блажени всички, които пребъдват, като осветени и подготвени проводници на Божията Мощ и Светлина. Защото Моят Отец има нужда от устните ви, от нозете ви, от ръцете ви. Устните – за да говорят Истината. Нозете – за да занесат Пророческото Слово в места на тъмнина и запустение. Ръцете – за да подкрепят падналите и да дадат ласка и нежност на сърцесъкрушените. Защото кой от вас би забравил против какво у вашия Господ се изля яростта на дявола? Кой би забравил, че именно телесните части на Христос бидоха разпнати за вас? Кой би забравил, че ако дяволът мразеше Моите ръце и нозе, той ще мрази и вашите. Но вие не сте обикновено поколение. Вие сте Божието поколение, родено от Божия Дух. Вие сте медните цеви на Божия Пророчески Дух и Божието Свято Миро непременно ще изпълни сърцата ви. А сега виж и другото, за което Отец Ми ти показа вътрешностите на Веемот. Виж железните ребра! Виж стоманените решетки и помисли защо Отец Ми ги оприличи именно като такива…”
Слушах думите на Исус и отново гледах към Веемота, понеже все още виждах вътрешностите му. А ребрата на белия кон наистина бяха железни решетки. И ето, че в един миг това ме смути. Затова казах на моя Господ:
“Исусе, докато все така гледам на ребрата на Веемота, имам чувството, че те са заповядани за наказание. Защото железни решетки има там, където има затвор. А затвор има там, където има престъпници…”
В отговор на думите ми, Исус каза:
“Вървиш в правилната посока. Защото и Отец Ми от Небето ти каза, че това са железни лостове за Неговите противници. Затова отново помисли и Ми кажи: Какво бяха ребрата в Божия Дух? И спомняш ли си как в една от великите книги, дадени ти от Небето, Аз ти показах какво стори дяволът с Моите ребра?”
“Да, Исусе! Спомням си, че това беше книгата “Викът на кръвта”. И в нея Ти ми показа, че копието на римския войник, което се заби в ребрата Ти, бе, за да бъде унищожена Силата на благовестието. И след това Ти ми показа, как днес светският дух е станал като онзи римски войник. Именно той кара мнозина повторно да Те пробождат. И никой от тях не се замисля, че ако от реброто на първия Адам Бог създаде първата Ева, то от ребрата на последния Адам, Който Си Ти, Отец създаде Църквата. Затова, като гледам на Веемота, си мисля, че неслучайно Бог Отец е заповядал ребрата му да са като железни лостове…”
“Предай на Църквата Ми, че всеки, който би дръзнал да пробожда Божието изящно дело с копията на светския дух, непременно ще бъде постигнат от съдбата на железните лостове. Защото Веемотът непременно ще се окаже съдбоносен за охладнялото мнозинство. И всеки, който дръзне да препречи пътя на Божия Пророчески Дух, непременно ще попадне във вечната власт на външната тъмнина, всред железните лостове на Божия Гняв. Но който поиска още потвърждение, то такъв нека си спомни писаното:
“Ако има човек ухо нека слуша. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит…” (Откровение 13:9-10)
Така също, ако някой атакува железните лостове на Веемот, и той от железните лостове трябва да бъде пленен…”
Слушах моя Господ и едва сега разбирах, че никой не може да възроптае и въстане против Божия Пророчески Дух и това да не се окаже за собствената му погибел. И като паднах в нозете на Исус, тихо казах:
“Господи, сега разбирам, че Словото на Отца е ухание, което ще докара на едни живот, а на други – смърт. На едни – свобода, а на други – затвор…”
А Исус с твърд Глас добави:
“Ребрата са последната преграда преди сърцето. И ако някой иска да порази сърцето на Божието изящно дело, то непременно ще бъде уловен от железните лостове на Божия гняв. Затова се старайте да намерите себе си непорочни и чисти пред Него, с мир в сърцата си. Защото ако Отец Ми намери в някого от вас причина против Себе Си или слугите Му, то непременно такъв човек е застанал на пътя на нечестивите, който е погибел и вечен гняв. Ето, предупредих ви! А сега нека ти покажа и храната на Веемота…”