2. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЕМЯТА УЗ

И така, скъпи ми братко, нозете ми вече стояха в седмата Небесна сфера. Аз държах ръката на Исус и не знаех какво да кажа, защото възхищението и почудата ми бяха безгранични. Самата сфера имаше съвършена способност да изпитва нещата, които се откриват под нея. А изпитването от сферата ставаше с хиляди божествени лъчи, които излизаха от самата нея и осветляваха всяко място на земята, където биха се насочили. И в миг, когато някой от божествените лъчи докоснеше земята, ставаше така, че от земята по самият лъч светлината отново се връщаше в сферата и в сферата се явяваше някой от хилядите стихове на Свещеното Писание. То е, като да погледнеш на нещо, било то събитие, било обект или субект, а след това в ума ти наблюдението да се свърже с определена истина от Божието Слово. Ето така беше и тук. Лъчите от сферата излизаха от самата нея и докосваха земята, а след това се връщаха в нея и раждаха стихове от Свещеното Писание. А тогава Господ ми каза:
“Аз съм те извикал тук, за да видиш най-важното. Затова нека двамата с теб слезем по един от лъчите на тази сфера…”
След думите Си Исус ме хвана през кръста и се приближи към един от лъчите на сферата, който бе твърде голям и блестящ. Така аз и Господ буквално се шмугнахме с лъча, тъй че само след миг вече се намирахме на земята. Очите ми забелязаха богато облечена и нагиздена жена, която лежеше по гръб в някаква мрачна долина. Освен богатото си облекло, жената беше съблазнително разголена и усмихваща се. Цялото й същество излъчваше сладострастие и похот, тъй че за благоразумния би било добре да отвърне погледа си и изобщо да не я гледа. А Господ, като вдигна ръка и посочи жената, ми каза:
“Наблюдавай какво ще стори Отец Ми с тази блудница. Защото си все още в преддверието на Неговата Тайнствена Премъдрост…”
Миг след думите на Исус забелязах как от Небето слезе необикновено могъщ и светъл Божий пратеник. Лицето му светеше със силата на слънцето, а в ръцете му имаше огнен меч. Така Божият пратеник застана пред самата излегнала се жена, въпреки че тя изобщо не го виждаше. А светлият мъж вдигна огнения меч над главата си и го стовари върху нея, тъй че тялото й се раздели на две. Гледката ме накара да подскоча, понеже си помислих, че жената вече е умряла от съсичащият удар. Но точно тогава Исус вдигна ръка и ми направи знак да продължа да гледам. Така забелязах, че двете половини на съсечената жена се превърнаха в други две жени. Ако едната приличаше по всичко на онази, която светлият мъж съсече, то другата изглеждаше съвършено различно. Така разликите между двете ставаха все по-убедителни, докато накрая Исус ми каза:
“Забеляза ли могъщият пратеник на Небето, който съсече с меча си легналата блудница?”
“Да, Господи! Забелязах го!” – отговорих аз с вълнение. А Исус продължи:
“Този пратеник на Троицата беше Архангел Михаил. Именно на него е дадено да разсече религиозната власт на Вавилон, когато Отец Ми заповядва войната в небесните места. Но ти забележи, че след съсичането от двете половини се родиха други две жени. И едната по всичко прилича на първата, а другата – не. Как си обясняваш това?”
“Исусе, аз вярвам, че самото съсичане е ударът от Меча на Божия Пророчески Дух. След самото съсичане става така, че Божиите, които са се покорили на Гласа на Отца, са напуснали блудницата Вавилон, а другите, които са се закоравили, са останали вътре в нея. Именно това обяснява защо едната жена имаше прилика с първата, а другата – не…”
“Продължи тогава да наблюдаваш какво ще се случи с тези две жени. Защото именно това е дълбокото, което сега ти показвам…”
Така аз продължих да гледам на самото видение. Забелязах, че жената, която олицетворяваше закоравените и останалите под властта на Вавилон, се обогати още повече и дрехите й станаха още по-привлекателни. По ефектната й рокля заблестяха украшения от злато и скъпоценни камъни, които имаха много голяма власт да притеглят към себе си. И подобно на видяното от Апостол Йоан в “Откровението” тази жена във видението имаше в ръцете си златна чаша, пълна с нечистотии и семе от блудство. А Господ, като наблюдаваше вълнението ми, каза:
“Не се учудвай, момчето Ми! Защото това наистина е великата блудница Вавилон. Но ти сега виж и другата жена, която се яви след удара с Меча на Пророческия Дух…”
Така аз погледнах на другата жена и видът й ме порази. Тя беше бедна и по нищо не подсказваше, че върху нея почива Божието благоволение. Наметната с вретище и посипала главата си с пепел, тя плачеше и не смееше да повдигне погледа си към Небето. Външният й вид беше такъв, щото всеки земен човек, който цени просперитета и благоденствието, би я отминал с погнуса и презрение. А тогава Исус ме попита:
“Как мислиш? Не ти ли прилича в страданието си тази жена на един от Божиите слуги, който също покри главата си във вретище и пепел?”
