9. БЕЗСТРАШИЕТО И БДИТЕЛНОСТТА НА ВЕЕМОТА

“Ето, ако би дошла река, той не трепери; не се смущава, ако би се и Йордан устремил по устата му. Може ли някой да го хване, когато е нащрек. Или да прободе носа му с примка?” (Йов 40:23-24)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Започваш ли да разбираш каква книга държиш в ръцете си? Започва ли сърцето ти да проумява, че ако Всемогъщият Отец ревнува за изящното Си Дело, то това е точен знак, че твърде скоро във вихрушката на Неговия Гняв ще бъдат пометени всички противници на Небесното благовестие. Аз не се страхувам за моята лична съдба. Аз не се опасявам и за съдбата на тези, които приеха Небесното докосване и освежаване от Божия Пророчески Дух. Но сърцето ми искрено окайва потомците на Юда, които се блъскат, за да умрат в задушаващите коптори на последните Синедриони.
Тук искам да продължа със следващата от прекрасните черти на Веемота. Защото става дума за неговото безстрашие. Знаеш ли колко пъти сърцето ми е ставало свидетел на човешкия страх? Знаеш ли колко човеци, било в писма или дори директно са ми казвали:
“Не заставай на пътя на църковната върхушка, защото тя ще те помете. Знаеш ли колко други преди теб бяха пометени? Знаеш ли колко отпаднаха? Знаеш ли, че някои дори и полудяха или останаха завинаги увредени от чародейни молитви и магии?”
Какво да кажа на всички тези човешки трепереници? Как да им обясня, че Онзи, Който е вътре в мен, осуетява всяка злоба и всеки заговор на дяволските слуги? Как да им кажа, че моят Бог прави да избезумеят всички чародеи и прави името на пророка Си познато в областите на Божията Слава и мир? Как, най-сетне, такива страхливци, нямат мъничко разум, та да седнат и видят какво изповядаше Божият помазаник в псалома си:
“Господ е откъм мене; няма да се убоя; що може да ми стори човек? Господ е откъм мене между помощниците ми; затова ще видя повалянето на ненавистниците си. По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека. По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на князе. Всичките народи ме обиколиха; но в името Господно ще ги отсека. Обиколиха ме, да! Обиколиха ме; но в името Господно ще ги отсека. Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни; защото в името Господно ще ги отсека…” (Псалом 118:6-12)
Ако Името Господно отсича нечестивите племена и прави да престане споменът им и да изчезнат родовете им, то какъв ми е проблемът? Истината е, скъпи ми братко, че проблемът е техен. Защото жестокият проблем на това последно извратено поколение е такъв, че то вече не може да преживее покаяние. То вече свали сватбата от Небето на земята и направи от вечерята с Агнето, обяд с агнета. И понеже Младоженецът се бавеше, то си набави и куп младоженци, за да не си разваля лъскавия празник. Да, но има едни Божии хора, които като трън бодат в очите на тщеславните. Това са Божиите пророци. Защото те заявяват на скъпо облечените, че са голи. И на обогатените, че са нещастни и сиромаси. А това никак не се харесва на предрешения дявол, понеже изпод небесния му костюм вече личат рога и космата опашка. Тогава идва гонението. Идват специалните “духовни съвети” и “семинари”, на които слепците обсъждат своите “гледища”. За да отидат после – всеки при булката си – и да крещят до припадък и пяна на устата си против делото на Божиите пророци. А по-хитрите измежду тях решават, че един платен пророк от Запад ще свърши толкова по-добро сплотяване на членската маса, колкото е по-тлъст хонорарът му…
Аз няма да продължавам в този стил, защото мога да напиша няколко тома, пък и не е това целта на тази Небесна книга. Причината да започвам така е в това, че срещу изящното дело на Бог Йеова, дяволът винаги е обичал да изпраща реките си. Да, братко мой! Има реки в тъмния духовен свят. И ако все още не знаеш какви са тези реки, то си отвори седма глава от “Евангелието от Матея” и прочети там, как Исус ти говори за дъждове, реки и ветрове. А колкото до Веемота, то нека сега устата на моя Господ продължи в дълбочините на тази тема. Ето какво ми каза Той:
“Както вече си прочел от “Книгата Йов”, Веемотът е неустрашим. И както казва за него Отец Ми:
“Ето, ако би дошла река, той не трепери; не се смущава, ако би се и Йордан устремил по устата му…”
Кажи Ми тогава – защо Йордан би дръзнал да се устремява против устата на Божиите пророци? И защо едни от вас свързват Йордан с Отеческо благоволение, а други виждат в него преграда пред Божия народ?”
Въпросът на Исус беше повече от дълбок. Затова, като помислих над думите Му, казах:
“Исусе, преди много години Ти помаза сърцето ми, за да напиша една чудесна книга, която се казваше “Късният дъжд и грабването”. И в тази книга Ти ми показа река Йордан, като преобраз на света, който лежи в лукавия. Най-малкото – две от свидетелствата на Стария Завет говорят за това, че тази река се отдръпна. Веднъж – когато Исус Навин премина с Израил по сухо. И втори път – когато пророк Илия сгъна кожуха си, та удари реката, за да я раздели на две и отново да премине по сухо с Елисей. Но едновременно с това Ти ми показа река Йордан и като място, където влезе Йоан Кръстител, за да проповядва покаяние или дори като мястото, където сириецът Нееман се изцели от проказата си. Ето защо ми е нужна мъдрост, за да разбера тайната на Божието одобрение върху Йордан, както и на Божият гняв против него. Защото не е възможно едно и също нещо да попада, както под Божия гняв, така и под Божието одобрение. Тук има тайна, Господи…”
“Разбира се, че има тайна! Именно поради тези скрити от Църквата Ми неща, сега си мощно помазан от Отца Ми, за да изваждаш скритото от книгата на тайните. Защото това е “Книгата Йов” и тя говори за избраниците на Отца, като казва:
“Човекът простира ръката си върху канарите, превръща планините из корен. Разсича проломи между скалите; и окото му открива всичко, що е скъпоценно и ограничава капането на водите; и скритото изважда на бял свят…” (Йов 28:9-11)
“А сега забележи, че Йордан ще рече “слизащ надолу” или дори “нисък”. Как мислиш, може ли ниското да е по Волята на Отца Ми или е против Волята на Отца Ми?”
