ИЗЯЩНОТО ДЕЛО НА БОГА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Само Господ и Бог Исус Христос знае с каква любов ме е изпълнил, за да обичам теб и всички, които призовават Святото Му Име. Само на Него е известно какъв товар съм имал през безсънните нощи, докато съм пребъдвал в размисъл и посвещение за Него. През изминалите години аз имах един и същи копнеж, който беше като двигател на всичко, което Исус ми даде да напиша и подаря на теб и на всички други, които не се срамуват от това да четат книгите на беден и отхвърлен от църквите Божий пратеник. Аз зная, че ако Бог бе допуснал да се стремя към земното, то непременно щях да се поклоня на лукавия в пустинята. Тогава със сигурност щях да имам нужния блясък и богатство, с които да се представя на земните царе и техните църкви. И пътят ми щеше да е постлан с рози и аплодисменти. Но това щеше да е път към ада, път към тресавища, в които нозете ми непременно щяха да затънат. Затова благодаря на Исус, че ме опази от разрушителната сила на светското богатство, което е силно да закорави сърцето като буца лед.
Причината да започвам така откровенията и виденията в тази прекрасна небесна книга, не е друга, но за да разбереш, че наистина няма друг двигател, който да печели Божието благоволение, освен този – да раздаваш всичката си любов, докато имаш дъх, сила и Божий Дух в сърцето си.
Аз имах и все още имам съдба от Бога да бъда отделен и скрит за всичките си приятели. Ето защо от дълго време чувствам в сърцето си недостиг на общение, недостиг на братски прегръдки и утешителни думи. От друга страна – книгите, които написах и разпръснах, останаха неизвестни в съдбата си. Аз не зная и все още не зная как те променят сърцата и какво вършат в живота на приятелите ми. Единственото, което имам, е потвърждението от Святия Дух в сърцето си. Защото Той е, Който ми нашепва, че пророческото слово наистина отваря врати за Святото Му дело. И това ми стига, за да бъда щастлив. Не толкова щастлив, колкото земният ми човек иска, но дълбоко удовлетворен в духа си.
Когато Исус дойде, за да ми даде самата идея за написването на тази книга, аз бях необикновено раздвижен в сърцето си. Раздвижен от живите води на Святия Дух, които сякаш, че ме напълваха за едно още по-съвършено изливане от преди. Докато все още не знаех нито идеята, нито съдържанието и откровенията по тази книга, към ума ми дойде една случка, която обичам да разказвам на приятелите си. Тя не е моя и аз не съм я измислил. Но съм сигурен, че ако и да е излязла от устата на човек, то пак Бог е бил Премъдрият и Съвършен Съветник, Който е запалил искрите на мъдростта и разума в оня, който пръв е изговорил самата случка. Затова нека ти я разкажа. Защото с нея ще навлезем в дълбоките и прекрасни откровения на тази книга.
Един скулптор се затворил в ателието си и в продължение на много години не излязъл от там. Всички се чудили какво ли твори толкова време, но никой не нарушавал творческата му работа. Един ден творецът отворил вратите на ателието си и поканил своите приятели, за да видят венеца на неуморните му усилия. Едва прекрачили прага на ателието, приятелите му ахнали от почуда и възхищение. Пред очите им стояла изключително красива статуя на кон. Той бил като жив, сякаш че ей сега ще изпръхти и запрепуска. Всичките форми на тялото му и осанката му били толкова фини и изработени с такова съвършенство, щото приятелите на скулптора паднали на коленете си и тихо му казали:
“Как можа да създадеш такова съвършенство? Как от пръстите ти излезе такава идеална красота и такава гениална завършеност?”
Дочул въпросите на приятелите си, скулпторът вдигнал ръцете си към Бога и казал:
“Не аз направих тази статуя, а Бог. От мен Той поиска само да премахна и отсека излишните късове, ръбове и пукнатини. Преди да направя жребеца, той си беше все там – в камъка. Но когато послушах Бога и премахнах излишното от камъка, то пред очите ми остана скъпоценното. Затова отдайте Слава на Твореца. Защото само с искрите на Неговата мъдрост и разум човек намира пътя към Съвършеното…”
Разбираш ли думите на този скулптор, скъпи ми братко и верни ми приятелю? Не са ли те едно прекрасно скрито благовестие, което има по-голяма сила от говоренето на хиляди думи? Именно тази случка Исус извика в ума ми. За да подготви сърцето ми за едно дълбоко и благословено пътуване към моя Небесен Баща. За да ми каже, че пътят към Небето и Вечния Живот става именно с премахване и отсичане вътре в нас.
Премахване и отсичане на всичко, което не е Негово!