“Да, Господи! Смея да кажа, че тя твърде много прилича на слугата Ти Йов след разорението, което Отец допусна в живота му…”
“А защо тя прилича на слугата Ми Йов, за разлика от другата? Защо след посичането от Меча и двете не заприличаха на слугата Ми Йов, но само едната стана като него?”
“Господи, аз вярвам, че едната прие изобличението и наказанието от Господ. И на това свидетелстват както вретището й, така и пепелта върху главата й. Докато другата не прие наказанието, но се привърза към дявола, което доведе до обогатяването й…”
“Виж тогава къде се развива самото видение. Защото така ще ти стане ясно самото изпитание, което Отец е наложил върху двете…”
След тези Си думи Господ отново ме хвана през кръста и само след миг ние отново бяхме в пространството на седмата сфера. И очите ми забелязаха как всред сферата заблестяха стиховете от Божието Слово, които гласяха:
“Радвай се и весели се дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш! Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти…” (Плачът на Еремия 4:2122)
А самата Светлина от стиховете беше толкова силна, щото извиках към Господа:
“Исусе! Сега разбирам, че видението, което ми даде, е било в земята Уз. Това е земята, в която живя праведният Йов. И както той бе най-богатият в тази земя, така и онази жена в началото на видението долу, беше твърде богата. Но след удара с Меча на Пророческия Дух стана така, че едната от жените заприлича в страданието си на Йов, а другата не пожела това страдание…”
“Виж тогава отново какво гласи Божието Слово. Виж как Бог казва на едомската дъщеря:
“Радвай се и весели се дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!”
И не затова ли едомската дъщеря се обогати още повече, та да се радва и весели, според Божията заповед? Защото ето това е тайната, в която сега посвещавам теб и Моите избрани. Тайната, че Божието изящно дело е заключено в “Книгата Йов”. И в нея се намират, както изпитанията и страданията, така и благословенията и проклятията от Моя Бог и Отец. Защото вече преминава времето, когато Отец Ми изпрати слугите Си с Меча на Пророческия Дух, та да отделят чистото от нечистото. Вече преминава времето, когато заповядвах да сте бедни относно земното и богати в Небесното. Идва другото време! Времето, когато Отец ще възвеличи Името Си със Своето изящно дело.
Затова Аз, Господ и Бог на сърцата ви, казвам:
Божият съд първом започва от Божието домочадие! Именно в този съд Бащата наказа синовете Си, които люби. Онези от синовете, които приеха наказанието, се уподобиха в бедната жена, покрита с вретище и с пепел. Защото тя е Сионовата дъщеря. И към нея продължава Отец Ми с думите на пророка Си Еремия:
“Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен…”
Но към тези, които отказаха да бъдат наказани и в страстна похот се прилепиха към користите и богатствата на света и дявола, пак Моят Отец казва:
“…но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти…” (Плачът на Еремия 4:22)
Сега разбирате ли, че изпитът с Меча на Пророческия Дух е изпит за това къде са сърцата ви? Сега разбирате ли, че всяка църква, която се е поклонила на лукавия, търсейки богатство и просперитет, вече има обвинител против себе си? Този обвинител, който е дявол и Сатана, има правото да я изиска за себе си и да каже на Моя Отец думите, с които Го подбуди и против слугата Му Йов:
“Не Си ли обградил отвсякъде тези църкви с благословения и имот. Но сега простри ръка и допри се до всичко, що имат, и те ще Те похулят в лице. Защото те отдавна вярват в просперитет, а не в Исус…”
И когато дойде Моят призив в слугите Ми пророците да се отречете от светското богатство и да раздадете имота си на бедните и на смазаните от мизерията, то тогава мнозина изпълниха очакването на Сатана. Те Ме похулиха в лице, за да станат именно тази дъщеря на Едом, за която Премъдрият Ми Отец е записал, че ще живее в земята Уз. А кой от вас има Божията мъдрост в сърцето си, та да види, че след първия изпит от Отца Ми дойде и втори, така, както след първото изпитание на Йов дойде и второ? Защото Сатана, както тогава, така и днес е обвинител против мнозина, които му се поклониха и има правото да ги изиска за себе си, като каже на Отца:
“Кожа за кожа, да! Все що има човек, ще го даде за живота си. Но простри ръката Си сега та се допри до съвестите и сърцата на тези човеци и ги призови да се отрекат от себе си. И те непременно ще Те похулят в Лице…”
И не ви ли призовах да се отречете от търговията и църковните бизнеси, за да давате даром? Не заплющя ли Моят бич върху гърбовете на търговците в Храма? Колко от вас Ме послушаха и колко похулиха Гласа Ми? Не ви ли призовах да не търсите своето, но Моето? Колко от вас станаха като дъщерята на Едом, която живее в земята Уз? Вижте тогава сетнината на двете жени. Защото в едната ще се открият Божиите язви и Божият Пламенен Гняв, а в другата Отец Ми ще открие изящното Си дело….”
