ИЗЯЩНОТО ДЕЛО НА БОГА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С БОЖИИТЕ СФЕРИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! През изминалите години Господ неведнъж ме докосваше с Благостта и Милостта Си. И като прекарваше ръката Си пред очите ми, ме правеше да прогледна и да видя невидимото. Затова сега ти свидетелствам, че ако има щастие и ако трябва Божият Дух съвършено да изпълни тази дума, то щастието е проглеждането в Божията Тайнствена Премъдрост. Защото, рано или късно, всеки от нас ще се яви пред Престола на Отца. И когато се обърне назад към спомените си, ще види всичко, което очите му са гледали – били те очите на сърцето или очите на плътта. Именно тогава всеки от нас ще разбере, че животът на земята му е бил даден с една единствена цел – да намери, познае и прегърне прекрасния Божий Дух. Знаеш ли колко блажен ще бъдеш, когато в твоите спомени и във фибрите на цялата ти душа блестят светлите нишки на Божието докосване? Защото този свят непременно ще остарее като дреха и ще бъде хвърлен в огъня на Божия Гняв. И разумните, които всякога са търсили слугите на Отца, за да пият от живите води на сърцата им, ще бъдат най-богатите и най-благословените пред Божието Лице. Казвам ти всичко това, за да положиш в сърцето си копнежа по Божиите обиталища. Защото ако обиталищата на света идват към теб с някаква визия – била тя списание, радио или телевизия, то Божиите обиталища идват по единствения библейски начин – чрез видения, давани от Отца, Сина и Святия Дух на слугите Им, пророците. Затова нека започна с непосредственото видение, което Господ ми даде, когато издигна духа и сърцето ми към Божиите обиталища. Аз и моят Господ Исус стояхме пред Божия Престол и пред Самата Свята Библия на Отца. Това не бе обикновена библия с хартиени листа, каквато всеки от нас има в дома си. Не! Това бе Слово-Дух, което пламтеше, като светлината на слънцето. Тогава Исус ми каза:
“Сега искам да ти покажа Личният Поглед на Моя Бог и Отец върху онези на земята, в които е Неговото благоволение и над онези, върху които стои запазен Неговия гняв. Затова пристъпи след Мен, за да влезеш в една от Небесните сфери на Божието Слово…”
Думите на Исус ме учудиха и в първия миг не ги разбрах. Но въпреки това тръгнах след Него. А очите ми забелязаха, че Святата и Жива Библия на Отца бе съставена от седем Небесни сфери. Те пламтяха и изпразваха лъчи на божествено помазание и мощ към земята. Самите сфери бяха подобни на огромни кръгове, разположени един над друг. Господ ме водеше към един от кръговете и това бе най-долната от сферите. А докато сърцето ми се удивляваше на самите сфери и не можеше да даде никакво обяснение на онова, което виждаше, Той вдигна ръката Си и посочи към сферата, в която щяхме да влезем, като ми каза:
“Чудно ли ти е това, което виждаш? Разбира се, че ти е чудно. Защото Аз не съм водил никой от слугите Си при Небесните сфери на Моя Отец. Ти си този, върху когото благоволи Сърцето на Отца Ми и затова сега си тук. И ако все още се чудиш какво представляват самите сфери на Вечната и Свята Библия на Отца Ми, то приготви се да ги разбереш…”
Слушах Исус и гледах сферите. Но въпреки това все още не разбирах. А Той, като ме гледаше с Милостив поглед, хвана ръцете ми и ме приближи към Себе Си, тъй че погледът на очите ми беше изцяло зает с Лицето Му. После ми каза:
“Гледай очите Ми! Гледай в тях и не спирай да гледаш, докато не разбереш…”
Така аз започнах да гледам очите на Исус. И ето, че те започнаха да се уголемяват пред мен. Само след миг не виждах нищо друго, освен огромните зеници на Господ. А те по абсолютно всичко заприличаха на небесните сфери, в една от които щяхме да влезем. Затова с тих и изпълнен от възторг глас, аз казах на Исус:
“Разбирам, Господи! Сега разбирам и сега виждам, че небесните огнени сфери на Святата Библия на Отца са всъщност Божиите зеници. Те са, с които Отец гледа и изпитва всяка твар по земята. Но защо сферите са толкова много? И защо ние с Теб ще влезем в най-долната от тях?”
Послушал въпросите ми, Господ възвърна нормалния Си Лик, като каза:
“Нима си забравил виденията от “Книгата на пророк Захария”? Не видя ли тогава пророкът на Отца, че очите Господни наистина са седем? Човек трябва да познава погледа на Отца Ми, за да разбере и очите Му. Защото един е погледът на Милостта и Любовта. Друг е погледът на гнева и яростта. Трети е погледът на помазанието и Силата. Четвърти е погледът на благоволението. Пети е погледът на благословението. Шести е погледът на изобличението. Седми е погледът на свършека и обновлението. Някога, когато бях сред вас на земята, Отец погледна на нея с Милост и Любов, тъй че даде Сина за всеки, който повярва в Него. Но твърде скоро мнозина Го разгневиха с любовта си към света и дявола, тъй че погледът се смени с гняв и ярост. Така на земята дойде нощта, в която никой не може да работи. После Отец Ми отново показа Милост и Любов, тъй че свали на земята помазание и Сила, благоволение и благословение. Но тогава отново не Му въздадоха Слава като на Бог и се извратиха в представите си за праведност и чистота. Така непременно от Отца дойде погледът на изобличението и слугите Му пророците, между които си и ти, развъртяха Меча на Пророческия Дух и показаха на църкви и вярващи мерзостта, докарваща запустение. И понеже само малцина се покаяха и възвърнаха в пътя на правдата, то и по този причина Отец Ми вече гледа към земята през седмата сфера. Сферата на свършека и обновлението. Сега разбираш ли защо ние с теб ще влезем в седмата сфера на Вечната и Свята Библия на Отца?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че чрез погледа Си през тази сфера Отец ще съхрани погиващите и ще въздигне Святото Си и Чисто дело в слугите Си, пророците…”
“А за какво друго да копнее един Божий слуга, когото Отец е призовал и утвърдил като пророк, освен да направи сърцето си като зеница Господна и като сфера, през която Божието потомство ще види сетнината и свършека на старото, както и благословеното въздигане на Божиите извечни намерения в живия Му остатък на земята? Тръгни тогава след Мен! Защото трябва да дадеш на Моите свидетелството за Божието изящно дело:
За невидимата Ми Църква, ръководена от Божиите пророци, която наследява обещанията на Завета и възлиза на Моята Сватба в светъл и чист висон!
Ето, казвам ви! Който има ухо да Ме чуе, нека падне на коленете си и нека благодари на Отец за съвършеното Му дело, което Той днес явява в слугата Си. Защото Словото на Моя Отец говори за погледа Му, като казва:
“Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чеда. Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. Над нечестивите ще навали примки; огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им. Защото праведният Бог обича правдата; праведният човек ще гледа лицето Му…” (Псалом 11:4-7)
И ако някой иска да проумее, нека положи и това в сърцето си:
Не е праведен оня, който счита себе си за праведен, но когото погледът на Отец Ми е намерил за праведен!
С тази Свята Небесна книга Аз ще отсея чисти от нечисти, верни от неверни, смирени от горди, и святи от извратени. Блажени онези, които помнят и знаят Път към Кого е техният Господ и Спасител! Блажени всички, които искат да се намерят в Моята Църква, когато светските и дяволски човеци им предлагат много други църкви!”
След последните Си думи Господ хвана ръката ми и така двамата с Него пристъпихме в седмата Небесна сфера.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s