Защото новото създание, създадено по Образа на Единородния Божий Син, стои вътре в нас. Стои точно така, както съвършената статуя на коня е стояла вътре в камъка. Но когато ние се покорим така, както е сторил и скулпторът, то тогава непременно ще позволим на Исус да дойде към сърцата ни с Небесното Си длето, за да извая Себе Си. Ето така, през всичките години на моето приклоняване към Гласа на Отца и Сина, аз давах сърцето си на Царя. И вътре в мен влизаха Неговите думи. Думи, изговорени, за да отсичат и махат излишното, за да се яви скъпоценното и Съвършеното. И понеже думите станаха много, както са много ударите, които един скулптор трябва да стовари върху твърдия камък, то и по тази причина Исус отново дойде към сърцето ми. За да ми каже, че е време да дам на братята и сестрите си един нов поглед. Поглед, който Бог Отец има към изящното Си творение. Поглед, с който верните ще разберат какво е било очакването на Исус за тях. Поглед, който искам да ти предам със Собствените думи на Царя на Сион:
“След като изливах в сърцето ти много повече, отколкото в милиони други сърца, Аз искам Моите братя и сестри наистина да запомнят тази поучителна история със скулптора и неговата статуя. Защото Моят път и Моето учение са Път и учение на премахване и отсичане. И ако Аз не премахна у вас нещата, които не са Мои, но ваши, то тогава вие ще премахнете от вас нещата, които не са ваши, но Мои. В този сблъсък на воля с Воля, и на вашето с Моето, идва и смисълът на вярата. Защото вярата е тази, с която ще изгоните вашето и ще премахнете вашите късове и ръбове, за да остане новото творение, с което Моят Отец ще ви приеме в Небесния ви дом. И както при ударът на едно длето се раждат искри и се оказва съпротива, така и в мнозина от вас пламват думите на роптание и злоба против словото на Пророческия Дух. Тогава мнозина започват да се молят Аз да спра с длетото Си и да забраня на слугата Си да изявява Моите думи. Такива непременно искат да си останат като недовършени статуи, без да съзнават, че в силата на дявола е да възвърне всички отронени късове на мястото им и отново да възцари стария човек.
Къде ще отидете тогава? И на кой господар ще се кланяте? И чия съдба ще споделите? Знае ли някой от вас, че Аз съм написал книгите на слугата Си още преди създанието на света? Знае ли някой от вас, че Божието не може да се препъне и спре, но самото то ще спре и препъне всички, които са посочени като съдове на Божия Гняв? Знае ли някой от вас колко малко са днес човеците като Гамалиил, които да заявят на полуделите от ярост наемници и теолози, че ако едно дело е от Мен, то не може да бъде повалено? Какво повалиха хулите срещу слугата Ми? Не повалиха ли тези, които ги изговарят? Или какво успяха да сторят чародействата и празните думи, против него, изговаряни от нечестиви езици години наред? Нима слугата Ми се спря и уплаши? Нима се върна назад или престана да слуша Гласа Ми? Не стана ли точно обратното, а именно – че колкото по-силни станаха ударите на дявола, толкова повече се излъска Мечът на Пророческия Дух?
Днес, когато мнозина не могат да търпят Светлината и остротата на този Меч, Аз отново идвам при вас. За да ви кажа, че онази Съвършена статуя на Божият жребец всеки миг ще бъде готова, за да стане украшение в Храма на Моя Отец. И Той, Който вижда с очите Си Началото и Края и прави мислите Си да пребъдват из род в род, днес е заповядал пълен достъп на слугата Си до извечните намерения на Сърцето Си. Тази книга, с която вдъхновявам Стефан, ще говори именно за Съвършеното творение на Моя Отец, за изящното Му дело, което се явява в слугите Му пророците. И ако някой е с чисто сърце, за да внимава на думите Ми и виденията в тази книга, то такъв непременно ще разбере, че всички пророчески книги, които давах на слугата Си, са били удари на Небесното длето, за да се яви Божието изящно дело. Делото, което някога Моят Отец разкри в Милостта Си на слугата Си Йов. Делото, което днес Моят Отец разкрива в Милостта Си и на слугата Си Стефан. Блажени онези, които видят речният кон Веемот в Книгата на праведния Йов! Защото те ще са същите, на които Мъдрият и Смирен Скулптор е дал достъп до Ателието Си…”
След тези последни Свои думи Господ протегна ръката Си и докосна главата Ми. А тогава духът ми полетя нагоре, към Божия Престол и към Вечно Живата Библия на Отца, разтворена пред Лицето Му…
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Искам да знаеш, че те обичам с цялото си сърце. И сега, паднал на колене пред моя Спасител, се моля за теб:
“Господи, отвори очите му да види! Отпуши ушите му да чуе! Докосни сърцето му да познае колко велик и превъзходен Си Ти! И напълнил духа му с Вяра, Надежда и Любов от Сион, го направи да опази кристално чисти и непокътнати Твоите вечни извори! За да се намери роден от Твоя Дух и запечатан с Твоя Образ! Амин и Амин!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s