5. ОПАШКАТА И ЖИЛИТЕ НА ВЕЕМОТА

“Клати опашката си като кедър; жилите на бедрата му са сплотени…” (Йов 40:17)

Така отново моят Господ се приближи до белия жребец. И като хвана юздата му, потегли с него. А Веемотът размаха опашката си, тъй че през лицето ми премина силен вятър от Небесна Светлина. А когато очите ми отново се взряха в красивото творение и вървящия до него Исус, тогава забелязах, че в походката на белия жребец имаше нещо прекрасно и величествено. Защото жилите на бедрата му изпъкваха. И то с такава власт, щото имах усещането, че ей сега Веемотът ще направи отскок и ще полети нагоре. А тогава от Небето се стрелна божествен лъч от Светлина. И Гласът на Отец отново закънтя, като казваше:
“Гледай, сине човешки! Гледай как Веемотът клати опашката си като кедър! Гледай колко сплотени и здрави са жилите на бедрата му!”
Миг след това Гласът на Отец се прекрати. А Исус, като пусна юздата на жребеца, се приближи към мен, като каза:
“Ти сам чу Гласа на Отца Ми и видя потвърждаващия лъч от Небесната Му сфера. Кажи Ми тогава: Защо Веемотът започна да клати опашката си с такава сила, щото дори и през твоето лице премина полъх, като от клоните на вековно дърво? И защо жилите на бедрата му са толкова здрави и сплотени?”
Стоейки все още под чудесното впечатление от полъха на опашката, аз отговорих:
“Господи, към лицето ми дойде полъх от Небесна Светлина. Той наистина беше като от клоните на вековно дърво. Така разбирам, че Отец особено много благоволи в опашката на Веемота…”
“А нормално ли е Моят Отец да благоволи в опашки? Не казва ли Той чрез слугата Си Моисей във Второзаконие:
“Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш…” (28:13)
Как тогава си обясняваш това, че Бог не просто благоволи в опашката на Веемот, но дори я оприличава на величествен кедър?”
Мълчах и не знаех какво да кажа на моя Господ. Но Той, усмихнат, продължи да ми говори, като казваше:
“Не казах ли Аз, че който приеме пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи? Спомни си тогава – къде стояха пророците в плановете на Моя Отец спрямо Израил? Отзад или отпред?”
“Разбира се, че отпред, Господи! Та нали Израил вървя след Моисей четиридесет години…”
“Е, става ли ти ясно защо Моят Отец благоволи в опашката на Веемот…”
Светлината в устните на Исус беше толкова голяма, щото преизпълни сърцето ми. Затова Му казах развълнувано:
“Да, Господи! Сега разбирам. Едва сега проглеждам, че най-последните в Спасителния Ти план, сиреч, опашката, ще бъдат толкова силни, колкото са и първите…”
“Точно така, момчето Ми. Но нека никой не слага тук Моето предупреждение за първите, които стават последни. Защото това видение с Веемот е видение за последните, които стават първи. Именно всред тях, изкупените и докоснатите от Пророческия Дух, ще има съвършено благоволение, тъй че колкото е велика главата, толкова да е величествена и опашката. Затова Аз, Господ и Бог Исус Христос, казвам чрез слугата Си на всички ви:
Именно Веемотът, който е духовното въплъщение на Църквата на Божия Пророчески Дух е място за Моята Съвършена Изява. Изявата на Добрия Пастир, Който оставя деветдесет и деветте и отива по бърдата да намери заблудената. Добрият Пастир, Който оставя главата, за да издири опашката! Защото за посетените и изкупените от Пророческия Дух няма да има по-висша и прекрасна привилегия и смисъл на живот от изпълнението на Якововите думи:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (5:19-20)
Защото и най-последните в Пророческия Дух ще бъдат прицел на такова благоволение, каквото имат и първите. Така непременно всички разбирате защо Веемотът клати опашката си като кедър.
Но ти виж и другото, за което говори Отец Ми и което сам видя във видението. И помисли защо жилите на бедрата на този бял жребец са така сплотени…”
Докато Исус ми говореше аз наблюдавах изящното творение на Отца и цялото ми сърце се възхищаваше на красотата му. Затова казах на моя Господ:
“Господи, бедрата на този бял жребец са най-важни за мисията му. Защото с тях той тича и върши Волята на Отца. Ето защо такива бедра непременно трябва да имат здрави и сплотени жили…”
“А какво са жилите? Защото, освен жили, има и кости и мускули. Къде е по-голяма издръжливостта – в мускулите или в жилавостта?”