“Исусе, като Те слушам, разбирам, че има два Йордана. И в единият са тези, които са ниско по Волята на Отца, а в другия са тези, които са паднали ниско пред очите Му…”
“Беше ли тогава Кръстителят ниско именно по Волята на Отца. Не слезе ли той надолу, за да издигне мнозина горе?”
“Разбира се, Исусе! Та нали плод на това прекрасно откровение от Теб беше и книгата за “Цената на духовното издигане”…”
“Виж тогава и другите, които падат ниско пред очите Му. Не са ли това онези, които се възгордяват и смятат себе си за незаменими? И ако смирението възвисява, то гордостта не сваля ли твърде ниско онези, които успее да събори?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Знай тогава, че за да казва Словото Ми за Веемот, че не се плаши, ако би се и Йордан устремил към устата му, то го прави, за да предупреди всички разумни в едно:
Никоя атака от религиозния дух на Сатана не може да надделее или превъзмогне над Божия Пророчески Дух!
Божиите пророци всякога ще бъдат камъкът, който препъва гордите и лицемерните. Понеже Отец Ми никога няма да се съобрази с никое човешко очакване, нито ще иска мнението или съвета на която и да е църква, за да издигне и възвиси пророците Си. Нещо повече – именно поради Божия Суверенитет и Неговия Личен Избор, който е ненарушим и извечен, дяволът ще съблазни гордите и себелюбивите, като ги измами, че щом те не са в Божия Избор, то и никой друг не трябва да е преди тях. Така непременно последните ще станат първи, а мнозина първи – последни. Защото само Един е Сърцеведец, Който изпитва дълбочините на сърцата и познава всеки от утробата на майка му. Само Един е, Който държи записани съдбите на всички човеци пред Престола Си. Само Един е, Който записва в Книгата на Живота или премахва от нея. И кой е този Йордан, който ще уплаши изящното Му дело? Или кой е този началник и управник, който ще запуши устата на Божия пратеник? Не знаят ли такива, че има само едно място в Библията, където Отец Ми говори за изящното Си Дело и това е, когато Той разкри на слугата Си Йов Веемота? Не знаят ли такива, че има едно единствено място в Библията, където Отец Ми снабдява някого с Меча Си и това отново са стиховете, свързани с Веемот. Които и казват:
“Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си…” (Йов 40:19)
Има ли тогава река, която да дръзне да застава против огнения Меч на Всемогъщия? И кои са онези земни черепки, чийто бунт и безумие надминава дори и бунта на падналите ангели? Защото на земята бесовете Ме славеха и Ми се покоряваха, а днешните закоравени от измамата на дявола, умножени в беззаконието си и стократно по-слепи от езичниците, хулят и кълнат за нещата, които не проумяват, нито разбират. Защото Аз им дадох чрез пророка Си цялата Небесна програма за съживление, възкресение и Вечен Живот в небесните места. Но те, заети от сутрин до вечер с бизнесите си и конференциите си, се помрачиха, та да не видят и оглушаха, та да не чуят. Затова предупреждавам всички ви:
Няма река, която да застане против делото на Божия Пророчески Дух! Няма сила, която да осуети или промени Божиите планове и намерения! Но има поколение на Бог Отец, което чува Гласа му. Поколение, което Моят Небесен Баща е записал с думата “нащрек”, като е запитал всички ви за изящното Си дело:
“Може ли някой да го хване, когато е нащрек. Или да прободе носа му с примка?” (Йов 40:24)
И ето, това е поколението на Исус Навин и Халев. Защото те бяха древният Веемот, чрез чиято вяра и искреност Отец направи водите на Йордан да се разделят на две и Божия народ да премине по сухо. Те бяха, на които погледна Отец Ми и се закле за единият от тях, като каза:
“Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява…” (Числа 14:24)
И ето, питам ви днес:
Ще оставите ли водите на гордия и противен на Отец Ми Йордан да завлекат сърцата ви или ще се влеете духовно в изящното Божие дело? Ще бъдете ли нащрек, когато вашият Господ Го продават за тридесет сребърника и Го разпъват с гвоздеите на мерзостта или ще се оставите на носовете на онези фалшиви пророци, които отдавна са уловени от примките на Сатана? Ще бдите ли заедно с Мене, когато се приближава онзи, който с целувка предаде Човешкия Син?
Блажени сте, ако изпълните думите Ми и устоите докрай! Защото ще се наречете велики в Небесното Царство! И ще получите от Моя Отец венецът, който не увяхва и короната, която не потъмнява! Затова вижте и последното най-велико видение, което ще дам на слугата Си. За да разберете защо вашият Господ слиза от Небето с белия кон Веемот. И за да чуете ясно Гласа на Утешителя…”