След последните Си думи Господ посочи с пръста Си надолу, за да видя онова, което се откриваше под сферата. Аз забелязах как с жените настъпи учудваща промяна. Защото телата им се промениха. Дъщерята на Едом заприлича на грозно и уродливо чудовище, приличащо на крокодил с широка и раззината паст, което побърза да се гмурне във водите на гъсти блата и мочурища, явили се край него. А колкото до Сионовата дъщеря, то очите ми видяха нещо прекрасно и съвършено. Защото само след миг аз вече виждах един прекрасен бял жребец, чиито нозе бяха потопени в живите води на Божия Дух. Смея да твърдя, скъпи ми братко, че никога преди това видение аз не бях виждал толкова прекрасно и съвършено творение. Защото това не беше кон от земните коне. Не! Това бе телесното въплъщение на Божия Пророчески Дух. Един бял кон, от чиито уста излизаше двуостър Пламенен Меч. Един бял кон, по-могъщ и як от всичко на земята. Един бял кон, който и най-вдъхновената четка на художник не би пресъздала във величието му. Един бял кон, който Мъдрият Скулптор показал на приятелите в Ателието Си! И така, докато гледах на видението, останал без дъх от красотата на Небесното творение, Господ се приближи към мен, а очите Му пламтяха с необикновен пламък. И ето какво ми каза Той:
“Кажи на Църквата Ми, че има Един, Който е достоен да яхне този кон и да извърши Волята Си. И това съм Аз! Отец Ми създаде Веемота за Мен. Аз съм, Който прославям Святото Му Име. И ако в “Книгата Йов” намериха съдбите си, както Едомската, така и Сионовата дъщеря, така в същата тази книга, която е утаила най-дълбокото от Сърцето на Отца Ми, ще влязат в сблъсък духът на Антихрист, който е лъжепророкът и Духът на Отца, Който е Божият Пророчески Дух. Именно това са Левиатанът и Веемотът! Духовното тяло на родените от Вавилон и духовното тяло на родените от Сион. Защото, ето, започва битката на всички битки, която ще донесе със себе си Триумфът над всеки триумф. Това е битката на Моето Слово със словото на лъжепророка, на Моето дело с делата на тъмната троица, на Моя пример – с уродливите примери на тщеславието. Затова виж края на тази най-могъща от всички Небесни картини…”
След думите на Исус аз отново гледах към белия кон. Тогава Исус пусна ръката ми. И като се спусна от Небето с повелителен вик, яхна Небесния жребец. Така Господ и Веемот се втурнаха към блатата. А белият кон, като изцвили победоносно, се наведе над блатните тресавища, тъй че само след миг Левиатанът се мяташе, нанизан на Меча, който излизаше от устата на коня. И в този миг Небесната сфера запламтя с такава сила, щото имах чувството, че съм в средата на голям пожар. А там, сред огнените езици на пожара, се явиха и страшните Божии думи против творението на Вавилон:
“В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже левиатана, бързия змей, да! Левиатана, извиващия се змей. И ще убие змията, която е в морето…” (Исайя 27:1)
Миг след вълнуващата и разтърсваща гледка, Господ се яви до мен, като ми каза:
“Сега Аз ще те разведа в дълбочините и височините на Божията тайнствена премъдрост. Блажени онези, които поискат в сърцата им да се явят Божиите съвършени дела. Блажени онези, които се събудят и разберат, че са призвани да бъдат поколение на здравина и съдбоносна конфронтация с Вавилон. Блажени, които разберат, че Словото Ми е Дух и Веемотът е твърде изящно дело на Отца, за да го принизят до глупостта на ума и плътта. Блажени онези, които Суверенният и Свят Отец е посочил за изява на изящното Си дело. А сега нека двамата с теб видим отблизо този речен кон, който е най-великата привилегия и длъжност за духовните човеци на всяко време и място…”
След тези думи на Исус видението със земята Уз се прекрати, а аз последвах Исус със сърцето си. За да видя онова, което Божията ревност е държала утаено за много поколения и родове човеци. Амин и Амин!