Слушах Исус и сърцето ми ставаше все по-малко и малко. Разбирах колко голямо е незнанието ми за духовните реалности. И понеже въпросът на Исус беше твърде директен и прям, Му отговорих:
“Господи, въпреки че се възхищавам на мускулите, трябва да призная, че в жилите виждам по-голяма издръжливост, въпреки че не разбирам защо…”
А Исус, като протегна ръка и погали главата ми, каза:
“Сега непременно ще разбереш. И ще предадеш на Църквата Ми тези дълбоки Божии тайни. Затова Ми кажи:
Мускулите ли държат жилите или жилите държат мускулите?”
“Исусе! Разбира се, че жилите държат мускулите към самите кости. Без тези жили както мускулите, така и костите са обречени. Но Бог е, Който ги свързва в съвършено единство, както и говори за това слугата Му Йов, обръщайки се към Него:
“С кожа и мускули си ме облякъл, и с кости и жили си ме оплел; живот и благоволение си ми подарил, и провидението Ти е запазило духа ми…” (Йов 10:11-12)
“И ето така, момчето Ми, по силата на Йововите думи, Божието провидение ще запази съвършено и Веемота. Затова добре помисли и Ми кажи – какво виждаш в мускулите и костите. Защото жилите са посредник именно между тях…”
“Господи, в мускулите виждам Силата, а в костите – опората. Излиза, че жилите са връзката между Силата и опората…”
“Точно така, момчето Ми. И Аз неведнъж съм ви призовавал да търсите жилите на Моето Тяло. Спомни си тогава думите Ми:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
и още:
“Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов…” (Йоан 15:10)
Сега разбра ли какво са жилите?”
“Да, прекрасни мой Господи! Сега аз разбрах, че жилите са самото пребъдване в Духа на Отца…”
“А как става това пребъдване? Не изговори ли Гласът на Отца Ми, че жилите на Веемота са здрави и сплотени? Какво ще да рече това сплотяване и тази здравина?”
Знаех прекрасно отговора на въпроса Господен. И затова казах:
“Исусе! Това ще рече да бъдем в съвършено съгласие, точно така, както са съвършени и жилите на белия жребец. Именно поради тяхното съгласие и взаимодействие той може да ходи волен и свободен и така да върши Волята на Отца…”
Слушайки думите ми Исус добави:
“Иди тогава и кажи на всичките Ми братя и сестри, които искат да влязат в съвършените съдби на Отца, че днес е времето, когато трябва да постигнат съвършено съгласие със слугите на Отца Ми. Не да ги хулят, нито да им завиждат, нито да търсят някаква причина против тях, (както и правят, за което и трупат гняв) но да бъдат съгласни в Един Дух. Защото Славата на последното време принадлежи на Един Дух – Пророческият Дух на Отца Ми. Това е Духът в слугите Му пророците, които ще препънат тщеславните църкви и ще излязат по кръстопътищата, за да съберат разпиляното. И ето, предупреждавам ви:
Ако някой не е съгласен със слугата Ми, който е зеница на Отца Ми, то и Аз не съм съгласен с такъв! Защото такъв може много да Ми вика “Господи, Господи”, но това ще бъде, за да се допълни мярката му и да отиде при господа, на който се е кланял с делата си, ако и думите му лицемерно да са били обърнати към Мен. Защото днес мнозина повтарят греха на Мариам и Аарон, и тайно шептят в ушите си:
“Само чрез Стефан ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?”
Но няма ли Аз да чуя това? И няма ли да въздам на тези чеда на Корей? И в ден, когато всички трябваше да постигнете съвършеното съгласие и да подкрепите делото на Божия слуга, вие сте се вторачили като шепотници и клюкари в живота му, за да му намерите укор и да го посочите с пръст. Но ето, питам ви:
Вашите думи що значат? И колко Мои думи дадохте на Църквата Ми? Колко книги написахте с ръката Ми или колко видения дадохте на духовните? И как да доверя Сърцето Си на човеци-завистници и чародеи? Как да говоря на клюкари и шепотници? Как да издигна пред Трона на Отца Си онези, от които Сърцето Му се гнуси и Гневът Му се изпълва? И ако Аз възлюбих приятеля Си Стефан с връзки на Вечна Любов, понеже се възкачи на Хълма Мория, за да предаде даром думите Ми без да ги изопачи и без да се страхува да пострада за Мен, то с какви ли връзки сте вързани вие, когато още роптаете и пишете зли писма против душата му? Аз непременно ще накажа това, ако не се покаете пред Лицето Ми. А на всички смирени казвам и подпечатвам с Духа Си и кръвта Си Моите думи:
Бъдете Господните жили на Пророческия Дух на Отца и намерете пълното съгласие и съвършено единомислие. Защото само тогава ще ви видя в бедрата на Веемота и в Сърцето на Моя Бог и Отец…”
След тези последни думи Исус се обърна към мен и каза:
“А сега нека продължим с теб. За да видиш следващите прекрасни белези на Божието изящно дело…”